№260049
гр.
Силистра, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д.№ 355 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.К.К. с ЕГН ********** против Решение
№ 335 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 12/2020 г. на Силистренския районен съд, с
което е признато за установено спрямо него, че Г.Д.К. с ЕГН ********** и Ч.Д.К.
с ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с идентификатор 00895.502.1667
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Айдемир, обл. Силистра,
одобрени със Заповед № РД- 18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 1 042
кв.м., предназначение на територията- урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, № по предходен план квартал 221, парцел IV, с
административен адрес: с. Айдемир, общ. Силистра, ул. „Златна Тона“ № 18А,
ведно с построените в него сгради: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор 00895.502.1667.1, с площ от
22 кв.м., представляваща хангар, депо, гараж, ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА
с идентификатор 00895.502.1667.2, с площ от 32 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор 00895.502.1667.3, с площ от 23 кв.м.,
при съседи на имота: имоти с идентификатори: 00895.502.4054; 00895.502.703;
00895.502.702; 00895.502.697; 00895.502.1668 и И.К.К. е осъден да предаде
владението над имота на собствениците му.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателят владее спорния имот, без да е собственик на същия, тъй като и
неговата праводателка не е била собственик. Фактът, че съдебното решение, с
което ищците установяват правото си на собственост спрямо праводателката на
ответника, не е било вписано в шестмесечния срок от влизането му в сила,
районният съд е преценил като правно ирелевантен, тъй като И.К. не е трето лице
по смисъла на чл. 114, б. „в“ от ЗС, а частен правоприемник на ответницата по
невписаното в срок решение.
Процесуалният представител на жалбоподателя счита решението за
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли за
неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските за двете
инстанции. Поддържа, че в нарушение на диспозитивното начало районният съд се е
произнесъл с установителен диспозитив, „плюс петитум“, при положение че е
сезиран с осъдителен иск. Освен това не може да се предаде владение, тъй като
то не е вещ, а правно понятие. Съответното искане е алогично и процесуално
недопустимо, което налага решението да бъде обезсилено и производството
прекратено. Настоява, че е нямало пречка В.К. да се легитимира като собственик
пред клиента му с нотариален акт № 144/11.09.2018 г., тъй като с Решение №
152/03.04.2019 г. по гр.д.№ 1678/2018 г. на СсРС не е настъпила правна промяна в
титула ѝ за собственост. Касае се за конкуренция на основания, по който
въпрос съдът не е казал нищо. Изтъква, че И.К. не е бил страна в предходния
спор за собствеността на процесния имот между ищците и неговата праводателка.
Той се явява трето лице, приобретател на имота от В.К., комуто не е
противопоставимо вписването на исковата молба по гр.д.№ 1678/2018 г. на СсРС,
тъй като решението по него не е отбелязано в 6-месечния срок от влизането му в
сила.
Не е постъпил отговор от въззиваемите.
В съдебното заседание и двете страни се представляват от процесуални
представители. Адвокат Д. поддържа жалбата на своя доверител. Моли съдът да
присъди разноски и на В.К., спрямо която производството е прекратено, навеждайки
довода, че исковете си ги води ищецът и ги формулира по начин, какъвто прецени.
Отново обръща внимание, че е нарушено диспозитивното начало с оглед
произнасянето на съда с установителен диспозитив в решението си. Продължава да
твърди, че владение не се предава: може да се предаде химикалка, нива, къща,
теле, дете, колкото и грубо да звучало, но не и правно понятие, каквото е
владението. Държи да получи коментара, който не е получил от районния съд, на
въпросите, за които е цитирал практика на ВКС във връзка с императивните норми
на вписването и неспазването им от страна на въззиваемите.
Адвокат М. оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане по 2350 (две хиляди триста и петдесет лева) на всеки от
двамата въззиваеми, общо 4700 лева, по два договора за правна защита и
съдействие.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид процесуалните изявления на
страните, събраните доказателства и относимите законови норми, намира от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба
срещу него е неоснователна.
Районният съд е сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за
собствеността. Независимо че ищците са поискали само осъждане на ответника да
им предаде владението върху процесния имот, без изрично да са поискали
установяване със сила на пресъдено нещо, че са негови собственици, то самият
иск, като такъв за собственост, по необходимост изисква от съда да се произнесе
в диспозитива на съдебното решение и по въпроса за принадлежността на правото
на собственост. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 16.03.2016 по
тълк.д.№ 4/2014 на ВКС, ОСГК, като даденото в т. 2А задължително тълкуване
гласи, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. В тази връзка Силистренският
окръжен съд счита за неоснователно оплакването за нарушение на диспозитивното
начало и произнасяне „свръх петитум” по непредявен иск.
Владението, освен правно понятие, е също така юридически факт състояние.
