№ 6531
гр. София, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100501455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от ПВп.
Образувано е по подадена от молителя С. Г. Г. ЕАД частна жалба срещу определение
№ 20 от 07.01.2022 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
вписване по заявление с вх. рег. № 272 от 07.01.2022 г. за прехвърляне на вземане на
договор за цесия от 30.06.2021 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена
е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 32а от ПВп акт на съдията по вписванията, а
именно – отказ за извършване на вписване на прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Частният жалбоподател със заявление от 07.01.2022 г. е поискал вписване на
извършено с договор за цесия от 30.06.2021 г. прехвърляне на вземане за сумата от 112030
лева на Юробанк България АД спрямо Г.Ч.К. по договор за кредит № HL 34900 ат
14.03.2008 г. в полза на С. Г. Г. ЕАД, което вземане е обезпечено с договорна ипотека по НА
№ 35 от 2008 г. на нотариус В.Б., вписана в СВп София с вх. рег № 17927 от 21.03.2008 г.,
акт № 51, том XVI, дело № 11523/2008 г. и подновена с молба, вписана в СВп София с вх.
рег. № 15117 от 15.03.2018 г., акт 211, том XV. Искането е обосновано с прехвърлянето на
вземането с договор за цесия от 30.06.2021 г. и приложение № 1 към него, сключен между
Юробанк България АД и С.Г. Г. ЕАД с нотариална заверка на подписите на страните, и
учредяването на договорна ипотека върху собствен на Г.Ч.К. недвижим имот,
представляващ апартамент 80 в бл. 96 на 3-ти етаж в ж.к. Младост, гр. София.
Към заявлението с нотариална заверка на подписа на пълномощник на С. Г. Г. ЕАД
са приложени договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.06.2021 г. с приложения,
протокол за приключване от 30.06.2021 г., нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 35 от 21.03.2008 г., молба за подновяване на договорната ипотека от 16.03.2018
1
г., препис от нотариално заверено пълномощно на П.Т. и платежно нареждане за държавна
такса от 56.02 лева в брой преписи, описани в обжалваното определение. Така
представените към заявлението документи дори и при преценка в тяхната съвкупност да
установяват прехвърляне на вземане на банката спрямо Г.Ч.К. по договор за кредит № HL
34900 от 14.03.2008 г. в полза на заявителя С. Г. Г. ЕАД, което е обезпечено с договорна
ипотека, не установят прехвърлянето му да е извършено в изискуемата писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. „а“ от ПВп подлежат на вписване актовете
по чл. 171 от ЗЗД, в частност – тези за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 от ЗЗД,
обезпечено с ипотека, като същите (за да имат действие) трябва да бъдат извършени в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.
Цесионерът, какъвто е изложил да е заявителят С. Г. Г. ЕАД, е заинтересовано лице да иска
вписване, тъй като именно той има интерес от запазване действието на ипотечното
задължение. За да се счита по отношение на трети лица, че с прехвърлянето на вземането
върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да е
извършена в посочената в чл. 171 от ЗЗД специална писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да е вписана. Ако не е извършено вписване, тогава промените в ипотеката не
могат да бъдат противопоставени на актове на трети лица с конкуриращи права.
Представеният договор за цесия от 30.06.2021 г. не отговаря от външна страна на
изискването за редовност, тъй като с него не се удостоверява спазването на изискуемата му
форма - да е сключен с нотариална заверка на подписите на посочените в него
представители на страните по договора (цедента и цесионера). В него липсват подписи на
представителя М.И.Б. за Юробанк България АД и на представителя Ю.Б.Ц. за С. Г. Г. ЕАД,
като липсата им не може да бъде преодоляна поради невъзможност да се установи и
извършеното удостоверяване на подписи с дата и нотариус (л. 78 и 79 от делото), така както
такова е налице за приложение в табличен вид за извършено нотариално удостоверяване от
14.07.2021 г. от Нели Каракашева – помощник нотариус по заместване при В.К.Т. в района
РС София (л. 82 и 83 от делото). Следователно представянето на договор за цесия,
несъставен изцяло в изискуемата от закона форма, е достатъчно основание за отказ на
вписване в имотния регистър.
Изложеното и като нередовност на заявлението не може да бъде преодоляна в
настоящото производство. В задължителните разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при нередовност на молбата за
вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ без да дава указания по чл.
129, ал. 2 от ГПК. Допускането на съответно приложение на чл. 129, ал. 2 от ГПК в
производството по вписване би довело до невъзможност вписването да осъществи
присъщата си защитна функция. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ПВп, вписването на актове относно
недвижими имоти се извършва незабавно, в деня на постъпване на акта, в съответния
регистър. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ПВп (относно вписването на
искови молби и съдебни решения) и чл. 30 от ПВп (относно вписване на възбрани), като към
2
тях препращат и други разпоредби на правилника (при вписване на ипотеки, на промени в
обезпечено с ипотека вземане, на залог на търговско предприятие) и тези вписвания трябва
да се извършат незабавно, в деня на постъпване на акта. Това води до невъзможност на
молителя да бъдат давани указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване,
поради което и те не могат да бъдат отстранени едва в производството по обжалване на
постановения от съдията по вписванията отказ за вписване. В случая дори и не е налице
такова отстраняване, тъй като представеният към жалбата срещу отказа договор за
прехвърляне на вземания (цесия) е от 27.03.2020 г. и е сключен между други страни –
Юробанк България АД и Свети Георги Г. ЕАД, а не представлява посоченият в заявлението
от 07.01.2022 г. договор за цесия от 30.06.2021 г.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че законосъобразно
съдията по вписванията при СРС е отказал извършването на исканото вписване по заявление
с вх. рег. № 272 от 07.01.2022 г. за прехвърляне на вземане на договор за цесия от 30.06.2021
г., поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 07.01.2022 г., постановено от съдия по
вписванията при СРС, за отказ да се извърши искано вписване по заявление с вх. рег. № 272
от 07.01.2022 г. за прехвърляне на вземане на договор за цесия от 30.06.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя, към
което да приложи препис от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3