Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1868 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
68,26 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 47,24 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.А. Т., ЕГН********** ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№684/18 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено
възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед
за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “***- ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за
отопление- 86,62 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 96,28 лв., сума
за битово горещо водоснабдяване- 240,00 лв, услуга дялово разпределение- 60,04
лв. Твърди, че в имота на ответника има
монтирани 3 ИРУ, 1 водомер и щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е
определена при отопляем обем 124,36 куб.м. Отправя се искане, за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 68,26 лева за главница за периода 01.03.2016г. – 30.11.2017
г. и лихва върху главницата в размер на 47.24 лева за периода 04.05.2016 г. до
22.01.2018 г. и законната лихва върху главницата от 29.01.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 684/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в заявява, че не е съгласен и
оспорва изцяло исканията от „***“ ЕАД, посочени в подадената от ищеца ИМ.
Твърди, че към настоящия момент, посочените задължения от „***“ ЕАД са напълно
платени от негова страна, което е цитирал и подробно описал в депозираното от него
Възражение с Вх.№ 4858/19.02.2018 г. по гр.д. № 684/2018 г. на PC-***, ведно с
приложени доказателства за платените дължими суми към „***“ ЕАД, което по
никакъв начин не е съобразено от ищеца при подаване на исковата му молба.
Твърди, че сметките и главниците по издадените фактури за цитирания от „***“
ЕАД период от 01.03.2016 г. до 30.11.2017 г., както самото дружество „***-***“
ЕАД е посочило по фактури, са заплатени от страна на ответника. Твърди, че исковата молба е подадена от Ищеца
- „***“ ЕАД за дължимост през периода от 01.03.2016 г. до 30.11.2017 г., като
всички претендирали от дружеството суми по издадените фактури са напълно
заплатени от страна на ответика, за което е представил необходимите
доказателства. Оспорва направеното искане от Ищеца за привличане на Трети лица
за установяване остойностяването на топлинната енергия, което не е предмет на
оспорване, тъй като той по никакъв начин не е оспорвал и понастоящем не
оспорва, което не е основание за тяхното привличане като помагач по това дело.
Твърди, че както са изготвени, остойностени и разпечатани фактурите на „***“
ЕАД, е заплатил по банков път, независимо
от непредоставената му възможност по неговата молба за Медиация, което счита за
доказателство за некоректното поведение и недобросъвестно отношение на
дружеството към своите клиенти - негови ползватели на топлинна енергия. Твърди,
че „***“ ЕАД е образувало и друго ИД при
частен съдебен изпълнител, след като е
платил, за сумата от главница 2,60 лв., ведно с присъщите разноски и е наложило
запор на негово движимо имущество, при положение, че сумата е напълно платена
от него с платежно нареждане от 25.05.2016г. за периода от 01.12.2014 г. до
30.04.2016 г., които периоди се застъпват в настоящото искане на ищеца. Твърди,
че в имота на ответика няма щранг-лира, тъй като в действителност в имота му
няма монтиран подобен уред в банята, а на място съществуват две тръби, които
твърди, че са циркулационни, едната е от абонатното до последен етаж на
секцията с топла вода за отопляване, а другата връща водата отново в абонатното
за загряване. Моли, да бъде отхвърлена предявената претенция за цитирания
период от 01.03.2016 г. до 30.11.2017 г., включително разноските, направени от
дружеството по водени от него дела при липса на основания и без съобразеност за
изцяло погасени задължения към датата на подаване на Исковата молба до Районен
съд - ***. Претендира направените по делото разноски.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***със
седалище и адрес на управление:*** ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява
имплицитно от извънсъдебните изявления на ищеца по делото /подадена Декларация
в Община ***/л.7 от делото/, благодарствено писмо, жалба от 06.04.2010г./ че В.А.
Т. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на основната и
допълнителна съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано,
компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в
счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответника за топлинна енергия за
периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г. е в общ размер от 68,25 лв. главница
след като са отчетени извършените от ответника плащания, отразени в
счетоводството на ищеца, съобразно приетия от ищеца ред за погасяване на задълженията
на ответника по делото за такси, лихви и главница. Посочено е, че за процесния
период са начислени вземания за доставена до процесния топлоснабден имот, по
партидата на ответника както следва: Общо 72,42 лв., от които 11,80 лв.-ТЕ за
отопление, 18,61-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ- 27,00 лв. и 15,01 лв.- такса услуга дялово
разпледеление. Извършени са плащания в общ размер от 4,17 лв., след което в
счетоводството на ищеца е останало непогасено задължение на ответника за
главница в размер на 68,25 лева. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена
главница за периода от изпадане на ответика в забава до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 29.01.2018г. е в размер на 48,20 лв.