То е необозримо със сетивата, за него се съди по други факти, които са
обозрими. Правните понятия са езикови абстракции. За да бъдат разбрани, изисква
се способност за абстрактно мислене. Тази способност се проверява още на входа
на висшето образование по специалност „Право” със задължителен изпит по
български език и литература. Езиковите абстракции се използват и с други думи
от езика и така те образуват нови езиково-понятийни абстракции. Такъв е
примерът с въпросното „предаване на владение“, но също и „нарушаване на
владение“, „възстановяване на владение“,
„отнемане на владение“ и т.н. Последните три примера присъстват в
законодателството ни: в глава тридесета на ГПК. Владението на недвижим имот се
предава или доброволно, или чрез принудителния способ въвод във владение – по
чл. 522 от ГПК, за който е необходимо влязло в сила осъдително решение. Дали в
него съдът ще осъди ответника да предаде имота на ищеца, което означава не
друго, а предаване на владението му, или направо ще го осъди да предаде
владението, е все едно и също от гледна точка на целения резултат – въвеждането
на собственика във владение на имота. Затова нито искането на ищците, нито
обжалваното решение страдат от порок в това отношение.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че
исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра,
е била вписана с вх.№ 6742/21.12.2018 г. на СВ-Силистра. С решението по него е
признато спрямо В.К. и нейния праводател, че Г.К. и Ч.К. са собственици на
същия недвижим имот, предмет на настоящото производство. На 03.04.2019 г. решението
по делото е влязло в сила, а на 19.08.2019 г. В.К. сключва сделка, с която прехвърля
на И.К. процесната вещ. Чак на 15.11.2019 г. ищците са вписали решението по
гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра.
Неотбелязването на Решение № 152/03.04.2019 г. по гр.д.№ 1678/2018 г. на
РС Силистра в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС не е пречка да се уважи
ревандикационният иск срещу И.К.. Предметът на делото със или без предходно
решение срещу праводателката на жалбоподателя е един и същ: ищците трябва да
установят правото си на собственост върху имота и че той се владее от ответника.
Жалбоподателят не оспорва, че владее имота, но е неоснователно възражението му,
че го прави въз основа на придобито право на собственост. След като с влязлото
в сила решение по гр.д.№ 1678/2018 г. на СсРС е установено, че В.К. не е
собственик на недвижимата вещ, ищците няма нужда да провеждат наново същата
доказателствена дейност и срещу приобретателя по н.а.№ 47/19.08.2019 г. по
н.д.№ 336/2019 г. на нотариус Никола Николов с рег.№ 704 на н.к., вписан като
акт № 102/19.08.2019 г. по н.д. 1779/2019 г. на СВ-Силистра, тъй като К. се
явява частен правоприемник на К. и субективните предели на силата на пресъдено
нещо на Решение № 152/03.04.2019 г. по гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра се
разпростират спрямо него – аргумент от чл. 298, ал. от ГПК.
Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС неотбелязването на решението в шестмесечния
срок от влизането му в сила, когато исковата молба е била вписана, води до
загуба действието на вписването на исковата молба. Вписването на исковата
молба, по която е образувано гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра, е предвидено
на две основания: първото, по чл. 114, б. „в“ във връзка с чл. 112, б. „з“ вр.
б. „а“ от ЗС – защото предявеният иск е бил установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на процесния имот; второто основание за вписване на исковата
молба е по чл. 114, б. „а“ във чл. 112, б. „а“ – защото е поискано по реда на
чл. 537, ал. 2 от ГПК отмяна на констативния нотариален акт № 113, т. 12 по
описа на СВ-Силистра от 2018 г., съставен в полза на Петър Д. (праводателят на В.К.).
Действието на вписването на исковата молба по чл. 114, б. „в“ от ЗС е
оповестително-защитно, каквото е вписването на самото решение по чл. 112, б.
„з“ от ЗС. Макар да не е казано изрично в разпоредбата, третите лица по чл.
114, б. „в“ от ЗС са не кои да са трети лица, а същите като визираните в чл.
113 от ЗС: които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права
върху недвижимия имот. Следователно защитното действие на вписването по този
текст на закона се проявява, когато страните черпят права от един и същ
собственик и само редът на вписването определя противопоставимостта на
конкуриращите се актове. По настоящото дело ищците и ответникът претендират
собственически права на различни основания. Вписването в този случай не дава
защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от
праводатели, които не са били собственици, спрямо действителните собственици на
спорния имот – така в Решение № 68 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
719/2011 г., I г. о. Ето защо няма значение, че ищците са пропуснали да впишат
решението по гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра в шестмесечния срок от
влизането му в сила. За решаването на спора за собственост е важен изводът на
съда, че В.К. не е била действителен собственик на имота; а не фактът, че
ответникът, като неин частен правоприемник, е вписал придобивното си основание
по-рано от решението, с което спрямо В.К. е установено, че действителните
собственици на спорната вещ са ищците Г.К. и Ч.К..
В чл. 114, буква а) е указано, че когато вписването на исковата молба е
предвидено с изрична разпоредба на закона, те (исковите молби) произвеждат
спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба, а при липса на
такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния
спор относно имоти. За вписването на искова молба, с която се иска отмяна на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537,
ал. 2 от ГПК, не е предвидено защитно действие. Следователно вписването на
исковата молба, по която е било образувано гр.д.№ 1678/2018 г. на РС Силистра,
има само оповестително действие. То би имало значение за определяне дали
владелецът, който е вписал придобивното си основание, е добросъвестен или
недобросъвестен, в зависимост от реда на неговото вписване спрямо това на
исковата молба. Тъй като владелецът ответник не се е защитавал с възражение за
придобиване на имота по давност, а такова би било и неоснователно с оглед
краткия срок от сделката между него и В.К. до предявяване на иска, то
обстоятелството дали е бил добросъвестен, или не, е без значение за делото.
Основателно адв. Д. обръща внимание, че към 19.08.2019 г. е нямало пречка
В.К. да се легитимира като собственик с НА № 144/11.09.2018 г., тъй като с
Решение № 152/03.04.2019 г. по гр.д.№ 1678/2018 г. на СсРС не е настъпила
правна промяна в титула ѝ на собственост. Но легитимацията с нотариален
акт е едно, а действителното право може и да е друго. С помощта на исковия
процес се целѝ разрешаване на споровете за собственост, като се установят
или отхвърлят твърдените противоречия между действителните права и документите,
които ги удостоверяват. Договорите за прехвърляне на вещни права имат
облигационно действие за страните по него, а вещнопрехвърлително действие имат
само ако прехвърлителят е собственик. Тъй като В.К. не е била собственик,
договорът между нея и жалбоподателя не е недействителен, но не е породил
вещнопрехвърлително действие по отношение на процесната недвижима вещ.
Не са в противоречие с изводите на ОС Силистра цитираните от адвокат Д. в
отговора на исковата молба четири решения и едно определение на ВКС. В Решение №
413 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 900/2009 г., I г. о., ГК и Решение №
422 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 223/2012 г., I г. о., ГК действително
се казва, че вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно
действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица; но в тези решения не се
засяга въпросът, че измежду всички трети лица, които не са участвали в процеса,
оповестително-защитното действие е само спрямо третите лица по смисъла на чл.
113 от ЗС, какъвто не се явява жалбоподателят. Правният въпрос по настоящия
казус не е идентичен с Решение № 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
222/2012 г., I г. о., ГК, което засяга приложението на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
защото на разваляне подлежат договори, които са породили своето вещнопрехвърлително
действие и преди развалянето им приобретателят се явява действителен собственик
на недвижимата вещ и може да я отчуждава или обременява с ипотека; а по
настоящото дело е установено, че праводателката на жалбоподателя не е била
собственик на имота, за който е сключила прехвърлителната сделка. Същите правни
изводи са дадени в Решение № 62 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3347/2016 г., IV г. о., ГК, което отново засяга правата на собственост и
тяхната противопоставимост в зависимост от вписването, но само когато третото
лице действително ги е придобило, защото праводателят му е бил собственик. С
Определение № 2 от 3.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4778/2017 г., II г. о.,
ГК се казва само, че дори след пропускане на шестмесечния срок от влизането в
сила на решението, ищците имат право да го впишат и действието на вписването
настъпва от този момент; което съответства на приетото от настоящата инстанция,
че тъкмо затова И.К. не би могъл да бъде упрекнат, че е недобросъвестен
владелец; но нищо повече.
В заключение Силистренският окръжен съд счита, че решението на
Силистренският районен съд, с което е уважил ревандикационния иск на Г.К. и Ч.К.
против И.К. за спорния имот, се явява правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемите са поискали присъждането на разноски в това производство, но
такива следва да се присъдят само на Г.К., тъй като в договорът за правна
защита и съдействие изрично е записано, че тя е платила в брой 2350-те лева
адвокатски хонорар, като единствено липсата на възражение от страна на адвокат Д. за прекомерност е
причината въззивният съд да го присъди в поискания размер.
По отношение на Ч.К. дължимият от него хонорар е договорен да бъде платен
в брой, но е отбелязано, че сумата е платена по сметка, за което плащане не са
представени доказателства, поради което съдът не следва да му присъжда сумата
от 2350 лева.
Не се дължат разноски на В.К., спрямо която производството е прекратено.
Основателно процесуалният ѝ представител изтъква, че исковете си ги води
ищецът и ги формулира по начин, какъвто прецени, но затова тя е била възмездена
за разноските си пред първата инстанция. Във въззивната инстанция В.К. е била
жалбоподател, нейното правно положение е сходно с това на ищеца, защото правото
на жалба е вид проявление на правото на иск. Респективно във въззивното
производство жалбоподателят си формулира оплакванията по начин, какъвто прецени,
и когато този начин е недопустим, водещ до прекратяване на производството
спрямо него, жалбоподателят няма право на разноски.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 335 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 12/2020 г. на
Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** да плати 2350 лева (две хиляди триста и
петдесет лева) на Г.Д.К. с ЕГН ********** за сторените от нея разноски по
в.гр.д. № 355/2020 г. на СсОС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.