МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 275/22.05.13 г. по АНД № 156/13
г. по описа на РРС
Разградска районна
прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване на К.И.Д. за
извършеното престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б”,
вр. чл. 342 ал.1 от НК, за това,
че на на 01.09.2012г. в гр. Разград , при управление на МПС - л.а. “Форксваген пасат” с рег.№ ***** е
нарушила правилата за движение по пътищата:
чл.20
ал.1 от ЗДВП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват” ; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението”; чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности”, чл. 94 ал.1 от ППЗДвП: “При потегляне назад, водачът
е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите
участници в движението и ще бъде безопасна”, чл. 94 ол.2 от ППЗДвП: “При
движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не
е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности”, като по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Н.П.С. ***, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница, в крайната й трета/до гривнената става/, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник.
Обвиняемият оспорва отразените
в постановлението фактически обстоятелства, като дава обяснения по повдигнатото
му обвинение. Моли да бъде оправдан.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 343
ал.1 б.”б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК,
като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи
наказание “глоба” към минимума предвиден в закона. Предлага на обвиняемия да
бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест
месеца.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На инкриминиранат дата – 01.09.2012 г.,
обвиняемият бил паркирал автомобила си - “Форксваген пасат” с рег.№ *****, на пътното
платно пред блок «Велико Търново» № 1, вх.Б, в гр. Разград, успоредно на
тротоара. Предната част на колата била насочена към центъра на града, а задната
й част в посока към магазин «Кауфланд». Около обяд на същата дата, обвиняемият
и неговата фактическа съжителница – св. Ив. М., се качили в автомобила, с
намерение да се придвижат с него до с. Бл. Пред автомобила имало паркирани
други ППС, докато зад него пътят бил свободен. Обвиняемият седнал на мястото на
водача, а свидетелката на предната седалка до него. Д. видял че по пътното
платно, успоредно на автомобила, в посока «Кауфланд» върви пешеходка. След като
запалил двигателя, обвиняемият привел в движение назад колата. Непосредствено
след това, след като автомобилът изминал минимално разстояние в тази посока, Д.
дръпнал ръчната спирачка и спрял. Причина за това било обстоятелството, че в
огледалото си за обратно виждане, той възприел пешеходката, която видял преди
това – св. Н. С. да
преминава няколко крачки напред, да залита и пада на пътното платно. По времето,
когато обвиняемият и свидетелката се качили в автомобила, пострадалата се
движела пеша по улица в близост до паркираните на ул. «Велико
Търново» превозни средства, в посока към магазин «Кауфланд». В ръцете си носела
пазарски чанти пълни със зеленчуци и плодове. Именно в момента, в който тя
преминала плътно зад колата на обвиняемия, намираща се в ляво спрямо нейната
посока на движение, Д., привел в движение назад «Фолксваген» - а. При това
движение, той бутнал пострадалата с най – издадената задна част на автомобила,
в следствие на което свидетелката изгубила равновесие, направила несигурните
крачки предизвикани от инерцията която й била придадена от удара, възприети и
от обвиняемия и паднала на пътното платно с лице напред. При падането се
опитала да се подпре на дясната си ръка, която поела и тежестта на удара и
почувствала силна болка в областта на китката си. Обвиняемият и свидетелката М.,
веднага слезли от колата и се притекли на помощ на С., която им обяснила че е
паднала, тъй като е била блъсната. Приемайки казаното, без да е наблюдавал
непосредствено удара причинен от автомобила и тъй като бил притеснен за
състоянието на пострадалата, Д. се обадил на тел.112 и заявил, че е блъснал
жена, като поискал и помощ на мястото на инцидента, считайки че единствено
неговото движение би могло да е причина за падането на С.. Междувременно последната
обяснила, че се чувства добре и не е трябвало да сигнализират бърза помощ и
полицията за състоянието й. Независимо от това тя била настанена от обвиняемия
и свидетелката в техния автомобил, където изчакали и пристигането на линейка.
На дошлите на мястото на инцидента служители на ОД на МВР – свидетелите В. и Н.,
обвиняемият обяснил, че при движението си назад с автомобила, е блъснал
пострадалата, която е паднала.
Пристигналата по подадения сигнал линейка
транспортирала пострадалата до МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, където й било
направена рентгенография, установяваща счупване на дясната й ръка в областта на
китката. Още същия ден, С. била настанена за лечение в отделние «Ортопедия и
травматология» при МБАЛ гр. Русе, от където била изписана на 12.09.12 г., като
междувременно – на 04.09.12 г. претърпяла и операция на дясната китка. Според
показанията на св. С. и св. Н. /дъщеря на последната/, след инцидента
пострадалата чувствала и болки в областта на гърба си.
Въз основа на извършеното изследване на взетата кръвна проба от обвиняемия
се установява налочие от 0,00 промила алкохол, към момента на осъществяване на
деянието.
Според заключението на
прочетената и приобщена към материалите по делото съдебно-медицинска
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, пострадалата е
получила счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в крайната й трета
/до гривнената става/, контузия на дясната длан /по свидетелски показания
охлузвания по кожата на дясната длан/. Описаните увреждания са резултат от удар
с или върху твърд, тъп или тъпоръбест предмет в областта на дясната длан, като
същите се получават по характерен механизъм – падане на пострадалата по очи и
дланта на пострадалата ръка поема тежестта на тялото /счупване на лъчевата кост
на предмишницата на т.нар. типично място/. Счупването при падане върху дланта
на ръката, може да се получи както при падане от собствен ръст, така и при
падане след блъсване на пострадалата от лек автомобил отзад. Вещото лице сочи
още, че в проверената от него и налицно по делото медицинска документация не са
описани травматични увреждания по други части от тялото и крайниците на
пострадалата, а само в областта на счупената кост. Описаните травматични увреждания
са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник, поради
опасиното счупване на лъчевата кост.
Според заключението по назначената
автотехническа експертиза, мястото на евентуалния
сблъсък между автомобила управляван от обвиняемия и пострадалата пешеходка, се
намира в гр. Разград, ул. “Велико Търново”, в близост до вх.Б, на жил. Блок №
1, като спрямо дължината на уличното платно ударът е настъпил на разстояние
3,75 м. преди ориентир № 1 /по изготвената схема към заключението/, а спрямо
широчината му на 0,80 – 2,50 м. от десния тротоар.
Скоростта на движение на л.а. «Фолксваген пасат» с рег. № ****, непосредствено
преди настъпване на ПТП е била 3 – 4 км.ч., според обясненията на обвиняемия и
свидетелските показания, като вещото лице сочи, че други данни по делото, въз
основа на които да се формулира обективно заключение досежно същата, няма.
Механизмът на възникване и протичане на ПТП, се състои в това, че при
изпълнение на маневра «движение назад», по пътното платно на ул. «Велико
Търново» в посока към магазин «Кауфланд», водачът блъска със задната част на
управлявания от него автомобил пострадалата, движеща се по уличното платно. В
резултат от сблъсъка последва и падането на пешеходката, причинило увлежданията
й. Причината за настъпване на евентуалното ПТП е че обвиняемият не е изпълнил
необходимите марки за безопасност, които са: проверка за препятствия, пешеходци
иби други ППС на трасето, по което ще се осъществи маневрата; осигуряване на
лице, което да наблюдава отстрани изпълнението на маневрата и при възникването на опасност да сигнализира
водача; използване на звукова сигнализация; Възможността на водача да
предотврати сблъсъка с пешеходката, се изчерпва в изпълнение на някоя от
посочените превантивни безопасни мерки, или в съчетаването им.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и
съдебно производство гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите М., Н., В., С., Н., М.
Същите се подкрепят от заключенията по назначените по делото автотехническа,
химически и съдебно-медицински експертизи, от изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие. Посочените доказателства и доказателствени материали са
взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за
установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.
Обясненията на обвиняемия в хода на
съдебното производство, в по- голямата им част, съдът кредитира, като истинни. В
частта, в която сочи че пострадалата е вървяла в близост до осевата линия на
пътното платно, а не се е движела непосредствено до автомобила обаче, счита че
като противоречащи на свидетелските показания на последната не пресъздават
действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка. Всъщност,
поддържаната от него становище, че не той е причинил падането на пострадалата, се
дължи на обстоятелството, че не е възприел непосредствено нанесения й удар от
автомобила. Че именно предприетото от него движение назад, обаче е довело до
съприкосновение между колата и Ст. и е причинило падането й, се налага от
показанията на последната, която е категорична, че е почувствала удар в гърба
си. Действително пострадалата говори за височина на удара, несъответстваща на
възможната определена от задната най – издадена част от автомобила, който е на
нивото на краката й, като локализира
удара в областта на гърба си. Това обаче, не е достатъчно да внесе
съмнения във верността на усещането й за
удар, както и да изключи причиняването на същия от автомобила, тъй като тя е
последователна в твърденията си, че е била блъсната и именно в резултат на това
е паднала на пътното платно. Такова са били и изявленията й непосредствено след
инцидента, които тя е направила пред обвиняемия и св. М., поради което и липсва
индиция процесуалното й поведение да е заинтересовано и истинността на
твърдяното от нея да бъде поставяна под съмнение. Последното, съпоставено с обстоятелството, че
по делото липсват данни около мястото на инцидента да е имало други хора, или
автомобили, а следователно каквито й да е други обективни причини за описаното
усещане за удар отзад, налага единствено възможния извод, че падането на
пострадалата е било причинено от предприетата от обвиняемия маневра назад с автомобила.
В подкрепа на тези изводи е и наблюдаваното от Д. движение на пострадалата,
след сблъсъка, който е придал инерция на движението й напред, като същевременно
я е накарал и да загуби равновесие. В подкрепа на тези изводи е и изясненото в
хода на съдебно производство при изслушване на вещото лице изготвило
автотехническата експертиза, че е възможно удара с автомобила да е причинен,
без пътуващите в колата да са го усетили. Освен това експертът уточнява, че при
движение на превозното средство с ниска скорост /4-5 км/ч/ е възможно
деформации вследствие сблъсъка по същото да липсват, както и че при тази
скорост, е характерно причиняване на падане на тялото в посоката на движение.
Обвиняемият е неосъждан. Същият е с
висше образование, експерт-продажби, неженен. Според попълнената отнего
декларация за материално положение и имотно състояние реализира доходи в приблизителен
размер от 950 лв. месечно, като притежава два апартамента, находящи се в гр. Р.*****
и лек автомобил. Представената справка /л. 32/, удостоверява, че същия е
правоспособен водач от 2006 г., като до момента има наложени шест наказания за
извършени административни нарушения по ЗДвП, санкционирано на основание чл.
185, чл. 182 и чл. 183 от Закона.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
С деянието си обвиняемият е осъществил
състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК. На
инкриминираната в обвинението дата, Д. при управление на МПС - л.а. “Форксваген пасат” с рег.№ ***** е нарушил правилата за движение
по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДВП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” ; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.
40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението”; чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”, чл. 94 ал.1 от ППЗДвП: “При потегляне назад, водачът е длъжен да се
убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в
движението и ще бъде безопасна”, чл. 94 ол.2 от ППЗДвП: “При движение назад
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по
време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние
лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”. Несъобразеното му с
посочените норми поведение се изразява, в предприетото движение назад с
автомобила, без да се увери, че зад превозното средство се е намирал пешеходец
– св. С., която той е възприел, но не е наблюдавал непрекъснато. Същата се е
намирала на пътя на това движение на автомобила, предприето от Д. без последния
да се увери, ча са изпълнени всички превантивни мерки за неговата безопасност.
Поради това е настъпил и удара между управляваното от обвиняемия моторно
превозно средство и пострадалата. Безспорно установен от обективна страна се явява
и съставомерния резултат на посоченото престъпление – на С., е причинено
телесно увреждане, изразяващо се в
трайно затруднение на движението на горен десен крайник, вследствие на счупване
на лъчевата кост на дясната предмишница в крайната й трета. Посоченото
увреждане е пряка и непосредствена последица от удара с автомобила, предизвикал
падането на пострадалата, което го е и причинило. Същото представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, като по този начин е осъществен и
съставомерния резултат на престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато
настоящото обвинение и изпълнителното деяние на същото е било довършено.
Деянието е съставомерно и
от субективна страна. Обвиняемият е нарушил
правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на пострадалата С.. Д. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Като правоспособен водач на МПС, същия е знаела за задължението си да
спазва ЗДвП и ППЗДвП и преди предприемане на
маневра движение назад, да се увери, че пътят зад превозното средство е
свободен и че тази маневра ще бъде безопасна за останалите участници в
движението. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че от действията му по
привеждана на автомобила назад, без да са предприети всички превантивни мерки
за безопасност, ще последва удар между неговия
автомобил и възприетата от него на уличното платно пешеходка, в резултат на
който могат да й бъдат причинени телесни увреждания.
Съставомерността на деянието от
обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за
виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
343 ал.1 б.”б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК. Същевременно
налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това
престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от
свобода, или пробация; обвиняемият е неосъждан; не е освобождаван от
наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се
административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото деяние,
или личната степен на обществена опасност на дееца. Същевременно като
смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на обвиняемия
бяха преценени чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото. Като смегчаващо отговорността обстоятелство
касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази и
поведението на обвиняемия непосредствено след възникналото ПТП, когато той е
предприел действия за сигнализиране на органите на реда и медицинските
служители за отстраняване вредните последици от деянието. Ето защо и като
съобрази имотното състояние на обвиняемия /доходите на който са под трикратния
размер на МРЗ за страната/, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание
“глоба” при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на минимума предвиден
в закона, а именно – 1 000 лв. Счита, че съобразно степента на обществена
опасност на деянието, в случая не са налице предпоставките за налагане на наказанието “Лишаване от право да управлява
МПС”, каквата възможност предвижда разпоредбата на чл. 78а ал.4 от НК.
Признаването на обвиняемия
за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски.
В този смисъл съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