РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело
№ 20221700500382 по описа за 2022 година
С Решение № 260103/23.03.2022г., постановено по гр.д. №5600/2020 г. по описа на
Районен съд- Перник, Прокуратурата на Република България, със седалище: гр.София,
бул.“Витоша“, 2, е осъдена да заплати на ищеца Б. П. И., ЕГН:********** и адрес: ***,
сумата 8000,00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото му по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 355/2004г. на ОС-
Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2020г., до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над
8000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10000,00 лв., на основание чл. 2б ЗОДОВ.
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б.
П. И. сумата 208,00 лв. /двеста и осем лева/ - разноски за производството по делото.
В установения от закона срок, Прокуратура на Република България, е депозирала
въззивна жалба срещу Решение № 260103/23.03.2022г., постановено по гр.д. №5600/2020г.
по описа на Районен съд- Перник, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията
на евентуалност се иска намаляване размера на присъденото обезщетение. В жалбата се
твърди, че първоинстанционният съд не е установил наличието на причинно-следствена
връзка между незаконно повдигнатото обвинение и претърпените вреди. Твърди се още, че
съдът не е обсъдил всестранно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, като в резултат на това е достигнал до грешен извод. Излагат се
подробни доводи по същество срещу формираните изводи от първоинстанционния съд.
Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не е депозиран отговор на въззивната жалба.
1
В установения от закона срок, Б. П. И. е депозирал въззивна жалба срещу Решение №
260103/23.03.2022г., постановено по гр.д. №5600/2020г. по описа на Районен съд- Перник, в
неговата отхвърлителна част, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Възразява се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд не е извършил проучване на други съдебни дела, съответно не е
присъдил справедлив размер на обезщетението. В жалбата се цитират различни казуси, за
които се твърди, че е определено по- високо обезщетение. Направено е искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото въз основа на наведените в жалбите доводи:
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ, с който ищецът претендира обезщетение в размер на 10000лв., представляваща
неимуществени вреди, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка, а именно:
От приложеното НОХД № 355/2004г. на ОС-Перник се установява, че по сл.д. №
96/2003 г. на Окръжна следствена служба- Перник с постановление от 02.06.2003г. е
образувано предварително производство против ищеца за това, че на *** е направил опит,
останал недовършен по независещи от него причини, умишлено да умъртви Г. Г.. С
постановление от 03.06.2003г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и разпитан в това качество.
С постановление от 04.06.2003г. задържането на ищеца е продължено с 24 часа и с
определение от 05.06.2003 г., постановено по ЧНД № 220/2003 г. му е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с протоколно определение на ОС-
Перник по ВНЧД № 568/2003г. С определение от 25.07.2003 г. по ЧНД № 313/2003 г. ОС-
Перник наложената мярка за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на
1500,00 лв. С постановление от 10.12.2003 г. И. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 НК и е разпитан в това качество. На 19.03.2004 г. му е
предявено е предварителното производство. Със заключително постановление от 22.03.200
г. сл.д. № 96/2003 г. по описа на ОСлС-Перник е изпратено на ОП-Перник с мнение за
предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 25.05.2004 г. ОП-Перник частично е
прекратено предварително производство № 96/2003 г. по описа на ОслС-Перник в частта по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1 НК. На 15.06.2004 г., на основание 414з, ал. 1 НПК /отм./. ОП-Перник е внесла в
ОС-Перник споразумение за прекратяване на предварително производство № 96/2003г. по
описа на ОслС-Перник. На 16.06.2004 г. е образувано НОХД № 335/2004г. по описа на ОС-
Перник, по което с протоколно определение от 22.06.2004г. е одобрено постигнатото
споразумение между представителя на ОП-Перник и ищеца, с което е признат за виновен по
обвинение по чл. 119, вр. чл. 115 НК – убийство, извършено при превишаване на пределите
на неизбежната отбрана и му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години,
считано от влизане на определението в сила.
По искане на Главния прокурор на Република България е образувано н.д. № 1585/2011
г. по описа на ВКС, по което с решение от 11.10.2011г. е възобновено наказателното
производство по НОХД № 335/2004 г. по описа на ОС-Перник, отменено е определението от
22.06.2004 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия
на разглеждане на постигнатото споразумение в първата инстанция.
На 13.10.2011г. е образувано НОХД № 359/2011г. по описа на ОС-Перник, по което е
отказано одобряване на предложеното споразумение от 15.06.2004г. и делото е върнато на
2
Окръжна прокуратура – Перник.
По внесен на 03.12.2013г. обвинителен акт на 05.12.2013 г. е образувано НОХД №
303/2013г. по описа на ОС-Перник. Насроченото на 03.02.2014г. открито съдебно заседание
е отложено поради неявяване на подсъдимия. На 28.02.2014 г. е даден ход на делото и на
съдебното следствие, разпитани са няколко свидетели и производството е отложено за
изслушване на вещите лица и разпит на свидетели. На 21.03.2014г. е проведено открито
съдебно заседание, в което са приети заключенията на вещите лица по съдебно-
медицинската, съдебно-трасологичната, микробиологичната и психолого-психиатричната
експертизи и делото е отложено за разпит на свидетеля И.И. В проведеното на 08.04.2014 г.
открито съдебно заседание е разпитан свидетелят Н.С. и са прочетени показанията на
свидетеля И.И., оформени в протокол за разпит пред съдия по сл.д. 93/2003 г. и е допуснато
изслушването на комплексна трасологична и медицинска експертиза по искане на защитата.
Насроченото на 23.04.2014 г. открито съдебно заседание е отложено поради невъзможност
на защитника да присъства по здравословни причини. В проведеното на 29.04.2014г.
открито съдебно заседание изслушването на експертизата е отложено по искане на защитата
поради липса на схема към нея. На 29.05.2014 г. е изслушана и приета допуснатата
експертиза, допуснат преразпит на свидетелката Р.Д., приключено съдебното дирене, даден
ход на съдебните прения и последна дума на подсъдимия и обявена присъдата.
По постъпили жалби е образувано ВНОХД № 907/2014г. по описа на САС, по което са
проведени съдебни заседания на 18.11.2014 г., 09.12.2014г. и 03.02.2015г. С решение от
09.02.2015г. е отменена присъдата от 29.05.2014г. и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда от етапа „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание“.
Делото е изпратено в ОС-Перник, където е образувано НОХД № 29/2015г., по което са
проведени открито съдебни заседания на 03.04.2015г., 08.05.2015г., 19.06.2015г.,
04.09.2015г., 09.10.2015г., 06.11.2015г., 04.12.2015г. В проведеното на 25.03.2016г. открито
съдебно заседание е констатирано от съдебния състав, че заседателката К.И. е починала на
***, поради което съдебното следствие е започнало отначало, за което са проведени открити
съдебни заседания на 18.04.2016г., 27.05.2016г., 22.06.2016г., 12.07.2016г., 02.09.2016г. и
16.09.2016г. С присъда от 16.09.2016г. ищецът е признат за виновен по обвинение за
извършено престъпление по чл. 115 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6г. и е уважен гражданският иск до сумата 115
000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Д. /майка на починалия Г./,
ведно със законната лихва и разноски, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 250 000,00 лв.
По постъпили жалби е образувано ВНОХД № 78/2017 г. по описа на САС, по което са
проведени няколко съдебни заседания на 15.02.2017 г., 22.03.2017 г., 03.05.2017 г.,
14.06.2017 г.,01.11.2017 г., 13.12.2017 г., 07.02.2018 г., 07.03.2018 г., и постановено решение
от 03.05.2018г., с което е изменена присъда от 16.09.2016 г. по НОХД № 29/2015 г. на ОС-
Перник и увеличено наложеното наказание на Б. И. на 8 години лишаване от свобода,
отменено е определянето на тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието –
затвор, увеличен е размерът на присъденото обезщетение на гражданския ищец Д. за
неимуществени вреди на 150000,00 лв. и присъдата е потвърдена в останалата част.
По жалби срещу съдебния акт е образувано к.н.д. № 426/2019г. на ВКС, по което е
проведено едно съдебно заседание на 27.05.2019г. и с решение от 12.06.2019г. е изменено
решението по ВНОХД №78/2017г. по описа на САС в гражданско осъдителната част, като е
отменено присъденото обезщетение на Д. в размер на 150000,00 лв., ведно със законната
лихва от датата на деянието и производството по предявения граждански иск е прекратено
поради погасяването му по давност, като в останалата част решението е оставено в сила,
което решение е окончателно. С решение от 25.09.2019 г. по к.н.д. № 426/2019 г. на ВКС е
допуснато тълкуване на решение от 12.06.2019г.
От писмо с изх. № 94-Б-11/20 на Министерство на правосъдието се установява, че по
3
подадено заявление от Б. И. до ИВСС е извършена проверка и съставен Констативен
протокол от 06.02.2020г., с който е установено нарушение на правото му на разглеждане на
делото в разумен срок, поради което му е предложено споразумение за заплащане на
обезщетение в размер на 2000,00 лв., което предложение не е прието.
В процесния случай от повдигането на обвинението спрямо Б. И. – 03.06.2003г., до
постановяване на окончателния съдебен акт на 12.06.2019 г. по к.н.д. № 426/2019г. на ВКС,
е изминал период от почти 16 години. Взето е предвид, че периодът от 22.06.2004г., когато е
одобрено постигнатото споразумение между представителя на ОП-Перник и ищеца, до
постановяване на решението от 11.10.2011г., с което е възобновено наказателното
производство по НОХД № 335/2004г. по описа на ОС-Перник /период от 7 г., 3 месеца и 19
дни/ ищецът е бил със знанието, че делото е приключило, което изключва възможността да
търпи вреди от несигурността поради забавено правосъдие.
Правната несигурност и очакването на ищеца на изхода на делото е възникнала едва с
възобновяването на производството с решението от 11.10.2011 г. по н.д. № 1585/2011 г. по
описа на ВКС. Съдът е намерил, че срокът от привличането на ищеца като обвиняем на
03.06.2003г. до одобряване на споразумението на 22.06.2004 г. /възлизащ на 1 г. и 19 дни/
заедно със срока от възобновяването на делото на 11.10.2011 г. до постановяването на
окончателния съдебен акт на 12.06.2019 г. /период от 7 г., 8 месеца и 1 ден/, е неразумен за
разглеждането му.
Настоящият въззивен състав също намира, че срокът за разглеждане на делото е
неразумен, поради което и искът е доказан по своето основание. Спорен е размерът на
определеното от първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е посочил, че относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното
производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото
(решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр.
д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., и трите на IV г. о. на
ВКС). Първоинстанционният съд е намерил, че в случая са налице типичните
неимуществени вреди, като е съобразил размерът на обезщетението си с тях.
Настоящият въззивен състав също намира, че така определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 8000лв. напълно би репарирал претърпените
вреди. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, сочещи на негативни
изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумна
продължителност на наказателното производство.
При определяне на размера на обезщетението настоящият състав взе предвид
съдебната практика, която определя среден размер на обезщетението за неразумна
продължителност на производството от около 1000 лв. на година. Същата практика е
съобразена обществено икономическите условия в страната.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и следната съдебна
практика: Определение № 187 от 9.03.2020г. на ВКС по гр. д. № 3347/2019 г., III г. о., с
което не е допуснато до касационно обжалване решение, с което е присъдено обезщетение в
размер на 8000лв. за наказателното производство с продължителност 8 години 8 месеца и 25
дни; Определение № 886 от 15.12.2020г. на ВКС по гр. д. № 2886/2020г., III г. о., с което не е
допуснато до касационно обжалване решение, с което е присъдено обезщетение в размер на
6000лв. за наказателното производство с продължителност 13 години и 9 месеца , но за по-
леко наказуемо престъпление;
В същото време съдът отчита, че посочването на конкретни „сходни“ казуси е
практически невъзможно. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част
4
от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на
дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те
могат да са идентични.
При определяне на размера на обезщетението настоящият състав взе предвид и
тежестта на деянието, за което е водено наказателното производство, а именно причиняване
на смърт другиго, макар и при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Съдът
отчете и обстоятелството, че наказателното производство е завършило с осъдителна
присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“, което ищецът следва да
изтърпи ефективно. Същото се явява много по- силен стресов фактор от твърдяното
продължително разследване. Не по- малко значим фактор за негативните преживявания на
ищеца е и обстоятелството, че е осъден именно за това, че е лишил от живот другиго. В
обобщение съдът намира, че естеството на наказателното производство се е отразило по-
съществено върху физическото и психическо състояние на ищеца съпоставено с
продължителността на същото.
По делото са разпитани като свидетели А.К. И. и Р.М.К.. Същите свидетелстват за
отрицателното въздействие на наказателното производство върху нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на ищеца, накърнената му чест,
достойнство и добро име в обществото. Същите показания свидетелстват и за неудобствата,
които ищецът е търпял в ежедневието, работата, личния живот и социалното си общуване,
които са следствие от същото наказателно производство. Съдът обаче намира, че само част
от тези последици се дължат на продължителността на наказателното производство, а по-
голямата част от същите последици се дължат на естеството на наказателното производство,
за което е постановена осъдителна присъда.
Съдът отчете отражението на наказателното производство върху здравословното
състояние на ищеца предвид заключението по съдебно- психиатричната експертиза на в.л.
М.. Видно от същото заключение ищецът е получил остро психично разстройство от
невротичния кръг, продължило около 16 години. Но от същото заключение е видно, че
основното стресогенно събитие при ищеца е от 16.06.2019г., когато същият е бил задържан
за изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда. Предвид изложеното съдът
намира, че продължителността на наказателното производство е оказала въздействие върху
психическото здраве на ищеца. Основното стресогенно събитие обаче е задържането му за
ефективно изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда, като вредите от това
събитие не подлежат на компенсация. Наказателната репресия е най- тежката санкция, която
държавата може да наложи като социално- етична оценка на конкретно поведение на
отделния гражданин и най- драстичната форма на формално законосъобразно ограничаване
на неговите права.
Съдът отчете, че отражението на наказателното производство върху обществения и
върху професионалния живот на ищеца не е така силно, тъй като същият е земеделски
производител, което не е публична длъжност, предполагаща завишени изисквания на
обществото за почтеност и спазване на законите.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и съотношението между
продължителността и естеството на самото наказателно преследване, както и тяхното
отражение върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия. В тази връзка е неоснователно възражението на
Прокуратурата, че не е доказана връзката на търпените от ищеца вреди с продължителността
на наказателното производство.
Предвид изхода на делото в настоящето производство не следва да бъдат присъждани
разноски.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260103/23.03.2022г., постановено по гр.д. №5600/2020г.
по описа на Районен съд- Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6