Съгласно допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че като се
съобрази отразеното в платежните документи изявление на ответника за
задълженията, които погасява с извършените плащания, задължението за главница
за процесния период от 01.03.2016г. до 30.11.2017г. е в раззмер на 482,94 лева,
което е погасено изцяло. Дължимата лихва за забава върху задължението за
посочения в исковата молба период е в размер на 30,66 лева и е начислена за
периода от 04.05.2016г. до 22.01.2018г.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че до имота на ответника е доставяна
топлоенергия. Извършеното дялово разпределение е съгласно Наредба за
топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. и Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 он Наредба за
топлоснабдяване. В банята на процесния имот има монтирана щранг-лира. В имота
на ответника има монтирани и 3 броя отоплителни тела, оборудвани с ИРУ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 68,26 лв.:
Не е спорно между страните, признава
се от ответника и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на ищеца
по делото /подадена Декларация в Община ***/л.7 от делото/, благодарствено
писмо, жалба от 06.04.2010г./ че В.А. Т. е собственик на процесния топлоснабден
имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през
отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна
енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответника не оспорва доставянето на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване. Тежи факти
се установяват и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. От нея
се установи, че до имота на ответника е доставяна
топлоенергия. Извършеното дялово разпределение е съгласно Наредба за
топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. и Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 он Наредба за
топлоснабдяване. В банята на процесния имот има монтирана щранг-лира. В имота
на ответника има монтирани и 3 броя отоплителни тела, оборудвани с ИРУ.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Ответника е
противопоставил правопогасяващо възражение, че е платил претендираната сума.
Съдът намира, че по делото се установи плащането на цялата претендирана сума от
68,26 лева за доставена топлоенергия за процесния период. Този факт се
установява от претото допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което, като се съобрази отразеното в платежните документи
изявление на ответника за задълженията, които погасява с извършените плащания,
задължението за главница за процесния период от 01.03.2016г. до 30.11.2017г. е
в раззмер на 482,94 лева, което е погасено изцяло. Воденото в счетоводството на
ищеца вземане от ответника в размер на 68,25 лева е в резултат на това, че
извършените плащания от ответника по делото са осчетоводени в счетоводството на
ищеца, съобразно правилото на чл.76, изречение последно ЗЗД: Когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Ищеца с постъпилите плащания е покривал първо
дължимите разноски и лихви. Ответника, обаче е посочвал изрично, кои задължения
погасява. Съгласно чл.76 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Установи се, че ответника се е ползвал от правото
си да избере, кое задължение да погаси съгласно чл.76 ЗЗД и като се съобразят
направените от него изявления, то задължението за главница за доставена до
процесния топлоснабден имот е погасено изцяло.
Съобразно посоченото в заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът
намира, че предявения иск е
неоснователен, тъй като вземането е погасено изцяло и следва да бъде отхвърлен
изцяло в предявения си размер от 68,26 лева.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 47,24 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която лихвата за забава върху
главницата за доставена на ответника топлинна енергия от датата на настъпване
на изискуемостта на сумите до датата на тяхното плащане е в размер на 30,66 лв. за която сума искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 47,24
лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответника е
изложил твърдения, че тъй като е имал надплатена недължима сума за топла вода в
размер на 80 лв. и нейното
възстановяване от страна на ищеца е станало доста по-късно, то ищеца му дължи
лихва за забава, която следва да покрие дължимия размер на лихвата за забава,
но такъв насрещен иск не е предявен от ответника по делото и не може да бъде
обсъден в настоящото производство, нито е направено своевременно възражение за
прихващане.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 4,37 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда от 100
лв. и депозит за ВЛ в размер на 300,00 лв./200+100/ съразмерно с уважената част
на исковата претенция в общ размер от 126,09 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 73,45
лв. за депозит за ВЛ. По делото е
представен списък с разноски в който се претендират на направени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. на основание чл.36,
ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които съдът намира, че не следва да бъдат присъждани. Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай липсват
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а дори и за уговорено
такова, тъй като по делото е представено само пълномощно на адв.К.К., но не и
договор за правна помощ и съдействие, в което да е уговорено адвокатско
възнаграждение и да бъде отразено, че такова е заплатено. Не са ангажирани
никакви други доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не са
налице и предпоставките за присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗАдв., тъй
като липсват представени доказателства за оказване на безплатна правна помощ
при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв. Липсват дори и твърдения за оказана
безплатна правна помощ. Ответника е представляван и от неговата дъщеря Г.А.за
което представителство не се дължи присъждане на разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК *** против В.А. Т., ЕГН********** *** иск с правно
основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
за заплащане на сумата 68,26 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.03.2016г. до 30.11.2017г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 477/30.01.2018г. по ч.гр.д.№684/2018 по описа
на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на В.А. Т., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 30,66 лева, представляваща лихва
за забава за периода 04.05.2016г. – 22.01.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 477/30.01.2018г.
по ч.гр.д.№684/2018 по описа на РС-***, а за разликата до предявения размер от 47,24
лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.А.
Т., ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 4,37 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.684/2018 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.А.
Т., ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 126,09 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК “***” ЕАД гр.***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** да плати на В.А. Т., ЕГН********** *** сумата от 73,45 лв. направени деловодни
разноски за депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: