Решение по дело №2052/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 „в“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница гр. Варна, срещу Решение № 66/ 27.06.2023 г., постановено по АНД № 20233120200010 по описа на Районен съд Девня за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-246/ 20.12.2022 г. на Директор на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „С.А.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2039.42 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснато нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че получения отговор от американските власти представлява официален документ, изготвен от длъжностни, лица в кръга на служебните им правомощия по установена форма и ред и представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на предоставените документи. Правилността на становището е основана на Electronic export information, според който автомобил – М., е с посочена стойност 5 978 USD. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касатора поддържа изцяло жалбата на наведените основания.

Ответникът по касационната жалба – „С.А.“ ЕООД, не депозира писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Сочи, че в хода на въззивното производство събрани доказателства за действително платената цена, поради което не е налице нарушение. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решението, както и за присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от „С.А.“ ЕООД срещу НП № BG2022/2000-246/НП/ 20.12.2022 г. на Директор на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2039.42 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ.

За да отмени наказателното постановление, е прието от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не е безспорно установено извършване на нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ и неговия автор. Въз основа на събраните доказателства – за участие в търга, снимки на автомобила с посочена първоначална тръжна цена, фактурата и данни за преведената сума, прието е за доказано, че действителната продажна цена е тази описана във фактурата за покупко-продажба и преведена от продавача. Изложени са мотиви, че стойността на автомобила по износната митническа декларация не може да бъде приета за реална, до колкото същата се съставя едностранно от износителя на стоката, а вносителят не може да носи отговорност за данните.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

В разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания – за нарушение по ал. 1, т. 1.

Общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност е установен в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно тази разпоредба, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 71, § 1, б. "д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, както и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

За да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил, закупен от жалбоподателя, е 5978 USD, а не за 2158 USD, както е посочено в митническата декларация административният орган се позовава на справка на американски митнически власти. Този документ няма официален характер, не се ползва с материална доказателствена сила, респ. не е в състояние да послужи за определяне на стойността.

Същевременно, представените от наказаното лице писмени доказателства – извлечение от т. нар. история на покупките, фактура и извлечение от банкова сметка ***родажба, с посочена цената, на която е закупен процесният автомобил. Коментираните документи съдържат достатъчно данни, за да обоснове наличието на извършена сделка между посочените в нея страни – датата, предмета на сделката, цената и нейното заплащане.

Неправилно АНО се е позовал само и единствено на износната митническата декларация, данните от която са в противоречие с всички останали доказателства, събрани по делото.

Без да оспорва автентичността на представените документи, установяващи придобиване на стоката, АНО приема, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, а последната е определена въз основа на информация от износна декларация. Както бе посочено и по – горе, митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по сделката.

Налагането на наказание, за нарушение, чието извършване не е безспорно доказано, представлява неправилно приложение на материалния закон и налага отмяна на НП.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание от чл. 221, ал. 1 АПК.

Независимо от изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника не следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение. Този извод се налага до колкото на присъждане подлежат реално извършени разноски, а от представения договор за правна защита и съдействие не се установява предаване, респ. и получаване на сумата от клиента към адвоката.

Воден от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 20233120200010 по описа са Районен съд – гр. Девня за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: