№ 3060
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110202508 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито
заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Ирена Петрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2508
по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „България Еър“ АД срещу наказателно постановление /НП/
№ 19 от 17.01.2024 г. на началник на ГПУ-София към РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 20, ал.
1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят иска издаденото наказателно постановление да бъде отменено
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени разноски в полза на АНО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 13.12.2023 г. свидетелят Т. Т. – командир на отделение на Граничен контролно-
пропускателен пункт – Аерогара София съставил срещу дружеството-жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 19.11.2023 г.
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ в присъствие на двама
свидетели. Представител на дружеството подписал акта, като възразил срещу съдържанието
му, допълнителни възражение не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 17.01.2024 г. АМ – началник на ГПУ София към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерството на вътрешните работи издала наказателното постановление - предмет на
проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЧРБ, като са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП обаче не съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е налице неяснота и противоречие при
описание на твърдяното нарушение, съобразно дадената правна квалификация.
В АУАН и НП е посочено, че до Република България е превозено лице без наличие на
валидна виза, с което е нарушен чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, вменяващ задължение на
превозвач, който превозва по въздух до Република България чужденци, преди да извърши
услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато
такава се изисква. Същевременно в НП е посочено, че лицето, превозено от жалбоподателя и
влязло в Република България на 19.11.2023 г., притежава „еднократна шенгенска виза…
валидна от 12.11.2023 до 08.12.2023 г.“ След като в НП се твърди, че лицето е притежавало
валидна виза и е влязло в Република България в периода на валидност на въпросната виза,
остава напълно неясно как точно жалбоподателят-превозвач не е изпълнил задълженията си
2
по ЗЧРБ във връзка с проверка на документи за пътуване. Това противоречие и неяснота
относно основен елемент от НП представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото възпрепятства нарушителя да разбере административното обвинение от
фактическа страна и да организира адекватно защитата си спрямо него, респективно е
основание за отмяна на НП, поради несъответствието му с изискванията на процесуалния
закон.
Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното
производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и
НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява и допълва фактическата рамка на
административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в
дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на
НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред
настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП). По тази причина в
настоящия случай е и безпредметно да се изследва дали изложената в НП фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, доколкото описаните факти
не осъществяват посоченото административно нарушение. Действително в съдебно
заседание, разпитан като свидетел, актосъставителят заявява, че посочената от него в АУАН
виза била „употребена“, но подобно обстоятелство не е отбелязано в АУАН или в НП, нито
е конкретизирано в какво се състои тази употреба и как тя е довела до загуба на валидността
на визата.
На последно място съдът намира, че дори и да бъде прието, че описаните в НП факти
нарушават разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, то в случая би следвало да намери
приложение чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея при маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", затова на основание чл. 11 от същия закон субсидиарно следва да се
приложи НК. Според чл. 93, т. 9 НК, съотнесен към ЗАНН, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на това
какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на
засягането им в конкретния случай. В настоящия казус от една страна се касае за лице,
което все пак е разполагало с виза, в срока на действие на която е влязло в Република
България, а от друга, макар и след датата на деянието с чл. 1 на Решение от 30.12.2023 г. на
Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген
в Република България и в Румъния, от 31 март 2024 г. проверките на лица на вътрешните
3
въздушни и морски граници със и между България и Румъния и страните от Шенгенското
пространство се премахват, поради което към настоящия момент поведението на
жалбоподателя не би било противоправно. Тези обстоятелства обуславят и отчетлива по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение от типичната за този вид
административни нарушения, респективно е следвало да намери приложение чл. 28 от
ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага наказание дори и само на това основание, като
съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата се явява
основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 19 от 17.01.2024 г. на началник на
ГПУ-София към РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, с което на „България Еър“ АД на
основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4