Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 25.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н. Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10366 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.04.2020 г. по гр.д. № 11359/18 г.,
СРС, І ГО, 51 с-в е осъдил Т.В.С.С., поданик на Крелство Нидерландия, родена на *** г.,
личен №*******, с лична карта № *******, издадена на 02.06.2014 г., с удостоверение за
постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено на 28.04.2015г.
от МВР на Република България, да заплати
на „Б. ДСК” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата
1520,23 лева - непогасена главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
20.08.2015г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ
сумата
326,32 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
20.08.2016г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 48,50 лева - годишни такси,
начислени на 02.12.2016 г. и на 09.02.2017 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 869,49 лева-съдебни
разноски. Осъдил е Т.В.С.С., поданик на Кралство Нидерландия, родена на *** г.,
личен №*******, с лична карта № *******, издадена на 02.06.2014 г., с удостоверение за
постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено на 28.04.2015 г. от
МВР на Република България, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата
400 лева - депозит за съдебно-графологична експертиза.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Т.В.С.С., поданик на Кралство Нидерландия, родена на *** г.,
личен №*******, с лична карта № *******, издадена на 02.06.2014 г., с удостоверение за
постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено на 28.04.2015г.
от МВР на Република България, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адвокат К.К. -Т. от САК в частта, в която съдът е осъдил
ответницата да заплати сумата от 1520,23 лева-непогасена главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект за физически лица от
20.08.2015 г., ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и да заплати сумата от 326,32 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 20.08.2016 г. до 15.02.2018 г. По първата част
от обжалването сочи, че неправилно съдът е приел, че непогасената главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект за
физически лица от 20.08.2015 г. в размер на 1520,23 лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2028г./ /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното погасяване на задължението. Позовава се на т.18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като сочи, че няма данни
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
ответника при завеждане на иска на 16.02.2018 г. В настоящия казус, препис от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на
особения представител на ответника на 14.05.2019 г. Имено от този момент, а именно датата на уведомяване на особения
представител с получаването но исковата молба, съдържаща изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което на тази дата 14.05.2019
г. се дължи законната лихва върху
главницата до изплащането й, като моли първоинстанционното решение да се измени
в този смисъл.
Счита,
че решението е неправилно и в частта, в която съдът е определил, че се дължи
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на 326,32 лв. за периода от 20.08.2016 г. до 15.02.2018 г. Според
твърденията на ищцовото дружество ответницата не е плащала минимални суми на
револвиране с падежни дати 20.09.2016 г.-20.02.2017 г. Според ССЕ договорната
лихва за периода от 20.08.2016 г. до 15.02.2018 г. е в размер на 326,69 лв.,
като включва договорна лихва за периода 20.08.2016 г. до 20.02.2017 г. в размер
на 67,05 лв. и договора лихва от 259,64 лв. за периода 20.02.2017 г.-15.02.2018
г. Съгласно ТР 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС
след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи законна
лихва за забава, но не и за периода преди това, доколкото ищецът не претендира
падежирали вноски по кредита, а иска осъждане на ответника да заплати на ищеца
главница, договора лихва и годишни такси още преди настъпването на предсрочната
й изискуемост. Първоинстанционният съд неправилно е определил размера на
договорната лихва, тъй като неправилно е възприел, че началният срок за който
се дължи е 20.08.2016 г., вместо 20.02.2017 г., от който момент счита, че дължи
договорната лихва. Моли да бъде изменено решението в този смисъл.
Въззиваемото
дружество „Б.
ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Главен изпълнителен директор В.С.и Изпълнителен директор Д.М., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт В.М.оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявени са искове с правно основание чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „Б. ДСК” АД твърди, че между него и ответника Т.В.С.С. е сключен договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 20.08.2015 г., по силата на който й е отпуснал кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 2000 лева, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта. С чл. 1, ал. 2 била договорена възнаградителна лихва за
ползването на предоставения кредит, формирана като сбор от стойността на тримесечния СОФИБОР за карти в лева и надбавка в размер на 16,964 % годишно.
Падежната дата била определена на всяко 20-то число на месеца. Т.В.С.С. спряла
плащанията на дължимите от нея суми, като не заплатила минимални суми за
револвиране за периода от 20.09.2016 г. до 20.02.2017 г. Поради това Б.та
обявила задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, като заявява, че
съобщава този факт на ответника чрез предявяването на исковете и моли
последната да се счита уведомена за него с получаване на препис от исковата
молба. Сочи се, че към момента на
подаване на исковата молба Т.В.С.С. има непогасени задължения към него за
сумите: 1520 лева - главница, 326,32 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2016г. до 15.02.2018 г., както и
127,56 лева - такси, от които: 75 лева - 5 бр. такси нереволвиране по 15 лева
всяка от тях, дължими за периода от 10.10.2016 г. до
10.02.2017 г. съгласно чл. 30, ал. 1 от общите условия, приложими към договора за кредит
и условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитни карти; 44,15 лева
- годишна такса съгласно условията за издаване и обслужване на плащанията с
кредитни карти, дължима на 02.12.2016 г. и 8,50 лева - годишна такса съгласно
условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитни карти, дължима на 09.02.2018 г. Ето защо, „Б. ДСК” АД моли съда
Т.В.С.С. да бъде осъдена да му заплати посочените суми, ведно със законната
лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба.
Ответникът Т.В.С.С. чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител - адв. К.К.-Т. оспорва исковете.
От
фактическа страна:
По делото е представено
копие от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 20.08.2015 г., от което е видно възникването на
правоотношение между страните по делото, по силата на което „Б. ДСК” АД се е
задължило да предостави на Т.В.С.С. банков кредит чрез използване на кредитна
карта Visa Galaxy с максимален кредитен лимит от 2000 лева, отчитан по
сметка***********, срещу задължение за ответника да върне ползваната сума
съгласно условията на договора и общите условия към него. Съгласно чл. 85, ал.
1 от общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Б. ДСК договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ
със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на
картата в срока на валидност, предвидени в общите условия. Като писмено
доказателство по делото е прието копие от Условия за издаване и обслужване на
плащания е кредитни карти с револиращ кредит на Б. ДСК, подписани от ответницата,
от което е видно, че срокът на валидност на кредитните карти Visa Galaxy е
3 години. Следователно процесният договор за издаване и обслужване на кредитн карта
с револвиращ кредит за физически лица от 20.08.2015 г. е сключен за срок от три
години, считано от датата на подписването му - до 20.08.2018 г.
От правна страна:
Относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем на особения
представител на ответника и последиците от това, въззивната инстанция приема
следното:
Според чл. 30, ал. 2 от общите условия, приложими към
процесния договор, в случай че четири поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки
от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се спира, като според ал. 3 ако клиентът внесе минималната сума за
револвиране до края на следващия гратисен период, правото на ползване на
кредита се възстановява. В чл. 31, ал. 1 е предвидено, че ако клиентът не
погаси задължението си в размера и в срока по чл. 30, ал. 3, ползването на
кредитния лимит се прекратява, а вземането на Б.та за целия използван кредитен
лимит става изискуемо.
Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк.дело № 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките
по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Релевантен по съществото на
спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит,
поради упражнено от страна на Б.та право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на Б.та на това нейно
изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда
правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.
На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС: решение № 148/02.12.2016 г. по
т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., решение №
25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г.
на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, че Б.та, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване
на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще
е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр.чл.47, ал.1-5 ГПК- отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага
цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на Б.та-ищец,
че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Това уведомяване няма връзка с
претенцията на ищеца за законната лихва, която се дължи от подаване на исковата
молба. Както е посочено в решение № 169 от 17.01.2017 г. по т.д. № 1272/15 г.,
ІІ т.о. на ВКС, това уведомяване, както е прието и в постановеното
по реда на чл.290 и сл.
от ГПК решение по
т.д. № 362/15 та ІІ т.о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска по см. на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по
чл.422 ГПК, независимо от наличието на
останалите правноважими обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да
промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново
основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В
този смисъл неоснователно се явява твърдението, че законната лихва се дължи от
момента на уведомяване на особения представител, а не от подаване на исковата
молба както е поискано от ищеца „Б.Д.“ ЕАД.
Неоснователно
се явява и твърдението, че съдът неправилно е възприел началният срок, от който
се дължи договорната лихва, а именно от 20.08.2016 г., вместо от 20.02.2017 г.,
поради което неправилно е определен и нейният размер. Съгласно тълкувателно
решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
С чл.2 от
Договора за кредит страните са се договорили, че срещу
предоставеното ползване на кредита Т.В.С.С. дължи на Б.та възнаградителна лихва
с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17,95%
годишно, формиран от 6-месечния СОФИБОР + надбавка от 16,964 %. Според чл. 87,
ал. 2 от общите условия към договора Б.та начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент върху усвоената част от кредита до окончателното му
погасяване. Както бе посочено
по-горе, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/
2017 г. на ОСГТК на ВКС вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането, а за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план.
Следователно в тези случаи кредиторът има право на вземане за възнаградителна
лихва до момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, но не и
след това. В процесната хипотеза „Б. ДСК” АД претендира възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 15.02.2018 г., тоест преди обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, което е станало на датата на връчване на
исковата молба на особения представител-14.05.2019 г. /решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, І ТО на ВКС/. Съгласно заключението на приетата ССЕ, непогасеното задължение за договорна
възнаградителна лихва за периода от
20.08.2016 г. до 15.02.2018 г. възлиза на 326,69 лева.
По делото е подадена и
частна въззивна жалба от „Б.
ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С.и
Изпълнителен директор Д.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.М.срещу
определение от 10.07.2020 г. по гр.д. № 11359/2018 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, с което СРС, І ГО, 51 състав е оставил без уважение въззивната
жалба на ищеца „Б. ДСК“ АД от 12.06.2020 г., имаща характер на молба за
изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че разноските не следва да бъдат присъдени, тъй като не е представено
доказателство за тяхното реално заплащане. Ищецът своевременно е представил
фактура за извършен превод на доказателствата на нидерландски език №
**********/18.10.2018 г., издадена от Лицензирана агенция за превод и
легализация „Марчела“ за сумата от 1197,79 лв., но съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалното заплащане на
сумата. Моли да бъде отменено процесното определение и да бъде осъдена
ответницата да заплати съдебните
разноски за извършения превод на писмените доказателства по делото в размер на
1197,79 лв. съразмерно уважената част от исковете.
Ответницата
по частната въззивна жалба Т.В.С.С., поданик
на Кралство Нидерландия, родена на *** г., личен №*******, с лична карта № *******,
издадена на 02.06.2014 г., с
удостоверение за постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено
на 28.04.2015г. от МВР на Република България, чрез назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител адвокат К.К.-Т. от САК оспорва същата.
Настоящата
инстанция намира частната въззивна жалба за основателна. Ищецът своевременно е
поискал присъждане на разноски по делото в открито съдебно заседание на 24.01.2010
г., включително разноски за превод на документи по делото в размер на 1197,79 лв., като е представил в оригинал фактура № ********** за
тази сума, депозирал е и списък за разноските по чл.80 ГПК, в който фактурата е
включена.
Ето защо, определение
от 10.07.2020 г. по гр.д. № 11359/2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК на СРС, І ГО, 51 състав следва да бъде
отменено. Решението от 24.04.2020 г. по гр.д. № 11359/2028 г. на СРС, І ГО, 51
състав следва да бъде допълнено в частта на присъдените разноски, като в полза
на ищеца „Б.Д.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част
от исковете в размер още на 1148,68 лв.
В
производството по реда на чл.248 ГПК не се присъждат разноски за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение
Делото следва да бъде върнато на СРС, І ГО, 51 състав за поправка на
допусната ОФГ от съда и произнасяне с отхвърлителна част за претендираните
такси, така, както е посочено в мотивите на решението, но липсва в диспозитива на
същото.
За особения представител, СГС е определил възнаграждение в размер на 253,70
лв., като с разпореждане от 06.10.2020 г. е задължил въззиваемия/ищец „Б.Д.“
ЕАД да внесе тази сума в едноседмичен срок от съобщението. Разпореждането
не е било съобщено на „Б.Д.“ ЕАД, поради
което не е изпълнено. Ето защо сумата следва да бъде изплатена от бюджета на СГС,
а Т.В.С.С. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СГС определеното възнаграждение за назначения й
особения представител в размер на 253,70 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ определение
от 10.07.2020 г. по гр.д. № 11359/2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК на СРС, І ГО, 51 състав.
ДОПЪЛВА решение от 17.05.2017г. по гр.д. № 64747/14 г. на СРС, ІІ
ГО, 72 състав по реда на чл.248 ГПК в частта на присъдените разноски, като:
ОСЪЖДА Т.В.С.С., поданик на Кралство Нидерландия, родена на *** г.,
личен №*******, с лична карта № *******, издадена на 02.06.2014 г., с удостоверение за
постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено на 28.04.2015г.
от МВР на Република България, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адвокат К.К. -Т. от САК да
заплати на „Б.
ДСК” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С.и
Изпълнителен директор Д.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.М.направените
разноски за първата инстанция в размер още
на 1148,68
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.05.2017г. по гр.д. № 64747/14 г. на
СРС, ІІ ГО, 72 състав в останалата част.
ВРЪЩА делото на СРС, І ГО, 51 състав за поправка на допусната
ОФГ от съда и произнасяне с отхвърлителна част за претендираните такси, така,
както е посочено в мотивите на решението, но липсва в диспозитива на същото.
ДА се изплати от бюджета на СГС
сумата от 253,70 лв., представляваща възнаграждение за назначения особен
представител адвокат К.К.-Т.
от САК на
въззивницата/ ответница Т.В.С.С..
ОСЪЖДА Т.В.С.С., поданик на Кралство Нидерландия, родена на *** г.,
личен №*******, с лична карта № *******, издадена на 02.06.2014 г., с удостоверение за
постоянно пребиваване в Република България № *******, издадено на 28.04.2015г.
от МВР на Република България да заплати
по сметка на СГС сумата от 253,70 лв. за назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат К.К. -Т.
от САК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.