Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6289 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 40492/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 127 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че Р.А.Б. /ЕГН **********/ и Е.А.Б. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.”
ЕАД /ЕИК ********/ разделно по равно /при квоти по 1/2 част всяка/ сумата 1 309.66 лв. /общо/, представляваща
стойност на потребена в имот: магазин № 4, находящ се в гр. София, ул.„********вх.Б,
с код на платеца ТЗ80266, през периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна
енергия, с която Е.Б. и Р.Б. неоснователно са се обогатили, ведно със законната
лихва от 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 99.92 лв.- обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.05.2014 г. до 11.04.2017
г., сумата 60.31 лв., представляваща
такса за услугата “дялово разпределение” за периода от 01.03.2014 г. до
30.04.2016 г. в горепосочения имот- с код на платеца Т380266, ведно със
законната лихва от 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 13.46 лв., представляваща лихва за
забава върху цената на услугата “дялово разпределение” за периода от 15.05.2014
г. до 11.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 24449/ 2017 г. на СРС, 127 състав. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Р.Б. и Е.Б. са осъдени да заплатят на ищеца
„Т.С.” ЕАД сумата 79.67 лв.- разноски за
заповедното производство, и сумата 370.34 лв.- разноски
за исковото производство
Постъпила
е въззивна жалба от Р.А.Б. и Е.А.Б.
/ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, като им
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответниците въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС е частично
неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата
99.92 лв.- мораторна лихва върху
главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода от 15.05.2014 г.
до 11.04.2017 г., на сумата 60.31 лв.-
цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.04.2017
г. до изплащане на вземането, и на сумата 13.46
лв.- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за
периода 15.05.2014 г. до 11.04.2017 г., както и в частта относно съразмерно
присъдените на ищеца разноски.
В останалата част- относно признатата от СРС
дължимост на сумата 1 309.66 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Наведените в жалбата на ответниците доводи за
неправилност на решението в тази част са неоснователни
и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне на исковете за
процесните главнични вземания /стойност на топлинна енергия/, така и до
намаляване на техния размер.
Ищецът
основава претенциите си към ответниците Р.Б. и Е.Б. на твърдението, че са
собственици на процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № 4,
находящ се в гр. София, ул. „********вх.Б, в който доставял топлинна енергия за
стопански нужди през периода м.03.2014 г.- м.04.2016 г. Не се твърди наличието
на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и
ответниците- физически лица като собственици на процесния имот, а се цели
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последните,
при твърдения, че са се обогатили за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявените от „Т.С." ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за
ответниците обогатяване за сметка обедняването
на ищеца, каквито елементи
от приложимия
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6289/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
фактически състав, предвид представените от
ищеца писмени доказателства и процесуалното поведение на ответниците, следва да
се считат установени по делото.
Въз
основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответниците Р.А.Б. и Е.А.Б. са съсобственици при равни права на
процесния търговски обект: МАГАЗИН № 4, находящ се в гр. София, ул. „********вх.Б,
придобили го в качеството на купувачи по силата на договор за покупко-
продажба, сключен с Нотариален акт № 1/ 21.10.2003 г. на софийски нотариус.
Ответниците
не са подали писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и не са изложили
възражения- правоизключващи, право-унищожаващи или правопогасяващи, срещу
основателността на предявените искове. Независимо, че са получили указания за
съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, ответниците не са се възползвали от предоставената от ГПК процесуална
възможност при реализиране на защитата си по същество да изложат конкретни
възражения срещу основателността на исковете. По същество в подадените в
заповедното производство възражения по чл.414 ГПК същите оспорват количеството
и стойността на доставената в имота топлинна енергия, при твърдения, че същата
ще бъде коригирана вследствие допълнителна проверка на показанията на уредите.
В
проведеното на 9.10.2018 г. открито съдебно заседание по делото ответниците са
заявили, че имотът им се отоплява с климатик, но не оспорват „сумата за сградна
инсталация“. Следователно по делото не е спорно обстоятелството, че през исковия
период в процесния имот е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация и че
стойността й е в претендирания от ищеца размер.
При
това положение исковете за признаване дължимостта на сумата 1 309.66 лв.
/общо/- главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през
периода м.03.2014 г.- м.04.2016 г. топлинна енергия за сградна инсталация, с
която ответниците са се обогатили за сметка обедняването на ищеца, като основателни правилно са уважени, като е
призната дължимостта на това вземане /общо за двете ответници/ на основание
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г.-
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на
сумата.
Неправилно
е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца и за лихви за забава
за периода от 15.05.2014 г. до 11.04.2017 г., тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответниците.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Тъй като главните искове се основават на приложението на чл.59 ЗЗД, то задълженията на ответниците за заплащане на претендираното обезщетение
за неоснователно обогатяване не са възникнали като срочни, а изискуемостта и
поставянето им в забава е предпоставено от отправянето на покана от кредитора-
чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато в случая не се твърди, нито се установява да е връчена
на двете ответници. Исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата 99.92 лв.- обезщетение за забава върху главницата
/стойност на топлинна енергия/, дължимо за периода 15.05.2014 г. до 11.04.2017
г., следователно подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Неправилно е обжалваното решение и в частта
за сумата 60.31 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“, чиято дължимост
не е обоснована нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК, нито в
исковата молба по чл.422 ГПК. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на такова главнично вземане следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като по естеството си същото не може да бъде
квалифицирано като част от стойността на доставената в имота топлинна енергия,
като липсват релевантни твърдения, както и подкрепящи ги доказателства ищецът
да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответниците.
Предвид неоснователността на претенциите за
признаване дължимостта на горната сума /главница/, неоснователни са и акцесорните
претенции на топлопреносното предприятие за признаване дължимостта на сумата
13.46 лв.- лихви за забава върху таксата за услугата дялово разпределение.
При тези съображения, поради частично
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е призната
дължимостта на сумата 99.92 лв.- лихви за забава при плащане на главницата
/стойност на потребена топлинна енергия/, на сумата 60.31 лв.- такса за
услугата „дялово разпределение“, и на сумата 13.46 лв.- лихви за забава върху
таксата за дялово разпределение, и вместо това да бъде постановено решение, с
което исковете на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за тези суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, ответниците дължат
да заплатят на ищеца общо сумата 209.03 лв.- разноски за първоинстанционното производство
/за държ. такси и юриск. възнаграждение/, и общо сумата 70.34 лв.- разноски за
заповедното производство /за държ. такси и юриск. възнаграждение/. При това
положение обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно
присъдените от СРС разноски по чл.78, ал.1 ГПК над горепосочените размери.
В
останалата част, в която е призната дължимостта на главница от 1 309.66 лв.
/стойност на потребена през периода м.05.2015 г.- м.04.2018 г. топлинна
енергия/, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й
изплащане, и на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за първоинстанционното и
заповедното производства- до размер на сумите съответно 209.03 лв. и 70.34 лв.,
обжалваното решение
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6289/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски за първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но липсват доказателства такива да
са сторени от тях, поради което и не следва да им бъдат присъдени разноски с
настоящото въззивно решение. Искане за присъждането на разноски за въззивното
производство от въззивниците не е заявено, поради което и такива също не следва
да им бъдат присъдени.
Разноски
на въззиваемото дружество за въззивното производство също не следва да бъдат
присъдени, независимо от частичното отхвърляне на подадената от насрещните
страни въззивна жалба, тъй като от дружеството не е подаден отговор на
въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното
във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената на 4.06.2020
г. писмена молба не може да обоснове ангажиране отговорността на въззивниците
за сторени във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 9.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 40492/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 127
състав, в частта, в която по
предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.А.Б. /ЕГН **********/
и Е.А.Б. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ разделно по равно
/при квоти по 1/2 част всяка/ сумата 99.92 лв.- обезщетение за забава при плащане на
главницата от 1 309.66 лв., дължимо за периода от 15.05.2014 г. до
11.04.2017 г., сумата 60.31 лв., представляваща такса за услугата
“дялово разпределение” за периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. относно имот:
магазин № 4, находящ се в гр. София, ул.„********вх.Б, с код на платеца
Т380266, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 13.46 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на услугата “дялово разпределение” за периода от
15.05.2014 г. до 11.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 24449/ 2017 г. на СРС, 127
състав, а също и в частта, в която на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Р.Б. и Е.Б. са осъдени да заплатят на
ищеца „Т.С.” ЕАД разноски за исковото производство над сумата 209.03 лв. и разноски за заповедното производство над сумата 70.34 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Р.А.Б. /ЕГН **********/ и Е.А.Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта разделно по
равно /при квоти по 1/2 част всяка/ на сумата 99.92 лв.- обезщетение за забава при плащане на
главницата от 1 309.66 лв., дължимо за периода от 15.05.2014 г. до
11.04.2017 г., на сумата 60.31 лв., представляваща такса за услугата
“дялово разпределение” за периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. относно
имот: магазин № 4, находящ се в гр. София, ул.„********вх.*, с код на платеца
Т380266, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г. до окончателното й
изплащане, и на сумата 13.46 лв., представляваща лихва за забава върху
цената на услугата “дялово разпределение” за периода от 15.05.2014 г. до
11.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 24449/ 2017 г. на СРС, 127 състав, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 40492/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 127
състав, в останалата част, в която
по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.А.Б.
/ЕГН **********/ и Е.А.Б. /ЕГН **********/ дължат
на „Т.С.” ЕАД разделно по равно /при квоти по 1/2 част всяка/ сумата 1 309.66 лв., представляваща стойност на потребена
в имот: магазин № 4, находящ се в гр. София, ул.„********вх.Б, с код на платеца
ТЗ80266, през периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия, с
която Е.Б. и Р.Б. неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва от 20.04.2017
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 24449/ 2017 г. на СРС, 127
състав, а също и в частта, в която
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Р.Б. и Е.Б. са осъдени да заплатят на
ищеца „Т.С.” ЕАД разноски за
исковото производство в размер на
209.03 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 70.34 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.