Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 10.08.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично съдебно заседание на
двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 238/2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на с чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 74, ал.2 от Закона за защита от
дискриминация(ЗЗДискр.).
Настоящото
административно дело е образувано след като Върховният административен съд с
Решение № 8138 от 26.06.2017 г., постановено по образуваното пред него адм.
дело № 6894/2016 г. е отменил Решение № 15/20.02.2016 г., постановено от
Административен съд Ловеч по адм. дело № 267/2014 г. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Административния съд при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона.
Ищец по адм. дело 267/2014 г. е М.С.С., с ЕГН **********,
който тогава е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч. По
настоящото адм. дело № 238/2017 г. ищецът е същият, но изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора Плевен.
С допълнително уточнение към исковата
молба, заведено с вх. № 2471/16.08.2017 г. С. е заявил, че администрацията на
Затвора Ловеч като териториално поделение на ГДИН в разрез с чл. 10 от ЗЗДискр.
не е предприела всичко необходимо при
изпълнение на своите функции, за да му осигури равенство при изтърпяване на
наложената му изолация. Посочва, че е настанен в постоянно заключено помещение
по 22-23 часа в денонощието, което според него е в разрез с факта, че режимът
му е бил заменен през 2011 г. от специален на строг. Оценката на риска му е
била занижена, но въпреки това администрацията на затвора не му е осигурила
изпълнение на наказанието в съответствие с определения му режим-настаняване в
помещения, които през нощта се заключват, което означава, че през деня не
трябвало да бъде заключен. Твърди, че същевременно при сходни и сравними
обстоятелства администрацията на Затвора Ловеч настанява други лишени от
свобода, на които режимът им е заменен на строг по килиите, като същите лица
били с по-висок риск от неговия и повече провинения, но са били настанявани в
килиите в кратки срокове след замяна на режима им. Според ищеца такива лишени
от свобода са Й.Й., Д.Н., Д.П.. Посочва, че това неравностойно третиране влече
редица лишения за него – не може да участва в спортни мероприятия, в трудови
дейности, в различни квалификационни курсове, не може да учи друга специалност
в училището към Затвора гр. Ловеч.
Освен това ищецът твърди, че въпреки
факта, че комисията към затвора се събира на всеки два месеца и е можело да
бъде изведен от изолация, това не е сторено, което му причинявало неимуществени вреди, които той оценява на
четиринадесет хиляди лева за периода от
01.08.2011 г., когато е поставен в изолация до настоящия момент. Претендира и
присъждане на компенсаторните лихви до цялостното изплащане.
В съдебно заседание ищецът поддържа
направеното уточнение. Твърди дискриминационно отношение спрямо други лица от
поставянето му в изолация, след като режима му е заменен на строг, поради което
претендира обезщетение от четиринадесет
хиляди лева за периода от 01.08.2011 г. до 03.04.2014 г. за претърпяна
дискриминация. Заявява, че сумата от тридесет хиляди лева, която е претендирал
в исковата си молба, по която е образувано адм. дело № 267/2014 г. си остава.
Изтъква, че има дискриминационно отношение спрямо него при поставянето му в
изолация, след като му е сменен режима. Посочва конкретни обстоятелства, които
го поставят в условия на неравно третиране – лишаване от определени блага, тъй
като настанените със същия режим „строг“, които също са осъдени на доживотен
затвор са настанени в друга група, където са отключени през цялото време и имат
възможност за културно-масови, спортни и други дейности. При тях режимът е
по-свободен. Ищецът твърди, че в сравнение с тези лица е дискриминиран, тъй
като не може да черпи тези блага, които те имат. В тази връзка посочва имената
на девет лишени от свобода, за които ще иска доказателства, на базата на които
ще прави сходни и сравними сравнения при условията, при които те изтърпяват
наказание, и условията при които ищецът изтърпява наказание дали има
дискриминация.
Назначеният от съдът процесуален
представител на ищеца адв. Г.П. с уточнение с вх. № 3612/28.11.2017 г. е
конкретизирал, че С. твърди дискриминационно отношение, т.е. поставянето му в
неравностойно положение при сходни и сравними обстоятелства в сравнение с други
лишени от свобода със същите сходни и сравними присъди „доживотен затвор без
замяна“ и/или „доживотен затвор“, на които както при ищеца режима на
изтърпяване на наказанието им от специален е заменен на по лек – „строг“ и
същите са прехвърлени в друга група, където се ползват от специални блага,
последица от строгия режим – могат да участват в трудова дейност,
квалификационни курсове, спортни и др. мероприятия, да провеждат свиждания в
неделните дни, да им правят обиски веднъж месечно. Това им привилигировано
отношение е вследствие на факта, че те не си търсят правата. Посочени са
поименно девет лишени от свобода. За обстоятелството, че ищеца е поставен в
по-неблагоприятно положение в сравнение с тези лишени от свобода, въпреки, че и
той е със същия режим като техния, той претендира да бъде обезщетен с отделна
сума от тази, посочена предварително от тридесет хиляди лева, а именно
четиринадесет хиляди лева, т.е. общата цена на иска да стане четиридесет и
четири хиляди лева, ведно със законните лихви.
В последното по делото публично
заседание, когато е даден ход по същество, ищецът заявява, че претенцията му е
за сума в размер на четиридесет и четири хиляди лева за осъществена спрямо него
дискриминация по признак „лично
положение, убеждение“ за периода от 2009 г. до 03.04.2014 г.
Ответникът по делото – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София в съдебно заседание чрез пълномощник
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита,
че не са налице елементите на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Не е доказано ищецът да е третиран неравностойно в сравнение с другите
лишени от свобода при сходни обстоятелства. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че
исковата молба е недопустима.
Дискриминацията спрямо едно лице се
установява по законоустановения ред от съответните компетентни органи. А те са
Комисията за защита от дискриминация и общите граждански съдилища.
Административните съдилища не са компетентни да се произнасят по искове за
наличие на нарушения по Закона за защита от дискриминация, или на други закони,
уреждащи отношенията във връзка с неравното третиране.
Според чл. 74, ал.2 от Закона за защита
от дискриминация, административните съдилища са компетентни да се произнасят по
осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно
третиране в случаите, когато фактическият състав на отговорността включва вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица, но само ако преди това има постановено решение за
Комисията за защита от дискриминация, с което е установено неравно третиране.
Исковете по чл. 74, ал.2 от Закона за защита от
дискриминация за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, които
противоречат на този закон, представляват искове по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, които могат да се предявят пред
Административните съдилища, но само след като има установена дискриминация с
решение на Комисията за защита от дискриминация. Затова и чл. 72, ал.2 от
Закона за защита от дискриминация съдържа препращане към Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
По настоящото дело няма данни и
доказателства, нито твърдения, че има постановено решение на Комисията за
защита от дискриминация по изложените в предявената искова молба обстоятелства.
Затова съдът намира, че предявената от М.С. искова молба е процесуално
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото - прекратено.
В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 1062/01.08.2017
г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10142/2016 г., Решение №
8753/05.07.2017 г. на ВАС по адм. дело № 8115/2016 г., Решение №
1233/31.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3873/2016 г., Решение №
8583/04.07.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7679/2015 г.
При този изход на производството следва да се присъди
на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената искова
молба от М.С.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с
която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на четиридесет и
четири хиляди лева за осъществена спрямо него дискриминация по признак „лично
положение, убеждение“ за периода от 2009 г. до 03.04.2014 г.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Плевен да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото
решение има характер на определение и може да бъде оспорено с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: