Решение по дело №1373/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 295                                          04.11.2019г.                                             гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на тридесети октомври                                            две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.- Г.

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдия М.Б.- Г.

административно наказателно дело № 1373 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Т.Х.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Д.А. против Наказателно постановление № 764 от 22.08.2019г. на Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП - гр.Б., с което на основание чл.185, ал.2, изречение последно във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Б. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 27.06.2019г., в обект – СПА център в КК Слънчев бряг, комплекс „Т“, стопанисван от „Т.х.“ ООД, инспекторите по приходите при ТД на НАП – гр.Б. установили, че на 23.06.2019г. е извършен масаж на клиент на стойност 20 /двадесет/ лева. За предоставената услуга и била издаден документ – сметка № ********** от 23.06.2019г. и фискален бон от ЕКАФП. Констатирано е, че стойността на услугата е отразена в група Г на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, докато предоставената услуга масаж не била включена в предоставения на гостите на комплекса туристически пакет и се заплащала отделно. С оглед последното, услугата следвало да се отрази в група Б на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Така установеното нарушение било отразено в ПИП № 0271704 от 27.06.2019г., въз основа на който бил съставен АУАН, а впоследствие издадено обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си излага възражения за липса на конкретизация на нарушението и законовите норми, които са нарушени, което нарушавало правото му на защита, като препятствало възможността му да разбере кое конкретно законово изискване е нарушил. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 съдържа четири хипотези и непосочването на конкретната нарушена такава водело до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта и обжалваното наказателно постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващият орган и се потвърждава от показанията на актосъставителя Ж.С., присъствал при установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание установява, че всички продажби в процесния СПА център, сключая и процесната услуга „масаж“, предоставена на 23.06.2019г., били отразени в група Г, вместо в група Б, при които стойността на ДДС е 20%. В подкрепа на това са приложените по делото периодичен отчет /л.16/ и фискален бон от 23.06.2019г. Изводът, който се налага е, че дружеството жалбоподател е извършило установеното от контролните органи административно нарушение, за което е било законосъобразно санкционирано.

Недоказани останаха изложените в жалбата и пред съда възражения недоказаност на установеното при проверката административно нарушение, за наличието на допуснати съществени нарушения на административните правила при съставянето на акта, съответно при издаването на обжалваното наказателно постановление, съответно за некомпетентност на актосъставителя респективно на административно-наказващият орган. Както бе посочено по-горе, акта и обжалваното наказателно постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, доказателство за което е приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /л.26-28 вкл./. Установеното от контролните органи административното нарушение се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства – приложения на л.15 фискален бон и от показанията на акт.С.. Законосъобразно е санкционирано дружеството-жалбоподател, тъй като видно от приложения по делото фискален бон /л.15/, стопанисващ процесния обект е „Т.Х.“ ООД с ЕИК ****. Действително, в наказателното постановление наказващият орган не е отразил конкретната хипотеза на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18, която е нарушена, а именно –т.2, но този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като в обстоятелствената част на НП точно, ясно и конкретно е дадено описание на констатираното нарушение. Недоказано остана и твърдението на жалбоподателя за липса на административно нарушение.

Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата съвпада с предвидения от закона минимум, счита, че в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Не може да бъде възприето изложеното в жалбата становище, че в случая се касае за маловажен случай. Към момента на предоставяне на процесната услуга „масаж“ и към момента на проверката, продажбите са били отразявани в касовите бележки в група Г на ФУ, вместо в предвидената в Наредба № Н-18 група Б, изискваща заплащане на по-висок ДДС. От друга страна, конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно също, че след процесната дата са извършени и други продажби от жалбоподателя, при които всички продажби са били отразявани в група Г на ФУ. Следователно в конкретния случай не се касае за маловажен случай съгласно  чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 764 от 22.08.2019г. на Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП - гр.Б., с което на основание чл.185, ал.2, изречение последно във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Т.Х.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Д.А., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: