Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 14.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.н.д. № 113/2022 г. по описа на
Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 151/26.07.2022 г. постановено
по НАХД № 4/2022 г. Ловешки районен съд е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) №522/02.12.2021 г. издадено от Директор на
Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на В.И.В. с ЕГН **********,***,
ап.7, на основание чл. 275, ал 1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.266, ал.1, пр.4 от
ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, пр. трето, т.1 от ЗГ от Закона за горите (ЗГ) , и
административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.266,
ал.1, пр.4 от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, пр. трето, т.2 от ЗГ от Закона за
горите (ЗГ). Вещите, предмет на нарушението - 8 пр.м. метрови дърва от цер,
благуни и келяв габър, са отнети в полза на държавата на осн. чл. 273, ал.1 от
ЗГ.
Така постановеното решение е обжалвано в
законовия срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице директор на РДГ
- Ловеч чрез юрисконсулт Й..
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че В. е
извършил твърдяното административно нарушение и не е налице соченото от
първо-инстанционния съд допуснато съществено нарушение при издаването на НП. Иска
се отмяна на решението на Ловешки РС, потвърждаване на НП и присъждане на сторените деловодни
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от ю.к. Й., поддържа касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.М.. Оспорва жалбата. Претендира възстановяване
на сторените деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Воден от така определения предмет на
настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за
това са следните:
На 08.06.2021 г. в землището на с.Лисец,
обл.Ловеч, местността Армутлука, служители на РДГ-Ловеч са установили, че В.И.В.
управлява товарен автомобил ЗИЛ 157 без регистрационни табели, натоварен с 8
пр.куб.м. метрови дървета от цер и единични сортименти от благун и келяв габър,
немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет. Административно-наказващият
орган е приел, че е налице транспортиране на дървесина немаркирана с КГМ и без
превозен билет, за които нарушения е издадено оспореното пред ЛРС наказателно
постановление, с което на нарушителя са наложени две глоби в размери към
минимума и предметът на нарушението е отнет в полза на държавата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първо-инстанционният съд приел за установено,
че съгласно Борсов договор №1078/21.10.2020 г. дружеството „Аксиома“ ЕООД е
закупило добита дървесина, дърва за огрев, в размер на 977,20 куб.м. Наказаното
лице е работник на дружеството от 12.12.2018 г.
Въз основа на посочената от дружеството
информация в кореспонденция с РДГ – Ловеч, други представени писмени
доказателства и свидетелски показания, дадени пред съда от служители на РДГ-
Ловеч, от управителя на дружеството „Аксиома“ ЕООД и служители на дружеството,
както и от лицето, което е подало сигнал в РДГ- Ловеч, районният съд е направил
извод, че не е доказано, че В.И.В. е осъществявал превоз на дървесината, а е
изложил мотиви, че вероятно е налице извоз на дървесина от сечище към временен
склад, като съгласно ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите за
извоз на дървесина не се изисква тя да бъде маркирана и придружена с превозен
билет. ЛРС е изложил мотиви, че административно-наказващият орган не е
изследвал дали не е налице извоз на дървесина, законно ли е добита процесната
дървесина, от кого е добита и от къде, поради което е стигнал до извод за
незаконосъобразност на НП. Поради изложеното съдът е отменил издаденото НП като
незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав не споделя
изводите на ЛРС.
Видно от представената по делото справка
за уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ до НАП и трудов договор (лист 80 от
първоинстанционното дело), В. е бил работник на „Аксиома“ ЕООД. Дружеството по
силата на посочения по-горе борсов договор е закупило дървесина, която е
добивана в землището на с.Лисец, според данните по делото, от друго търговско
дружество – „Семекс“ ООД (лист 46 от първоинстанционното дело).
Съгласно §1, т.21 от ДР на ЗГ "добив на дървесина" е сеч и извоз
на дървесина до временен склад. Т.е. извозът е част от дейността по добива на
дървесината. „Аксиома“ ЕООД и в частност лицето В. не са представили никакви
доказателства за сключен договор за добив на дървесината, за да се приеме, че
превозът на дървесината от работник на „Аксиома“ ЕООД на процесната дата е
извоз на отсечена от активно сечище дървесина до временен склад в изпълнение на
задълженията по такъв договор. Борсовият договор за покупка на добита дървесина
франко временен склад не включва добив на дървесината, който представлява
съвкупност от действията по сеч и извоз от сечището до временния склад. По
делото няма представени никакви доказателства и за наличието на активни сечища
към датата на проверката, за които да е определен временния склад в
м.Армутлука.
От данните по делото – борсовия договор
и приложението към него, се установява, че в местността Армутлука в землището
на с. Лисец е имало само един временен склад. Извоз на дървесина е възможен
само от активно сечище, неосвидетелствано, до временен склад. Превозът на
дървесина от временен склад, дори да е между няколко временни склада в
едно землище, вече не е извоз, а е транспортиране и изисква дървесината да бъде
маркирана с КГМ и придружена с превозен билет - чл. 204 и чл. 211, ал.1 от ЗГ. Законът
не прави разлика според крайната цел на превоза –до предприятие, до купувач на
дребно, до склад на търговец или друг временен склад. Всеки превоз от временния
склад за закона представлява транспортиране.
Франкирането е уговорка в договора,
определяща мястото, до което продавачът поема отговорността и разходите за
доставяне на стоката. Придобиването на дървесината е договорено франко
местонахождението на склада с представения борсов договор. Не е предвидено
придобиване франко сечището. А конкретното количество дървесина, която ще се
фактурира, е предвидено да се установява по превозни билети.
Следователно всяко транспортиране на
дървесина от страна на работници на дружеството „Аксиома“ ЕООД, извън случаите
на превоз на маркирана дървесина от посочените изрично временни складове в
приложението към борсовия договор, придружена с превозен билет и след предаване
с приемо-предавателен протокол след заплащането ѝ, не следва да се счита
за действия по изпълнение на сключения борсов договор.
От анализа на събраните доказателства –
писмени и гласни, се установява, че работниците на „Аксиома“ ЕООД са събирали
отсечена от друго лице дървесина, която безспорно не е била във временния склад
в местността Армутлука, посочен изрично в приложението към борсовия договор
като място, от което следва да се товари дървесината от купувача, и то само
след приемо-предавателен протокол, и са я превозовали към временния
склад в местността Армутлука. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
станали очевидци на движението на превозното средство към временния склад.
За настоящия спор е без значение от къде
е товарена дървесината, от кого е добита и законно ли е добита, защото е
безспорно, че въз основа на борсовия договор работниците на „Аксиома“ ЕООД не
са участвали в добива на дървесина от активно сечище в тази местност (няма и
данни за активно сечище в местността към датата на нарушението), нито на друго
основание, за което да са представени доказателства по делото, за да се счита,
че става дума за извоз, а не за транспортиране на дървесина. Тежестта на
доказване на този положителен факт – наличието на активно сечище, дървесината
от което се извозва към посочения в технологичния план временен склад в
м.Армутлука от работниците на „Аксиома“ ЕООД, който факт освен положителен е и благоприятен
за санкционираното лице, е върху самото лице. РДГ – Ловеч няма задължение за
доказване на отрицателния факт, че няма такова сечище.
Всяко превозване на добита дървесина, по
какъвто и да е маршрут в едно землище, която не се извозва от сечището към
определения временен склад, следва да става само след маркирането ѝ с КГМ
и издаване на превозен билет (чл.204 и чл. 211 от ЗГ).
Касационният състав, противоположно на
становището на ЛРС, счита, че не е доказано твърдението на нарушителя, че е
извършвал извоз на дървесина от сечище до временен склад въз основа на
сключения от работодателя му борсов договор.
Дори и дървесината, добита извън
горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на
общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от
длъжностно лице, определено от кмета на общината, съгласно чл. 207 от Закона за
горите, и придружена от превозен билет, съгласно чл. 211, ал. 4 от ЗГ. По
делото няма представени никакви доказателства в подкрепа на направените
твърдения, че дървесината не е добивана от горски територии, а от земеделски
земи. Напротив, видно от договора с лицето, на което е възложено маркирането на
дървесината във временен склад в местността Армутлука и издаването на превозни
билети, „Пенчевлес“ ЕООД, управителят на което инж. Пенчев е разпитан и като
свидетел по делото, се установява, че договорът е сключен от АПИ – ОПУ – Ловеч на
основание чл. 211, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за горите - за маркиране и
издаване на превозни билети за дървесина, добита от горски територии. Очевидно
е, че лицето, упражняващо лесовъдска практика, няма да извършва по договора
маркиране и издаване на превозни билети за дървесина, добита от негови
собствени гори, а такава, добита от горски територии на АПИ.
Безспорно е доказано по делото, че се
касае именно за транспортиране на дървесина без КГМ и без превозен билет, т.е.
извършени са две нарушения на ЗГ.
В съставения АУАН и в издаденото НП
нарушението е описано подробно, като мястото е посочено конкретно – местността
Армутлука в землището на с.Лисец, обл. Ловеч, като са посочени дори координати
на мястото. Административно-наказващият орган е издирил точната нарушена норма
и правилната санкционна норма за всяко от двете нарушения, като е приложил
наказания в предвидените от закона вид и размер. Следва да се отбележи, че
определените глоби по размер са по-близо до минимума, предвиден от закона.
Касационният състав счита, че отмененото
НП е законосъобразно. Следва да се отмени обжалваното решение и да се потвърди
издаденото НП.
При този изход от делото се явява основателна
претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 151/26.07.2022 г.
постановено по НАХД № 4/2022 г. Ловешки районен съд като незаконосъобразно,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№522/02.12.2021 г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите -
Ловеч, с което на В.И.В. с ЕГН **********,***, ап.7, на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 250
лева, за нарушение на чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, пр.
трето, т.1 от ЗГ от Закона за горите, и административно наказание глоба в
размер на 250 лв. за нарушение на чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ във връзка с чл.213,
ал.1, пр. трето, т.2 от ЗГ, и вещите, предмет на нарушението - 8 пр.м. метрови
дърва от цер, благуни и келяв габър, са отнети в полза на държавата на осн. чл.
273, ал.1 от ЗГ.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН **********,***, ап.7,
да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч сумата от 120 лв. (сто и
двадесет лв.) представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: