Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ХVІ-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при
секретаря Албена Ламбева и в присъствието на прокурора Мариян Александров, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 1669 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 326991 от 30.01.2018 г.
по НОХД № 5434/2017 г., Софийският
районен съд, Наказателно отделение (СРС, НО), 8-ми състав, е признал подс. К.Е.Я.
за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.
201, вр. чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
е оправдал. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
Недоволен
от така постановената присъда е останал прокурор при Софийската районна
прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест
с допълнение към него. В същите се твърди, че присъдата на районния съд е
неправилна и необоснована. Сочи се, че в хода на наказателното производство са
били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, но поради
превратната им оценка от страна на първостепенния съд, същия е стигнал до
неправилен правен извод. Приема за неправилен извода на СРС, че не единствено
подс. Я. е имала достъп до инкриминираната парична сума. Критикува се
направения доказателствен анализ, извън който са останали доказателства,
подкрепящи обвинителната теза – в това число обстоятелството, че независимо от
платената цена подс. Я. не е въвела поръчката за изпълнение във вътрешната
система на дружеството, а в проведените последващи разговори с клиента изтъквала
причини за неизработването на поръчката, различни от действителните. Не на
последно място приема, че индиция за това, че именно Я. е взела инкриминираната
сума от касата на дружеството е факта, че същата е била осъдена да върне същата
по реда на ГПК. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната
присъда и на основание чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК да
постанови нова, с която на признае подс. К.Е.Я. за виновна в осъществяването на
вмененото й с обвинителния акт престъпление, като й определи наказание в
съответствие с целите на чл.36 от НК.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание на 10.04.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и
сл. от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимата Я. и събирането на нови гласни и писмени
доказателства и изслушването на съдебни експертизи и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на
делото.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът поддържа протеста.
Сочи, че независимо от липсата на преки доказателства, в случая са събрани
достатъчно косвени такива, които в своята съвкупност водят до един несъмнен
извод относно авторството и вината на подсъдимата във вмененото й престъпление.
Желае от въззивната инстанция да уважи депозирания протест на СРП, като отмени
оправдателната присъда и признае подсъдимата за виновна в осъществяването на
процесното инкриминирано деяние.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Н., оспорва въззивния протест и желае потвърждаване на
атакувания съдебен акт. Заявява, че твърдението направено в протеста, че
подзащитната му не е въвела поръчката в системата на дружеството не
кореспондира с доказателствата по делото и се явява неправилно. Навеждат се
доводи за неизправност при воденето на счетоводството във фирмата, което е
довело до съмнение относно въвеждането на данните в системата от страна на
подсъдимата. Изтъква, че от всички гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че Я. не е била единствената, която е разполагала с достъп
до инкриминираната сума, поради което авторството е останала недоказано. Не
оспорва фактът, че подсъдимата е била осъдена по гражданско производство да
заплати на дружеството процесната сума, но изтъква, че именно от процесуалното
й поведение в това производство, проличава по ясен начин липсата в съзнанието й
на виновност. Поддържа извода на районния съд, за недоказаност на обвинението,
поради което желае потвърждаване на протестирания съдебен акт.
При
упражняване правото си на лична защита, подсъдимата твърди, че е невинна, тъй
като не е взела инкриминираната сума, както и че до мястото, където същата е
била съхранявана, достъп освен нея е имала и колежката й. В последната си дума
отново заявява, че е невиновна и че не е взела паричната сума.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Съобразил е събраните
пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателствени средства и заключение на способ на доказване - експертиза, а
именно: гласни
доказателствени средства – обясненията на подсъдимата К.Я., дадени в хода на
проведеното пред контролирания съд съдебно следствие, показанията на свидетелите
Н., П.,Ж.и З., дадени пред съда; писмените
доказателства по делото - трудов договор, длъжностна характеристика,
заповед, копие на документ за самоличност, поръчка, договор, оферта, РКО,
невлязло в сила решение на съд, копие на РКО, свидетелство за съдимост и способ на доказване - ССчЕ.
Пред настоящата съдебна инстанция
не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани
нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали,
като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и
показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и
използвания способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал
в основни линии показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на част от обясненията на подс. Я. и
свидетелите З. и П., досежно механизмът на съхранение на паричните средства и
отчитането им. Контролирания
съд правилно е кредитирал и заключението на приетата ССчЕ експертиза, а също и посочените по-горе писмени
доказателствени средства, като на базата на така събраните и проверени
доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение,
относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от
настоящия съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същия сочи следното:
Подсъдимата К.Е.Я. е родена на ***г.
в гр. София, българка, български гражданин, със средно образование, неосъждана,
омъжена, работеща, с адрес с. Искрец, община Своге, ул. „********с ЕГН **********.
През лятото на 2015 г.
свидетелкатаД.З. и подсъдимата К.Я. работели във фирма „Р.“ ЕООД, в офис в гр.
София, бул. „********. К.Я. полагала труд на длъжност „Управител на магазин“ и
като такава следвало да сключва договори с клиенти, да издава на клиентите
касов бон за осъществените покупки, да отчита получените парични средства.Д.З.
имала право и задължение също да отчита паричните средства, като тя била
лицето, в чието задължение влизало да осъществява това не само чрез фактическо
предаване на паричните средства от дневния оборот на техническо лице, но и по
банков път.
Клиентите на фирмата имали
възможност да заплатят стойността на своята поръчка авансово - в брой в офиса
на фирмата или на място на адреса на снемане на размерите или изцяло авансово
заплащане в брой, с карта или по банков път. В края на всеки работен ден
продавач-консултантите следвало да заприходят в касовата книга цялата сума, да
издадат разходен касов ордер и отчетат сумата на материално отговорно лице.
Свидетелят Р. П. бил технически
сътрудник и лице, което през инкриминирания период следвало да посещава офиса
на фирмата на бул. „********, където да получава отчетените парични средства от
оборота ведно с издаден разходен касов ордер.
Свидетелката А.Ж.имала жилище в
гр. Софи, чиято дограма желаела да поднови. Тя посетила офис на фирма „Р.“ ЕООД
в гр. София, бул. „********. Там се срещнала с подсъдимата К.Я.. Я. изготвела
оферта на Ж., предложила на свидетелката реализиране на търсената услуга и цена
на същата в размер на 968 лв. Подсъдимата съставила договор - поръчка №
*********.
На 20.08.2015г. св.Ж.предала
паричната сума в размер на 968 лв. в офиса на фирмата на бул. „******** на
подсъдимата Я. с цел да заплати изцяло стойността на поръчката. К.Я. приела
сумата, отразила същата в касовата книга, издала на свидетелката РКО и оставила
паричната сума на мястото, където поставяли сумите от оборота за деня - в
кутия. К.Я. завела поръчката в електронната система на фирмата. По това време в
офиса на фирмата не присъствала св. З., но същата била на работа през посочения
ден и на нея подсъдимата казала за приетата поръчка и заплатената сума.
По неустановено по делото време,
на същия или следващ ден св. Р. П. посетил офиса на фирмата, получил от
неустановено по делото лице, сумата от дневния оборот ведно с документи.
В електронната система на
дружеството паричната сума останала като неплатена, поради което изпълнението
на поръчката не било стартирано.
В края на месец септември св.Ж.се
свързала с представител на фирма „Р.“ ЕООД, тъй като поръчката й все още не била
изпълнена.
Трудовото правоотношение на К.Я.
било прекратено.
На 12.04.2016г. с постановление
на прокурор при СРП било образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 201 НК.
В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели
Н., Р. П., А. Ж., приобщени са писмени доказателства. Приложено е решение
по гр.д. № 492/2016г. по описа на PC-Своге.
На 23.01.2017г. на К.Е.Я. е
връчено постановление, като същата е привлечена в качеството на обвиняем с
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 201, вр. чл. 93, т. 1,
б.“б“ НК.
На 29.03.2017г. след внасяне в
съда на обвинителен акт К.Е.Я. е предадена на съд по повдигнатото й обвинение,
като е образувано н.о.х.д. № 5434/2017г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав.
С разпореждане на съдия-докладчик
от 18.04.2017г. делото е насрочено за предварително изслушване.
К.Е.Я. е неосъждана, семейна, с
добри характеристични данни.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото изцяло
кореспондира с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали, в
частност между показанията на св. Иванова и събраните по делото писмени
доказателствени средства, и са изложени убедителни доводи относно това кои
доказателства съдът кредитира напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав,
като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция
счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. В този
смисъл е константната съдебна практика.
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията изложени във въззивния протест, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Няма спор
по делото, а и от доказателствата по него се установява безпротиворечиво и
категорично, че подс. Я., към инкриминирания период се е намирала в трудово
правоотношение с „Р.“ ЕООД, като е заемала длъжността „управител на магазин“. Предвид
тези факти, правилен се явява извода на контролирания съд, че Я. безспорно е
притежавала особеното качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК и следователно е годен субект на вмененото й престъпление.
Неоснователно
се явява направеното във въззивния протест възражение за неправилност на
даденото от първоинстанционния съд заключение за липса съставомерния признак от
обективна страна на процесното престъпление, а именно инкриминираната парична
сума да е била във фактическата власт на подсъдимата. В мотивите си
контролираната съдебна инстанция правилно е приел, че независимо от всички
предприети и извършени следствени действия, недоказано е останало
обстоятелството, че подсъдимата е била единствената, която е упражнявала
фактическа власт върху инкриминираната парична сума. Фактът, че и други лица
освен подсъдимото, обективно са имали достъп до предмета на престъплението
изключва възможността по един категоричен и безспорен начин да се приеме, че
именно подс. Я. е присвоила чужди пари, връчени й в качеството на длъжностно
лице да ги пази, в което именно се изразява изпълнителното деяние на вмененото
й с обвинителния акт престъпление по чл. 201 от НК. Въззивния съдебен състав
изцяло се солидализира с така направения от първостепенния съд извод, като
намира възражението на представителя на прокуратурата за неоснователно.
Присвояването, като изпълнително деяние се изразява в промяната на субективното
отношение на длъжностното лице – субектът, към предметът на престъплението,
върху който той упражнява фактическа власт на определено правно основание.
Намерението му да държи-пази вещта за сметка на нейния собственик, прераства в
ново неправомерно такова - да ползва вещта като своя. Тази промяна в
намерението следва задължително да бъде проявена под някаква форма, да бъде
изразена в конкретен външен признак, който да я обективира и с което да се
манифестира промяната в субективното отношение на длъжностното лице към парите
поверени му да ги пази. В настоящия случай подс. Я., макар и лично да е приела
паричната сума от св. Ж., която е следвало да пази в полза на дружеството „Р.“
ЕООД, в което същата е изпълнявала служебните си задължения, като „управител на
магазин“ въз основа на трудов договор, тя не е била единствената, която е имала
достъп до предмета на престъплението, както и по никакъв начин не е
обективирала чрез конкретна своя проява намерението си да присвои чуждата сума
пари поверена й в качеството на длъжностно лице да я пази. От доказателствената
съвкупност по делото се установи, че Я. след получаването й, я отразила в
касовата книга, издала на свидетелката РКО и я оставила в кутия, в която
обичайно се съхранявали сумите от оборота за деня. От нито едно от изброените,
безспорно установени действия на подсъдимата не се разкрива своителното й
намерение, което е задължително за субективната съставомерността на процесното
престъпление.
Фактът
на липсата на процесната парична сума от 968 лева не обуславя сам по себе си
съставомерност на престъпление по чл.201 от НК, поради което правилно
подсъдимата е била призната за невиновна в осъществяването на длъжностно
присвояване. В този смисъл неоснователно е и възражението на прокуратурата, че
съдът неправилно не е взел предвид наличието на осъдително решение на
гражданския съд срещу подсъдимата да заплати процесната инкриминирана сума.
Настоящия съдебен състав намира, че този факт по никакъв начин не подкрепя
обвинителната теза, доколкото същата поддържа, че подсъдимата е присвоила чужди
пари, връчени й в качеството на длъжностно лице да ги пази. Предвид подробно
изложените по-нагоре в мотивите признаци на „присвояването“ като изпълнително
деяние на процесното престъпление, то фактът на осъждането на Я. да заплати
въпросната сума реда на ГПК не би могъл да се приеме за подкрепящ обвинението
по длъжностно присвояване. Съответно неоснователно се явява и това възражение
направено в протеста.
Като цяло, въззивният съд намира,
че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са
установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл.
19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и
състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът
законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса писмени доказателства и доказателствени средства.
Въззивният състав служебно констатира, независимо от оправдателния характер
на първоинстанционната присъда, че правото на защита на подс. Я. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на подсъдимата – редовно връчване на
обвинителния акт, гарантиране на участието й в процеса, на правото й да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, както и възможност да се изказва последна и да обжалва
актовете на съда, накърняващи законните й права и интереси.
Поради всичко
посочено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и
въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната
практика на ВКС на РБ, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от
държавното обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано
е заключил, че обвинението спрямо подс. Я. е останало недоказано, доколкото
събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено
от нея инкриминирано деяние, с претендирания от прокуратурата предмет, по
описаните в обвинителния акт начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните
способи за това.
Престъплението длъжностно
присвояване има два непосредствени обекта, като първият е свързан със засягане
на обществените отношения, които гарантират упражняването на правото на
собственост, по отношение на движими и недвижими вещи, а втория - с
обществените отношения, които осигуряват нормалните правоотношения на субекта
на престъплението - длъжностно лице, в
рамките на изпълнението на неговата служба или правнорегламентирана дейност.
От
обективна страна е налице липса на еднозначно и категорично доказани действия
на подсъдимата, осъществяващи изпълнителното деяние на вмененото й с
обвинителния акт престъпно деяние, а именно да присвои поверените й за пазене в
качеството й на длъжностно лице чужди пари. Поради липса на достатъчно
доказателства, обосноваващи осъществяване на изпълнително деяние от страна на
подсъдимата, СРС правилно е приел, че в случая не са налице всички обективни
признаци на процесното престъпление, което от своя страна всякога води до
обективната му несъставомерност. Тъй като не бе доказан по достатъчно
категоричен начин наличието на присвоителни действия осъществени от страна на
подсъдимата, то следователно и обвинението остава недоказано от обективна
страна. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно константната
съдебна практика, а така също и доктрината, установяване наличието на „липси”
не е достатъчно основание да бъде носена наказателна отговорност за длъжностно
присвояване от допусналото ги длъжностно лице. Съдът следва да приеме, че това
престъпление е осъществено, единствено когато са събрани доказателства, от
които еднопосочно се установява, че субектът на престъплението се е разпоредил
с предметите и именно това разпоредително действие е причина за констатираните
липси.
Поради
липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, принципно
безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на
престъплението от към субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по
делото е налице непреодолим доказателствен дефицит и относно субективната
страна у подс. Я. за твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. С
оглед събрания по делото доказателствен материал, по никакъв начин не се
установява наличието на такова съзнание у подсъдимото лице.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че липсва несъмнена и безспорна доказаност на
обвинението, в частта относно изпълнителното деяние, вменено във вина на
подсъдимата.
Въззивният съд се
солидаризира с извода на първия, че събраните по делото доказателства се
оказват недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване
на посоченото по-горе престъпление.
С оглед горното, въззивният съд
намери, че от недоказаността на който и да е признак от обективна страна на
деянието, инкриминирано по чл. 201 от НК, в случая – неговото изпълнително
деяние, следва и недоказаната съставомерност на деянието от обективна страна.
Ето защо и тази инстанция намери, че подс. Я. не е осъществила престъплението с
горепосочената правна квалификация, от обективна страна.
Поради изложените
съображения, настоящия съдебен състав намира за правилни изводите на СРС в тази
насока и за неоснователно възражението на прокурора. По никакъв начин, най-малкото
с изискуемата се за постановяването на осъдителна присъда категоричност и
безспорност, не е доказано, че действията на подсъдимата покриват, от обективна
и субективна страна, признаците на престъплението по чл. 201 от НК.
С оглед на извършения самостоятелен
цялостен анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност и изведената
въз основа на него фактическа обстановка, въззивният съдебен състав достигна до
заключението, че не може да бъде направен извод, в съответствие със стандарта
на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, че подс. Я. е осъществила
от обективна страна състава на престъплението, за което е обвинена.
Съгласно константната съдебна
практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само ако има пълна и
несъмнена доказаност на обвинението. Ако въпреки усилията и след изчерпване на
всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността му към
определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде оправдано, тъй
като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Такъв е и
настоящият случай - извършените от съда възможни и необходими процесуално -
следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази
връзка процесуални способи не са доставили доказателства, обуславящи с категоричност
извода, че обвинението спрямо подсъдимата в извършване на процесното
престъпление е несъмнено доказано, поради което единствено законосъобразния
краен акт на съда се явява оправдателната присъда за това инкриминирано от
държавното обвинение деяние. Такава задължително се постановява, когато, както
в настоящия случай, са налице неразсеяни съмнения и колебания по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимото
лице към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни
доказателствени средства (решение №
333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Съображенията в тази насока,
изложени в доказателствения анализ на първия съд и напълно споделени и от
настоящата въззивна инстанция, обуславят като единствено възможен изход
постановяването на оправдателна присъда за това престъпление, на основание чл.
304 от НПК.
Въз основа на изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна
и като такава следва да бъде потвърдена. Същата е постановено при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
С оглед всички
посочени по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че обосновано
и законосъобразно подс. К.Я. е била призната за невиновна и е оправдана за
извършване на престъпление по чл. 201от НК от първоинстанционния съд.
Поради оправдателния характер на
постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са
оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от НПК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 326991 от 30.01.2018 г., по НОХД № 5434/2017 г. по описа на СРС – НО, 8-ми
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.