П Р О Т О К О Л
Година
2018 Град Варна
Варненският
районен съд Двадесет и
седми състав
На
четвърти септември Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от
Председателя НАХД № 3408/2018г. по описа
на ВРС.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ОБВИНЯЕМИЯТ М.Х.Н. – явява се лично
и с адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
ПОСТРАДАЛАТА Е.Н.Х. – явява се
лично.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, представител
не се явява.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на явилите се
лица.
ОБВИНЯЕМИЯ М.Х.Н. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, не
работи, ЕГН **********.
ПОСТРАДАЛАТА Е.Н.Х. – родена на ***в***,
българка, българска гражданка, с полувисше образование, разведена, неосъждана,
без родство с обвиняемия, ЕГН **********.
На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК,
съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа и установи, че същите са
спазени.
На осн. чл. 274 от НПК, съдът разясни
правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.
На осн. чл.
275 от НПК, съдът
разясни правата на страните.
АДВ. Г.: Нямам искания за отводи. Няма да соча
други доказателства.
На осн.чл.343, ал.2 от НК Председателят
на състава запита пострадалата Х. дали желае производството по делото да
продължи.
ПОСТРАДАЛАТА Х.: Желая производството по делото
да продължи.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
И ДОКЛАДВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ВРП:
Производството е
образувано по внесено постановление от ВРП за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание
СЪДЪТ пристъпи към разпит на обвиняемия М.Х.Н.,
със снета по-горе самоличност.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Разбрах в какво съм обвинен.
Желая да дам обяснения. Към онзи момент не работех. Управлявам такси с обозначителни знаци към компания. Когато давах назад на
панорамното огледало, средното забелязах две дами, които се разминаваха зад
автомобила ми в същата посока. Подадох звуков сигнал, като едната дама се
показва в лявото огледало извън обхвата на колата, а другата се показа в дясно.
Докато проверя дали лявата дама стои там дясната се беше върнала назад и беше
на панорамното огледало. Движех се със скорост от 4 км. в час, тъй като
автомобила е автоматик и показва точната скорост.
Заковах спирачки и помогнах на жената. Другата жена, после разбирам е казала
„внимавай, кола“ и тя затова се е върнала, защото не чува. Това досега не се
вписваше. Това е паркингово пространство до бл. 19 в
кв. Чайка, широко в свободната си част над 8 метра. Аз се движех в средата с
пуснати аварийни и къси светилни, а двете жени вървяха също по средата на тези
8 метра.
На въпроси на адв. Г.: След като чух, че има шум отзад спрях, заковах
автомобила, дръпнах ръчната и без да гася автомобила излязох от него, и видях, че
жената е извън сянката на автомобила, не е под автомобила на 4 крака - на ръце
и крака, стойка партер, и й помогнах да седне. Раздвижих лява и дясна ръка, и
съответно ляв и десен крак, тъй като имам медицинско образование, за да съм
сигурен, че няма да има последствия като я вдигна. Вдигнах я и тогава видях, че
я познавам. Тя е майка на мой приятел от детската градина. Извикахме Бърза
помощ, имаше свидетели и те се обадиха на телефон 112. Потърпевшата не искаше и
ги умоляваше да не звънят. Докато дойде линейката тя раздвижи краката си и
стоеше права, като единствено чантата й беше на земята. Другата жена по
разговор с потърпевшата разбрах, че се познават визуално и няма как да я
намерим. Полицейските служители съставиха протокол за ПТП, на потърпевшата съставиха
протокол, с който да може да бъде свободна, на който тя се разписа и доколкото
знам полицаите обясниха, че този протокол трябва да се пази, тъй като може да
предяви претенции по чужди съвети. На мен след справка за платени глоби ми
написаха акт, с който ме глобиха и два месеца по-късно го платих, и имам
бележка за плетения акт. Те ми дадоха акт, с който аз в КАТ след два месеца да
си взема талона и платих НП.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към обвиняемия.
На въпроси на съда: Предполагам, че са ме наказали за това, че съм ударил човек, тъй като нямаше друго провинение за момента. Госпожата бързаше за среща с нейни приятелки, на която среща я заведох докато полицията проверяваше и обработваше акта, и се върнах обратно да оформят документацията. След това я видях, не мога да кажа колко дена след това и си държеше ръката свита и каза, че имала болки, но не мога да определя дали е било натъртване, тъй като е нормално, когато човек падне да има някакви болки. Помня, че бяха ляв крак и дясна ръка или на обратно, по диагонал бяха оплакванията.
На въпроси на адв. Г.: Всички крайници раздвижих на госпожата преди да я вдигнем. Ние й помогнахме да се изправи заедно със свидетели. При идването на линейката тя три пъти отказа и дори не са слизали, освен докторът просто да я погледне визуално. Тя отказа медицински преглед на момента, тъй като й нямаше нищо, по нейни думи.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към обвиняемия.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Е.Н.Х., със снета по-горе самоличност. Предупредена
за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. Х.: На 09.12.2017г. в 10.15 часа аз излязох от къщи и вървях пеша по пешеходна зона, площадче посока спирка Явор. Колата ме удари в гръб без да виждам, че дава заден, а аз съм с гръб. Аз вървях от бл. 23 на кв. Чайка към спирка Явор по пешеходна зона. Това е площадче и там се паркира, нямам представа защо паркират там. Колата ме удари в гръб. Господинът имаше клиенти. Колата като ме удари аз паднах и семейството извика веднага Бърза помощ и КАТ. Те бяха клиенти и си отидоха. Аз охках и виках, вдигнаха ме, защото много ме болеше ляв лакът и дясно коляно. Господинът М.Н. каза, че трябва да изчакаме КАТ. Първо дойде Бърза помощ, но лакътя беше топъл, усещах, че нещо мърда, но станах и казвам на Бърза помощ „нищо ми няма“. Казвах „нищо ми няма“ и те си заминаха. Даже лекарката я познавам по физиономия. Изчакахме КАТ, които дойдоха след 40 минути. От среща стоеше една позната възрастна дама, на която не знам името. Нея също я познавам по физиономия, живее в кв. Чайка, но тя беше на 50 метра до кофите. Вероятно тя каза „полека колата“, но аз нали не чувам добре бях ударена докато тя каже това. От там нататък тя си замина също. В същия миг разбрах, че ми имаше нещо на ръката, тя започна да посинява и да се надува, но Бърза помощ беше заминала. Аз се прибрах в къщи, защото имах други ангажименти и на третия ден отидох в спешно ортопедично отделение, защото валеше дъжд. Не съм се обаждала на господин Н.. Ръката стана като сомун и мърдаше, не можех от болки да мърдам, но аз чакам и мисля, че ще мине. На третия ден ортопеда като направи снимка каза „ръката е счупена на две места и първо ще направим гипсова лонгета, после ще оперираме, защото без операция няма да мине и след това отново ще сложим гипс на ръката“. Аз умувах и казах „не искам нищо, отказвам се от всичко“ и те ме гледат като извънземно и медицинската сестра също, и аз тръгнах да вървя при сина си да ми дава Бърза помощ. После взех диска и рентгеновата снимка, но стана така, че лечението беше чак във Виена, защото синът ми ми е осигурил здравна осигуровка и пътувах с нощния влак с ръка сомун подута, морава и от там самолета и във Виена. Синът ми като ме видя се хвана за главата и ахна как съм могла да пътуваш с тази ръка. На следващата сутрин ме приеха и сложиха лонгетата и на 23.12.2017г. съм оперирана, и ми е сложена пластина в лакътя. Прибрах се сама на крака до в къщи въпросния ден. В самия ден Н. каза като мина КАТ, че ще ме закара до Явор с колата и аз се отбих да се обадя на две познати в едно заведение и от там се върнах пеша и казах „отивай си, добре ми е“.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, на лист 76 лист от ДП е приложен лист преглед на пациент, който е с дата 14.12.2017г., а госпожата каза, че е отишла в Спешно отделение след три дни.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свид. Х. заверено за вярност копие от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок /спешното отделение от 14.12.2017г. приложен на лист 76 от ДП.
СВИД. Х.: В деня на прегледа не са ми дали такъв документ. После взех дискетата, по-късно. Само ме накараха да се подпиша, че не искам нищо.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към свид. Х..
СЪДЪТ докладва постъпили по делото писмени доказателства, а именно: справка от Сектор ПП –Варна за нарушител/водач за обв. М.Н., както и заверено за вярност копие от НП № 17-0819-006593/09.01.2018г. на Началник Група при Сектор ПП-Варна.
АДВ. Г.: Да се приемат така постъпилите писмени доказателства, относими са.
Представям и моля да приемете заверени за вярност копия от: международна карта за автомобилна застраховка издадена от Лев инс, застрахователна полица издадена от Лев инс, контролен талон № 56142360 относно гражданска отговорност за МПС рег. № В 98 55 ВА и сметка № Р003536352 от 06.02.2017г.
Нямам други искания.
СЪДЪТ намира, че така постъпилите и
представени от адв. Г. писмени доказателства са относими и допустими към предмета на делото, ще спомогнат
за изясняване на същото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети и приложени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото справка за съдимост на обв. Н.,*** за нарушител/водач за обв. М.Н., заверено за вярност копие от НП № 17-0819-006593/09.01.2018г. на Началник Група при Сектор ПП-Варна, материалите от ДП № 206/2018 г. по описа на Сектор ПП - ОД на МВР - град Варна, както и представените от адв. Г. заверени за вярност копия от: международна карта за автомобилна застраховка издадена от Лев инс, застрахователна полица издадена от Лев инс, контролен талон № 56142360 относно гражданска отговорност за МПС рег. № В 98 55 ВА и сметка № Р003536352 от 06.02.2017г.
На основание чл.
378, ал. 2 от НПК и чл. 283
от НПК се прочетоха писмените
доказателства по делото и заключенията на експертизите.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните в хода на ДП доказателства, намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на постановление на ВРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обв.М.Х.Н. за извършено съгласно диспозитива на постановлението деяние по чл.343а, б.“а“, пр.2 вр. чл. 343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, в производство по реда на Глава 28 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, които са посочени в постановлението. Съгласно същата норма когато установи нови фактически положения, съдът императивно е задължен да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.
Съгласно диспозитива на внесения в съда прокурорски акт, обв.е бил обвинен в това, че на 19.12.2017 г. в гр.Варна при управление на МПС л.а."Ауди А4" с рег.№ В 1329 ВВ, нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Н.Х. –пешеходец, изразяваща се в счупване на левия олекранон /лакътния израстък/ ,което е обусловило трайно затруднение в движението на лявата ръка за период от около 2,5-3,5 месеца, како деецът след деянието е направил всичко зависещ от него за оказване на помощ на пострадалата.
Съгласно обстоятелствената част на прокурорския акт, в същата на първо място не са посочени никакви характеристики на пътното платно и участъка от пътя, в който се твърди, че е настъпило ПТП. От друга страна в постановлението на прокурора и по-точно в неговата обстоятелствена част се сочи, че в следствие на ПТП пострадалата е получила счупване на лява китка, а в диспозитивната част е повдигнато обвинение за счупен лакътен израстък.
На следващо място, макар да са били индиции по делото, че произшествието е било посетено от органите на реда и макар по делото на л.59 /номерация горе в дясно/ да е приложено заверено копие от АУАН издаден срещу Н. за същото деяние - чл.40 от ЗДвП, прокуратурата не е положила усилия да установи дали обв..Н. не е наказан за същото деяние, за което е водено ДП и по административен ред, което би препятствало воденето на ДП на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, без предварително възобновяване на АНП, в който смисъл има не само задължителна практика на ВКС- ТР№3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, а са налични и законодателни промени в НПК , в сила от 05.11.2017г.
Видно от изисканото и приложено по делото заверено за вярност копие от НП №17-0819-006593/09.01.2018г. на Началник Група при Сектор ПП-Варна, обв.Н. е наказан с влязло в сила НП затова, че на 09.12.2017г. при движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен вследствие на което блъска пресичащата отляво на дясно пешеходка Е.Н.Х..
Съгласно установените по делото факти е видно, на първо място, че в прокурорския акт е налице противоречие между неговата обстоятелствена и диспозитивна част. Прокурорът е приел от фактическа страна, че вследствие на маневрата на заден ход на пешеходката е причинено счупване на китката, а в диспозитива на обвинението е повдигнато обвинение за счупен лакътен израстък. От правна страна е повдигнато обвинение за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП. Никъде обаче в обстоятелствената част на постановлението не са посочени факти относно посочените в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства. Нещо повече в обстоятелствената част липсват изобщо факти за поведението на водача при движението му на заден ход- погледнал ли е пътя зад превозното средство, наблюдавал ли го е само може да се гадае, тъй като факти в постановлението липсват. Липсват и факти относно организацията на движението в участъка на ПТП за да се прецени дължимото поведение на водача.
По този начин изготвено и постановлението на прокурора не отговаря на изискванията на чл.375 вр. чл.246, ал.1 от НПК, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че постановлението по реда на чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на чл.246, ал.1- като в него бъде посочено времето, мястото и начинът на извършване на деянието, за което лицето е предадено на съд. Тук следва да се отбележи, че ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на които следва да отговаря един прокурорски акт. Следователно ВКС е приел, че и понастоящем ОА, респективно постановлението по чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе. Поради това, съдът приема, че по този начин изготвено постановлението не отговаря на изискванията на НПК, съгласно който в него следва да бъдат описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и то по начин, който да не налага предположения, досежно предметните рамки на обвинението, както за обвиняемите, така и за съда. Следва да се посочи, че волята на прокурора относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от съдържанието на постановлението или още по-малко от материалите по делото, тъй като това е и недопустимо на основание чл.378, ал.3 от НПК. По този начин изготвено постановлението на прокурора нарушава и правото на обвиняемия да разбере в какво деяние е обвинен.
От друга страна както бе споменато по-горе от съда бяха констатирани нови фактически положения, които не са описани в постановлението, а именно наличие на влязло в сила НП срещу обв.Н. за същото деяние предмет на настоящото обвинение. При установяване на такива съдът е длъжен на осн.чл. 378, ал. 3 от НПК да прекрати делото и да го върне на прокурора. При разглеждане на делото по реда на чл. 378 от НПК е невъзможно разглеждането му извън рамките на описаното в постановлението. Правомощията на съда са разписани ясно в разпоредбата на чл.378, ал.1-5 от НПК и за съда също така е невъзможно да пристъпи към прилагане на разпоредбата на чл.290, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК за спиране на наказателното производство и даване на срок на прокуратурата да поиска възобновяване на АНП, доколкото безспорно от доказателствата по делото е видно, че обв.Н. е наказан за идентично деяние по административен ред. Този извод изхожда от систематическото място на нормата на чл.290, ал.1 от НПК, която безспорно е поместена след основанията за прекратяване на съдебното производство от една страна, а от друга страна в чл.378, ал.4 от НПК липсва регламентация за спиране на производството и в гл.28 от НПК няма препращащи норми към общите правила за разглеждане на делото в с.з.. Поради това и съдът счита, че в настоящото производство е невъзможно спиране на същото.
След връщане на делото на ВРП, прокуратурата би могла да изпълни по свой почин задълженията си по чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК и едва след произнасяне на компетентния за това съд и в зависимост от допускането или не на възобновяване на АНП, да прецени дали отново да упражни правомощията си по чл.375 от НПК или да изготви друг прокурорски акт.
Поради това и на осн.чл.378, ал.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3408/2018г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен състав и ВРЪЩА делото на ВРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, съобразно нормата на чл.341, ал.3 вр.чл.378, ал.3 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: