№ 305
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Ф.
Даниела Х.
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Даниела Х. Въззивно гражданско дело №
20221000500647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 267035/20.12.2021г., постановено по гр. д.№ 11374/2020г. на СГС ЗАД“ОЗК -
Застраховане“АД е осъдено да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от
ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г. Л. Б. още сумата от 42 000 лв. /четиридесет и
две хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на нейната майка Е. М. Б., настъпила в
пряка причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 28.10.2016 г. в гр.София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № ******** , който автомобил е
имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
заплати и сумата от сумата от 1491,67 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и един и 0,67
лв./ обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатената
главница от 30 000 лв. за периода от 25.02.2020 г. до датата на плащане-21.08.2020 г.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения иск неимуществени вреди
за разликата над присъдената сума от 42 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
поради установен по делото принос към настъпване на вредите и извънсъдебно плащане на
част от дължимото застрахователно обезщетение. Отхвърлена е и аксесорната претенция с
правно основание чл.86 от ЗЗД, за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер
1
на законната лихва върху изплатената главница от 30 000 лв. за разликата над сумата от 1
491,67 л. до претендираната сума от 8 633,32 лв. и за периода от 21.10.2017 г. до 24.02.2020
г., както и искът за законна лихва върху претендираната и присъдена главница от 42 000 лв.
за периода от 21.10.2017 г. до 24.02.2020 г.
С решението са отхвърлени като неоснователни и предявените в условията на активно,
субективно съединяване исковете предявени от А. Х. И. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на нейната баба Е. М. Б., настъпила в пряка причинно
следствена връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска - 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 523,62 лв. /хиляда петстотин
двадесет и три и 0,62 лв./ изтеклата законна лихва върху претендираната главница от 5 000
лв. за периода от три години назад от датата на подаване на исковата молба-21.10.2017 г. до
21.10.2020 г.
Недоволен от решението е останал ищеца в производството-ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД ,
който го обжалва в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от ищеца Г. Б. за разликата над 10 000лв. до присъдените
42 000лева, ведно с акцесорните искове върху сумата от 32 000 лева.
Обжалваното решение е влязло в сила в останалите осъдителни и отхвърлителни части.
Основното оплакване във въззивната жалба се отнася до необоснованост на съдебния акт
при определяне на процента съпричиняване при настъпване на ПТП от страна на
починалата. Въззивният жалбоподател счита, че съпричиняването е 50 % , което извлича от
доказателствата по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. Б., с която се оспорва нейната основателност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като относно
проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
От служебно извършената въззивна проверка, съдът приема, че решението е валидно.
Същото е допустимо в обжалваната част и правилно, предвид следното:
Ищцата Г. Б. е дъщеря на загиналата Е. Б.. Фактът е установен с удостоверение за
наследници с изх.№ КСВ-16-0115/08.11.2016г. на СО,район Световрачане и не е спорен.
Относно деянието, неговата противоправност и виновността на делинквента, съдът е
2
обвързан, по силата на чл. 300 от ГПК, от влязлата в сила на 07.01.2020г. присъда по НОХД
№ 1399/2017г. на Софийски градски съд.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изяснен с помощта на приетата
съдебно авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните.
Причината за смъртта на починалата Е. Б. е установена с приетата съдебно-медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните.
Видно от събраните по делото доказателства, на 25.02.2020 г. ищцата е предявила
извънсъдебно претенциите си пред застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетения. Образувана преписка по щета № 0411-165-001-2020, по която на първата ищца
Г. Б. на 21.08.2020г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 30 000 и с
решението е присъдено допълнително 42000 лева.
Пред настоящата инстанция е спорен размера на обезщетението.
Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в
съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. На Пленумана ВС.В т. II от постановлението са изброени
примерните критерии, чиято преценка е от значение за справедливия размер на
обезщетението и за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са
посочени възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта
му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение;
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение.
Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от
увредения морални болки и страдания от загубата на негов близък. Релевантните за размера
на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума
на ВС общи критерии. Посочените критери са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите
от деликта неимуществени вреди.
Не са спорни фактите, че родствeната връзка е била изпълнена със съдържание, което се
характеризира с изключителна близост следствие от споделен дом и домакинство. Според
събраните гласни доказателства семейството е спазвало семейните ценности на
изповядваната от тях католическа вяра, а след смъртта на майка си, дъщерята е преживяла
тежка емоционална драма, продължила 6-7 месеца.
С оглед изложените критерии и като съобрази възрастта на починалата при настъпване на
3
ПТП - 81 години, родствената връзка междуи щцата и пострадалата / майка и дъщеря /,
близките отношения между тях, изразяващи се във взаимно уважение, грижа и подкрепа
помежду им, ежедневен контакт, доказаните по безспорен и категоричен начин
неимуществените вреди, проявили се във формата на морални болки, мъка, страдания и
психически дискомфорт от невъзвратима загуба на починалата, , както и обстоятелството,
че негативните последици ще съпътстват ищцата до края на живота й , съдът намира, че
справедливото, съобразно чл. 52 ЗЗД , обезщетение за ищцата Г. Б. е в размер на 42 000 лв.
Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в непрекъснато
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната отговорност
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, от която произтича отговорността на
ответника - застраховател. Според задължителната съдебна практика/ решение № 95/24.10.
2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС ,I т.о./лимитите не са самостоятелен критерий при
прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при
формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Основното оплакване във въззивната жалба се основава върху твърдение за неправилно
определен принос и не отчитане на факта, че след като починалата пешеходка е била на
разстояние 2.62 м. от удара, тя е могла го избегне. При определяне на размера на
присъденото обезщетение, съдът е приел, че е налице принос в размер на 10 %.
Настоящият съд счита, че възрастта на пострадала е такава, че разстоянието от 2.62 м. не е
достатъчно за възприеме движещият се от дясно автомобил, който се е движил със скорост
над разрешената. Пешеходката е предприела пресичане без да се съобразява с ограниченията
на чл. 113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДв.П, с което се е поставила в опасност, но водачът се
е движил със скорост 5.29 над разрешената от 50 км. ч. /55.29 км.в час/. Затова е
необосновано, заключението на САТЕ, в което се посочва, че водачът не е могъл да
предотврати удара, защото пешеходката е попадала в опасната зона и прехвърля
отговорността на пешеходката, от която се очаква на 2.62 м. да възприеме движещия се
обект и да се отдръпне.
От показания на водача на л.а. , се установява, че той не е възприел пешеходката като
препятствие, докато не е настъпил удара, от което следва, че не е преминал по пътното
платно с повишеното внимание, каквото се изисква в тъмната част на денонощието, при
наличие на автобус на пътното платно в лентата на насрещно движение.
При тази фактическа установеност, възприетото в обжалваното решение процентно
съпричиняване, настоящият съд приема за правилно определено и поради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има Г. Л. Б., която е представлявана от адвокат,
който претендира разноски в размер на 3210 лева, на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267035/20.12.2021г. постановено по гр.д.№ 11374/2020г. на
СГС в обжалваната част, с която е уважен иска на Г. Л. Б. за сумата над 10 000лв. до
42 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. С. К. от САК с адрес за
упражняване на дейността - гр.София, ул. „Г.С-Раковски“ № 70, ет.1, ап. 1 сумата от 3210
лева, на основание чл. 38, ал. 1 т-2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при предпоставките по чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5