и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 85/16.02.2005 г., постановена по НЧХД № 455/2004 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Сабахтин Юмер Ребжеб от с.Соколяне, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 24.06.2004г. около 16 часа в местността “Отладжак” в землището на с.Соколяне, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Ариф реджеб Шериф от с.Соколяне, причинил на Мехмед Али Мехмед от с.Соколяне, общ.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Ариф Реджеб Шериф от с.Соколяне, общ.Кърджали, с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 24.06.2004г. около 16 часа в местността “Отладжак” в землището на с.Соколяне, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Сабахтин Юмер Ребжеб от с.Соколяне, причинил на Мехмед Али Мехмед от с.Соколяне, общ.Кърджали, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата, съдът е отхъврил предявеният от Мехмед Али Мехмед против Сабахтин Юмер Ребжеб и Ариф Реджеб Шериф граждански иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 700 лв. като неоснователен и е осъдил Мехмед Али Мехмед да заплати на Сабахтин Юмер Ребжеб и Ариф Реджеб Шериф направените по делото разноски от по 100 лв. или общо за двамата 200 лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд, направените по делото разноски в размер на 40 лв. за преводач. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба от Мехмед Али Мехмед против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда била постановена в нарушение на закона и била необоснована. Съдът не бил взел в предвид доводите в подадената тъжба и представените писмени доказателства. По делото по един безспорен начин се доказало, че на 24.06.2004 г. жалбодателят и подсъдимите били на ливадата на жалбодателя в местността “Отладжак” в землището на с.Соколяне, общ.Кърджали и, че към 18 часа му били нанесени удари, както и че към 18,30 часа бил на лекар, който му оказал първа медицинска помощ, като този факт останал неизяснен от страна на първоинстанционния съд. Моли въззивния съд да отмени присъдата на районен съд – Кърджали и да постанови нова, с която да признае подсъдимите Сабахтин Юмер Реджеб и Ариф Реджеб Шериф за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение за извършено в съучастие като извършители престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и да бъдат осъдени солидарно да заплатят на жалбодателя 700 лева неимуществени вреди и направените от него разноски по делото. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Хасан поддържа жалбата си. Сочи като нови доказателства – разпит на двама свидетели – Ахмед Мехмед Али и Хафизе Бекир Али. Подсъдимите чрез защитника си – адв.Пенчева, считат жалбата за неоснователна, а присъдата на районен съд Кърджали за правилна и законосъобразна, поради което молят да бъде потвърдена изцяло. На основание чл.313, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното: Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.318, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на двамата подсъдими обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и събраните нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд, се установява следната фактическа обстановка: На 24.06.2004г. след обяд жалбодателят Мехмед Али Мехмед се намирал на ливадата си в местността “Отладжак” в землището на с.Соколяне, общ.Кърджали. По същото време в съседство на ливадата на Мехмед се намирал подс.Ариф Шериф, който събирал сено, като отделял тръните, които след отделянето им запалил. Мехмед Мехмед забелязъл, че близо до сеното, което той прибирал е запален огън, като в това време към него се приближил подс.Ариф Шериф и жалбодателят му казал веднага да изгаси огъня. Шериф се върнал към мястото, където горял огъня и започнал да го гаси, след което двамата се спречкали по повод на запаления огън, като Мехмед обвинил Шериф, че е запалил сеното му и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето. Това обстоятелство било видяно от подс.Сабахтин Реджеб, който бил наблизо и извикал на Мехмед Мехмед “да остави човека”, като в този момент Мехмед съборил подс.Шериф на земята. Подс.Реджеб се приближил към Ариф Шериф и Мехмед Мехмед, при което последният си тръгнал, а Ребжеб изгасил огъня. Така описаната фактическа обстановка се приема за установена на база обясненията на подсъдимите Ариф Шериф и Сабахтин Ребжеб и показанията на свидетелката Хабибе Ибрям Реджеб, които са непротиворечиви и кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите, тъй като същите кореспондират с показанията на св.Хабибе Ибрям Реджеб, която е била в близост до мястото на инцидента и е видяла случилото се между ´одсъдимите и жалбодателят и в същото време свидетелката е безпристрастна и незаинтересована от изхода на делото, поради което и нейните показанията съдът изцяло кредитира. Така установената фактическа обстановка не се променя и от показанията на разпитаните от въззивната инстанция свидетели – Ахмед Мехмед Али и Хафизе Бекир Али, които са съответно син и снаха на жалбодателя. От показанията на св.Хафизе Али се установяват факти и обстоятелства след инцидента, когато тя е срещнала свекъра си Мехмед Мехмед с окървавено от лявата страна лице и той споделил, че “са се скарали с комшиите”, но не казал с кои точно комшии. Съдът кредитира показанията й, но в тях не се съдържат никакви конкретни данни, че някой от подсъдимите на 24.06.2004 г. е причинил твърдяната в тъжбата лека телесна повреда на Мехмед. От показанията на св.Ахмед Мехмед Али се установява, че той не е бил в селото, когато е станал инцидента и е разбрал на третия ден след това, когато се е прибрал. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че подс.Ариф Шериф отишъл в дома му и му казал “ние ударихме баща ти, ако искаш удряй ме”, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, а и свидетелят е син на тъжитяля – жалбодател, поради което се явява и заинтересован от изхода на делото. Представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 169/2004 г. издадено от съдебен лекар, както правилно е приел първоинстанционният съд, не доказва наличието на причинно-следствена връзка между твръдяните в тъжбата удари нанесени от подсъдимите над тъжителя и описаните в удостоверението увреждания установени при извършения преглед на Мехмед Али Мехмед. Това е така, тъй като прегледа е извършен на 30.06.2004 г. т.е. шест дни след твърдяния от тъжителя /на 24.06.04 г./ инцидент, поради което и не може да се направи категоричен и безспорен извод, че описаните в удостоверението две разкъсно-контузни рани на главата и кръвонасядане на дясното рамо установени при прегледа на Мехмед Мехмед са причинени на 24.06.2004 г. от подсъдимите, така както твърди жалбодателят. Или от доказателствата събрани по делото не е доказано повдигнатото с тъжбата обвинение срещу двамата подсъдими до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд. Във връзка с така установената по делото фактическа обстановка и събраните и обсъдени доказателства, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимите Ариф Шериф и Сабахтин Ребжеб не са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което са предадени на съд. А след като по делото не се доказа по несъмнен начин подсъдимите да са автори на деянието, за което са предадени на съд, то правилно са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. При този изход на делото правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск в размер на 700 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на двамата подсъдими. Предвид всичко изложено първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва дъ бъде потвърдена, а жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Кърджали направените пред въззивната инстанция разноски за преводач в размер на 30 лева. Ето защо и на основание чл.336 във вр. с чл.332, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №85/16.02.2005 г., постановена по НЧХД № 455/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Мехмед Али Мехмед от с.Соколяне, общ.Кърджали с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд Кърджали деловодни разноски в размер на 30 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |