МОТИВИ към решение по АНХД
№457/2011г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.375 от НПК- по внесено предложение от Районна прокуратура гр.Н. ,съдържащо предложение
до НПРС за освобождаване на М.Я.С. ***,обвиняем по ДНП №221/2011г.по описа на
РУ”Полиция”гр.Н. за извършено
престъпление по чл. 343 ал.3 предл.4-то б.”А”,предл.2-ро във вр.чл.343 ал.1
б.”б” и с чл.342 ал.1 от НК от наказателна отговорност и налагането му на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
За НПРП не се явява представител.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощеният от него договорен защитник.Не оспорват авторството
на подсъдимия в извършване на престъплението ,за което е предаден на съд.Молят
съдът да му наложи наказание в размер,ориентиран към минималния такъв,предвиден
в закона,както и евентуално да не му бъде налагано наказание по реда на чл.343г
от НК/по арг.на чл.78а ал.4 от НК/.
Съдът като прецени обясненията на
подсъдимия,показанията на вещите лица,писмените доказателства,събрани в хода на
воденото ДНП,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Я.С. е правоспособен водач
на МПС.По делото няма събрани данни за извършени от него нарушения по ЗДвП.
От неговите обяснения,показанията на
разпитаните в хода на ДНП свидетели А.Н.Р.
/майка на подсъдимия/ и В.М.К. се
установява,че на 17.04.2011г.около 11.00-11.30часа тримата са пътували от гр.Н.
в посока с.П.,обл.Ш.,в лекия автомобил,управляван от М.С.,марка “***” с д.р.№***.От
приобщеният като писмено доказелство потокол за оглед на местопроизшествие /по
ДНП / ,което не беше оспорено от подсъдимия по съдържание и съдът го кредитира
с нужното доверие,се установява,че пътното платно ,по което се е движил водача е било
сухо,времето –слънчево и ясно,отлична видимост.
По признанията на самия подсъдим,по време на
движение,той отклонил вниманието си от пътното плътно,тъй като се загледал в
автомобилния радиокасетофон ,през което време автомобила започнал да променя
посоката си на движение ,излизайки косо вдясно от пътното платно ,след което
навлязал в затревения банкет,удряйки се челно в крайпътно дърво.Видял,че
пътуващите в колата са получили наранявания,:св.Вл.К. имал кръв по главата и
казал,че го боли крака,а св.А.Р. споделила с подсъдимия ,че не може да си мърда
дясната ръка.С. се обадил в болницата,отворил вратата откъм страната на
пътуващия до него на предната седалка Вл.К.,дал му да пие вода.Малко след това
на местото дошла медицинска помощ,като пострадалите били качени на линейка и
отведени в болнично заведение-“МБАЛ –Ш. “АД..
Видно от представените по делото епикризи,издадени
от Отделение по ортопедия и травматология е,че А.Н.Р. е била приета там за
лечение на 17.04.2011г.и изписана на
27.04.2011г.Проведено й е било оперативно лечение,като е изписана с окончателна
диагноза”Счупване на горния край на тибията /голям пищял/закрито.Счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/закрито.Фрактура коли хумери декстра.
Пострадалият В.К. е бил приет за лечение в
същото отделение на 17.04.2011г.и
изписан от там но 02.05.2011г. с диагноза : Пертохантерно счупване
закрито .Фрактура пертрохантерика феморис декстра.”.
За установяване на това какви травматични
увреждания са получили двамата вследствие на претърпяното ПТП ,какъв е
механизма на тези увреждания и отговарят ли те да са получени при ПТП,на каква
степен на разстройство на здравето отговарят те и за какъв период от време? По
ДП са назначени съдебно-медицински експертизи,изготвени от вещото лице съдебен
лекар д-р В.,които съдът кредитира с
пълно доверие като всеобхватни,компетентно и добросъвестно
изготвени,кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
От заключенията на вещото лице се установява,че
на 17.04.2011г.А.Н.Р. е получила следните травматични увреждания:Закрито
счупване на горния край на дясната раменна кост.Закрито счупване на горния край
на големия пищял на дясната подбедрица.Закрито счупване на ставния израстък на
лявата долночелюстна става с луксация/изкълчване/ на същата.Разкъсноконтузни
рани на външните слухови проходи двустранно,с кървене от ушите.Гореописаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със
значителна кинетична сила,по механизма на удар и натиск.Може да бъдат получени
при ПТП-травма в амтомобила.На Р. е било причинено:1/Счупване на челюст-затруднява
се дъвченето и говора за срок около два месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес, 2/Трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за срок по голям от един месец –средно за три четири месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес., 3/Трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок по голям от един месец –средно за 4-6 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Вещото лице д-р В. заключава,че от данните
по делото и медицинската документация е видно,че на 17.04.2011г.В. Младенов К.
е получил следните травматични увреждания::Закрито пертрохантерно счупване на
дясната бедрена кост.Контузия на главата,мозъчно сътресение.Травматичните
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична сила,по механизма на удар и натиск.Може да бъдат получени при
ПТП-травма в амтомобила .Касае се за съчетана травма ,като на пострадалия К. е
причинено трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по
голям от един месец,средно за 8-10 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
С цел установяване каква е била скоростта ,с
която се е движил автомобила,управляван от М.С.,каква е причината за настъпване
на ПТП от автотехническа гледна точка ,какви правила от ЗДвП са били нарушени,
какъвм е механизма на автопроизшествието,съществували ли са технически
възможности при конкретните обективни и субективни условия да бъде
предотвратено автопроизшествието, в хода на ДНП е била назначена
съдебно-автотехническа експертиза.Същата,изготвена от вещото лице В.Т. беше
приета от съда изцяло ,кредитирана с нужното доверие и от която се
установява,че най-вероятно скоростта на лекия автомобил е била около и над 65
км/ч.Основната причина от автотехническа гледна точка за възникване на
произшествието е оставения без контрол над управлението л.а.*** с рег.№*** от
страна на водача му М.С.,вследствие на което автомобила излиза вдясно от
пътното платно и се удря в крайпътно дърво.Произшествието е било предотвратимо
,ако водачът на лекия автомобил е контролирал управлението на автомобила и е
наблйдавал непрекъснато пътното платно ,за да може при възникване на опасност
за движението му,да я предотврати чрез използване на органите за управление.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
На 17.04.2011г.,на път ІІ-27,на
км.7+029/между град Н. и с.П.,обл.Ш./ при управление на моторно превозно
средство –лек автомобил “***” с д.р.№*** ,подсъдимият М.Я.С. е нарушил
правилата за движение по пътищата –чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,а
именно-на А.Н.Р. с ЕГН:**********,изразяваща се в трайно затруднение движението
на десен горен и долен крайник и в счупване на челюст,което затруднява
дъвченето и говоренето, и на В.М.К. с ЕГН:**********,изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десен долен крайник,с което от обективна страна е
осъществил състава на –престъпление по чл.343 ал.3 предл.4-то б.”А”,предл.2-ро
във вр.чл.343 ал.1 б.”б” и с чл.342 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при непредпазливост-деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За посоченото инкриминирано деяние законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години.Доколкото то е
извършено по непредпазливост,деецът не е осъждан/реабилитиран по право/,не е
наказван по реда на чл.78а от НК,с престъплението не са били причинени
имуществени вреди,които да подлежат на репариране,съдът намери,че са налице
всички кумулативно изискуеми се в чл.78а от НК предпоставки,подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност,като му се наложи административно
наказание “глоба” в размер,ориентиран към минималния такъв предвиден в
закона.При определяне размера на наложеното наказание,съдът отчете превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства –самопризнанията му и оказаното
от него съдействие за изясняване на фактическата обстановка по
делото,поведението му след самия инцидент-.оказал е доколкото му е било
възможно помощ на пострадалите лица,повикал е медицинска помощ,проявява
разкаяние за постъпката си, млад човек,безработен,с очевидно изразена
самокритичност към деянието.
Въпреки,че разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК
алтернативно предвижда приложението на чл.37 от НК/в случая чл.343г от НК/
,независимо от липсата на данни за лошо характеристично поведение на подсъдимия
като водач на МПС,с оглед превенция на други такива негови непредпазливи
действия във връзка с управление на
МПС,съдът прие за резонно да му наложи наказание “лишаване от правоуправление
на МПС “макар и за минимален срок от време-два месеца.
На основание чл.189 ал.1 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати и направените по делото разноски.
Съдът счете,че при така наложените
наказания биха били постигнати целите на гереналната и индивидуална превенция
на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови решението си.
Мотивите са изготвени на 03.10.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: