№ 16680
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110119774 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Р. Е. Г И с ЕГН **********, срещу “И“ ЕООД с ЕИК ххх,
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на следните
вземания: сумата от 263,78 лв. - главница по договор за далекосъобщителни
услуги за периода от 28.12.2007г. до 28.02.2008г., ведно със законната лихва от
19.10.2010г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 05.01.2011г., по описа на СРС, 29 състав, в
полза на “М” ЕАД с ЕИК ххх, както и за сумата от 709,35 лв. - неолихвяема
сума, сумата от 334,09 лв. - лихви, както и сумата от 254,80 лв. - разноски. В
исковата молба се поддържа, че вземането за което е издаден изпълнителен
лист е било прехвърляно чрез договори за цесия - от 21.12.2017г., от
13.12.2018г., като вземането е прехвърлено на ответника по настоящото
производство с цесия на 04.01.2021г. На основание издадения изпълнителен
лист, било образувано изпълнително производство № ххх/2019г., по описа на
ЧСИ В М с рег.№ххх и район на действие СГС. По посоченото изпълнително
производство, ответникът бил конституиран като взискател, а на ищцата, в
качеството й на универсален правоприемник било връчено съобщение от ЧСИ
за дължимостта на сумите, предявени с исковата молба по делото. Поддържа
се, че вземането за което бил издаден изпълнителният лист било погасено по
давност с изтичане на общия петгодишен срок преди прехвърлянето му, както
и преди образуването на изпълнителното производство, поради което ищцата
предявява настоящата отрицателна установителна искова претенция.
Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, срещу
праводателката на ищцата - Г И Г с ЕГН **********, бил издаден
изпълнителен лист от 05.01.2011г., по описа на СРС, 29 състав, в полза на “М”
ЕАД с ЕИК ххх, за сумата от 263,78 лв. - главница по договор за
далекосъобщителни услуги за периода от 28.12.2007г. до 28.02.2008г., ведно
със законната лихва от 19.10.2010г., до окончателното изплащане на
вземането. Видно от представените и приети като писмени доказателства -
договори за извършени цесии от 21.12.2017г., от 13.12.2018г. и от 04.01.2021г.,
вземането било придобито от ответника по настоящото производство, в хода
на вече образуваното изпълнително производство, което било образувано по
молба от 06.03.2019г., при ЧСИ В М с рег.№ххх и район на действие СГС, под
№ ххх/2019г. Видно от представения и приет заверен препис от същото, на
ищцата в качеството си на наследник на починалата Г И Г с ЕГН **********,
била връчена покана за доброволно изпълнение, в която били посочени като
дължими процесните суми.
От анализа на събраните по делото доказателства и приетото за установено
от фактическа страна се налага правния извод за основателността на исковата
претенция за сумата от 263,78 лв. - главница по договор за
далекосъобщителни услуги за периода от 28.12.2007г. до 28.02.2008г., ведно
със законната лихва от 19.10.2010г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2011г., по
описа на СРС, 29 състав и което вземане е било предмет на сключените
договори за цесия. Процесното вземане се е погасило на основание чл.117,
ал.2 ЗЗД, с общата петгодишна давност към 05.01.2016г., като по делото
липсват доказателства същото да е било предмет на принудително изпълнение
преди тази дата, както и течението на погасителната давност да е било
прекъсвано/спирано през този период. С оглед на това, не е следвало да се
образува изпълнително производство № ххх/2019г., по описа на ЧСИ В М с
рег.№ххх и район на действие СГС, тъй като е липсвал годен предмет на
същото - вземане, което да подлежи на индивидуално принудително
изпълнение, като всички действия, извършени от ЧСИ по образуваното
изпълнително производство са без правно значение и не пораждат правни
последици.
По отношение на останалите предявени с исковата молба вземания, а именно
за сумите от 709,35 лв. - неолихвяема сума, сумата от 334,09 лв. - лихви, както
и сумата от 254,80 лв. - разноски, съдът намира, че с оглед установеното в
разпоредбата на чл.439 ГПК, предмет на отрицателния установителен иск е
вземането, за което е налице изпълнително основание, а именно съдебно
установеното вземане, за което е бил издаден изпълнителен титул -
изпълнителен лист. Посочените вземания, макар и включени в съобщението
на ЧСИ до ищцата не се явяват предмет на настоящото производство, като не
2
става ясно дори по какъв начин същите са формирани, поради което съдът
следва да остави без разглеждане като недопустима исковата молба в тази й
част и да прекрати производството по делото.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за които са налице доказателства, в общ размер на
541 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Р. Е. Г И с
ЕГН **********, не дължи на “И“ ЕООД с ЕИК ххх, сумата от 263,78 лв. -
главница по договор за далекосъобщителни услуги за периода от 28.12.2007г.
до 28.02.2008г., ведно със законната лихва от 19.10.2010г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издаден изпълнителен лист от
05.01.2011г., по описа на СРС, 29 състав, поради настъпила погасителна
давност, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата
претенция за следните суми: сумата от 709,35 лв. - неолихвяема сума, сумата
от 334,09 лв. - лихви, както и сумата от 254,80 лв. - разноски И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “И“ ЕООД с ЕИК ххх, да заплати
на Р. Е. Г И с ЕГН **********, сумата от 541 лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част - в
едноседмичен срок, с частна жалба по реда на чл.274 и сл. ГПК. Препис да се
връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3