Мотиви към Присъда № 24 от 19.09.2019
г. по НОХД № 165/2019 г. на НПРС, 4 състав
Делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – гр. Н.обвинителен акт по досъдебно производство № 67/2019 г. по
описа на РУ гр. К., ПП № 1340/2018 г. на НПРП, срещу Г.Р.Ш. – ЕГН **********, родена на *** ***, постоянен
адрес ***, **************, ЗА ТОВА, че:
1. през
периода от 01.01.2019 год. до 30.04.2019 в с.
Т., обл. Ш., след като е била осъдена (в случая с решение № 117/2018
год. по гр. д.№***/**год. по описа на РС Н., влязло в сила на ***год.) да
издържа свой низходящ (малолетната си **** ***с ЕГН **********)
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски (4 бр. месечни вноски всяка от 150 лв., равняващи се на сумата от 600
лв.) – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
2. през
периода от 01.01.2019 год. до 30.04.2019 в с.
Т., обл. Ш., след като е била осъдена (в случая с решение № 117/2018
год. по гр. д.№***/**год. по описа на РС Н., влязло в сила на ***год.) да
издържа свой низходящ (малолетния си *** И.С.И.с ЕГН **********)
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски (4 бр. месечни вноски всяка от 130 лв., равняващи се на сумата от 520
лв.) – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
Делото бе разгледано по реда на Глава Двадесет
и седма „Съкратено съдебно следствие” от НПК, като подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства в обвинителния акт, като не е провеждан разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица, за обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената му част.
В хода на съдебните прения представителят на
НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство
се установяват от всички материали по делото, както и от направеното в хода на
съдебно следствие признания на подсъдимата. Подчертава, че предвид
обстоятелството, че делото е приключило при условията на съкратено съдебно
следствие, следва да се съобразят разпоредбите на чл. 58а от НК, като в случая
на основание ал. 4 от цитираната разпоредба следва да се определи наказание при
условията на чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Счита, че се налага прилагането на разпоредбата за определяне на
общо наказание по двете деяния.
Служебният защитник на подс.
Ш. поддържа становище аналогично на това на НПРП. Обяснява, че подсъдимата е
била без работа, поради което не е била в състояние да заплаща определената от
съда издръжка. Обръща внимание, че подсъдимата е оказала съдействие на
органите, включително и на съда. Защитникът моли съдът да наложи наказание при
условията на чл. 55 от НК и за двете деяния.
Подсъдимата Г.Р.Ш. се признава за виновна. Твърди, че ако започне
работа, ще започне да заплаща и издръжката.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 14, ал. 1 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Б.Х.А.е
роден на *** *** с ЕГН **********.***. Тя е българска
гражданка. Не е омъжеан. Има основно
образование и е трайно безработна. Подсъдимата не е осъждана.
От доказателствата по делото се
установява, че св. И.С.З. и подс. Г.Р.Ш. живеели
на съпружески начала, но нямали сключен граждански брак. От няколко години не живеят заедно. От
съвместното им съжителство се родили две деца – дъщеря ***с ЕГН ********** и
син И.С.И.с ЕГН **********.
През **г. св. З. като баща и
законен представител на двете малолетни деца предявила граждански иск срещу майката
– подс. Ш. – за определяне на родителските права,
местоживеенето на децата и издръжка им. С решение № 117 от 23.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № *** от **г. на РС – гр. Н., подс.
Ш. била осъден да заплаща издръжка за децата – по 150 лв. за вза дъщерята С.и 130 лв. за сина И.. Решението влязло в
законна сила на ***г.
Производството по гражданския иск
било проведено в отсъствие на ответницата – подс. Г.Р.Ш.,
която реално узнала за решението на 01.01.2019 г.
За периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2019 г. подсъдимата не е платила нито една от издръжките на децата – по 4
поредни месечни вноски от дължимата издръжка за всяко от тях. За посочения
период това възлиза на сумата от 600 лв. за С. и 520 лв. за И..
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото доказателства чрез признанията на подсъдимия, показанията
на разпитаната в хода на досъдебното производство свидетелка И.З., както и
писмените доказателства. Всички тези доказателства са безпротиворечиви,
ясни и точни и не се оспорват от страните.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен
този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на
съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително
производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е
обвързана с гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните
решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от
родителя, който е задължен да намери начин за престиране
на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна
защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование.
Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете (което по съществото си представлява и право, и задължение).
Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението
наличието на изпълнително производство.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко
за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в
който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
Данните по
конкретното дело сочат за две деяния по чл. 183, ал. 1 от НК – за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2019 – подс. Ш. не е заплатила издръжката на нито едно от двете деца.
Необходимият
минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 НК, е налице – в случая става дума за 4 поредни вноски за всяко
едно от двете деца.
В
обвинителния акт за включени обвиненията и за двете деяния, които според
прокуратурата са извършени при условията на съвкупност, но всяко от тях
представлява отделно деяние. Фактът, че става дума за две еднородни деяния,
налага да се коментира въпроса за възможността да се приложи чл. 26 от НК –
институтът на продължаващото престъпление – по отношение на това престъпление.
Няма спор, че
деянието по чл. 183, ал. 1 от НК, когато не се плаща издръжка на едно дете представлява
продължено престъпление. За да прецени съдът дали е възможно да се приложи
разпоредбата на чл. 26 от НК – когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. В конкретния случай особеното
е, че деянията са извършени по едно и също време, което е възможно благодарение
на факта, че това престъпление се осъществява чрез бездействие. Всъщност
разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК урежда случаите, когато институтът на
продължаваното престъпление не се прилага – по отношение на престъпление против
личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на
обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди
внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. Деянието по чл. 183, ал. 1
от НК не е деяние против личността, а против младежта. Следователно пречки да
се приложи чл. 26, ал. 1 от НК няма. В този смисъл и практиката на ВКС – вж. Решение № 424 от 22.12.2014 г. на ВКС по
н.д. № 1345/2014 г., I н.о., НК, докладчик съдията
Н.Д..
Водим от горното
съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че подс. Г.Р.Ш. от
обективна и субективна страна е осъществила отделните деяния по чл. 183, ал. 1
от НК при условията на продължавано престъпление, а именно – през
периода от 01.01.2019 год. до 30.04.2019 год.
в с. Т., обл. Ш., следа като е била осъдена (в случая
с решение № 117/2018 год. по гр. д.№***/**год. по описа на РС Н., влязло в сила
на ***год.) да издържа свои низходящи (малолетната си дъщеря ***с ЕГН **********
и малолетния си син И.С.И.с ЕГН **********) съзнателно не изпълнила
задължението с в размер на повече от две месечни вноски (по 4 бр. месечни
вноски за всяко от децата - от 150 лв. за С.И.С., и от 130 лв. за детето И.С.И.или
общо 1120.00 лв. за двете деца).
Подсъдимата е извършила деянието при условията
на пряк умисъл – същата е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждала е общественоопасните последици
и е искала тяхното настъпване. Налице е умисъл на дееца – при осъществяването
на действията си е имала съзнанието, че извършва деянието, като е искала от
тази дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици. Тя напълно е съзнавал, че е осъдена да заплаща издръжка за децата,
но съзнателно не е изпълнила задължението си.
За да наложи наказанието съдът съобрази
обществената опасност на дееца, както и обществената опасност на деянието в
конкретната фактическа обстановка. Съдът констатира, че дееца се характеризира
с ниска обществена опасност. Свидетелство за това са чистото й съдебно минало,
изразеното в съдебно заседание съжаление, както и оказаното от нея съдействие
на органите, включително на съда. Самото деяние също се характеризира с ниска
обществена опасност – неизпълнението на издръжките се дължи на материалната
затрудненост на подсъдимата, а не на желание съзнателно да навреди на децата
си. Безспорно налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация за този вид
престъпление. С оглед констатациите за многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че и най-лекото в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, съдът намира, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „в” от НК и предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание следва да бъде
заменено с глоба и то в размер близък до минималния, а именно 200 лв.
С оглед фактът, че с обвинителния акт е внесено
обвинение за две отделни деяния, съдът след като осъди подсъдимата за това, че
ги е извършила при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, я оправда да е извършил
деянията при условията на съвкупност.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 23.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова