РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4044 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Д.В.Д. твърди, че с ответника П.В.Е.
са родители на детето В.Е., родена 2017 година във Франция, където родителите
живеели. След раждането на детето родителите се завърнали заедно с него в
България. Страните имали проблемни взаимоотношения още докато живеели във
Франция, като след завръщането в България проблемите се увеличили и те се
разделили през юли 2018 година. След раздялата за детето се грижи основно
майката, като бащата единствено заплаща таксата за детската градина и купува
памперси.
Д.Д. иска родителските права по
отношение на детето да бъдат предоставени на нея, местоживеенето на детето да
бъде при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и
последния да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лева месечно.
Д.Д. иска също да бъде постановено
решение, което да замени съгласието на ответника за това на детето на страните
да бъде издаден паспорт и то да може да
пътува с майката в страните от ЕС.
П.В.Е. оспорва предявените искове, както и част от фактическите твърдения.
Твърди, че майката не разполага с необходимите качества да се грижи за детето.
Предявява насрещни искания да му бъдат предоставени родителските права и
местоживеенето на детето да бъде определено при него, на майката да бъде
определен режим на лични отношения с детето и майката да бъде осъдена да
заплаща издръжка на детето, както на ищеца
се разреши да се снабди с международен паспорт за детето и то да може да
пътува с него в страните от ЕС.
Исковете за родителски права, личните отношения и издръжката на децата са с
правно основание чл. 127 от СК. Същото е
и правното основание на насрещните искания.
Искането по спора на родителите за пътуването на детето в чужбина е с
правно основание чл. 127а от Семейния кодекс.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане (л.8) се установява, че
Д.В.Д. и П.В.Е. са родители на детето В.Е.,
родена на ***г. във Франция.
От разпита на свидетелите се установява, че страните се запознали по интернет,
докато П.В.Е. работел във Франция, а Д.В.Д. работела във Великобритания, след
което двамата се събрали да живеят заедно във Франция, където се родило детето
им В.. Отношенията между двамата бързо се влошили след началото на съвместния
им живот. Майката на Д.Д. отишла във Франция за да помага с отглеждането на
детето. Свидетелят Николай Дончев, брат на Д.Д., твърди, че П.Е. е упражнявал
насилие както над сестра му, така и над майка му. Впоследствие страните се
върнали да живеят в България, в дома на П.Е., където конфликтите и насилието на
мъжа над жената продължили. Св. Дончев твърди, че П.Е. е упражнявал физическо
насилие и над собствената си майка. Поради системния физически тормоз Д.Д.
напуснала жилището, което обитавали заедно с П.Е..
Св. С. А.а, майка на Д.Д. твърди, че през месец май отишла във Франция да
помага на дъщеря си с отглеждането на детето. По време на престоя й П.Е.
нанасял побои както на нея така и на Д.Д.. След като А. се върнала в България
дъщеря й споделила, че е била жестоко бита от П.Е. и цялата е била в синини,
като й изпратила снимки, което наложило Д.Д. да посети лекар. Съдът кредитира
свидетелските показания, тъй като те кореспондират помежду си и по делото няма
доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение.
П.Е. признава, че е бил осъждан за отглеждане на марихуана (л.70.). От
представената справка за съдимост се установява, че през 2006 година Е. е
осъждан за управление на автомобил след употреба на алкохол, а през 2013 е
осъждан за държане на 609 грама марихуана и за отглеждане на марихуана.
Свидетеля Г.К. познава П.Е. от детска възраст. Виждал го е с детето през
почивните дни и смята, че детето е щастливо с баща си.
Детето В.Е. посещава детска ясла видно от приложената служебна бележка
(л.9). Д.Д. работи като технически секретар (л.10) и получава минимална работна
заплата (л.57).
На 26.07.2019г. П.Е. е започнал работа по трудов договор като барман с
месечно възнаграждение в размер на 1000 лева (л.29). Към 11.11.2019г. обаче
трудовото му възнаграждение е 566 лева (л.78).
Не се спори, че по време на раздялата П.Е. е закупувал памперси за детето и
дава на майката пари за таксата на детето в детското заведение (л.70 гръб).
По делото е изготвен социален доклад, в който се сочи, че основните грижи
по отглеждането на детето се полагат от майката, която задоволява всички негови
потребности. Бащата също има материални условия да отглежда детето. Детето
посещава детска ясла, има избран личен лекар и е клинично здраво. Детето е
привързано и към двамата родители.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно Постановление № 1/1974г. на Пленума на ВС, критериите по които се
определя на кого да се предоставят родителските права са следните:
1. Възпитателски качества на родителите.
2. Морален лик на родителите
3. Грижи и отношение на родителите към децата.
4. Желанието на родителите.
5. Привързаност на децата към
родителите.
6. Полът на децата.
7. Възраст на децата.
8. Помощта на трети лица.
9. Социално обкръжение.
10. Жилищно-битови и други
материални условия на живот
11. Вината за дълбоко разстройство
на брака.
В случая полът и възрастта на детето определят майката като по-подходящия
родител, който да упражнява родителските права. В цитираното постановление на
ВС се сочи:
„Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата
за отглеждането и възпитанието на детето.“
П.Е. е упражнявал физическо насилие над Д.Д. и нейната майка в присъствието
на детето и е осъждан за отглеждане на марихуана. Тези факти също са аргумент,
че майката е по-подходящия родител да упражнява родителските права.
Привързаността на детето към бащата е наличието на добри битови условия не
са достатъчни за да се предоставят на последния родителските права. Майката
също разполага с добри битови условия за отглеждане на детето и то е привързано
и към нея. Фактически понастоящем детето се отглежда от майката.
Предвид изложеното родителските права следва да се предоставят на майката,
като местоживеенето на детето се определи при майката в гр. Русе.
Като се съобрази възрастта на детето, привързаността му към бащата, както и
другите релевантни факти, съдът намира, че следва да определи следния режим на
лични отношения между бащата и детето:
До навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица
от месеца от 10 часа до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя, без
преспиване, а след навършване на тригодишна възраст- всяка първа и трета
седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване, както
и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
По иска за издръжка:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
безусловно- независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което
има право да я получава и възможностите на този, който е длъжен да я дава. Като
се съобрази възрастта на детето и доходите на родителите, бащата следва да
заплаща издръжка в размер на 180 лева месечно. За минало време следва да се
съобрази, че бащата е заплащал таксата за детска градина и е купувал на детето
памперси, поради което П.В.Е. следва да заплати по 100 лева месечно за годината
преди завеждане на исковата молба или общо 1200 лева.
Искът за даване на разрешение по чл. 127а ал.2 от Семейния кодекс детето да
пътува в чужбина без съгласието на бащата остана недоказан. По делото не се
установиха никакви обстоятелства, които да сочат на конкретна необходимост
детето да пътува в чужбина с майка си. Съгласно трайната практика на ВКС
интересът на детето да пътува в чужбина винаги се преценява “конкретно
за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства“ - Решение
№ 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3212/2015 г., III г. о., ГК. В същия смисъл са и Решение №
403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК и други. Детето е на две години, майката живее и работи в България. В
случая никакъв конкретен интерес за детето да пътува в чужбина не беше
установен, поради което този иск следва да се отхвърли.
Предвид факта, че насрещните искове предявени от бащата са неоснователни,
то и искането му за привременни мерки не следва да се уважава.
Предвид частичното уважаване на исковете на ищцата следва да се присъдят
600 лева разноски от общо направените такива в размер на 890 лева, а на
ответника следва да се присъдят 150 лева от общо направените разноски от 450
лева. След насрещна компенсация П.Е.
следва да заплати на Д.Д. 450 лева разноски по делото.
П.Е. следва да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса по
исковете за издръжка в размер на 309,20 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.Е., ЕГН ********** на майката Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето В.Е.,*** при майката Д.В.Д.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между бащата П.В.Е.
с ЕГН ********** и детето В.Е., ЕГН **********, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа до 17 часа в събота и от 10
часа до 17 часа в неделя, без преспиване, а след навършване на тригодишна
възраст- всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката.
ОСЪЖДА П.В.Е. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплаща считано от 28.06.2019г. на детето В.Е., ЕГН ********** чрез неговата майка Д.В.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на
180 лева, както и издръжка за периода 28.06.2018 до
27.06.2019г. в общ размер 1200 лева, ведно със законната лихва за всяко
просрочено плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка над посочените размери.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.В.Д., ЕГН ********** предявен срещу П.В.Е. с ЕГН ********** за
даване на разрешение на детето В.Е., ЕГН ********** да
бъде издаден международен паспорт и детето да пътува в чужбина без съгласието
на бащата П.В.Е..
ОСЪЖДА П.В.Е. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***. сумата 450 лева
разноски по делото след насрещна компенсация.
ОСЪЖДА П.В.Е. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 309,20 лева
държавна такса по исковете за издръжка.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/