Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против И.В.И., роден на *** г. в гр. Видин, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН:
********** *** на 2 юли 2013г. на
кръговото кръстовище на ул.”Акад. Стефан М.”*** пиано състояние – със
съдържание един промил алкохол в кръвта си при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес” с ДК № ВН 49 94 ВС, семейна имуществена
общност на И.В.И. и съпругата му В.И.И., нарушил правилата за движение визирани
в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изискваща от водачите на МПС категория В
да не превишават 50 км.
в час в населено място , като управлявал автомобила със скорост 88 км.в час и по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди на пътника в автомобила И.Н.И.,
ЕГН: ********** *** изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение с
изпадане в безсъзнателно състояние – мозъчна кома , което е разстройство на
здравето временно опасно за живота и
счупване на V и VI шийни прешлени с
травматична дискова херния на същото ниво, наложило оперативна интервенция,
което води до трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по чл.343, ал.3 предложение I-во, б.”а” във връзка с ал.1 във връзка с чл. 342,
ал.1 предложение III от НК, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Представителят
на РП - Видин заявил в с.з че поддържа обвинението, така, както е внесено с
обвинителния акт.
Подсъдимият не се е
признал за виновен, заявява, че няма да дава обяснения и че няма никакъв спомен от случилото се, моли за оправдателна присъда.
Договорният му
защитник-редовно упълномощен на досъдебното производство излага доводи за
оправдателна присъда.
Повереникът на частния
обвинител И.Н.И. иска от съда осъдителна присъда и развива доводи в тази
насока.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Подсъдимият И.В.И. към 01.07.2013г.
заемал длъжността „старши полицай”, завеждащ автотранспорт в Мобилна гранична
полицейска група на Гранично полицейско управление – Видин при Регионална
дирекция „Гранична полиция” – Русе и бил държавен служител по смисъла на чл.53
от ЗМВР.
Вечерта на 01.07.2013г., подсъдимият И.В.И.
се намирал в хале, зад супермаркет „Кауфланд”, собственост на ДИП-Видин наето
от свидетелката Л.Г. и съпруга й свидетелят Д.Г.. Пострадалият И.Н.И. им
помагал, като автотенекеджия и бояджия, като също така помагал и в халето наето
от съпругата на подсъдимия – В.И. за същата дейност.
Вечерта на
01.07.2013г. след като приключил работата си около 23.40 часа в халето на
свидетелката В.И., пострадалият И.Н.И. отишъл в халето на свидетелката Л.Г. да
търси подсъдимия И.И., за да го откара до дома му. В халето пострадалият И.И.
намерил свидетеля Д.Г. и подсъдимия, като последният спял на масата.
Подсъдимият И. се събудил и тримата тръгнали да си ходят, като се качили в
колата на И. - лек автомобил „Мерцедес” с ДК № ВН 49 94 ВС. И.И.
седнал отпред на мястото на шофьора, за да шофира, до него седнал пострадалият И.Н.И.
и отзад свидетелят Д.Г..
Автомобилът управляван от И.
излязъл от улицата странична на супермаркет „Кауфланд”, направил десен завой и
се включил в движението по бул. „Панония” в посока блок „Кокиче”. На кафе
„Никол”, което се намира от дясната страна по посока на движение на автомобила,
подсъдимият спрял, за да слезе от автомобила свидетелят Д.Г., след което
продължил движението по бул. „Панония”. На кръговото кръстовище в близост до
блок „Кокиче”, И. изненанващо направил обратен завой и тръгнал с висока скорост
по бул. „Панония”, в посока „Къщата с куклите”. На кръговото кръстовище на ул.
„Акад. Стефан М.”***, подсъдимият изгубил контрол над автомобила и навлязъл в
кръговото кръстовище. Преди да излезе от него по бул. „Панония” в посока Къщата
с куклите се ударил с дясна предна гума и дясна странична част на автомобила в
бордюра от външната страна на кръговото кръстовище. От силния удар автомобилът
се завъртял с предната си част надолу към асфалта и със задната част във
въздуха и политнал със задната си част в посока супермаркет „Лидл”, разбил
металната преграда поставена на затревената площ между двете платна на
булеварда, избил две от металните платна, едното отхвърчало и ударило предния
капак, предното стъкло и покрива на насрещно движещия се автомобил „Фолксваген
Поло” с рег.№ ДК ВН 86 51 ВТ, управляван от свидетеля В.Л.С. и му причинил
имуществени вреди в размер на 300 лева.
Автомобилът
управляван от подсъдимия преустановил движението си поради съпротивлението,
което оказал масивния бетонов постамент на едно от металните колчета, задържащи
металните платна на заграждението, който се оказал под задната част на
автомобила при избиването му от мястото.
След
катастрофата свидетелят В.С. отбил от пътната лента на бул. „Панония” в посока
супермаркет „Лидл” и незабавно се обадил на телефон 112. Обаждането е постъпило
в 0 часа и 9 минути на 02.07.2013г.
Подсъдимият
И. и пострадалият И.Н.И. са намерени в тежко състояние в близост до
катастрофиралия автомобил. Подсъдимият се намирал в задната част на автомобила,
а пострадалия в предната. В последствие пристигнали две линейки в МБАЛ
„Св.Петка” – Видин, като с първата линейка бил натоварен и откаран в ЦСМП пострадалия
И.Н.И., а във втората линейка подсъдимият И.В.И..
По делото са разпитани като свидетели И.Н.И., А.П.В., Т.Ж.К., М.Н.П., П.Т.В., И.Г.С., В.Г.М.,
Д.Н.Г., В.И.И., М.В.Н., Б.Е.Б., И.С.Й., М.Ц.П., В.А. В., А.Р.Т.-Й., М.И.М., В.Л.С.,
М.А.Й., А.И.А., В.С.П., Ц.М.Ц., Л.А.Г., С.Н.Г., И.К.М., И.А.Ч., Л.В.С., П.П.Г.,
И.Г.А. и М.П.П..
Свидетелят И.Н.И. дава показания, че в деня преди
катастрофата работели при И. (подсъдимия), като ремонтирали някакъв бус на
клиент. След приключване на работа свидетелят И. с негов приятел бил в гаражно
хале съседно на халето на свидетеля Д.Г., след което около 00.00 часа се
събрали с Д., който се намирал в халето на съпругата си – свидетелката Л.Г.,
където се намирал подсъдимия И.. Тръгнали да се прибират с „Мерцедес”-а на И.,
като колата шофирал И.. Оставили Д. и вместо да свият на следващата пряка към
дома на пострадалия подсъдимият обърнал посоката на движение в посока за „Лидл”
по бул. „Панония”. Пострадалият И.И. е категоричен, че „Мерцедес”-ът е бил
управляван именно от подсъдимия И.И., както до момента на оставянето на Д.,
така и в последствие когато изненадващо е обърнал посоката на движение, вместо
да завие следващата пряка, за да го остави. Същият заявява, че И. не си давал „Мерцедес”-а
на друг хора да го шофират, поради тази причина нито той, нито Д. поискали да
управляват „Мерцедес”-а, въпреки че И. бил във видимо нетрезво състояние спейки
на масата. Дава показания, че подсъдимият имал навик да пие и да шофира, както
и че много пъти го виждал да прави това. Заявява също, че след като И. се качил
в колата на паркинга пред халето имало кола за ремонт и мисли, че при маневрата
назад подсъдимият я е „закачил”, както и че не знае до момента на тръгването
00.00 часа и отиването му в халето на свидетеля Д. какво е правил И. и къде е
бил, знае само, че го е намерил там спящ подпрян на масата, след което го
събудили и тръгнали. Дава показания, че е седял на предна дясна седалка, а
отзад седял свидетелят Д.Г..
Свидетелят Д.Г. дава показания, че на въпросната дата
с подсъдимия И. отишъл в неговото хале около 20.30 часа. Говорили са без да
консумират нищо, нито са яли, нито са пили до към 23.00 часа, когато си
тръгнали с „Мерцедес”-а на И., като подсъдимият управлявал автомобила, до него
отпред седнал И., а свидетелят Г. седнал отзад. Закарали го до вкъщи и го
оставили около 23.00 часа. Слезли да пушат по една цигара, след което свидетелят
Г. си тръгнал и не е видял кой е седнал да управлява автомобила. Впоследствие
майката на този свидетел му се обадила, че се било случило нещо, чула силен шум
и даже попитала да не е гръмнала бензиностанцията. Същият излязъл навън и
погледнал към бензиностанция „Лукойл”, като видял светлините на патрулки и
линейки. Отишъл да види какво се случва и видял на място, че „Мерцедес”-а на подсъдимия
И. се намирал между оградите на разделителния остров между двете платна на бул.
„Панония” след кръговото в посока Куклите. Видял, че подсъдимият лежи зад
колата, а И. бил вече вдигнат с линейка. Заявява, че оградите между двете
платна били разхвърляни и на тяхно място са намирал „Мерцедес”-ът.
Свидетелите А.П.В., Т.Ж.К. и В.Л.С. дават идентични
показания. Техните показания взаимно се допълват. Те очевидци на случилото се.
Тримата пътували с колата на свидетеля В.С., който управлявал автомобила, като А.
седял отпред до В., а отзад зад шофьорското място седял свидетелят Т.К..
Автомобилът им „Фоксваген Поло” се движел от ж.к. „Гео Милев” по бул. „Панония”
в посока бензиностанция „ОМВ”. В района на супермаркет „Лидл” преди да стигнат
кръговото кръстовище забелязали в насрещното платно кола, която се движела с
голяма скорост. Същата след като навлязла в кръговото кръстовище се „занесла”
със задната си част към кръглия остров в средата на кръстовището, след това се
„занесла” в другата посока и при излизане от кръговото се ударила с десния праг
в бордюра на тротоара, след което отскочила и излетяла във въздуха на около
метър и нещо-два височина, завъртяла се с предницата надолу като пумпал и
паднала точно преди разделителната метална ограда между двете платна на шосето.
Плъзнала се със задницата на колата към платното, по което се движели
свидетелите – към супермаркет „Лидл”, при което ударил оградата и от нея изхвръкнало
парче, което се ударило в предния капак на колата на свидетелите. Едно от
колчетата на металната ограда било откъртено с циментовата си основа от мястото
му, останало под колата, която продължила да се движи с голяма скорост и
благодарение на него колата спряла. Свидетелят В.С. отбил колата и спрял в
отбивката на „Лидл” в дясно от платното. Свидетелите излезли от техния
автомобил и видели, че катастрофиралата кола била много смачкана, била марка „Мерцедес”.
Била спряла с предните гуми на зеления остров между двете платна, а със задните
в платното, по което се движели свидетелите. Свидетелят А.В. тръгнал към колата
и зад нея на няколко метра видял да лежи някакъв човек по очи, който бил легнал
на лявата си ръка, а дясната му била изпъната настрани, човекът не мърдал, бил
облечен с тъмен гащеризон сив или син с дълги крачоли и ръкави, имало малко кръв
до главата му. Отпред пред колата лежал друг човек до предницата, като краката
му били на платното, по което се движел „Мерцедес”-а, а другата част от тялото
му била на разделителния зелен остров, лежал на лявата част на тялото си,
краката му били свити, бил облечен с бермуди и тениска.
Свидетелят Т.К. заявява, че видял пред колата мъж,
който лежал на островчето с крака на пътното платно, бил на лявата си страна
със свити крака, дясната му ръка била ожулена и цялата била черна, по лицето
имал кръв, отишъл към него и видял, че диша, но затруднено, бил облечен с къси
панталони до коленете, с тениска или потник на райета, бил бос, джапанките му
били на асфалта. След това видял, че зад катастрофиралата кола има още един
човек, който не давал признаци на живот, бил облечен с тъмен сив гащеризон с дълги
крачоли и ръкави и надпис „Моби-1”, до главата му имало кръв.
Свидетелят В.С. заявява, че след като паркирал колата
се обадил на тел.112, било 00.09 часа, отишъл към мястото на катастрофата, където
видял, че двигателят на „Мерцедес”-а продължавал да работи, като „се давел” –
работел с прекъсвания неравномерно, пушел. Отишъл до пострадалите, единият, от
които бил паднал в платното, в което те се движели преди това. Впоследствие от
бащата на свидетеля А.В., свидетел по настоящето производство – П. В. разбрал,
че се казва И. и е от Граничното. Главата на И. била обърната настрани и се
виждал хематом на лявата част на челото към слепоочието, бил голям колкото
юмрук - около десетина сантиметра в диаметър. Свидетелят С. видял, че диша.
Впоследствие пред катастрофиралата кола видял другия пострадал, не се отправил
към него тъй като към този момент при него бил приятелят му А..
Тези свидетели дават показания, че първата линейка е
дошла към 00.30 часа, доста време след обаждането. Минали покрай подсъдимия И.И.,
който се намирал в платното до „Лидл”, след което се отправили към пострадалия И.И.,
оказали му помощ и го натоварили в линейката. Впоследствие дошла и втора линейка,
която откарала и подсъдимия И.И..
Свидетелят А.В. дава показания, че когато пристигнала
втората линейка докторите от същата разрязали гащеризона на подсъдимия, за да
намерят вени и да включат система, тогава видял, че на гащеризона имало надпис
„Моби-1”. Същият дава показания, че катастрофиралата кола нямала задно
панорамно стъкло, било счупено до уплътнението, от дясната страна двете врати
били така изкривени, че зеели отворени в горната си част, като отворът бил около
40 см, а затворени в долната част. Същият свидетел дава показания, че именно от
баща си – П.В. разбрал, че пострадалият, който бил зад „Мерцедес”-а бил негов
колега от Гранична полиция, с когото работил 15 години и се казвал И..
Съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на
последните трима свидетели, тъй като и тримата са били непосредствени очевидци
на катастрофата, пресъздават непосредствените си възприятия от случилото се и
възприетото от тях на пътното платно. Техните показания се подкрепят и от
изготвената по делото автотехническа експертиза. Освен това тези показания са
логични, хронологично последователни и добросъвестно дадени, като Съдът съди за
тях и от непосредствените си впечатления от поведението на тези свидетели в
съдебно заседание при даване на показанията им. И тримата са млади хора, като
към момента на деянието са били на около 19 години.
По делото е разпитан и свидетелят Л. С. – баща на
свидетеля В.С.. Същият дава показания, че автомобилът на сина му „Фолксваген
Поло” е претърпял катастрофа на 02.07.2013г. Било настъпилото ПТП с автомобил „Мерцедес”,
който се блъснал в бордюр, завъртял се и полетял със задната си част към
платното, в което се е движел автомобилът управляван от сина му - платното откъм
„Лидл”, а „Мерцедес”-а е бил в другото платно. От удара на „Мерцедес”-а в
металните заграждания между двете платна е отхвърчавало парче и е ударило
колата на сина му в предния капак, предното стъкло, което било спукано, минало
е по покрива на колата като го е деформирало. Оправил сам колата, впоследствие
се запознал лично с подсъдимия И.И., който му заявил, че ще му заплати сумата
от 300 лева за щетите по автомобила, като не са му изплатени.
Показанията на този свидетел допринасят за изясняване
на обективната истина в процеса, тъй като по косвен път установяват, че
шофьорът на автомобила към момента н катастрофата е бил именно подсъдимият И.И..
В противен случай нелогично и житейски необяснимо е да се приеме, ако той не е
шофирал автомобила защо ще поема ангажимент да заплаща щетите по автомобила на
свидетеля В.С. настъпили в резултат на ПТП-то.
Свидетелите В.А. В.-П. и А.Р.Т.-Й. са първият
медицински екип, който е пристигнал на местопроизшествието. Когато пристигнали
на място установили мъж, който лежал на пътното платно от страната на „Лидл” и друг
мъж, който се намирал на тревната площ на заграждението между двете платна. И
двамата били във видимо тежко състояние. Свидетелката А.Т. наредила на
свидетелката В. В. да транспортира мъжа, който се намирал на тревната площ с
линейката, а тя останала да указва първа помощ на другия пациент, който се
намирал на платното от страната на „Лидл”. Същият бил облечен с работен костюм
тип гащеризон с дълги крачоли. Свидетелката Т. заявява, че не познава нито
подсъдимия, нито пострадалия, едва в болницата установила, че този, на когото е
останала да оказва първа помощ е подсъдимият И.И., а че пострадалият се казва И.И..
Заявява, че навсякъде на мястото на катастрофата имало разлят бензин или нафта,
поради което и миризмата била такава. Дава показания, че катаджията, който бил
на местопроизшествието й наредил да вземе кръв от подсъдимия И. за изследване на
съдържание на алкохол и тя предала това на д-р Й.. Протокол не й е бил връчван.
Свидетелката В. В. е оказала първа помощ на
пострадалия И.И.. Заявява, че същият бил облечен с дънкови панталони до
коляното и с тениска, така че краката му от коленето надолу и ръцете до лактите
били открити. Заявява, че към момента на оказване на помощта не е знаела
имената на лицето, записала го е като неизвестен, едва впоследствие от
Полицията и от близките му е разбрала, че се казва И.И.. Заявява, че пред нея
пациентът не е казвал кой е управлявал автомобила, както и че не й е миришел на
алкохол, единствената миризма била на нафта и бензин.
Свидетелките М.И.М. и М.Н.П. са вторият медицински
екип пристигнал на мястото на произшествието. Заявяват, че когато пристигнали
на местопроизшествието там била д-р А.Т. от първия екип, която оказвала помощ
на едно лице. Другото лице вече било откарано с първата линейка в ЦСМП. Заявяват,
че пациентът лежал на платното от страната на „Лидл” бил във видимо тежко
състояние. Не бил контактен, не разговарял. Имал охлузвания в областта на челото
и хематом с диаметър около 4 см., имал кръв по лицето, пациентът и в линейката
останал неконтактен. Едва в болницата от полицейски служители разбрали имената
на лицето, а именно, че се касае за подсъдимия И.И.. Заявява, че на мястото на
катастрофата някой от полицаите, но не може да посочи кой точно казал, че трябва
да се вземе кръвна проба. Практиката обаче не е те да вземат кръв, а колегите
им в СПО, като предали пациента на колегите си д-р П.Г. и д-р Н. Й.. Заявяват,
че кръвните проби се взимат в СПО в стационарни условия.
Свидетелката П.П.Г. към датата на деянието е работила
като лекар по договор със Спешно приемно отделение при МБАЛ „Св. Петка” -
Видин. Заявява, че когато линейките докарали пострадалите те били сомнолентни,
и двамата не били в състояние да разговарят и били отнесени и в безсъзнание.
Същата дава показания, че е взета кръв за съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия И.И. в 00.35 часа, което е отразено и амбулаторен лист за преглед на
пациент в Спешно отделение. Същата извикала хирург и реаниматор за консултация.
От епикризата от хирургията установила, че на подсъдимия И.И. е назначено първоначално
лекарството „пирамен”, което служи за неутрализиране влиянието на алкохол в кръвта.
Същият имал множество охлузвания, но нищо по сериозно като нараняване. Това
било установено от образните изследвания, рентген и кръвна картина. Другото
лице било в по-тежко състояние. Имената на лицата разбрала впоследствие от близките,
а именно, че се казва И.И.. От същото лице отново тя е взела кръвна проба за
изследването на алкохол в кръвта. Заявява, че пострадалия И. е вдигнат с
линейка още на следващата сутрин за София с оглед тежкото му състояние. Дава
показания, че в протоколите за вземане на кръвна проба и двамата пострадали не
са се подписали, тъй като не са били в състояние да извършат това, тъй като и двамата
били в безсъзнание. Заявява, че независимо от това им състояние тя като лекар,
който е приел пострадалите има право да вземе кръв за изследване наличието на
алкохол кръвта и това е записано в Наредбата за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо средство на водачите на МПС. Кръвната
проба е изпратена за гр. Плевен, тъй като единият от пострадалите е полицейски
служител и това също е съгласно горецитираната Наредба. Същата е изпратена по
надлежен ред в хладилен контейнер.
Съдът дава вяра на показанията на последната група от петима
свидетели условно наречена „медицински работници”, тъй като с показанията си
същите пресъздават непосредствените си впечатления от пристигане на
местопроизшествието и извършените от тях първи реаниматорни действия. Съдът
намира, че същите са обективно дадени с оглед изпълнение на служебните им
задължения по оказване на първа медицинска помощ, достоверни са и кореспондират
с приложената по делото писмена медицинска документация. От показанията на тези
свидетели, както и от показанията на първата група свидетели - очевидци на
ПТП-то се установява по несъмнен и безспорен начин, че пострадалият И.Н.И. се е
намирал в предната част спрямо катастрофиралия автомобил, а подсъдимият И.И.
зад него. Установява се също по безспорен начин, че и двамата са били в тежко
състояние, като подсъдимият е бил напълно неконтактен, както и че в първата
линейка е качен пострадалия И.И., а във втората – подсъдимия И.И.. От
разпитаните свидетели участници в медицинските екипи се установява и че
пристигналите полицаи на място са дали указания на медицинския екип да вземе
кръвна проба от подсъдимия И.И..
Безспорно се установява че и свидетелката П.Г. е
медицинското лице, което е взело кръвните проби за изследване от двете лица,
като за тези действия е съставила съответните протоколи, в които обаче липсват
подписи на лицата с оглед на факта, че същите са били неконтактни, в безсъзнание.
От показанията на последната свидетелка се установява, че на подсъдимия И.И. е
било включено и лекарството „пирамен”, с оглед неутрализиране на алкохол в кръвта,
което само по себе си означава, че при първоначалното вземане на кръв за
изготвяне на кръвна картина е било установено наличието на алкохол и е следвало
да бъде неутрализиран, за да може да му се приложи адекватно лечение.
От разпита на
горните две групи свидетели се установява и конкретизира точното местоположение
на телата намерени на пътното платно, както и местоположението на автомобила.
Свидетелите И.К.М. и И.А.Ч. са митнически служители,
които са пристигнали на местопроизшествието с митнически бус около 00.00 часа
прибирайки се от работа. Те са втората група от хора, след първата група
свидетели, която се е озовала на ПТП-то. Същите потвърждават показанията на
другите две групи свидетели, че първоначално с първата линейка е бил вдигнат
пострадалия И.И., а с втората подсъдимия, както и че двамата са били в тежко
състояние, като подсъдимия изобщо не е давал признаци на живот бил е напълно
неконтактен докато пострадалия И. е мърдал с едната си ръка. Както първата
група свидетели, втората тази на медицинския екип и те дават показания, че
подсъдимият се е намирал на 4-5 метра зад катастрофиралия лек автомобил, а
пострадалия пред него, като свидетелят И.М. уточнява, че пострадалия се е
намирал в близост до десния калник пред Мерцедеса. И двамата заявяват, че още
на местопроизшествието са разпознали лицето лежащо зад автомобила – подсъдимия И.И.,
когото познават от по-рано. И двамата заявяват, че след тях са дошли полицаите
и най-накрая линейките.
Съдът дава вяра на тези свидетели, тъй като техните
показания се подкрепят от показанията на предните две групи свидетели, които
Съдът е кредитирал по-горе. Същите пресъздават непосредствените си възприятия
от местопроизшествието. Кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
Свидетелите М.А.Й. и А.И.А. са част от групата
свидетели условно наречена „полицейски служители”. Двамата са били на работа
като автопатрул за времето от 22.00 часа до 06.00 часа сутринта на първи срещу
втори юли 2013-та година. Същите дават показания, че след получен сигнал от ОДЧ
за настъпило ПТП са пристигнали на местопроизшествието. На място установили
катастрофирал лек автомобил, както и пострадал, който лежал по очи в платното
на бул. „Панония” откъм супермаркет „Лидл”, който не мърдал и не давал никакви
признаци на живот, както и втори пострадал, който се намирал на другото платно
на бул. „Панония” в посока към „Куклите”, бил присвит, не говорел, но мърдал.
Заявяват, че първата линейка доста закъсняла, те поддържали връзка с дежурния,
като му обяснявали, че по-скоро трябва да дойде линейката, като му обяснявали,
че пострадалите са в тежко състояние. Дават показания, че първата линейка
натоварили първо пострадалия И.И.. Свидетелят М.Й. помогнал на лекарката от
първата линейка да включи система на подсъдимия И.И.. Дават показания, че
десните врати на автомобила били отворени в горната си част, а в долната си
част затворени. Имало смачквания в долната част на автомобила, задното
панорамно стъкло било изцяло счупено. И двамата заявяват, че на
местопроизшествието не е станало ясно кой е шофирал катастрофиралия автомобил.
Свидетелят А.А. конкретизира, че десните губи на автомобила били много
изкривени, част от бронята на колата се намирала на платното зад автомобила.
Обяснява, че от разделителната ограда на булеварда били откъснати три метални
платна и избити две от металните колчета, които държат оградата. Едното от
избитите колчета се намирало зад предна лява гума под мерцедеса, а другото се
намирало под задната част на колата на пътното платно запречено с голяма
бетонна част под автомобила.
Свидетелите П.Т.В. и И.Г.С. към момента на
местопроизшествието са били пеши патрул на пост 121. Около 00.05 часа синът на свидетеля
П.В. – А.В. му се обадил по телефона и му съобщил за катастрофа пред бензиностанция
„Лукойл”. Двамата се отправили натам, тъй като се намирали в района на
„Кауфланд”. Като пристигнали на място установили две лица на пътното платно.
Едното лице се намирало в платното откъм „Лидл”, лежало по очи, не мърдало и не
давало признаци на живот. Свидетелят П.В. отишъл до втория пострадал, който при
неговото пристигане вече го товарили с носилката в първата линейка. Впоследствие
и двамата колегата му И.С. помогнали на лекарката, която се е грижила за
подсъдимия И.И. да може да му постави абокат и да намери венозен път. Свидетелят
П.В. веднага разбрал, че пострадалият е И.В.И., с когото преди това работел в
Гранична полиция. И двамата заявяват, че катастрофиралия автомобил с предната
си част бил върху разделителния остров между двете платна на бул. „Панония”
след кръговото с ул. „Акад. Стефан М.” в посока „Куклите”, а задната част на
автомобила била в платното откъм супермаркет „Лидл”. Свидетелят И.С. дава показания, че по бордюра
на тротоара, който огражда кръговото кръстовище в ъгъла между ул. „Акад. Стефан
М.”*** имало следи от удара – бордюрът бил нащърбен. Задният прозорец на „Мерцедес”-а
бил счупен до уплътнението. На тротоара откъм „Лидл” имало избита метална
решетка от разделителната ограда между двете платна, а до решетката се намирало
парче бетонен блок от бордюра на разделителния остров върху платната. Десните
врати на автомобила от удара били деформирани и в горната си част отворени, а в
долната затворени. Имало избити две метални колчета заедно с бетонната си част,
като едното се намирало зад предна лява гума на „Мерцедес”-а, а другото под задната
част на автомобила в пътното платно откъм „Лидл”. И в двете платна навсякъде
имало парчета от счупено стъкло както и парче от спирачния диск в платното
откъм ж.к. „Васил Левски”. И тези свидетели заявяват, че на местопроизшествието
не е било установено кой е шофирал автомобила.
Техните показания се подкрепят
напълно от показанията на предходните свидетели
що се касае до местоположението на катастрофиралия автомобил, местоположението на двете
тела на пътните платна, наличието на медицински екипи на място
и съответната реанимационна дейност, която е приложена спрямо подсъдимия И.И..
Същите с необходимата конкретика описват възприятията си относно състоянието на
автомобила като отново потвърждават показанията на предходните свидетели
относно деформациите, които са били настъпили по същия.
Свидетелката М.Н., която работи като разследващ полицай
в ОД на МВР – Видин е била дежурна по график на 01 срещу 02.07.2013г. След
постъпилия сигнал е тръгнала за местопроизшествието. Когато пристигнала на местопроизшествието
пострадалите вече били вдигнати. Имало трима очевидци на ПТП-то, които са били с
автомобил. На място разбрала, че едно от момчетата в автомобила е син на
колегата й П.В.. Още докато пътувала за местопроизшествието в колата разбрала,
че автомобилът е собственост на подсъдимия И.В.И., който работи в Гранична
полиция, поради което и
процесуално-следствените действия е следвало да бъдат извършени от
следовател, а не от нея. Пристигайки на местопроизшествието разговаряла с
колегата си П.В., от когото разбрала, че колата на И. от Граничното е идвала от
бензиностанция „ОМВ” в посока „Куклите”, навлязла е в кръговото с доста голяма
скорост и се ударила в бордюра на излизане от кръговото, където свидетелката
видяла нащърбване на същия. Колегите й казали, че и двамата пострадали лъхали
на алкохол. Това й било казано от колегите, които са помагали на медицинските
екипи за обработка на пострадалите и качването им в линейка. Било налице още
там предположение, че колата е карана от подсъдимия И.И., тъй като другият
пострадал бил негов работник в сервиза и знаели, че И. не би си оставил колата
да я кара някой друг. Освен това по главата на И. от лявата страна имало
хематом, който предполага, че е получен вследствие на понесения от колата удар
в дясната част в бордюра на кръговото кръстовище пред бл.№ 5 на ж.к. „Васил
Левски”.
Показанията на тази свидетелка са обективно дадени,
допринасят за разкриване на обективната истина що се касае за това, че
единствено тя съобщава, че й е било споделено от полицейските служители
пристигнали преди това на мястото на произшествието, че и двамата пътници в
автомобила респективно подсъдимият И.И. и пострадалият И.И. са лъхали на
алкохол, както и че още там на място колегите са изразили предположение, че
автомобилът е шофиран от подсъдимия, поради две причини – на първо място, че
той не допускал друг да кара автомобила му и на второ място обективно
установената находка – хематом на главата в ляво, който се е получил вследствие
на удара на колата в дясната част на бордюра. Свидетелката дава и показания, че
по предната и задната десни врати имало следи от задиране.
Свидетелите Б.Е.Б. и И.С.Й. били дежурни със служебен
автомобил „Ландроувър”, собственост на ГПУ. Около 00.10 часа получили сигнал за
ПТП и се отправили към местопроизшествието. Свидетелят Й. оставил свидетеля Б.
на кръговото кръстовище и отишъл на кръстовището на бул. „Панония” и ул. „Широка”
в близост до „Куклите”, за да спира движението до извършване на огледа. Видял
катастрофиралия автомобил, както и че имало две тела – едното тяло било в
едното платно откъм „Лидл”, а другото тяло било позиционирано откъм бл.5 на
ж.к. „Васил Левски”. Други впечатления този свидетел няма, тъй като е участвал
в отцепването на района.
Свидетелят Б.Е.Б. е установил на място три момчета,
които са били очевидци на катастрофата. Казали му, че видели как автомобилът се
блъска и хвърчи във въздуха, но никой от тях не е видял кога и от къде са
изпаднали водача на автомобила и пътника. Дава показания, че двете лица били
намерени на пътните платна в безпомощно състояние, същият не могъл първоначално
да ги разпознае тъй като и двамата били с кръв по лицето, впоследствие обаче
установил, че зад автомобила се намирало тялото на колегата му И.И. от Гранична
Полиция, когото познава, а другото лице се намирало на разделителната линия на
тревата, когото познавал по прякора „М.”. Дава показания, че до пет минути след
тяхното пристигане на местопроизшествието пристигнала и първата линейка, една
от докторките опитала да установи дали има пулс подсъдимия И.И. и като го
прегледала казала: „Остави го тоя, товари първо другия”, след което отишла при
пострадалия И.И.. Никой от двамата пострадали нито мърдал, нито стенел, нито е
казал нещо. Заявява, че подсъдимият бил облечен с работен гащеризон с дълги
крачоли и ръкави, имал кръв по главата, а другият пострадал „М.” също имал кръв
по лицето. Относно катастрофиралият автомобил заявява, че би много деформиран,
особено предна и задна десни врати, които били изкривени и отворени в горната
си част, а в долната затворени. Задният капак бил смачкан и отворен, а задното
панорамно стъкло било счупено. Десните гуми били много изкривени, поради което
същият си помислил, че може да са откъснати от носачите. Дава показания, че от
разделителната ограда били откъснати три метални платна и били избити три от
металните колчета, които държат самата ограда. Едното от избитите колчета се
намирало зад предна лява гума и под „Мерцедес”-а, а другото се намирало под
задната част на колата на пътното платно запречено с голяма бетонна част под
автомобила. Както и другите свидетели и този свидетел заявява, че на местопроизшествието
не е станало ясно кой е шофирал катастрофиралия автомобил. Заявява, че той е
следвало да състави АУАН, но тъй като лицата били в безпомощно състояние и не
било установено кой е шофирал автомобила не е съставил такъв, поради тази
причина не е връчил и талон за медицинско изследване, а само подсетил докторите
от Спешния център, че трябва да се вземе кръвна проба и от двамата участници в
ПТП.
Видно от показанията на тези свидетели е, че същите,
са изпълнили служебните си задължения пристигайки на местопроизшествието,
отцепвайки района като са съдействали и на медицинските екипи. Същите
пресъздават непосредствените си впечатления от видяното на местопроизшествието,
като свидетелят Б. дава и пълно описание на местоположението на лекия
автомобил, нанесените поражения по същия, както и състоянието на двете
пострадали лица. Тези му показания се потвърждават изцяло и от останалите
свидетели, чиито показания бяха анализирани по-горе.
Като цяло групата условно наречена „на полицейските
служители” дава точни, ясни и конкретни показания от непосредствените си
впечатления от местопроизшествието. Тези показания са логични житейски обясними
и хронологично подредени. Същите обективират изпълнението на служебните
задължения на тези свидетели с оглед настъпилото ПТП. Дадени са добросъвестно,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. От тях безспорно се установява
местоположението на автомобила, местоположението на телата на подсъдимия и
пострадалия, както и че двамата не са били адекватни. Установява се също, че на
място не е установено кой точно е бил водачът на автомобила, поради което и свидетелят
Б. не е съставил АУАН. От показанията на свидетелката Н. безспорно се
установява, че полицейските служители, които се помагали за реанимирането на
пострадалите са заявили пред нея, че и двамата - подсъдим и пострадал са лъхали
на алкохол, както и че са изказали предположение пред нея, че подсъдимият И.И.
е управлявал автомобила, който е негова собственост, тъй като по принцип той не
позволявал друг да управлява този автомобил, а и с оглед на установения хематом
в лявата част на главата му, който е било логично да се получи от удара на
колата в дясната част на бордюра, от където било изкъртено и парче бетон.
Свидетелят В.С.П. дава показания, че е чул от дома си
силен трясък, поради което излязъл на терасата и погледнал, но не видял нищо,
видял струпване на хора, поради което решил да слезе и да види какво се случва.
На място установил катастрофиралия лек автомобила, както и двама пострадали,
единият на пътното платно откъм „Лидл” а другият на другото пътно платно.
Заявява, че пострадалия, който е бил на пътното платно откъм „Лидл” е бил
облечен в работен гащеризон. Първата линейка пристигнала след неговото слизане
долу, като той помогнал пострадалия И.И. да бъде качен в линейката, след което
отишъл да помага за другия пострадал. По нареждане на докторката разкъсал гащеризона
на подсъдимия И., скъсали ръкавите на двете му ръце, за да могат да му се включат
системи. Заявява, че подсъдимият не бил контактен, губел пулс, зениците му се
разширявали. Не казвал нищо, според него „не е идвал в съзнание”. След около
5-6 минути дошла и втората линейка, като бил натоварен и той върху твърда
носилка, като преди това му била сложена шийна яка.
Показанията на този свидетел изяло се подкрепят и от
показанията на предходните свидетели, които по същия начин са описали местоположението
на автомобила и на двете тела на пътното платно, както и състоянието на
пострадалите, пристигането на линейките, повредите по катастрофиралия
автомобил. Свидетелят В.П. заявява, че е видял на място свидетелите Т. и А.,
които при него тренират карате. И този свидетел заявява, че на място не е станало
ясно кой е бил шофьор на катастрофиралата кола, както и че единият от
пострадалите станало ясно, че е граничен полицай.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел,
тъй като същите са хронологично дадени, последователи, логични, подкрепят се от
показанията на останалите групи свидетели, на които съдът е дал вяра.
Свидетелят В.Г.М. заявява, че около 00.10 часа бил с
гръб към булеварда извън сградата на бензиностанция „Лукойл”, в която работи на
длъжност контрольор, когато чул силен удар и се обърнал да види какво става.
Видял лек автомобил, тъмен на цвят да пада от въздуха върху разделителната
ограда между двете платна на булеварда и останал там. Не е видял от колата да
излитат човешки тела. Видял идващия насреща лек автомобил в платното откъм
Лидл. Заявява, че не се е приближавал към мястото на местопроизшествието, както
и че не може да каже в колко часа дошла втората линейка.
Съдът кредитира показанията на този свидетел дотолкова,
доколкото отразяват неговите непосредствени впечатления от настъпилата
катастрофа, но същите не допринасят особено за изясняване на обективната истина
в процеса с нужната конкретика.
Свидетелят С.Н.Г. дава показания, че е разбрал за
катастрофата от брат си Д.Г.. Заявява, че както с И., така и с И. бил в
приятелски отношения. И. даже му е бил кум при предходен брак. Дава показания,
че знае от брат си, че автомобилът е шофиран от подсъдимия И.И. до момента,
когато са оставили брат му Д. пред кафе ”Никол”, както и знае от брат си, че
преди това са пили алкохол, но не може да каже какъв и колко. Заявява, че не е давал
пари за събиране на здравните осигуровки на И. и погасяването им, тъй като
трябвало да плати съставен акт, за да си освободи колата, който акт в размер на
300 лева бил съставен на И., когато му бил дал собствения си лек автомобил, за
да си свърши работа.
Свидетелката Л.А.Г., която е съпруга на свидетеля Д.Г.
дава показания, че мъжът й се прибрал вечерта преди катастрофата около 22.30
часа, вечеряли и едва след около час - час и нещо се обадила свекърва й, за да
попита какво се случва, тъй като чула силен трясък. Впоследствие съпругът й Д.Г.
й бил казал, че се бил прибрал с И. и И., но не споменал с каква кола, както и
не й е казал кой е шофирал автомобила. Впоследствие тази свидетелка заедно с
други лица събрали необходимата сума от 700 лева, за да погасят здравните осигуровки
на пострадалия И.И., който бил откаран за операция в Пирогов – София в тежко
състояние, но от там отказали да го оперират докато не бъдат погасени тези задължения.
Свидетелят Ц.М.Ц.
притежава фирма и държи помещение във „Вида стил”. Заявява, че познава както и И.
по прякор „М.”, който работел при Л., така и И.. Същият заявява, че също е
участвал и е в групата събирали пари и събрали здравните осигуровки на И..
Съдът не
дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите И.Г.А. и М.П.П., тъй като
същите изцяло противоречат на събрания по делото доказателствен материал в това
число кредитираните по-горе гласни доказателства.
Свидетелят И.А.
твърди в показанията си, че около 23.00 часа или малко след това отворил
прозореца на кухнята, защото пушел, за да проветри, имало улично осветление,
имало гледка към гаражите на ДИП-а. Отваряйки прозореца видял тъмна кола, която
тръгнала от паркинга вътре в заграждението на гаражите минала портала и спряла.
Отзад от дясно се отворила врата и от там излязъл подсъдимият И.И.. Същият
заявява, че го познава, тъй като служели заедно в Гранични войски, преди това
са учили заедно в ТМТ Видин и са приятели от поне 20 години. След като излязъл
от колата И. заключил с катинар и верига портала, върнал се в колата и отново
влязъл отзад вдясно. Колата тръгнала по бул. „Панония”, завила наляво от
портала, сигурен бил, че това бил „Мерцедес”-ът на И., тъй като бил тъмен на цвят
и работел като дизел с голям двигател. На другия ден към 10.00 часа разбрал от Л.С.,
че е станала катастрофа, в която е пострадал И..
Другият
свидетел М.П. дава показания, че във въпросната вечер бил пеша, тъй като бил на
гости и бил изпил голямо количество бира, приближил се към Мебелна къща „Мура”
откъм „Къщата с куклите” по бул. „Панония” и чул кола да се движи с висока
скорост. Звукът идвал откъм бензиностанция „ОМВ”. После чул силен трясък, имал
видимост намирал се на около 250-300 метра от кръговото кръстовище на бул. „Панония”
и ул. „Акад. Стефан М.”. Видял лек автомобил светло син на цвят как се забил
със задната си част в „еластичната ограда”, която разделя двете платна на
булеварда, движел се в посока към катастрофиралия автомобил, който вече бил
спрял на място, но двигателят работел. Не е видял да има други автомобили, нито
пък е видял да има други хора. Бил на около 150 метра от катастрофиралия
автомобил, когато видял да се отварят предна лява и задна лява врата на автомобила,
тези, които били откъм неговата страна и от там да излизат двама човека, като
не може да каже дали са били мъже или жени, не може да каже с какво са били
облечени. Бутнали вратите да се затворят и тръгнали да тичат в посока парка „Владикина
бахча”. Тичали заедно в една посока към парка. Не е видял да са контузени или
да тичат по начин, който да издава, че са ранени. Заявява, че същата вечер не е
установил, че един от пострадалите, който бил изпаднал извън колата е „В.”,
когото познава лично. Това разбрал впоследствие на следващия ден от негов
колега. Той казал на колегата си, че същата вечер минавал от там и видял какво
е станало. Заявява, че е давал показания впоследствие по дело в съда по повод
освобождаването на подсъдимия И.И. от работа.
Видно
от показанията на горните свидетели е, че те взаимно противоречат помежду си,
както и с показанията на останалите свидетели, както и с изготвената
автотехническа експертиза. Безспорно установено по делото е, че шофирането на „Мерцедес”-а
е било осъществено от И.И. след тръгването им от халетата въпросната вечер.
Такива са показанията на пострадалия И.И., както и на свидетеля Д.Г., които са
пътували в автомобила. Горните двама свидетели са конкретизирали местоположението
си в колата, а именно, че Д. е седял отзад, а пострадалият И. отпред на дясната
седалка до шофьора. Освен това свидетеля И.А. е заявил, че приятел с И., че се
познават от двадесет години, че са били съученици, обстоятелство, което внася
съмнение в достоверността на дадените показания, още повече че липсват
обективно установени факти, които да подкрепят тези показания.
Свидетелят
М.П. дава показания, че е видял светлосин на цвят автомобил как се забил със
задната си част в еластична ограда. Безспорно установено е, че автомобилът е тъмно
син на цвят, няма как да бъде сбъркан със светлосин такъв. Същия не заявява да
видял как колата от удар в бордюра прелита във въздуха, каквито са показанията
на останалите групи свидетели, които Съдът е кредитирал. Още по-малко
достоверно, житейски необяснимо и противоречащо на всякаква логика е обяснението
му, че е видял как от забилия се автомобил са се отворили две леви врати и от
там да излезли хора, които са побягнали към парка „Владикина бахча”, като в
същото време не може да обясни дали това са били мъже или жени, как са били
облечени. Не е възможно да е имало други лица в автомобила, не само с оглед
показанията на другите свидетели, но и с оглед на факта от претърпените щети по
автомобила, от механизма на настъпилото ПТП, при което същият е претърпял
сериозни щети и в същото време да е имало други лица, които да нямат никакви
наранявания и поражения по себе си, още повече да хукнат да бягат. Показанията
на последния свидетел противоречат и на изцяло и на изготвената делото
автотехническа експертиза. Същите заедно с показанията на свидетеля И.А. целя
единствено и само оневиняването на подсъдимия като техен близък и приятел,
създаването на алиби, още повече че свидетелят М.П. сам е заявил, че е участвал
като такъв и по делото на подсъдимия за отстраняването му от работа. Освен това
свидетелят М.П. твърди, че не е видял никакъв друг лек автомобил, нито други
лица на местопроизшествието. По делото безспорно е установено, че към момента
на катастрофата непосредствено след това е спрял лекия автомобил със
свидетелите В.С., А.В. и Т.К..
По
делото са разпитани и свидетелките В.И.И. и М.Ц.П.. Първата е съпруга на
подсъдимия, а втората живее на семейни начала с пострадалия. Техните показания
не съдържат данни за самата катастрофа, не са били свидетели на ПТП-то, а
възпроизвеждат собствените им субективни преживявания след случилото се.
Показанията им по-скоро са лични нападки една срещу друга, но не и да внасят
някаква яснота относно главния факт подлежащ на доказване в делото, а именно
настъпилото ПТП и авторството на деянието. Същите се явяват и заинтересовани
такива от изхода на настоящето производство, тъй като на едната съпругът е
подсъдим, а на другата мъжът й е пострадал от ПТП-то, поради което и Съдът не
ги кредитира като годно доказателствено средство.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, съдебномедицинска
експертиза, автотехническа експертиза, протокол за медицинско изследване,
медицинска документация на пострадалия И.Н.И., свидетелство за съдимост.
По
делото е изготвена СМЕ по писмени данни № 49/2013г. от вещото лице д-р А.П.И.,
която дава заключение, че при ПТП на И.Н.И. е причинено контузия на главата,
мозъчно сътресение, счупване на V и VІ шийни прешлени с травматична дискове
херния на същото ниво, множество ожулвания по тялото и крайниците, нараняване
на лицевата и окосмена част на главата. Описаните травматични увреждания се
дължат на удари от или върху тъп, твърд и ръбест предмет и отговарят да са
причинени по начина и времето, съобщени в досъдебното производство. Предвид
описаното движение на автомобила след удрянето в бордюра – завъртане, излитане
и приземяване, както и изпадане на пострадалия от автомобила травматичните
увреждания могат да се получат при всички тези движения. Най-вероятно
отмятането на главата при първия удар и травмите в областта на лицето са
получени вътре в автомобила, а останалите увреждания по тялото могат да се
получат при последващо падане от автомобила. Характерът и местоположението на
нараняванията, съпоставен с движението на автомобил по време на ПТП-то дават
основание да се приема за по-вероятно пострадалият да е седял на мястото до
шофьора, т.е. в предна дясна седалка. Гореописаните травматични увреждания са
пряка последица на преживяното ПТП. Данните, че пострадалият е бил в
безсъзнателно състояние, с посткомоционна симптоматика при постъпването в
болницата говори за изпадане в мозъчна кома, което се преценява като състояние
на разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на шийни
прешлени, без засягане на гръбначния мозък, налагащо оперативна интервенция
води до трайно затруднение на движението на снагата.
Видно
от изготвената СМЕ е, че на пострадалия И.Н.И. са причинени две средни телесни
повреди, изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнателно състояние – мозъчна кома, което е разстройство на здравето
временно опасно за живота и счупване на
І и VІ шийни прешлени с травматична дискова херния на същото ниво наложило
оперативна интервенция, което е довело до трайно затрудняване движението на
снагата.
Вещото
лице в съдебно заседание потвърждава представеното заключение, заявява, че от
разпита на свидетелите същото не се променя. Уточнява, че от уврежданията на
пострадалия, които са разположени предимно в дясната половина на главата и
тялото може да се съди, че е той е седял на дясната предна седалка, ако е седял
от мястото на шофьора раните трябва да са от лавата страна.
Съдът кредитира
представеното писмено заключение като компетентно изготвено почиващо на
обективно установени факти по делото.
По
делото е изготвена и автотехническа експертиза, от заключението на същата се
установява механизма на настъпилото ПТП, като скоростта на движение на лекия
автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 88 км./ч. като
причина на възникване на произшествието е посочена превишената скорост на движение
на автомобила от 88 км./ч., вместо разрешената от 50км./ч. съчетано с алкохолно
повлияване. В заключението на експертизата е отразено, че наличието на алкохол
в кръвта с концентрация до 1.00 промил увеличава времето за реакция със средно
с 20 %. Това закъснение на реакцията може да се компенсира само и единствено с
намаление на скоростта на движение, което в конкретния случай не само не се е
случило, а напротив тя се е увеличила много над допустимата. Следователно при
така избраната скорост на движение и това състояние на водача произшествието е
било неизбежно.
Разпитан
в съдебно заседание Р.И. конкретизира механизма на извършване на ПТП, като
обяснява, че скоростта около 88 км./ч. е минималната такава, в действителност е
била и по-висока, защото деформациите на автомобила са погълнали част от
енергията. Автомобилът не се е превъртал през таван, тъй като предната част на
автомобила е по-тежка, предницата се е насочила надолу и е имало въртеливо
движение. Деформираните рамки на десните врати, които са изкривени навън в
горната си част с отвор от около 45 градуса и затворени долу говорят, че няма
друг начин да са получени тези увреждания при автомобила освен при преминаване
на телата през тях. Телата на пътуващите на автомобила са изтърчали през
стъклата на вратите от дясната страна, като първо е изхвърчало тялото с
по-голяма маса и евентуално находящо се от дясно и след това човекът с по-малка
маса. Траекторията на автомобила е точно установена, тъй като вследствие на
удара на колата е изхвръкнала и капачката на резервоара на автомобила и на платното
за движение е останал рисунък от излязлата нафта вследствие на центробежните
сили. Вещото лице обяснява, че деформацията на десните врати така както са
намерени не може да се получило друг начин освен чрез излитане на телата през
стъклата или при наличие на взрив в автомобила.
Съдът кредитира
изцяло изготвената експертиза, тъй като същата по недвусмислен начин на базата
на обективно установени факти при огледа на местопроизшествието изяснява
механизма на настъпилото ПТП.
От
изготвената по делото комплексна експертиза приобщена по делото по реда на
чл.283 от НПК от вещите лица д-р А.И. и Р.И. се установява, че с оглед
установения механизъм на извършване на ПТП-то и съответните наранявания
установени по пострадалия и подсъдимия може да се направи единствения възможен
извод, че подсъдимият е бил на шофьорското място докато пострадалият е седял на
предна дясна седалка.
От
изготвения протокол за оглед на местопроизшествие се установява
местоположението на автомобила, счупените метални огради, ведно с бетонните
блокчета, които са ги крепели, метален кол с бетонната си част намерен под
задна дясна гума, а друг зад предна лява гума. Установените с огледа на
местопроизшествие находки се подкрепят от приложения фотоалбум. От същия ясно е
видно, че е откъсната бетонна част от бордюра, в който се е ударила колата.
Видно
от протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо
вещество д-р П.Г. в 00.35 часа е взела кръвна проба от И.В.И., като в същия е
отразила, че лицето не е в състояние да се подпише.
Видно
от протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 364/2013г. е видно, че при изследване на
пробите кръв взети от лицето И.В.И. се доказва етилов алкохол в количество 1,00
промил, като изследването е направено и по двата метода – чрез
газхроматографски метод и по метода на Видмарк.
С оглед
възраженията на защитата, направени в съдебно заседание, че не е назначена
химическа експертиза, респективно че липсва постановление за назначаване на
такава, съдът следва да отбележи следното:
Съгласно
показанията на д-р П.Г., както и Протокол за медицинско изследване е видно, че
същата е взела кръвната проба в 00.35 часа на 02.07.2013г. същата е изпълнила
разпореждането на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, като е попълнила съответния протокол за това. В същия е
отразила, че освидетелстваният не е в състояние са се подпише. Това обстоятелство
безспорно е доказано по делото и от разпита на свидетелите по настоящето
производство, като всички заявяват, че е бил неадекватен, в безсъзнание.
Съгласно
чл.2, ал.2 от горецитираната Наредба с лабораторно изследване с е установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, когато водачът откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство. В конкретния случай се намираме в хипотезата на предложение ІІ-ро на
ал.2, а именно, че състоянието на подсъдимия И.В.И. не е позволявало извършване
на проверка с техническо средство, поради които причини в крайна сметка не му е
съставен и АУАН не му е връчен талон за медицинско изследване съгласно
Наредбата от свидетеля Б.Б.. Налице сме и в хипотезата на чл.5 от горната Наредба,
където изрично е записано, че при невъзможност на извършване на проверка с
техническо средство на място от всички участници в ПТП се вземат проби от лекар
или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за
помощ или настанени за лечение. Изрично е отразено, че в тези случаи
длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за
медицинско изследване. Правилно и законосъобразно съгласно разпоредбата на
чл.15, ал.2, т.4 от Наредбата кръвната проба е била изпратена за изследване в
ЦСМП – Плевен, тъй като тя е службата която извършва подобни експертизи за
област Видин. Видно от протокола за медицинско изследване е, че са спазени и
сроковете за изпращането на същата, т.е. до 72 часа, като в същия е отразено,
че е изпратена на 04.07.2013г., а съгласно показанията и на свидетелката Г. е
изпратена в хладилна чанта по съответния ред. Самата експертиза е извършена и
по двата метода описани от Наредбата, като и при двата е констатирано наличие
на алкохол в кръвта в 1.00 промил.
Медицинското
лице, а впоследствие и в лабораторията извършила изследването са спазили
стриктно процедурите по вземането на кръв, съхраняването й, транспортирането й
и съответното изследване, съгласно Наредба № 30. Не са били допуснати нарушения
на процедурата, които да опорочават и да хвърлят съмнение върху намереното
количество алкохол. В този случай не е било необходимо и постановление за назначаване
на подобна експертиза, тъй като горецитираната Наредба изрично е разписала реда,
по който се извършва това, в случай на ПТП. Безспорно доказано е, че и двете
пострадали лица към онзи момент са били неконтактни, с множество наранявания, в
тежко състояние, поради което и редът за вземането на кръв е бил този разписан
в Наредбата за такива случаи, без да се съставя съответния АУАН и без да се
връчва талон за медицинско изследване, поради което и Съдът кредитира така
изготвената химическа експертиза като годно доказателствено средство.
В съдебно заседание на 07.07.2015г. подсъдимият не се признава за
виновен, заявява, че няма никакъв спомен за случилото се моли за оправдателна
присъда.
Видно от горното е, че подсъдимия И.В.И. е извършил деянието-предмет
на настоящето производство.
Видно от справката за
съдимост на подсъдимия е, че същият е неосъждан.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият – И.В.И. ще следва да бъде осъден по повдигнатото обвинение
по чл.343, ал.3 предложение I-во, б.”а” във връзка с ал.1 във връзка с чл. 342,
ал.1, предложение III от НК, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият И. *** на 2 юли 2013г. на кръговото кръстовище на
ул.”Акад. Стефан М.”*** пиано състояние – със съдържание един промил алкохол в
кръвта си при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес” с ДК № ВН 49 94 ВС, семейна имуществена общност на И.В.И. и
съпругата му В.И.И., нарушил правилата за движение визирани в разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП изискваща от водачите на МПС категория В да не превишават 50 км. в час в населено място
, като управлявал автомобила със скорост 88 км.в час и по непредпазливост причинил две
средни телесни повреди на пътника в автомобила И.Н.И., ЕГН: ********** ***
изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнателно състояние – мозъчна кома , което е разстройство на здравето
временно опасно за живота и счупване на V и VI шийни
прешлени с травматична дискова херния на същото ниво, наложило оперативна
интервенция, което води до трайно затрудняване движението на снагата
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост.
Непредпазливостта като форма на вината
е
разписана чл. 11, ал. 3 от НК. Тя от своя страна се проявява в обективната
действителност под две форми - небрежност („несъзнавана непредпазливост") и
самонадеяност („съзнавана непредпазливост").
Те се проявяват и при престъпленията по транспорта. При небрежността деецът не съзнава вредните последици от поведението си,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като
управлява така превозното средство,
че те да не настъпят - чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава
правилата за движение по пътищата,
има представа, че от това му поведение е възможно да настъпят вредни последици,
но разчитайки неоснователно на определени конкретни обстоятелства, мисли да ги предотврати - чл. 11,
ал. 3, пр. 2 от НК.
Наказателноправното
значение на двата вида непредпазливост от гледна точка на съставомерността на деянието
е принципно еднакво, но на практика точното им разграничаване е от съществено
значение. Това е така, тъй като по този начин се очертават съответните разлики в
психичното отношение на дееца спрямо собствените му действия. А точното и
ясното очертаване на психичното отношение на дееца е от съществено значение при
определяне на вида и размера на съответното наказание. Безспорно деянието
извършено при условията на самонадеяност би следвало да бъде по-тежко наказуемо
именно, поради психичното отношение на дееца, което се изразява в пренебрежение
към живота и здравето на хората, необоснована самоувереност, че ще бъдат
предотвратени вредните последици.
От друга страна обаче тази преценка следва да се прави индивидуално за
всеки конкретен случай като се анализират всички факти и обстоятелства и се
очертае цялостната картина на психичното отношение на дееца. Следва да се
изследва поведението на дееца преди, по време и след извършване на деянието с
нужната прецизност, почиваща на обективно установените факти и обстоятелства.
Изхождайки от горното съдът намира, че настоящето деяние е извършено при
форма на вината съзнавана непредпазливост (самонадеяност). Безспорно установено
по делото е, че същият се е движел със минимална скорост 88 км.ч. при М.имално
допустима такава от 50 км.ч. Видно от разпита на вещото лице в съдебно
заседание е че същият обяснява, че скоростта на движение всъщност е била много
по-висока от отразената в експертизата, като пояснява, че така изчислената
скорост от 88 км.ч. е минималната такава, с която може да се приеме че е движил
водача на МПС-то.
Освен това същият е управлявал МПС
с наличие на алкохол в кръвта 1,00 промила, което означава, че преди да се качи
на автомобила И. е употребил алкохол с ясното съзнание, че това е недопустимо. Съзнавал
е, че
нарушава правилата за движение по пътищата, имал е представа, че от това му
поведение е възможно да настъпят вредни последици, но разчитайки неоснователно
на определени конкретни обстоятелства е мислил да ги предотврати.
За извършеното престъпление
от И. към момента на деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от една до пет години, който е по благоприятен за дееца и съдът е длъжен
да приложи нормата на чл.2, ал.2 НК.
При определяне
наказанието на подсъдимия - И. съдът отчете следното:
Като смегчаващо вината
обстоятелство на подсъдимия съдът отчете чистото съдебно минало на същия - неосъждан.
Като отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия Съдът отчете причиняването на повече от една средна
телесна повреда на пострадалия, високата обществена опасност на деянието с
оглед на факта, че в последните години се увеличава броят на загиналите в
резултат на ПТП.
Съдът
намира че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
като наказанието следва да бъде определено в среден размер при условията на
чл.54 от НК и в изпълнение на целите на чл.36 от НК в размер на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”. за
За
постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК Съдът намира, че същите
ще бъдат постигнато и с приложението на чл.66 ал.1 от НК. Доводите на съда в
тази насока са следните: подсъдимият работи като граничен полицай, има
семейство, личността му не се характеризира с висока степен на обществена опасност.
На
основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание следва да бъде отложено
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.343г., във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия И.В.И. следва да бъде наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от три години.
На основание чл.59, ал.4 от НК следва да се зачете
времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 28.09.2013г.
Подсъдимият И.В.И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 465.64 (четиристотин
шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща
разноски за вещо лице и изготвяне на фотоалбум по досъдебното производство и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от
380.00 (триста и осемдесет) лева, представляваща разноски за вещо лице по
съдебното производство, както и пътни и дневни разноски за явяване на свидетели
в размер на 420.00 (четиристотин и двадесет) лева.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: