Решение по дело №9447/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3324
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20223110109447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3324
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110109447 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Р. срещу „Б.Е.Д.К“ ООД,
ЕИК *********, гр. София иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 414 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искане
за кредит по чл. 9, обективиран в договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г.
Претендират ли се сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът Ж. Р. е сключил с „Б.Е.Д.К“ ООД договор за кредит №
MAX_500026026/28.01.2020г., по силата на който търговецът е поел задължение и е
предоставил на потребителя сумата от 1 500 лв., която се е задължил да върне в срок до
23.09.2020г.
По повод заявено желание от потребителя за бързо разглеждане на искането за
кредит, ищецът е поел задължение да заплати такса в размер на 414 лв., съобразно
уговореното в чл. 9, ал. 1.
Ищецът релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 9, тъй като е
уговорена в разрез с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, поради което
не дължи заплащането й.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на заявената претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Б.Е.Д.К“ ООД, не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Ангажираните по делото доказателства установяват, че между страните е
съществувало правоотношение по договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г., при
сключването на което е уговорено в чл. 9 заплащането на такса в размер на 414 лв. за бързо
разглеждане на искането за кредит, платима на равни части през периода на кредита във
всяка погасителна вноска, която е нищожна, като уговорена в разрез с императивни
разпоредби на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му
1
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като се уважи предявения отрицателен установителен иск.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и обстоятелството, че упълномощеният адвокат е изготвил
исковата молба без да е осъществил процесуално представителство пред
първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Т. Р., ЕГН
**********, *********** НЕ ДЪЛЖИ на „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София
сумата от 414 лв. /четиристотин и четиринадесет лева/, представляваща такса за бързо
разглеждане на искане за кредит по чл. 9, обективиран в договор за кредит №
MAX_500026026/28.01.2020г. по предявения от Ж. Т. Р., ЕГН **********, ***********
срещу „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р.,
ЕГН **********, *********** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2