№ 5024
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110100205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, адрес ., съдебен
адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат
Й. А., член на Варненската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че на 16. 02. 2022 г.
предоставила личния си автомобил марка и модел „Фолксваген Голф Вариант“ с рег.
номер . на К. К. П.. Същият ден, около 14, 50 часа, управлявайки автомобила в град
София, по протежението на ул. „Иван Д.-Куклата“ в посока от бул. „Шипченски
проход“ към ул. „Гео Милев“, К. П. намалил скоростта, за да премине през изкуствена
неравност („легнал полицай“). Тогава в задната част на управлявания от него
автомобил се блъснал товарният автомобил марка и модел „Ивеко АД410Т“, рег.
номер .. Бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие, в който органите
на реда посочили като виновен водача на товарния автомобил. Ищцата уведомила
ответника, който бил застраховал гражданската отговорност на водача на товарния
автомобил, и бил извършен опис, съгласно който увредените детайли по лекия
автомобил „Фолксваген Голд Вариант“ били стоп, ляв панел и заден капак. Според
ищцата отстраняването на вредите би струвало 995 лева. Ответникът обаче
неоснователно отказал да заплати на ищцата застрахователно обезщетение. Ето защо
иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 20 лева, представляваща част от
дължимото застрахователно обезщетение в размер на общо 995 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.““
АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Й. К.. Ответникът оспорва предявения иск.
Излага доводи за нередовност на исковата молба. По същество признава, че към 16. 02.
2022 г. е бил застраховал гражданската отговорност на водача на товарния автомобил
„Ивеко АД410Т“. От друга страна, оспорва твърдения от ищцата механизъм на
1
пътнотранспортното произшествие. Твърди, че са налице обстоятелства, които
изключват вината на водача на товарния автомобил В. Д.. Оспорва констатациите на
контролните органи, направени в протокола за пътнотранспортно произшествие,
изтъквайки, че те не са плод на техни непосредствени възприятия. Отрича твърдените
вреди да са били причинени от процесното пътнотранспортно произшествие. Освен
това оспорва иска като завишен по размер, позовавайки се на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Прави евентуално възражение за съпричиняване. Иска от съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.
Ищцата е предявила по осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), а ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищцата е установи при условията на
пълно и главно доказване настъпването на твърдяното пътнотранспортно
произшествие поради нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на
товарния автомобил В. Н. Д., претърпяването на имуществени вреди на стойност поне
20 лева, наличието на причинна връзка между претърпените имуществени вреди и
предизвиканото пътнотранспортно произшествие и настъпването на изискуемостта на
претендираното застрахователно обезщетение. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че В. Н. Д. няма вина за настъпването на
предполагаемото пътнотранспортно произшествие, както и че водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голд Вариант“ с рег. номер . К. К. П. е допринесъл за
настъпването на предполагаемите имуществени вреди.
От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд
приема за установена следната фактическа обстановка.
При така изяснената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните изводи. На 16. 02. 2022 г., следобяд, свидетелят К. К. П. управлявал
моторното превозно средство марка и модел „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. номер
. в град София по ул. „.“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към ул.
„Гео Милев“. Моторното превозно средство било собственост на ищцата, която му го
била предоставила за ползуване. Пътят бил с две ленти за движение в една и съща
посока. Дясната лента обаче била заета от паркирани автомобили, поради което
свидетелят П. се движел в лявата лента. Непосредствено зад него в същата посока се
движел и управляваният от В. Н. Д. товарен автомобил марка и модел „Ивеко АД
410Т“ с рег. номер .. Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към съответния момент гражданската отговорност на водача на
товарния автомобил е била застрахована от ответника. Свидетелят П. видял изкуствена
неравност („легнал полицай“), поради което плавно натиснал спирачния педал и
постепенно намалил скоростта. В. Д. обаче не реагирал своевременно на намаляването
на скоростта на движещия се пред него автомобил, вследствие на което предницата на
управлявания от него товарен автомобил се сблъскала със задницата на управлявания
от свидетеля П. автомобил на ищцата. Ударът нанесъл щети на моторното превозно
средство на ищцата, изразяващи се в счупен стоп, сгънат калник и хлътнал заден
2
капак. Стойността за възстановяването на така нанесените щети по средни пазарни
цени възлизала на 825 лева и 49 стотинки.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото разнородни доказателствени материали - протокол за
пътнотранспортно произшествие, показанията на свидетеля Д. П. П. и експертното
заключение по автотехническата експертиза. Доказателствените материали са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Поведението на свидетеля К. П. П. е било правомерно. Той е намалил скоростта
заради изкуствената неравност, която е била поставена на пътнотно платно съгласно
чл. 24а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) тъкмо с цел да ограничава
скоростта на участниците в движението. От показанията на свидетеля се установява,
че той не е спрял рязко, а плавно, поради което съдът не би могъл да приеме, че той е
допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Поведението на В. Д., от друга страна, е
било противоправно. Пропускайки да спре заедно със спирането на автомобила пред
него, той е нарушил задължението в случай на необходимост да намали скоростта и да
спре, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП). Освен
това той е нарушил и задължението да се движи на такова разстояние от моторното
превозно средство пред него, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта (чл. 23, ал. 1 ЗДвП). От субективна страна В. Д. е действувал виновно – той е
могъл и е бил длъжен да възприеме намаляването на скоростта на движещия се пред
него автомобил, така че и той също да намали скоростта си на движение
своевременно, но не го е сторил.
При това положение са налице всички факти от правопораждащия фактически
състав. Евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
неоснователно. Ответникът е бил длъжен да заплати в полза на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 825 лева и 49 стотинки. Той обаче е отказал
да го стори. При това положение предявеният частичен иск за сумата 20 лева следва да
бъде уважен изцяло.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищцата
сторените от нея разноски. Те се изразяват в държавната такса за разглеждането на
исковата молба в размер на 50 лева, депозит за разпит на свидетел в размер на 50 лева,
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева и адвокатско
възнаграждение. Ищцата е представила три електронно заверени преписа от договори
за правна защита и съдействие, които удостоверяват уговарянето и реалното заплащане
в брой на адвокатски възнаграждения в размер на съответно 480 лева, 300 лева и още
300 лева (всички с включен ДДС; има и доказателства за регистрацията на адвокат А.
по ЗДДС). С електронно изявление от 16. 01. 2024 г. ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Това възражение е неоснователно по отношение на
първоначалния договор за правна защита и съдействие, предвиждащ адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева, защото минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лева, а след прибавянето и на ДДС
към него съгласно пар. 2а от същата наредба минималният размер възлиза на 480 лева.
Що се отнася до последващите два договора за адвокатски възнаграждения в размер
на общо 600 лева, съдът намира следното. Съгласно чл. 7, ал. 9 от обсъжданата
наредба при защита и съдействие на дело след провеждането на второ открито
3
съдебно заседание за всяко следващо открито съдебно заседание се дължи адвокатско
възнаграждение в минимален размер 250 лева (или 300 лева с включен ДДС).
Настоящото дело е протекло в рамките на общо шест открити съдебни заседания,
поради което последващото адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева с
ДДС не е прекомерно. Така общият размер на дължимите от ответника разноски
възлиза на 1 380 лева (50 + 50 + 200 + 480 + 600).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника „.““ АД, ЕИК .,
седалище и адрес на управление ., да заплати в полза на ищцата А. Г. А., ЕГН
**********, адрес ., сумата в размер на 20 лева, част от общата сума 995 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16. 02. 2022 г. в град
София, на ул. „.“, между автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. номер . и
товарен автомобил марка и модел „Ивеко АД 410Т“ с рег. номер ., ведно със
законовата лихва от 03. 01. 2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника „.““ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на ищцата А. Г. А., ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 1 380,
представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4