Определение по дело №221/2021 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 22

гр.Русе, 12.05.2021г.

 

 

Административен съд Русе, 5 състав, в закрито заседание на 12 май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА 

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 221  по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с  чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 Х.А.Х., чрез адвокат В.Д., иска ответникът ОД на МВР - Русе да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 2014/2020 г. по описа на Районен съд Русе, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 2007/2020 г., издадено от Началник РУ Ветово при ОДМВР гр. Русе. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Съдът, като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

НП № 2007/2020 г. е обжалвано от Х.А.Х. *** на 02.11.2020 г. и е образувано АНД №2014/2020г. по описа за 2020 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 260150/12.03.2021 г., с което процесното НП е отменено. Това съдебно решение не е обжалвано и е влязло в сила.Пред съдебната инстанция Х.А.Х. е представляван от адвокат В.Д., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени на лист 4 по АНД №2014/2020г. на РРС. От съдържанието на цитирания договор се установява, че лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В производството по АНД №2014/2020г. на РРС не са претендирани разноски.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск срещу ОД на МВР - Русе за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 300 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД №2014/2020г. на РРС, се явява процесуално недопустим за разглеждане, поради следното:

АНД №2014/2020г. на РРС е образувано след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:

"(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. "

Следователно, считано от 03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна създава ред за реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай.

В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания (разноски), да установи техния размер и разбира се, както вече се посочи, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в производството. В случая, именно в проведеното съдебно заседание по АНД №2014/2020г. на РРС ищецът е следвал да направи пред Районния съд, наред с искането си за отмяна на оспореното наказателното постановление, и искане за присъждане на разноски за тази съдебна инстанция – нещо което в случая не е сторено. Този пропуск не може да бъде преодолян чрез предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.

Крайният извод на съда е, че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за недопустимост на обсъжданата искова претенция, което налага същата да бъдат оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Х.А.Х., чрез адвокат В.Д.,*** да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 2014/2020 г. по описа на Районен съд Русе, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 2007/2020 г., издадено от Началник РУ Ветово при ОДМВР гр. Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 221/2021 г. по описа на Административен съд - Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

                               СЪДИЯ: