РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – ХІІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Албена Тараланска, като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 796/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С Присъда от 04.06.2018г., постановена от СРС, Наказателно отделение, 23 състав по НОХД Д № 3431 по описа за 2010 година е признал подсъдимия В.Д.В. за НЕВИНОВЕН за това, че за времето от 20.30 ч. на дата 24.11.2007 г. до 10.00 ч. на дата 25.11.2007 г. в гр. София, от гаражна клетка, находяща се в гр. София, кв. Малашевци, ул. „*********, в съучастие като съизвършител с непълнолетният С.Ж.Б., ЕГН **********, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - сцепване на дървена входна врата на гаражната клетка, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. акумулатор марка „Искра”, 55ah, на стойност 30.00 лева, 1 бр. български токоизправител, неустановена марка и модел, на стойност 15 лева, 115 кг. месингови гайки с цена 7.00 лева за един килограм, на стойност 805.00 лева, или всичко на обща стойност 850.00 лева от владението на С.А.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. а” и б” Б” от НК, а именно: извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за тежка умишлено престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:
- дело №143-00 , НОХД, на СВС с пр. № 143/05.06.2000 г. НОХД № 143/2000 г. потвърдено с решение №185/30.10.00 г. на Военно - апелативен съд в гр. София и решение на ВКС на РБ, влязло в сила на 13.03.01 г. на осн. чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, го осъжда на 2 години „Лишаване от свобода”;
- дело № 7012/05 г. , НОХД, Определение на СРС, в сила от 03.07.06 г. на осн. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т. 5, вр. чл.194, ал.1 от НК, му определя 1 година „Лишаване от свобода”, на осн. чл.66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „А” и б. „Б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът е възложил направените разноски по делото за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП с който се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и признаване на подсъдимия за виновен.
Постъпило е и Допълнение към протеста, в който се навеждат доводи за виновността на подсъдимия и за доказаност на обвинението. Сочи се, че макар по делото да са налице предимно косвени доказателства, от същите може да се направи категоричен извод за вината на подсъдимия. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова с която В. да бъде признат за виновен.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, както и разпит на подсъдимия В., на свидетели и вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като от събраните доказателства не може по категоричен начин да бъде направен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен. Счита, че липсват други убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поради което присъдата е правилна и следва да бъде оставена в сила.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. оспорва протеста. Счита, че по отношение на подсъдимия В. съдържанието на протеста не предлага абсолютно никакви съображения, които да са свързани с доказателствената основа и да създават някаква дори и бегла опора на обвинителната теза. Отбелязва, че показанията на свидетелите по делото по никакъв начин не установяват осъществено престъпно деяние от страна на подсъдимия В.В. по повдигнатото му обвинение. Намира, че първостепенният съд прецизно и внимателно е разгледал всички доказателства по делото – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и съвсем правилно е стигнал до извода, че срещу подсъдимия В. липсват доказателства той да е извършил деянието, за което е бил предаден на съд, в резултат на което спрямо него е била постановена оправдателна присъда. Моли въззивният съд да остави без уважение протеста на СРП и да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият В. лично в своя защита поддържа казаното от адвоката си и иска потвърждаване на оправдателната присъда. В предоставеното му право на последна дума иска „да има оправдание“.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
НОХД № 3431/2010 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимите В.Д.В. и непълнолетния С.Ж.Б. осъществен от тях квалифициран състав на престъплението „кражба“. С определение на съда от 03.05.2017 г. на осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е било прекратено наказателното производство спрямо подс. С.Ж.Б., поради изтичане на предвидената в закона давност.
Спрямо подсъдимия В., първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие, след като съдът, по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, е одобрил изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Д.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, без образование, неженен, работещ, живущ ***, ЕГН **********.
Свидетелят С.А.И. живеел на адрес в гр. София, ул. “********в масивна едноетажна къща. Имотът на св. И- е бил заграден с бетонен зид и телена ограда с височина около 80 см., като в него се влизало през метална порта с височина около 170 см. На около 10 метра след металната порта били разположени две гаражни клетки, масивно построени с две отделни врати, с обща вътрешна част. Гаражните клетки били долепени непосредствено до едноетажната къща на св. И-. Вратите на двете гаражни клетки се затваряли с дървени врати, а заключването се извършвало от вътрешна страна с райбер. В гаража св. И- съхранявал два леки автомобила - ВАЗ 2101 и Мерцедес /с неустановен модел и регистрационни номера/, токоизправител селенов, тип ТС А3 с фабр. № 3058, акумулатор марка „Искра” - 55ah, месингови гайки които били поставени в две сандъчета и други движими вещи. На 24.11.2007 г. вечерта св. И- сложил акумулатора да се зарежда, включвайки го към токоизправителя.С.Б. към 2007 година живеел в гр.София, кв. Малашевци, ул. „Лавандула“ № 9, а в същия квартал се е намирали и притежавания недвижим имот от св. И- и адресът, на който живеел подс. В.. През нощта на 24 срещу 25.11.2007 г.С.Б. и други неустановени по делото лица взели решение да проникнат в гаражните клетки собственост на св. И- и да отнемат движими вещи които да предадат в пункт за вторични суровини тъй като се нуждаели от пари. За целта те преодолели телената ограда на имота и проникнали през незаключена врата на гаражна клетка, в резултат на което отнели 1 бр. токоизправител – селенов, тип ТС А3 с фабр. № 3058, 1 бр. акумулатор марка „Искра” и месингови гайки - около 115 кг. /които били съхранявани в две сандъчета, като едно от сандъчетата /дървено/ оставили в гаражната клетка. Откраднатите вещи били на обща стойност 850,00 лв.
На следващия денС.Б., заедно с 5-6 неустановени по делото лица, посетил пункт за вторични суровини, находящ се в гр. София, кв. Хаджи Димитър, ул. „******№ **. В този момент на работа като закупчик в пункта бил св. Емил П., който закупил от лицата месинговите гайки и заплатил сумата от около 300 лева, като за целта не издал необходимите за това документи, не му бил представен и документ за самоличност на което и да е било от лицата, предоставили гайките.
Около 10.00 часа в деня, следващ деянието, св. И- установил липсата на токоизправителя, акумулатор марка „Искра” и съхраняваните от него месингови гайки — около 115 кг. Във връзка с горното, с първото действие по разследване - извършен оглед на местопроизшествие, било образувано досъдебно производство срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. Приложен е протокол за оглед на местопроизшествие от дата 25.11.2007 г. и фотоалбум към същия.
С протокол за доброволно предаване от дата 10.01.2008 г. /л.17 ДП/С.Б. предал на дознател при 02 РПУ-СДВР 1 бр. токоизправител - селенов, тип ТС А3 с фабр. № 3058, който съвпада с даденото описание на тази движима вещ от страна на пострадало лице. В хода на съдебно дирене съдът е изискал от н-к 02 РУ-СДВР да бъде предадена движимата вещ, като видно от писмо /л. 189/ от 02 РУ се установява, че са извършени три проверки и инвентаризация на налични веществени доказателства, като не е установено такова ВД- токоизправител с фабр. № 3058, предаден с протокол от 10.01.2008 г.
Във връзка с инкриминираните месингови гайки не били предприети своевременни действия от разследващи органи по установяване на фактите, свързани с тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност чрез някой от способите на доказване: оглед на местопроизшествие, претърсване и изземвани или доброволно предаване.
Описаната по - горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните, проверени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите С.А.И., Е.Д.П.и С.М.А., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2007 г. с приложен фотоалбум към него, Протокол за доброволно предаване от 10.01.2008 г., заключенията на изготвените съдебно-психиатрични експертизи на подс.С.Б. и подс. В.В., заключението на приложената оценителна експертиза, справката за съдимост на подсъдимия.
Посочената по-горе фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена и от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му, субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря.
Правилно изводите си за извършена кражба районният съд е основал на показанията на свидетеля И-, като въззивният съд намира същите за обективни, достоверни и подкрепени от други доказателствени материали. Обосновано първата инстанция не е кредитирала показанията на пострадалия свидетел в частта, касаеща повреждането на гаражната врата за извършване на кражбата, тъй като това твърдение се опровергава от констатациите в протокола за извършен оглед на местопроизшествие.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първия относно липсата на каквито и да е доказателства, установяващи авторството на деянието от подсъдимия В.. От показанията на свидетеля П., който е изкупил инкриминираните месингови гайки, се установява, че същите са донесени в пункта от няколко момчета от ромски произход, които не е сигурен, че може да разпознае и липсва извършено от него разпознаване на някое от лицата. Същевременно една от инкриминираните вещи – токоизправител – селенов, тип ТС А3 с фабр. № 3085 е предадена доброволно от друго лице, у което се е намирала, а именно от подсъдимияС.Б., спрямо когото наказателното производство е прекратено, поради което въззивният съд намира за несъмнено установена единствено неговата съпричастност към деянието. Единствените доказателства, сочещи към подсъдимия В. като извършител, са показанията на свидетеля – полицейски служител А.. Същите обаче не намират подкрепа в други доказателствени източници /протоколи за оглед на местопроизшествие/, лишени са от житейска логика и наподобяват сюжет на известно художествено произведение, за което районният съд е изложил подробни съображения, с които настоящият състав изцяло се солидаризира, поради което не ги приема за достоверен източник на информация за обстоятелствата, свързани с предмета на доказване.
Настоящият състав намира заключенията на изготвените оценителна и 2 бр. съдебно-психиатрични експертизи за обективни, компетентни и в пълнота отговарящи на поставените въпроси.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно съдът е извел правните си изводи, че липсват доказателства за осъществен от В.Д.В. състав на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б” А” и б” Б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извод който се споделя и от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинителния акт. Макар да се установява категорично извършването на деянието, липсват както преки, така и косвени /доколкото не бяха кредитирани показанията на свидетеля А./ доказателства, които да уличават подс. В. като извършител. Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото от субективна страна. С оглед гореизложеното настоящият състав констатира, че правилно подсъдимият В. е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от районния съд.
С оглед признаването на подсъдимия В. за невиновен, съдът правилно е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
В заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от
04.06.2018 г., постановена по НОХД № 3431/2010 г. по описа на СРС, НО, 23
състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.