Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1258 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.И.Д. с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 28-0000202 от 09.07.2018
г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич,
в частта, с която на жалбоподателя, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление в обжалваната му част, като незаконосъобразно. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в жалбата не се съдържат доводи
по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, т.е. за непредставяне на контролен талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство, за което на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10.00 /десет/ лева. Такива не са били изложени и в съдебно заседание,
поради което следва да се приеме, че се обжалва наказателното постановление
единствено в частта относно нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, за което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Наказателно постановление /НП/ № 28-0000202 от 09.07.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – гр. Добрич e било изпратено за връчване на К.И.Д. *** по пощата с известие за доставяне
№ ИД РS 8000 01ZDIA U. Пратката не е била потърсена от получателя, видно от образец 243 от
Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от „Български
пощи” ЕАД, като печатът с отбелязване, че пратката не е потърсена е с пощенско
клеймо от 06.08.2018 г.
Въз основа на това, наказващият
орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно –
че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, поради което и
наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на
отбелязването.
Видно от приложеното по делото
наказателно постановление в оригинал, предоставено от въззиваемата страна, в
същото е отбелязано, че е влязло в сила на 26.07.2018 г.
В същото време, в представеното
от жалбоподателя копие на обжалваното НП, в същото е отразено, че е влязло в
сила на 14.08.2018 г., на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът категорично не споделя изводите на
наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес. Това
е така по следните съображения:
Първо: Обстоятелството, че
пратката не е потърсена от получателя не води до извода, че същият не е открит
на адреса.
Второ:
Наказващият орган не е проявил процесуална активност при връчване на НП, като
се е задоволил единствено с отразеното в Обр. 243, че пратката не е потърсена
от получателя. При това положение е следвало да се положат и усилия за връчване
на НП чрез общината или чрез службите на Министерство на вътрешните работи,
съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от НПК, към която разпоредба
препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, относно връчването на призовки, съобщения и
книжа и чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен
на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
С други
думи – липсват доказателства, удостоверяващи, че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес.
В настоящия случай е следвало чак
когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
В
случая, административнонаказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността
на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му
връчване на нарушителя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на
наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена.
В тази насока е и константната съдебна практика.
Ето защо, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен
интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока се е произнесъл
с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 24.01.2020 г.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия А-2017 № 247014 от 06.06.2018 г. АУАН е
съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и
съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е
надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят е изписал, че
няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се е
възползвал от правото си на писмени възражения по акта. В акта изрично /чрез
подчертаване е посочено/, че свидетелят П.М.П. е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът
е съставен в присъствието само на един свидетел
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса,
като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Обжалваното наказателно
постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 92,
ал. 2 от ЗАвтП, наказателните постановление се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определените от
него длъжностни лица. Със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, същият, съгласно дадените
му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е определил началниците на областните
отдели „Автомобилна администрация” да издават наказателни постановление за
установени нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на тях. Съгласно Заповед № 317/01.06.2015 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
считано от 02.06.2015 г. *** изпълнява длъжността Началник отдел на ОО
„Автомобилна администрация” – Добрич. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че НП е издадено от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и Заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както
и Заповед № 317/01.06.2015 г., удостоверяваща, че *** изпълнява съответната
длъжност, като посочените заповеди са служебно известни на съда.
Както в АУАН, така и в НП
нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници
и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от
19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ/ е предвидено, че водачите на
моторни превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е,
С, С+Е, D1, D1+E, D или D+Е, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. Т.е., нормата на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ съдържа състав на нарушение.
Следва да се отбележи, че както в
акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово
съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване
на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73
от 19.08.2008 г., като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че К.И.Д. извършва
обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Волво” с рег. № ***, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ***, кат. О4, за
чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ от кат. СЕ, без да притежава валидна карта за квалификация на
водача, като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба
2000 лв. при първо нарушение. Т.е., пределно ясно е, че водачът е санкциониран
за това, че извършва дейността, без да притежава валидна карта за квалификация
на водача, а не за това, че не е представил същата в момента на проверката,
което би било нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
подлежащо на санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно,
ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната
разпоредба от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за която се твърди, че е
нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също
така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвт.П.
В действителност, както в акта,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението е
квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, като в НП
нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвт.П, т.е., без да е изписан пълния текст на наредбата и на ЗАвтП, а именно -
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от
министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. и Закон за
автомобилните превози.
Съдът намира, че в конкретния
случай тези нарушения не следва да се приемат като съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице по
следните съображения:
Първо: Както вече бе посочено,
при съставяне на акта, жалбоподателят е изписал, че няма възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани писмени възражения по акта. В
последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на
защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление. Горните
съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило
объркване досежно това за какво нарушение, както и въз основа на кой нормативен
акт, същият е бил наказан, та това да рефлектира върху ефективното реализиране
на правото му на защита против наказателното постановление.
Второ: Управлението на моторно
превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за
водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи,
пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е
правоспособен водач, преминал през съответното обучение, обуславящо отлично
познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност.
С други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в
наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния акт,
въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за наказаното
лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а именно, че се
касае за Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. и Закон
за автомобилните превози.
В настоящия случай, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от
правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление,
съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно
това за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение
и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и
незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е
инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление
нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ/, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези превозни средства
се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача.
Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 2000 лева - при първо нарушение /чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози/.
Както в акта, така и в
наказателното постановление е посочено, че на 06.06.2018 г. около 11:20 часа, по
главен път от гр. Силистра за гр. Добрич, пред Ловчанско ханче, К.И.Д.
управлява товарен автомобил марка „Волво” с рег. № ***, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ***, кат. О4, като
извършва обществен превоз на товари по маршрут Силистра – Добрич, видно от
пътен лист сер. ВА, № 087202, без товар, със заверено копие № ********* към
международен лиценз. При проверката и след направена справка в информационната
система на ИА „АА” е установено, че Д., в качеството си на водач извършва обществен
превоз на товари със състав от ППС, за чието управление се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от кат. „СЕ”, без да притежава валидна
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба 41 на МТИТС. Водачът
притежава карта № ***, валидна до 11.03.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, актосъставителят и наказващият орган са
приели, че К.И.Д. е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ /обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г./, като
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от св.св. Т.Т. и П.П., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Това е така по следните
съображения:
Няма спор в настоящия случай, че
на посочените в акта дата, място и час, Д. е управлявал товарен автомобил марка
„Волво” с рег. № ***, кат. N3, с прикачено полуремарке с
рег. № ***, кат. О4, като моторното превозно средство /влекачът/ за нуждите на
типовото одобряване, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, попада в
категория N3, а полуремаркето – в кат. О4,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 5, б. „г” от ЗДвП. Не се спори и че Д. е извършвал обществен
превоз на товари, както и че превоза не е попадал в изключенията на чл. 5 от
Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. В настоящия случай, за да управлява превозното средство,
жалбоподателят е притежавал право да управлява моторно превозно средство от
категория „СЕ”, съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
При това положение, К.Д. е
следвало да притежава карта за квалификация на водача, съобразно изискванията
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, каквато видно от
доказателствата по делото, същият към датата на нарушението не е притежавал
валидна такава.
По делото както вече бе посочено,
не е налице спор, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Спорът
по настоящото дело е дали в случая е следвало да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. С жалбата се навеждат доводи, че към датата на извършване на
нарушението – 06.06.2018 г., жалбоподателят е бил преминал курс за периодично
обучение по чл. 18(Р35), като е притежавал необходимата професионална компетентност.
С оглед изложеното се твърди, че наказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не налага административно наказание. В тази
насока ангажира писмено доказателство – заверено копие на Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 7-001647/26.04.2017
г.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на жалбоподателя по следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г., водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача. Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за
квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение
на водача. Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е
положил успешно изпит. Водачите, придобили начална квалификация, подлежат на
периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
В конкретния случай е представено
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари №
7-001647/26.04.2017 г., видно от което, К.И.Д. е преминал периодично обучение
по чл. 18(Р35) в периода от 14.04.2017 г. до 25.04.2017 г. Наличието на
удостоверение за професионална компетентност обаче не изпълнява изискванията на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за притежаване на карта за
квалификация, а е само предпоставка за нейното издаване.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ
за доказано. Законосъобразно, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лв. Наложеното административно наказание е законоустановено и не
подлежи на преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло
споделя становището на наказващия орган, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът е
трябвало да притежава познания, свързани с превоза, който извършва, придобити
чрез посещения в курсове за обучение и да е положил успешно изпит, след което
да придобие и нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и едва
тогава да извърши обществения превоз на товари.
В допълнение, че нарушението не
представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”.
Фактът на извършване на обществения превоз на товари, без водача да притежава
карта за квалификация, осъществява състава на съответното нарушение, поради
което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност
липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които
да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме,
че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може
да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение
на съответния текст от наредбата или от ЗАвтП, респ. всяко първо нарушение при
формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би
следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на
законодателя за този вид деяния.
Както вече бе посочено, по делото
е представено от страна на жалбоподателя заверено копие от удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 7-001647/26.04.2017
г. Видно от издаденото на 26.04.2017 г. удостоверение, К.И.Д. е преминал
периодично обучение по чл. 18(Р35) в периода от 14.04.2017 г. до 25.04.2017 г. Това
обучение обаче е било преминато след изтичане срока на валидността на картата
за квалификация на водача, който срок е бил изтекъл на 11.03.2017 г., като нарушението,
предмет на настоящото дело е било извършено на 06.06.2018 г. През този период,
т.е. в продължение на близо една година и три месеца, водачът е управлявал без
карта за квалификация, което сочи на незачитане на императивни изисквания на
закона. Касае се за нарушение на въведено изискване към водачите и то Общностно
такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на
професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на
различните удостоверения за професионална компетентност в контекста на Директива
2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието,
което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. Като основание да се
счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай е и
високата, предвидена от закона санкция за това нарушение. В тази връзка следва
да се има предвид, че в началото на 2017 г. с изменение на ЗАвтП, обнародвано в
ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е
увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил и значимостта на
обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че управлението на моторно превозно средство е
правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В
тази светлина следва да се има предвид и важността на документа, необходим за
извършване на превоз на товари – карта за квалификация на водача. При това
положение, имайки предвид, че се касае за документ, относим към годността на
дадено лице да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или превоз на
товари за собствена сметка /а не например документ, касаещ превозвания товар/,
съдът намира, че и дума не може да става за маловажен случай.
По горните съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28-0000202 от 09.07.2018 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич, в частта, с която
на К.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
Наказателното постановление в
останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/