Определение по дело №2794/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 201
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300502794
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    201

 

                               гр.Пловдив, 30. 01. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател : Светлана Изева   

                           Членове : Радостина Стефанова    

                                                                 Зорница Тухчиева

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. №  2794 /2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.417 и чл.418 ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, пл. „С. Н.“ № 7 с представляващ Т. П. и Е. М., чрез адв. Я.Д., със съдебен адрес-***, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 9206/22.10.2019г., изд. на осн. чл.417 от ГПК от ПдРС- XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 15665/2019г., с което е отхвърлено заявление с вх.№ 62068/30.09.2019г. на дружеството в частта му, с която се претендира солидарно осъждане на „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „П.“ № 123 с управител Е.П.Ф.. Моли да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови връщане на делото на Районен съд - Пловдив с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Пред Районен съд – Пловдив от заявителя „Уникредит Булбанк“ АД е депозирано заявление по чл.417 от ГПК против физическото лице Д.Г.Т., ЕГН – **********, и против „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, с ЕИК – *********, със законен представител Е.П.Ф., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение  при условията на солидарна отговорност на длъжниците.

С Разпореждане № 94217/04.10.2019г. Районният съд е оставил без движение заявление с вх.№ 62068/30.09.2019г. с указания за представяне на доказателство, че изявлението за обявяване на кредитната експозиция за предсрочно изискуема е връчена на последно посочения в Търговския регистър адрес на търговеца – до колкото в случая адресите на търговеца са два съгласно т.5  и  т.5а  от електронното му досие в АВ – Търговски регистър, а със заявлението по чл.417 от ГПК се представя доказателство за връчване по реда на чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 от ГПК на адреса по т.5. Записано е също, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено в съответната му част.

От „Уникредит Булбанк“ АД е подадена Молба с вх.№ 67449/21.10.2019г., с която се заявява, че не е налице основание за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на солидарния длъжник – търговец на адреса предоставен в Търговския регистър за кореспонденция с НАП. Поддържа, че при уведомяване на търговци и юридически лица се спазват правилата на ГПК, по-конкретно в случая на чл.50 от ГПК – за връчване на съобщения  и призовки по адреса на управление, вписан в ТР. Ето защо, кредиторът няма задължение да връчва изявление на адреса, посочен като такъв за кореспонденция с НАП, поради което счита, че е спазена процедурата по уведомяването за предсрочна изискуемост на „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД.

Районен съд – Пловдив, е уважил заявлението по отношение на длъжника Д.Г.Т..

За да отхвърли заявлението в останалата горепосочената част се излагат  основни съображения, че по отношение на длъжника „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД не е извършено надлежно съобщаване на предсрочната изискуемост с оглед на обстоятелството, че е била изпратена Нотариална покана, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 вр. с чл. 50, ал.4 от ГПК по седалището и адреса на дружеството- гр.С., ул.“П.“ № 123,  без обаче кредиторът да е отчел, че по електронната партида на търговеца в АВ – ТР има вписан съгласно т.5а още един адрес на който лицето може да бъде открито – гр. С., ул. „Ж. ч.“ № 12.

Позовава се на Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.2011 г., затова че при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

Районният съд аргументира, че в конкретния  случай при липса на осъществено фактическо връчване на обявения адрес за кореспонденция с НАП и при липса на опит длъжника да бъде уведомен чрез изпращане на волеизявлението на кредитора и този вписан в ТР при АВп адрес за кореспонденция, се налага извод, че кредиторът не е положил усилия за откриване на длъжника, респ. за обявяване изявлението му за предсрочната изискуемост на кредитната експозиция. Посочва, че несъмнено заявителят е бил наясно и с втория адрес по т.5а от електронното досие на търговеца, което е публично достъпно и въпреки това не е положена дължимата грижа и добросъвестност изявлението за предсрочната изискуемост да бъде връчено и на този адрес. Изтъква се, че не се споделя изложеното от заявителя, че този адрес ограничава търговеца само до кореспонденцията му с НАП, респ., че не се намира неговата канцелария, тъй като щом търговецът е обявил различно седалище и адрес на управление, от това за кореспонденция с НАП, то това следва да се тълкува, че има още едно място на което лицето получава книжата, които се отнасят до него. Стриктното и телеологическо тълкуване на разпоредбата на чл. 50, ал.1 на ГПК указва, че мястото на връчването на търговеца е последния посочен в регистъра адрес, без да се конкретизира дали това е седалището и адрес на управление или друг адрес посочен от търговеца.

С частната жалба на „Уникредит Булбанк“ АД се поддържа, че Районният съд неправилно е приел, че е налице основание за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на солидарния длъжник  - търговец на адреса предоставен в търговския регистър за кореспонденция на НАП. Счита, че е спазена процедурата по уведомяване на дружеството длъжник по реда на чл.50 от ГПК – на адреса на управление  в гр.С., ул.“П.“ № 123. Адресът за кореспонденция с НАП не е адрес, на който съдът или кредиторът да имат задължение  да връчват книжа.

Алтернативно, прави искане да бъде счетено, че длъжникът е уведомен на осн. чл.50 ал.2 от ГПК.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Действително, съгласно чл.50 ал.1 от ГПК – Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Съобразно алинея 3 – Връчването на търговци и на юридически лица става в канцеларията им и може да се извършва на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В конкретния случай от кредитора до длъжника „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД е изпратена адрес на управление в гр.С., ул.“П.“ № 123, Нотариална покана, която е връчена от Нотариус Георги Георгиев, в район София, рег. № 637 на НК, при условията на чл. 47, ал.5 вр. с чл. 50, ал.4 от ГПК. Съгласно обаче задължителното за националните съдилища Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.2011 г. при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В конкретния случай това означава от страна на кредитора да се предприемат действия по откриване на длъжника на всички адреси, които са официално  оповестени за контакти от него. От направената служебна справка и от въззивната инстанция /на дата 30.01.2020г./, което впрочем и всяко лице индивидуално може да извърши, се чете, че дружеството е оповестило в Търговския регистър с т.5а – „Адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната“ следният адрес - гр. С. - 2000, ул. „Ж. ч.“ № 12, тоест официално е известен и втори адрес на дружеството, на който същото би могло да бъде потърсено, но това не е сторено.

Без уважение следва да се остави следващото възражение на жалбоподателя за прилагане, алтернативно, на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК, според която – Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. По делото не са налице предпоставки за налагане на такъв извод, още повече, че в регистъра има вписан и друг втори адрес, макар и „за кореспонденция с НАП“, но след като е оповестен публично, всеки кредитор би могъл да опита да връчи книжа с оглед на принципа на обичайна грижа за откриване на длъжника, преди да обяви предсрочната изискуемост на вземанията.

Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. 

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И:

 

Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 9206/22.10.2019г., изд. на осн. чл.417 от ГПК от ПдРС- XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 15665/2019г., с което е отхвърлено заявление с вх.№ 62068/30.09.2019г. на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, пл. „С. Н.“ № 7 с представляващ Т. П. и Е. М., чрез адв. Я.Д., със съдебен адрес-***, в частта му с която се претендира солидарно осъждане на „Рила Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., ул. „П.“ № 123 с управител Е.П.Ф..

 

 

         Определението  е  окончателно.

 

 

                                     Председател  : 

 

                                              Членове :