Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1522 Година
2018, 31 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, пети въззивен граждански състав
на тридесет и първи октомври
година две хиляди и осемнадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар …………………………..
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско дело № 1490
описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК
и е образувано по частната жалба на В.Г.Ч. *** –
длъжник по изп.дело № 20188000400806 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, против разпореждането от 06.08.2018 г. на ЧСИ, с
което е приела разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер
на 5 000 лв за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че обжалваният акт на
ЧСИ е неправилен, противоречив, необоснован и постановен при нарушение на
процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че обжалваното разпореждане на
ЧСИ не е било връчено на длъжника-жалбоподател, а само му е било съобщено по
телефона. По отношение на приетото от ЧСИ като разноски адв.възнаграждение се твърди,
че ЧСИ не е съобразил на първо място, че Договорът за правна защита и
съдействие с вписано възнаграждение от 5 000 лв, не е подписан от двете
страни, не е датиран, и не е ясно кога, къде и как е платено възнаграждението.
На второ място се сочи, че по изпълнителното дело ЧСИ вече е приел разноски на
взискателя за адв.възнаграждение в размер на 1 242 лв по представен с
молбата за образуване на изп.дело договор за правна защита и съдействие, при
което общо признатите на взискателя и дължими от длъжника разноски за
адв.възнаграждение са в размер на 6 242 лв, която сума значително
надвишава дължимото съобразно чл.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адв.възнаграждение за процесния материален интерес – 19 000 евро. Претендира се отмяна като
незаконосъобразно на обжалваното разпореждане над сумата от 200 лв (дължима
според жалбоподателя за образуване на изп.дело), и намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение.
След запознаване с подаденото от взискателя
възражение против жалбата, жалбоподателят е депозирал „Жалба-допълнение“ вх.№
19244/12.09.2018 г., с която отново преповтаря и доразвива оплакванията по
повод Договора за
правна защита и съдействие с вписано възнаграждение от 5 000 лв – липсата на
вписана дата в договора; твърдения за липсата на реално плащане на уговореното
възнаграждение. Отново е посочено, че по изпълнителното дело вече са приети
разноски за взискателя за заплатен адв.хонорар от 1 242 лв. По отношение
на договора за правна защита и съдействие с вписано възнаграждение от
5 000 лв се въведено ново оплакване – за липсата на два подписа – от всеки
от взискателите. По повод твърдението на взискателя в отговора му на жалбата,
че адвокатите му са от София и се налага да пътуват до Бургас за осъществяване
на защитата по изпълнителното дело се сочи, че по делото няма данни адвокатите
на взискателя да са пътували до Бургас, тъй като всички техни искания са
изпращани по пощата. На последно място се твърди, че адвокатите на взискателя
на практика не са извършили почти никакви действия по изпълнителното дело,
освен подаването на две молби с два договора за права защита и съдействие.
Ответникът по жалбата и взискател по изп.дело
– В.Г.Й. ***, представя в законовия срок възражение на частната жалба, с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че възнаграждението за осъществяване
на адвокатска защита по изпълнително дело се определя по свободно договаряне
въз основа на писмен договор между страните. Сочи се още, че уговореното между
страните адвокатско възнаграждение е както за образуване на изпълнително дело,
така и за процесуално представителство във връзка с всички изпълнителни
действия по делото, т.е. за определяне
възнаграждението на адвоката на взискателя са приложими чл.10, т.1 и 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочено е още, че в случая процесуалното представителство по
изпълнителното дело е налагало пътуване от София до Бургас и обратно, което е
свързано и с разходи за пътни и нощувки на адвоката. Претендира се оставяне на
жалбата без уважение.
По
повод депозираната „Жалба-допълнение“ се твърди, че тя е подадена извън
законовия срок, поради което се претендира оставянето
й без разглеждане като недопустима по отношение на въведените с нея нови
фактически твърдения и оплаквания. По отношение на вече въведените с
първоначалната жалба оплаквания, се излагат доводи за тяхната неоснователност.
ЧСИ Ивелина Божилова излага мотиви за неоснователност
на жалбата. Изложени са извършените по делото
изпълнителни действия. Оспорват се твърденията в жалбата за прекомерност на
приетия адв.хонорар като разноски на взискателя. Посочено е, че размерът на
адв.възнаграждение е предмет на договаряне между страните и съдебният изпълнител
няма право да се меси в облигационното правоотношение между пълномощник и
упълномощител. Относно размера на приетия по делото адвокатски
хонорар се сочи още, че той не е прекомерен, тъй като Наредбата за МРАВ
предвижда само минималните размери на адв.възнаграждения, а техният размер
следва да завики във всеки отделен случай от конкретната фактическа и правна
сложност на казуса. В случая се твърди, че изпълнителното дело продължава вече
2 години, в който период длъжникът не е погасил задължението си, а взискателят
е направил редица искания за извършване на изпълнителни действия, поради което
приетият като разноски адв.хонорар не е прекомерен, още повече, че делото все
още е в начална фаза и не е ясно колко време ще продължи и какви действия ще
бъдат извършени до приключването му.
Производството по изпълнително
дело № 20188000400806, по описа на ЧСИ Ив.Божилова, е образувано на основание
изпълнителен лист № 240 от 14.07.2016 г. издаден въз основа на Решение №
123/14.04.2016 г. по гр.д. № 106/2015 г. по описа на БОС, по силата на който
частният жалбоподател и длъжник в изпълнителното производство В.Г.Ч. е осъден да заплати на взискателя
В.Г.Й. ***, сумата от
19 000 евро, както и разноски по делото в размер на 3 486,45 лв.
По цитирания изпълнителен лист
първоначално е било образувано изп.дело
№ 20168380406426 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, peг.№ 838 на КЧСИ и
район на действие СГС, срещу длъжника,
а впоследствие след изпращане на делото от ЧСИ Милен Бъзински на ЧСИ
Ив.Божилова за продължаване на изпълнителното производство, делото е
преобразувано в изп.дело № 20188000400806.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателят Й. е представил Пълномощно, с което е
упълномощил Адвокатско дружество „Велинов и Петкова“ с адрес на упражняване на
дейността – гр.София, и Договор за правна защита и съдействие с дружеството, с
уговорено в него възнаграждение от 1242 лв. В молбата за образуване на
изпълнителното дело са заявени искония за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника във всички банки в страната, както и за проучване от ЧСИ на
имущественото състояние на длъжника, за извършване на справки , набавяне на
документи, книжа и др., както и за определяне начина на изпълнение.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изп.дело
включва и неолихвяема сума за адв.възнаграждение в размер на 1 242 лв. ПДИ
е връчена на длъжника на 13.10.2016 г., видно от обратната разписка по изп.дело
(л.144) и по делото няма данни длъжникът да е обжалвал разноските.
По изпълнителното дело от ЧСИ
Милен Бъзински са извършени редица действия - за обезпечаване вземането на
взискателя са наложени обезпечения - запор върху банковите сметки на длъжника в
две банки и върху МПС на длъжника; възбрана върху недвижими имоти, последната –
по искане на адв.Петкова в качеството й на пълномощник на взискателя (л.150).
С молба вх.№ 41282/20.07.2018г.
по описа на ЧСИ М.Бъзински, взискателят чрез адв.П., е поискал изпълнителното
дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ
Ивелина Божилова, район на действие Окръжен съд - гр.Бургас и да бъде насрочен
опис на недвижим имот, собственост на длъжника находящ се в гр.Созопол.
След изпращането на
изпълнителното дело на ЧСИ Божилова, делото е преобразувано под № 20188000400806.
Съгласно молбата на взискателя (стр.204),
е насрочен опис и оценка на възбранения по изпълнителното дело имот, находящ се
в гр.Созопол.
До длъжника е изпратена призовка
за принудително изпълнение.
На 06.08.2018 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 16949/06.08.2018 г. от взискателя
В.Г.Й., чрез
адв. Цветелина Петкова, с искане за
приемане на адвокатско възнаграждение, с приложен Договор за правна защита и
съдействие, сключен между В.Г.Й. и АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В. И П.” (л.69-70), с
уговорено адв.възнаграждение в размер на 5 000 лв.
С разпореждане от 06.08.2018 г.
(л.71), ЧСИ е приел договорено между страните адвокатско възнаграждение. Разпореждането
на ЧСИ е изпратено на длъжника с писмо изх.№ 17760/06.08.2018 г., получено на
съдебния му адрес на 21.08.2018 г., видно от обратна разписка (л.92).
На 23.08.2018 г. по делото е постъпила настоящата жалба
против разпореждането на ЧСИ от 06.08.2018 г.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На първо място съдът приема частната жалба за допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице (длъжник в изпълнителното производство), в
законовия срок, против акт на съдебния изпълнител, за който е предвидена
възможност за обжалване (чл.435, ал.2, т.7 от ГПК).
По отношение на Жалбата-допълнение съдът приема, че това не е
самостоятелна жалба (тъй като се обжалва същото действие на ЧСИ). Доколкото Жалбата-допълнение
е подадена след изтичане на срока по чл.436, ал.1 от ГПК, въведените с нея нови
оплаквания: че договорът за правна защита и съдействие е подписан само от
единия от двамата взискатели; и че по делото няма данни адвокатите на взискателя да са
пътували до Бургас, тъй като всички техни искания са изпращани по пощата, като
преклудирани, не следва да бъдат обсъждани. Останалите оплаквания в
жалбата-допълнение, вече са изложени в първоначалната частна жалба, поради
което съдът дължи произнасяне по тях.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за частично основателна.
Неоснователно
е оплакването, че представеният по делото Договор за правна защита и съдействие
не установява уговорено и заплатено от взискателя адв.възнаграждение. Липсата
на вписана дата в договора не представлява порок, тъй като сключването на
договора не е обвързано с някакъв срок, и с представянето му по изпълнителното
дело с молба вх.№ 16949/06.08.2018 г. (л.69) се установява, че най-късно кам
тази дата, договорът е сключен между взискателя В Й. и Адвокатско дружество „Велинов и Петкова.“. Договорът е подписан и от клиента (взискателя), и от представител на
Адв.дружество. В договора изрично е вписано, че е договорено възнаграждение в
размер на 5 000 лв, платимо в брой, както и, че е внесена сума от
5 000 лв в брой, т.е.договорът съдържа разписка за заплащане в брой на
уговореното възнаграждение.
Съдът приема за частично
основателно оплакването на жалбоподателя, че приетият
по делото адвокатски хонорар в размер на 5 000 лв на взискателя, е
прекомерен.
Съгласно чл.10
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв за образуване на изпълнително
дело (чл.10, ал.1) и за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата (чл.10, ал.1).
В настоящия случай при материален
интерес 19 000 евро и 3 486,45 лв разноски, по изпълнителния лист, по
правилата на чл.10, ал.1 и ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв за образуване на изп.дело и 887
лв за процесуално представителство, защита и съдействие, или общо – 1 087
лв.
Съдът приема, че в настоящия
случай, с оглед продължителността на делото – към настоящия момент – 2 години
от образуването му, както и с оглед предприетите от процесуалния представител
на взискателя процесуални действия и заявените искания (описани по-горе),
следва да се приеме за дължимо възнаграждение в по-висок размер от определения
в Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за
МРАВ, а именно – 1 800 лв. Над този размер съдът приема, че уговореното
между взискателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Страните са в правото си и имат свободата да уговарят размери на
възнаграждението, каквито желаят, но при приемането като разноски на адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя, съдебният изпълнител, а при условията
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК – и съдът, следва да съобразят фактическата и
правна сложност на делото. С оглед изложеното, съдът приема, че за образуване,
за процесуално представителство, защита и съдействие, на взискателя следва да
се приемат разноски в размер общо на 1 800 лв.
При произнасянето по настоящата жалба, с
оглед заявеното искане за намаляване на приетите с разпореждането от 06.08.2018 г. на ЧСИ, разноски в
полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 5 000 лв за
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че следва да се съобрази и
Постановлението на ЧСИ М.Бъзински от 06.10.2016 г. (л.147), с което са приети
разноски по изпълнителното дело на взискателя, между които – 1 242 лв за
заплатено адв.възнаграждение, и разпореждането от 06.08.2018 г. на ЧСИ да се
отмени в частта на приемане на разноски в полза на взискателя по изпълнителното
дело, над сумата от 558 лв до приетия размер от 5 000 лв за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОТМЕНЯВА разпореждането от 06.08.2018
г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с което по изп.дело № 20188000400806 по описа на ЧСИ Божилова са приети
разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело В.Г.Й., с адрес: ***,
над сумата от 558 лв до приетия
размер от 5 000 лв за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Г.Ч. ***, длъжник
по изп.дело № 20188000400806 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, против разпореждането от 06.08.2018 г. на ЧСИ
Ивелина Божилова, с което по изп.дело № 20188000400806 по
описа на ЧСИ Божилова са приети разноски в полза на взискателя по
изпълнителното дело В.Г.Й., с
адрес: ***, до размера от 558 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.