Определение по дело №1411/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2014
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100501411
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       2014                                                 17.07.2020 г.                                      Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, въззивно отделение, граждански състав

На седемнадесети юли, през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                     Председател :  Вяра Камбурова

    Членове :  1.Галя Белева

          2.мл.с.Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1411 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 61 от 26.03.2020г. по гр.д.№295/2019г. на РС- Карнобат, Й.Б.Н., ЕГН-**********,***, е осъден да плати на С.Б.С., ЕГН-**********, постоянен адрес: *** сумата от  1350 лева - главница, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 540 лева и пропуснати ползи в размер на 810 лева за убити 3 бр. бременни животни – овце млечно направление без произход, вследствие причинено от ответника на 14.11.2018 г. около 16,30 часа ПТП с лек автомобил "Опел корса", с рег. № А 8506 КВ по път 7306 на км 19+1, в близост до табелата, обозначаваща началото на с.Чубра, общ. Сунгурларе, ведно със законната лихва върху главницата от 1350 лева, считано от 14.11.2018г. до окончателното плащане, като претенцията над уважения размер от 1350 лева до претендирания 3250 лева е отхвърлена.

С решението е отхвърлено възражението за прихващане, предявено от Й.Б.Н. срещу С.Б.С., за сумата от 1500 лева, от които 500 лева за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил "Опел корса", с рег. А № 8506 КВ, причинени от овцете, собственост на С.Б.С. и за сумата от 1000 лева за причинени неимуществени вреди при възникнало ПТП на 14.11.2018 г.

Й.Б.Н. е осъден да заплати на С.Б.С. разноски по делото в размер на 916,38  лева, а С.Б.С., е осъден да заплати на Й.Б.Н. разноски по делото в размер на 440  лева.

Против това решение са постъпили две въззивни жалби.

Първата жалба е подадена от Й.Б.Н., чрез адв.Д.П.. Същият атакуват решението в частта, с която е осъден да заплати сумата от 1350 лв. обезщетение, от които 540 лв. – имуществени вреди и 810 лв. пропуснати ползи за 3 бр.убити бременни животни –овце, в следствие на ПТП, причинено на 14.11.2018г., ведно със законната лихва считано от 14.11.2018г., както и в частта за разноските. Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалния закон, както и за недопустимо.

На първо място са изложени оплаквания, че съдът неправилно е допуснал промяна в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че ищецът е длъжен да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, както и искането си към съда и след като фактите и обстоятелствата, на които се основава иска са част от неговото основание, то според чл.214 ГПК изменение на основанието може да бъде извършено единствено в първото по делото заседание. В процесния случай съдът е допуснал изменение след преклузивния срок, което е недопустимо. Изтъква, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като петитумът съдържал искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3250 лв. обезщетение за имуществени вреди, а съдът се е произнесъл по иск за претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лв. и за 2250 лв.- пропуснати ползи.

На следващо място въззивникът заявява оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е основал решението си изключително въз основа на свидетелските показания, като не е взел под внимание представено по делото удостоверение изх.№ 537/30.01.2020г. на БАБХ, съгласно което в информационната система на БАБХ е отразена смъртта на едно животно с ушна марка 100034000247003 на 14.11.2018г., въз основа на декларация за клане/умиране на животно от С.С. до д-р Сашо Русев – ветеринарен лекар обслужващ животните на ищеца. Заявява, че удостоверението представлява официален документ и неговото съдържание не може да бъде опровергано чрез свидетелски показания. Според приетата зоотехническа експертиза, ищецът бил собственик на 30 овце, с конкретно посочени ушни марки. Ищецът не е установил по категоричен начин кои точно овце са загинали в следствие на ПТП от 14.11.2018г., докато безспорно било установено, че от всички 30 овце липсва само една – тази с ушна марка 100034000247003, която била заклана от собственика-ищец.  Сочи, че идентификацията на животните в животновъдните обекти се извършва на основание Наредба № 6 от 08.10.2013г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в интегрираната информационна система на БАБХ и Наредба № 61 от 09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, както и от Регламент № 21/2004 за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите. В случай на умряло животно, трупът на същото следва да бъде унищожен в екарисаж, обстоятелство, което не било установено по делото във връзка с твърденията за настъпила смърт на 5 овце. Установено било, че ответникът е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 53-53 км/ч и е направил всичко възможно да спре и да избегне удара с животните. Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, на пътя нямало знак, който да предупреждава за преминаващи животни. Безспорно било установено, че ищецът не е осъществил необходимите действия да направлява животните и е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че съдът неправилно е изчислил размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Вещото лице посочило, че определените от него цени касаят процесната година, а за бъдещ период същите били прогнозни и нереални и въпреки това съдът определил размера на обезщетението за две години.

Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на пропуснатите ползи, което води до извод за неоснователност на претенцията. Цитира относима съдебна практика. Изразява несъгласие и с определените разноски, които се дължат на ищеца спрямо уважената част на исковата претенция. Претендира разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от адв. С.Г. –Т. – процесуален представител на С.Б.С.. Същият намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и обосновано. Развити са подробни съображения. Посочва, че не е налице твърдяното от въззивника изменение в основанието на иска, допуснато е само изменение на обстоятелство в исковата молба във връзка с произхода на животните. Твърди, че съдът се е  произнесъл по предявен иск. Сочи, че от свидетелските показания по категоричен начин се доказват твърденията на ищеца по отношение на загиналите животни и извода на съда в тази насока не може да бъде опроверган от представеното удостоверение от БАБХ. Заявява, че размерът на претърпените вреди е доказан. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Втората въззивна жалба е подадена от С.Б.С., чрез адв.С.Г.-Т.. Въззивникът атакува решението в частта, с която е отхвърлен иска на С.С. за сумата над уважения размер от 1350 лв. до претендирания 3250лв., ведно със законната лихва считано от 14.11.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Счита, че в тази му част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, както и необосновано.

На първо място посочва, че съдът е постанови решението без да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните. Преповторена е фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Обсъдени са подробно показанията на свидетелите по делото, които според въззивника- ищец установяват твърденията в искова молба. Обстоятелствата по делото се установявали и от писмените доказателства, събрани по преписка № 454-р-10790/2018г. на РУП Сунгурларе. От заключението на автотехническата експертиза било видно, че пораженията върху автомобила на ответника възникнали в следствие на сблъсък по време на движение с група от 5-6 животни. Обстоятелството, че ответникът не е успял да избегне сблъсъка с  животните бил индиция, че същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост и като е напуснал мястото на инцидента е създал пречки по отношение установяването на неговото състояние, т.е. дали е реагирал адекватно, употребил ли е алкохол и др. Установено било, че участъкът, по който се движел ответника бил абсолютно прав, поради което той обективно имал възможност да възприеме движещите се животни и да избегне удара. Затова въззивникът- ищец намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на извършителя на деликта. Заключението по зоотехническата експертиза установило пълния размер на претендираните от ищеца вреди, а именно 2500 лв., от които 1000 лв.-преки имуществени вреди и 1500 лв. – непреки вреди.

Счита, че по делото не е доказано ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради и което съдът неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е намалил размера на обезщетението.

Моли в обжалваната от него част решението на РС-Карнобат да бъде отменено и да бъде постановено решение,  с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение до размера от 2500 лв., т.е. още 1150 лв. над присъденото от първоинстанционния съд, от които 460 лв. преки вреди и 690 лв.- за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски пред двете инстанции.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от Й.Б.Н., чрез адв.Д.П., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва, че въззивникът се опитва да промени приетата по делото фактическата обстановка само въз основа на ползващите го свидетелски показания, като умишлено игнорирал останалите доказателства, които ги опровергавали, макар да не ги е оспорил. С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът следвало да докаже, че е собственик на 5 броя овце, които били бременни и съответно- умъртвени в процесното ПТП, както и да докаже размера на претърпените вреди, което обаче не било сторено. В нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК въззивникът– ищец се опитвал да опровергае със свидетелски показания съдържанието на официален документ- удостоверение, издадено от БАБХ. Според него, с действията си ищецът допринесъл за настъпването на ПТП. Относно твърдението в жалбата във връзка с невъзможността да бъде установено дали водачът е управлявал след употреба на алкохол, въззивникът- ответник счита, че това е ново обстоятелство, което не може да бъде въвеждано за първи път с въззивната жалба. Преповторени са и част от съображенията, подробно развити в неговата въззивна жалба. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

При преценката за допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че същите са подадени от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват решението в атакуваните от тях части.

Във въззивна жалба, подадена от Й.Б.Н. липсва искане към съда във връзка с обжалваното решение – изискване на чл.260, т.4 ГПК. На страната следва да се даде възможност да отстрани тази нередовност и в срок до съдебното заседание да посочи в какво се състои искането му към съда по отношение на атакувания съдебен акт, както и какво е искането му към въззивния съд по съществото на спора.

Страните нямат доказателствени искания.

Предвид изложеното и на основание чл.267 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ  в.гр.д.№1411/2020г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.07.2020г.  от  10,10 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекто-доклада на жалбите и отговорите по в.гр.д.№1411/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК.

УКАЗВА на въззивника Й.Б.Н. най-късно в с.з. на 27.07.2020г. да уточни в какво се състои искането му към съда по отношение на атакувания съдебен акт, и съответно какво иска от въззивния съд по съществото на спора.

В случай, че указанията, касаещи редовността на въззивната жалба по чл.260, т.4 ГПК, не бъдат изпълнени от Й.Н. в дадения срок, жалбата ще бъде върната, а производството по нея ще бъде прекратено.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                    

 

           2.