М О Т И В И
към Присъда № 107 от 11.06.2015 година
по
н.о.х.дело № 1434 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2014 година:
Обвинението срещу
подсъдимия Х.Д.Х. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, управител на ЕТ
„Натали 06 – Наталия Великова” - гр. ******, неосъждан, ЕГН **********, е за
това, че в периода 20.04.2012 г. - 23.04.2012 г., в гр. *****, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, след като
се сговорил предварително с И.Г.А., и в условията на опосредствено
извършителство, чрез Т.Н.Т., възбудил заблуждение
у М.Д.Г. - комисионер в обект на Заложна
къща „Еврокеш” ООД - гр.***** относно
обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т. вещ - 1 (един) брой гривна от жълт метал, с тегло 15,8 грама, по Заложен
билет 046/20.04.2012 г., е изработена от благороден метал – злато, и с това
причинил на Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр. *****
имотна вреда в размер на 560.00 лв., възбудили заблуждение у А.Д.Т. - съдружник и пълномощник в Заложна
къща „Асо" ООД - гр. *****, относно обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т.
вещ - 1 (един) брой синджир, по
Заложен билет № 21 от 23.04.2012 г., е изработена от благороден метал – злато,
и с това причинил на Заложна къща „Асо" ООД - гр. ***** имотна вреда в
размер на 1100.00 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е в
размер на 1670.00 лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209,
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Обвинението срещу
подсъдимия И.Г.А. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
**********, е за това, че в периода
20.04.2012 г. - 23.04.2012 г. в гр. *****, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, след като се сговорил
предварително с Х.Д.Х., в условията на опосредствено извършителство, чрез Т.Н.Т., възбудил заблуждение у М.Д.Г. - комисионер в обект на Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр. ***** относно обстоятелството, че
заложената от Т.Н.Т. вещ – 1 (един) брой гривна от жълт метал, с тегло 15,8 грама, по Заложен
билет 046/20.04.2012 г., е изработена от благороден метал - злато и с това
причинил на Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр.*****
имотна вреда в размер на 560.00 лв., възбудили заблуждение у А.Д.Т. - съдружник и пълномощник в Заложна
къща „Асо" ООД - гр. *****, относно обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т.
вещ - 1 (един) брой синджир, по Заложен
билет № 21 от 23.04.2012 г., е изработена от благороден метал - злато и с това
причинил на Заложна къща „Асо" ООД - гр. ***** имотна вреда в размер на
1100.00 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на
1670.00 лв. - престъпление чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209, ал.1,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението. Предлага на подсъдимите да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен
срок от три години. Счита, че гражданския иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Защитниците
считат, че обвиненията са недоказани и молят да се постанови оправдателен
съдебен акт.
По
делото е конституиран граждански ищец Заложна
къща „Асо" ООД - гр. *****. Предявен е иск в размер на 1100.00 лева, причинени имуществени вреди, ведно със
законните последици.
Подсъдимите не се признават за виновни. На
досъдебното производство отказват да дават обяснения. В съдебно заседание не
дават обяснения освен тези, че всеки счита себе си за невинен. Молят да бъдат оправдани.
Съдът
след като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните
доказателства преценени поотделно и в
съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Х.Д.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, управител на ЕТ „Натали 06 – Наталия Великова” - гр. ******, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият И.Г.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно специално образование, неженен, не работи, неосъждан,
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а ал.1 от НК, ЕГН **********.
Подсъдимите били съученици от СОУ
„И. Вазов” и поддържат приятелски отношения.
На 02 март 2012 г. А.Л. отишъл в
заложна къща “Трафик комерс”, находяща
се в гр.*****, кв.“Казански” № 16, в която работил като служител свидетелят Д.Х.А.
- баща на подсъдимия Х.Д.Х.. Л. носил в себе си „златен синджир”, който бил
изготвен от сребърна сплав, като отгоре имал нанесено златно покритие /златна
баня/ с дебелина 0,2 гр. Л. предложил на А. да остави в залог срещу паричен заем
въпросния синджир, въпреки, че знаел, че същият не е златен, а има златно
покритие /златна баня/ и попитал свидетеля колко пари ще му даде в заем, ако го
остави в залог. А. направил проба на синджира, за да провери дали същият е
златен. Пробата направил по обичайния начин, като надраскал леко синджира на
плочка за проба на злато, след което надрасканото място залял с киселина. В
случай, че синджирът не бил златен, натривката по плочката от синджира трябвало
да изчезне. При направената от А. проба, натривката по плочката останала, което
го заблудило, че синджирът е златен. Синджирът имал и печат с надпис “585”, а плетката му
представлявала свързани помежду си правоъгълни елементи. След като у А. се
формирало убеждение, че предлагания от Л. синджир е златен, се съгласил да го
приеме в залог. Тъй като в касата на заложната
къща нямало пари, свидетелят А. се обадил на сина си – подсъдимият Х.Д.Х., и му
обяснил, че ще му доведе клиент, който иска да заложи златен синджир. Подсъдимият
Х.Х. бил служител - комисионер в друга заложна къща, собственост на ЕТ “Заложна
къща Натали 06 - Наталия Великова”, гр.******,
находяща се в гр.*****, ул.“Гурко” № 98. А. завел Л. в заложната къща при сина си - подсъдимият
Х.Х., където А. потвърдил, че е проверил синджира и установил, че е златен. Подсъдимият
Х. изготвил на Л. заложен билет с падеж 01.04.2012 г. След това подсъдимият Х.
предал на Л. сумата от 1250.00 лева, а Л. оставил в залог синджира.
На 01.04.2012 г. - датата на
падежа, по договора за заем, Л. не се явил да възстанови получения паричен заем
и да си вземе синджира, тъй като поначало нямал такива намерения, нито имал
такава възможност. След като изтекъл падежа А. потърсил Л. и го попитал кога ще
върне заема. Последният обяснил, че се налага да го изчакат с връщането на
заема, тъй като очаквал да получи парична сума отнякъде. В началото на месец
април 2012 г.
при А. отишъл управителя на “Заложна къща Авангард 77” ЕООД - гр.***** – Г.
Методиев Д., който му съобщил, че Л. е заложил в неговата ЗК “фалшиво” злато. Г.Д.
уведомил А., че самият Л. му признал, че е заложил “фалшиво” злато и при А.. Д.
и А. решили да подадат жалба в полицията срещу Л.. Когато Д. си тръгнал, А.
взел синджира, заложен от Л. и започнал да го търка с пила, също така го скъсал
на няколко места, след което веднага разбрал, че само повърхността на синджира
е златна, а отвътре той е сребърен. А. предал синджира на подсъдимия Х.Д.Х., тъй като била ощетена заложната къща на ЕТ
“Заложна къща Натали 06 - Наталия Великова” - гр.******, чийто управител бил
последният.
Подсъдимият Х. решил да пласира
синджира и да си възстанови парите, дадени срещу залога. В изпълнение на намисленото
решил да заложи синджира чрез друго лице, в друга заложна къща. За целта се
свързал с подсъдимия И.Г.А. и му разкрил плановете си, а именно да намерят
подходящ човек, чрез който да оставят в някоя заложна къща фалшивия „златен
синджир” в залог срещу паричен заем. А. приел идеята и споделил, че подходящ за
изпълнението на горното е техният съученик Т.Н.Т. ***.
На 20 април 2012 г. подсъдимият А.
потърсил по телефона свидетелят Т.Н.Т. и двамата си уговорили среща на
сладкарница „Трокадеро”, намираща се в гр.*****, на
бул. ”******” до магазин „Боруй”. В уговорения час и
на уговореното място на срещата, подсъдимите А. и Х. отишли с лекия автомобил
на последния, а именно лек автомобил, марка ”Фолксваген”, модел ”Голф 4”, рег. № ******, зелен
металик. Свидетелят Т. се качил в лекия автомобил. Подсъдимият А. разяснил на Т.,
че им трябва, за да им извърши услуга, а именно да заложи златна гривна и
златен ланец в някоя заложна къща, за което му обещали сумата от 30.00 лв. Свидетелят
Т. приел предложението и заедно с подсъдимите се отправили към заложна къща, находяща се в гр.*****, на ул. “Ген.Столетов”
№ 149, стопанисвана от Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр.
*****, с управител Х.Д.Х.. На работа в обекта била свидетелката М.Д.Г.. Подсъдимите
дали да свидетеля Т. „златен” синджир /гривна/, която в действителност била
изготвена от сребърна сплав, като отгоре имал нанесено златно покритие /златна
баня/ с дебелина 0,2 гр. Последният не знаел, че гривната не е изработена от
злато и предложил на свидетелката М.Д.Г. да я остави в залог срещу заем в
размер на 560.00 лв. Г. направила проба на гривната като я натъркала на две-три
места на камък /плочка/ за изпробване на злато, след което я заляла с киселина
за 14-каратово злато. След направената проба следите от гривната, останали по
плочката, което трябвало да означава, че гривната е златна. Това заблудило Г.,
че гривната е златна, а не позлатена, освен това гривната имала и печат “585”, което също било признак,
че същата е златна. Г. изготвила заложен билет № 046 от 20.04.2012 г., който свидетелят
Т. подписал и предоставила на Т. паричен заем в размер на 560.00 лева. След
като напуснал заложната къща Т. отишъл до описания по-горе автомобил, в който
го чакали подсъдимите Х. и А. и предал на последния паричната сума от 560.00 лв.
и заложния билет.
Впоследствие
свидетелката Г. установила, че гривната не е изработена от злато, а е изготвена
от сребърна сплав, като отгоре имала нанесено златно покритие /златна баня/.
Гривната била предадена от Ж.Г.Ж. -
служител на Заложна къща „Еврокеш”, с Протокол за доброволно предаване от
04.05.2012 г. по ДП № 288/2012 г. по описа на ОД на МВР – гр. *****, опакована
в прозрачен полиетиленов плик, с оранжева лепенка
върху него, с надпис “046”,
съставляваща веществено доказателство - обект
№ 5, по горното наказателно
производство.
Наказателното
производство по ДП № 288/201 г. по описа на ОД на МВР – гр. ***** е приключено
със споразумение от 22.05.2013 г. по н.о.х.дело № 612/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. *****, с което А.Д.Л. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.211 пр. второ, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква “а” от НК.
С протокол за доброволно
предаване от 30.06.2014 г. свидетелят Х.Д.Х. е предал доброволно по настоящото досъдебно
производство гореописаната гривна от жълт метал с тегло 15,8 грама по заложен билет № 046 от 20.04.2012 г. на Заложна
къща „Еврокеш” ООД - град *****.
На 23.04.2012 г. подсъдимите Х. и
А., заедно със свидетеля Т., тръгнали да търсят заложна къща, където последният
да заложи срещу паричен заем „златен” синджир /ланец/, който в действителност
бил изготвен от сребърна сплав, като отгоре имал нанесено златно покритие
/златна баня/, с дебелина 0,2
грама. Подсъдимите предали синджира на свидетеля Т. и
заедно с него отишли до търговския обект на Заложна къща „Асо" ООД, находящ се в гр.*****, ул.”Сава Силов” № 25. В заложната къща бил свидетелят А.Д.Т. - съдружник и пълномощник в Заложна
къща „Асо" ООД. Свидетелят Т. извадил от джоба си „златния” синджир /ланец/
и поискал да го заложи за сумата 1100.00 лева.
Свидетелят Т. взел синджира от
жълт метал, който бил с дължина 43
см и маркировка „585” /описан като веществено
доказателства - обект № 4 по ДП № 288/2012 г. по описа на ОД на МВР – гр. *****/
и направил проба като натъркал едно от звената на синджира на стъкло за проба
на злато, след което натривката залял с киселина за 14-каратово злато и
натривката останала, което означавало, че синджирът е златен. Това заблудило свидетеля
Антонов, че синджирът е златен, а не позлатен, поради което той поискал от Т.
личната му карта и изготвил заложен билет № 21 от 23.04.2012 г., който свидетелят
Т. подписал. След това свидетелят Антонов предоставил на свидетеля Т. паричен
заем в размер на 1100.00 лева, с падеж 24.05.2012 г. – виж лист 55 от ДП.
След като напуснал заложната къща
свидетелят Т. отишъл до описания по-горе автомобил, в който го чакали подсъдимите
Х. и А. и предал на последния паричната сума от 1100.00 лв. Подсъдимите
откарали с автомобила свидетеля Т. до СОУ „И. Вазов”, където му дали сумата от
30.00 лв. за услугата и го оставили, като изрично го предупредили, ако го
призоват в полицията да казва, че не знаел дали гривната и ланеца са златни и
че се е сдобил с тях от непознато лице. След това се разделили и Т.
преустановил отношенията си с подсъдимите.
В хода на настоящото съдебно
следствие свидетелят Т. не бе издирен и разпитан, но показанията му дадени пред
съдия на досъдебното производство са прочетени и приобщени, тъй като са били
налице законовите основания за това.
В хода на настоящото съдебно
следствие Л. не е издирен и не е разпитван в качеството на свидетел.
Видно
от заключението на физикохимична експертиза изпълнена от експерта М. и приобщена
към доказателствения материал по настоящото производство - предоставените за
изследване синджири - гривна и синджир /средство за въвеждане в заблуждение по
настоящото досъдебно производство/, са изработени от сребърна сплав, като
отгоре е нанесено златно покритие /златна баня/, с дебелина 0,2 гр.
Видно от заключението на съдебно -
икономическата експертиза на експерта Т., към датата на деянието: - процесните две
бижутерски изделия са с нисък клас на трудност; - осреднена
пазарна цена на грам бижутерски метал – сребро /проба
925/ е 5 лева; - осреднена пазарна цена на грам бижутерски
метал – злато, 14 карата е 53 лева.
Заключенията на експертизите не
са оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно
дадени.
Изложената
фактическа обстановка е установена и съдът приема от взаимната последователна и
логическа връзка на доказателствата след цялостната им оценка и анализ
извършени според действителния им смисъл и по правилата на формалната и правна
логика, а именно:
-
Прочетените
показания от протокол за разпит на свидетел Т.Т. дадени пред съдия от
Районен съд – гр. *****. По делото са приобщени показанията на свидетеля Т.
Нанев Т. от досъдебното производство дадени пред съдия (виж лист 86-87 от ДП).
Свидетелят установява, че в края на месец април или началото на месец май 2012 г. подсъдимият И.А. му
се обадил на мобилния телефон и поискал среща. Срещнали се пред сладкарница „Трокадеро” до магазин „Боруй” гр.
*****. И. пристигнал с лек автомобил „Фолксваген” Голф четворка, зелен на цвят,
управляван от Ицо /Ицо - подсъдимия Х.Х., който бил в един клас с подсъдимия И.
в СОУ „И. Вазов”/. Свидетелят сочи, че Ицо работил в заложна къща, намираща се
под хотел „Елеганс” и доколкото знае същата е на
бащата на Ицо. Ицо работил в тази заложна къща от началото на 2012 г. Свидетелят Т. сочи,
че И. му казал, че трябва да заложи златен ланец и златна гривна, като щели да
му дадат 30 лв. за услугата. Т. се съгласил и тръгнали тримата да търсят
заложни къщи, в които да заложи Т. златната гривна и златния ланец. И. и Ицо
спрели колата до заложна къща под магазин „Аскент” на
кръстовището на Патриарх Евтимий и Столетов. И. дал
гривната на Т. и му казал да я заложи на залог не по-малко от 550 лв. Т. влязъл
в заложната къща, имало жена, на която казал, че иска да заложи една златна
гривна, жената притеглила гривната, проверила я дали е златна и се съгласила да
я вземе в залог, като му дала около 500 лв. Свидетелят не помни точната сума,
поискала му личната карта и написала заложния билет. Като излязъл от заложната
къща свидетелят отишъл в автомобила при И. и Ицо, дал им парите и заложния
билет. След това се разделили, в последствие тръгнали да търсят заложна къща,
където Т. да заложи златния ланец. Тримата отишли до заложна къща в гр. *****
на ул. „Х. Ботев”, която била с червени алуминиеви врати. И. дал на Т. ланеца. И.
и Ицо останали да го чакат отвън. Мъжът, който работил в заложната къща, видял
ланеца, проверил го, казал, че не е златен и подканил Т. да си тръгвал. Тогава Т.
също разбрал, след пробата, че ланеца не е златен, излязъл отишъл при И. и Ицо
и им казал, че „човекът от заложната къща ми е казал да се махам, защото
синджирът е фалшив”. Дал ланеца на И. и му казал, че е почернял там, където
човекът го е търкал за проба. И. му казал, че няма проблем и че „ще го
оправят”. Тогава И. и Ицо му обяснили, че гривната и ланеца, които залагал не
са златни, а фалшиви, че същите били заложени в заложната къща на бащата на
Ицо. И. и Ицо казали „Трябва да ги заложим, иначе набутват нас.” Казали му, че
ако го викат в полицията да казва, че не знаел, че гривната и ланеца не са
златни. След това се разделили, след ден-два И. отново му звъннал да се видят,
за да отидат до заложна къща. И. и Ицо отишли да го вземат от детската градина
под хотел „Дедов” в *****, като отново били с колата
на Ицо. Отишли в заложната къща, намираща се в уличка срещу двора на Шесто
основно училище. Пред заложната къща И. дал ланеца на Т., който бил наново
позлатен, като почернялото място вече го нямало. И. му казал да иска за ланеца
не по-малко от 1100 лв. И. и Ицо го чакали отвън в колата, Т. влязъл сам в
заложната къща и поискал да заложи
златния ланец. В заложната къща имало мъж, който видял ланеца, притеглил го,
проверил го дали е златен и го приел в залог, изготвил заложен билет в
съответните екземпляри и дал на Т. сумата от 1100 лева. Т. излязъл от заложната
къща, качил се в колата при Ицо и И., дал на И.
заложния билет и сумата от 1100 лв., след което те го оставили до СОУ „И.
Вазов” и му дали 30 лв. за услугата.
Съдът не намира
основания да не кредитира прочетените показания на свидетеля Т.. Показанията са
убедителни, намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен
материал, посочен по – долу в настоящите мотиви;
- Показанията на свидетелите А.Т., Х.Х., М.Г.,
Ж.Ж., Х.К., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда с
доверие като непротиворечиви, убедителни и правдиви и тези на свидетелката М.Г.
от ДП, приобщени по надлежния ред като доказателство предвид законовите предпоставки за това.
Свидетелят А.Д.Т.
установи, че бил в заложната къща „Асо”, находяща се
в гр.*****, ул. „Сава Силов” № 25, когато при него дошъл Т., извадил синджир 43 см., на който имало
квадрат, с топче по средата, поискал да го заложи, на синджира имало печат „585”,
който отговарял за 14 карата злата. Свидетелят Т. изпробвал със съответната
киселина, която индикирала, че е злато, поради което приел заложното синджирче
в залог. Т. попълнил декларация (виж лист 56 от ДП), че вещта не е крадена. Т. получил
за заложената вещ в брой 1100.00 лв.
Свидетелят Т. издал за сделката заложен билет № 21 от 23.04.2012 г.– виж лист 55
от ДП. Срокът на заема бил един месец, падежа – 24.05.2012 г. Свидетелят Т.
установи, че Т.Н.Т., влизайки в заложната къща, казал, че иска да заложи златен
синджир. Двамата се пазарили, първоначално Т. предложил 1000 лв., Т. искал
повече и след пазарлъка стигнали до компромисно решение – 1100.00 лева.
Свидетелят Х.Д.Х. е
управител на Заложна къща „Евро Кеш” ЕООД – *****. Знаел, че в къщата са идвали
да залагат фалшиви злата, като по време на събитието в заложната къща са
работили или М., или Ж. (свидетелят има предвид свидетелите М.Г. и Ж.Ж.).
Свидетелката М. Димкова Г. установи, че работила в Заложна къща „Евро Кеш”
ЕООД – *****, появил се младеж и заложил при нея гривна с щемпел, който маркира
злато. Свидетелката пробвала с проба за злато – натривка и киселина и е взела гривната
като залог, за което платила на младежа и бил съставен заложен билет.
Съдът прочете и
приобщи показанията на свидетелката на досъдебното производство приложени в
протокола за разпит на лист 94 от ДП, тъй като са налице законовите основания
за това.
От прочетените
показания, които се поддържат от свидетелката в съдебно заседание, се установи,
че младежът е бил сам, като казал, че носи златна гривна и искал да я заложи. Свидетелката
проверила по повърхността гривната, момчето искало да я заложи, а не да я
продава. В този смисъл се е предполагало, че той ще дойде да я откупи. Свидетелката
изготвила заложен билет № 046 от 20.04.2012 г. между Заложна къща „Евро Кеш”
ЕООД – ***** и Т.Н.Т., роден на *** г., като преди това поискала личната карта
на момчето и записала имената и данните от нея. В заложния билет бил записан
падеж 21.05.2012 г., размер на заема 560.00 лв., заложена вещ – златна гривна 15,8 грама, след което
броила на свидетеля Т. сумата 560 лв., прибрала златната гривна и Т. си
тръгнал. След тази дата, той не дошъл да откупи заложената от него гривна. Свидетелката
сочи, че гривната е предадена от нейния бивш колега – Ж.Г.Ж. в полицията на
04.05.2012 г. Свидетелката установи, че в последствие разбрала, че гривната не
е златна, както и че ако е знаела, че гривната не е златна нямало да я приеме в
залог и нямало да даде на Т.Т. паричен заем от 560.00 лв.
Свидетелят Х.Л.К. е
управител на Заложна къща, находяща се в гр.*****,
ул. „Х. Ботев” № 92. Описва случай, когато момче, на което не можел да каже името,
дошло в заложната къща и предложило да заложи златен синджир, „имало нещо като
топче кръгло и едно квадратче на синджира”, „стандартна маркировка 585”, за малко над 1000 лв. Свидетелят
проверил с киселина, установил, че не е златен и го върнал. Помни, че момчето
било младо. Като излязло от заложната къща момчето се качило в някаква кола,
която го чакала. Установи, че преди това А.Л. се опитал да заложи синджир, но
свидетелят К., след съответната проверка установил, че не е злато.
Свидетелят Ж.Г.Ж.
установи, че когато колежката му М. била на смяна в заложната къща „Еврокеш” имало донесени фалшиви злата. Сочи, че А.Л. и Т.Т.
са ходили в заложната къща и че гривната, която е предал на досъдебното
производство е именно тази, която е заложена от младеж при колежката му М..
- Частично от
показанията на свидетеля Д.Х.А. – в частта, в която сочи, че:
А.Л. дошъл при него
в заложната къща, в кв. „Казански” 16, да заложи злато. Свидетелят направил
проба и приел, че синджирът е златен, 14 карата. Синджирът бил ланец, по 40
лева вървяло тогава златото. Нямал пари в касата, затова се обадил на сина си подсъдимият
Х.Д. и с Л. отишли в заложната къща, където работил подсъдимия Х.Х. *** –
Заложна къща „Натали 06”.
Бил изготвен заложен билет и на Л. бил даден копие от него. Синджирът останал
при подсъдимия Х.Х.. Минал падежа, никой не дошъл да търси синджира, при което
свидетелят и синът му започнали да търсят Л.. Свидетелят започнал да търка
синджирът с пила и разбрал, че не е златен. Л. по телефона му казал, че ще се
оправят нещата, нали се познавали – виж лист 110 от делото. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля Д.А. в частта, в която твърди, че е накъсал синджира и го е
изхвърлил в кош за отпадъци. Последните показания не са убедителни,
противоречат на всякаква житейска логика. Установи се, че синджирът е именно
този предявен като веществено доказателство по делото. Синджирът е нормално да
остане у подсъдимия Х.Д., тъй като по заложен билет е заложен в заложа къща
където работи Д. като управител. От друга страна, няма никаква логика
свидетелят да изхвърли синджира в отпадъците след като поддържа контакт с Л. и
последният може да се потърси синджира, а от друга страна самият синджир като
бижутерийно изделие си има стойност, която далеч не предполага изхвърляне на
вещта в кош за отпадък. Ето защо, съдът не приема за правдиви показанията в
указаната част и счита същите за провокирани от желанието на свидетел за
оневиняване на подсъдимия.
-
Заключенията
на вещите лица М. и Т., които съдът приема за добросъвестно и компетентно
дадени;
-
прочетените
и приобщени в съдебно заседание по реда на чл.283 от НПК протоколи и документи
от досъдебно производство № 129/2013 г. по описа на ОД МВР гр. ***** от
значение за изясняване на обстоятелствата: постановление на Районна прокуратура
– гр. ***** от 05.03.2013 г.; търговско пълномощно рег. № 248/30.01.2012 г. на
нотариус Антония Коева, рег.№ 309 на
Нотариалната камара; удостоверение за регистрация № 4906/13.02.2012 г.;
дружествен договор от 04.01.2012 г.; удостоверение, изх. №
20120126092900/26.01.2012 г.; протокол за доброволно предаване от 16.05.2012
г.; албум за изземване на златен ланец от Заложна къща „АСО” от 16.05.2012 г.;
заложен билет № 21 от 23.04.2012 г.; декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи; постановление за привличане на обвиняем от
04.03.2014 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от 20.03.2014 г.; справка за съдимост рег. № 404/05.02.2014 г.; трудов договор
№ 3/20.02.2012 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 3/20.02.2012
г. от 01.05.2012 г.; длъжностна характеристика от 20.02.2012 г.; постановление
за привличане на обвиняем И.Г.А. от 05.03.2014 г.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 05.03.2014 г.; справка за съдимост,
рег. № 406/05.02.2014 г.; протокол за следствен експеримент от 26.02.2014 г.
ведно с фотоалбум; заложен билет № 046 от 20.04.2012 г.; оригинал на заложен
билет; 4 бр. справки за МПС, рег. № ******; удостоверение от Агенция по
вписванията, изх. № 20130617095045 от 17.06.2013 г.; удостоверение от Агенция
по вписванията, изх. № 20130617095135 от 17.06.2013 г.; протокол за предявяване
на разследване от 20.03.2014 г.; протоколи за предявяване на разследване от
29.05.2014 г.; определение от 08.11.2013 г. по н.о.х.д. № 612/2013 г. по описа
на Районен съд – гр. *****; постановление за привличане на обвиняем Х.Д.Х. от
01.07.2014 г.; постановление за привличане на обвиняем И.Г.А. от 02.07.2014 г.;
справка от Търговския регистър; протокол за доброволно предаване от 30.06.2014
г.; протокол за предявяване на разследване от 03.07.2014 г.; мнение по чл.235
от НПК;
- прочетения по реда на чл.283 от НПК
протокол за следствен експеримент от 26.02.2014 г. с фотоалбум към него. От
който се установява, че свидетелят Т. е завел разследващите до заложна къща
„Сейф”, находяща се в град *****, бул.„Х. Ботев” № 92,
където е предложил процесния синджир от жълт метал с дължина 43 см. и маркировка „585” с
тегло 28,496 грама.
Следва да се посочи, че отразеното в тези доказателства кореспондира с
показанията на свидетеля Х.К.;
- предявените по чл.284 от НПК веществени
доказателства в съдебно заседание на 05.02.2015 година;
-
приетите в съдебно заседание писмени
доказателства - справки за съдимост на подсъдимите; препис от съдебен бюлетин;
справки за задгранични пътувания и за постоянен и настоящ адрес на Л. и Т.;
докладни записки по действията за установяване на Л. и Т..
Съдът намира, че
липсата на обяснения от подсъдимите относно обстоятелствата изложени в
обвинителния акт следва да се разглеждат съобразно показанията на разпитаните
свидетели дадени в проведеното съдебно следствие, посочени по – горе като
кредитирани с доверие и тези на свидетеля Т., дадени пред съдия на досъдебното
производство /лист 86-87 от ДП/. От тези доказателствата се установява не само
умисъла за извършване на престъплението от подсъдимите, а и механизма на
осъществяване на всяко от деянията до окончателното получаване на имотната
облага.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че:
- подсъдимият Х.Д.Х. със своите
действия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.210, ал.1, т.2, във връзка с
чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 20.04.2012 г. - 23.04.2012 г., в гр. *****, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набавят за себе си имотна
облага, след като се сговорил предварително с И.Г.А., и в условията на опосредствено извършителство,
чрез Т.Н.Т., възбудил заблуждение у М.Д.Г.
- комисионер в обект на Заложна къща „Еврокеш” ООД -
гр.***** относно обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т. вещ - 1 (един) брой гривна от жълт метал, с
тегло 15,8 грама,
по Заложен билет 046/20.04.2012 г., е изработена от благороден метал – злато, и
с това причинил на Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр. *****
имотна вреда в размер на 560.00 лв., възбудили заблуждение у А.Д.Т. - съдружник и пълномощник в Заложна
къща „Асо" ООД - гр. *****, относно обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т.
вещ - 1 (един) брой синджир, по Заложен билет № 21 от
23.04.2012 г., е изработена от благороден метал – злато, и с това причинил на
Заложна къща „Асо" ООД - гр. ***** имотна вреда в размер на 1100.00 лева,
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 1670.00 лв.
- подсъдимият И.Г.А. със своите
действия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.210, ал.1, т.2, във връзка с
чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 20.04.2012 г. - 23.04.2012 г. в гр. *****, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, след като
се сговорил предварително с Х.Д.Х., в условията на опосредствено
извършителство, чрез Т.Н.Т., възбудил заблуждение у М.Д.Г.
- комисионер в обект на Заложна къща „Еврокеш” ООД -
гр. ***** относно обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т. вещ – 1 (един) брой
гривна от жълт метал, с тегло 15,8 грама, по Заложен билет 046/20.04.2012 г.,
е изработена от благороден метал - злато и с това причинил на Заложна къща „Еврокеш” ООД - гр.***** имотна вреда в размер на 560.00
лв., възбудили заблуждение у А.Д.Т. -
съдружник и пълномощник в Заложна къща „Асо" ООД - гр. *****, относно
обстоятелството, че заложената от Т.Н.Т. вещ - 1 (един) брой синджир, по Заложен билет № 21 от
23.04.2012 г., е изработена от благороден метал - злато и с това причинил на
Заложна къща „Асо" ООД - гр. ***** имотна вреда в размер на 1100.00 лева,
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 1670.00 лв.
От
така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите Х.Д.Х. и И.Г.А. в условията на опосредствено извършителство,
чрез Т.Н.Т., са встъпили във формални договорни отношения със свидетелите М.Г.
и А.Т. като представители на горепосочените ощетени юридически лица, като чрез свидетеля
Т. ги мотивирали да се разпоредят със свое имущество, а именно да получат
парични суми в заем, срещу залог на вещи - накити, които представили като златни,
а в действителност били изготвени от сребърна сплав, като отгоре имали нанесено
златно покритие /златна баня/, с дебелина 0,2 грама, като в
действителност поначало не са имали намерение да изпълнят поетите задължения по
договорите за заем, сключени чрез свидетеля Т.Т., когото първоначално също
заблудили, че накитите са златни.
Налице е типичен случай за измама,
при който подсъдимите, след предварително добре обмислена предварителна подготовка,
използвайки опит и специфични познания за сделки със златни накити са формирали
неверни представи относно съдържанието и стойността на предадените в залог
накити, намеренията да изпълнят поетите задължения за връщане в срок на заетите
парични суми. Липсата на намерение да издължат заетите суми се доказва от
предхождащи и последващи техни действия.
От
субективна страна подсъдимите са действали виновно, с пряк умисъл и користна
цел. Предвиждали са, че вследствие тяхното въздействие у измамените възникват
неправилни представи и пряко го целели.
Предвиждали са, че измамените лица – свидетелите Г. и Т. ще се разпоредят с
имущество на горепосочените заложни къщи, които се явяват и ощетени в случая
юридически лица. Съзнавали са, че в резултат на това разпореждане имуществото
на измамените лица ще бъде увредено, а самите подсъдими ще извлекат имотна
облага. А това означава, че те са съзнавали обществено опасния характер на
деянията, предвиждали са обществено опасните последици и са искали настъпването
им.
Гореописаните деяния
осъществяват всяко едно поотделно състава на едно и също престъпление – такова
по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209, ал.1 от НК, са били извършени през
непродължителен времеви период – по-малък от седмица, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината. Посочените деяния са били извършени
умишлено, при което деянието, извършено на 23.04.2012 г., се явява от обективна
и субективна страна продължение на деянието, извършено на 20.04.2012 г. Гореописаните деяния осъществяват състав
на едно и също престъпление -
измама, извършени са през един
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващото деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. По
тази причина налице е едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК.
Престъпният
резултат - имотната вреда от продължаваното престъпление е в пряка
причинно-следствена връзка с извършените от подсъдимите Х. и А. деяния. Вредата
е пряко следствие от имущественото разпореждане, а разпореждането е следствие
от неправилната представа относно условията на разпореждането, като всяко от
деянията, елемент от фактическия състав на престъплението по чл.26, ал. 1 от НК
е окончателно довършено след предаване на процесните парични суми.
От субективна страна подсъдимите са
осъществили деянията с пряк умисъл. Това се отнася и за всяко едно от двете
деяния от състава на престъплението. Налице е и користна цел.
От това разпореждане подсъдимите са
получили целяната имотна облага, като същите са
предвиждали, че всеки от пострадалите - Заложна
къща „Еврокеш” ООД - гр.***** и Заложна къща „Асо" ООД - гр. *****, ще
извърши акт на имуществено разпореждане в тяхна полза.
Деянията извършени от подсъдимите
Х. и А. осъществяват квалифицирания състав на престъплението по чл.210, ал.1,
т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК – измама, извършена от две
или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като в
случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното и
предвид събраните по делото доказателства съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимите Х. и А. са осъществили
от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с
чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Подсъдимите са
съзнавали обществено опасния характер на всяко от деянията, предвиждали са и са
искали настъпването на обществено опасните последици. В подкрепа на този извод
са последователните действия и взаимен стремеж към общата цел, което обуславя
общност на умисъла.
Деянията включени в състава
на продължаваното престъпление са безспорно доказани. Извършени са умишлено,
като за умисъла следва да се съди от реално обективираните
действия. В случая подсъдимите залагат накитите с ясното съзнание, че същите не
са изцяло от злато, а са само със златно покритие. При всяко от деянията
подсъдимите са действали с идентична цел
- да набавят за себе си имотна облага.
Подсъдимите
са се сговорил предварително с Х.Д.Х., в условията на опосредствено
извършителство, чрез Т.Н.Т., възбудил заблуждение
у М.Д.Г. и у А.Д.Т. относно горепосочените обстоятелства.
Деянията
са довършени.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия
принцип в специалния текст на НК за извършеното престъпление в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години
лишаване от свобода.
Съгласно втория
принцип съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, личността на
подсъдимите, мотивите за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се
приложи чл.55, ал.1 от НК, а наказанията следва да се определят при условията
на чл.54 от НК.
Съдът отчете за
подсъдимите като:
смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, сравнително млада възраст;
отегчаващо вината
обстоятелство - проявена престъпна упоритост.
Това, че не се
признават за виновни и процесуална позиция, която подсъдимите упражняват по
свое усмотрение, но не следва да се отчита за отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Съдът наложи на всеки
подсъдим наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл.210,
ал.1, т.2 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК съдът определи на всеки подсъдим наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода.
Съдът
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с прилагане на условното
осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Противното би представлявало прекалено използване
на наказателната репресия. След като отчете младата възраст на всеки подсъдим,
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимите /предвид чистото до
момента съдебно минало/, Съдът счете, че с определяне на минималния изпитателен
срок от три години ще се постигнат в пълнота целите на специалната и
генералната превенция.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е предявен граждански иск против подсъдимите Х. и А. за
присъждане на сума, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Законовото
основание на претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане.
Гражданския иск
като допустим, своевременно предявен и от надлежна страна е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
По силата на чл.45
и следващите от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума,
представляваща причинени имуществени вреди.
С оглед на данните
по делото и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: вреда, причинена на ищеца,
в случая причинени имуществени вреди; противоправно деяние, извършено от
подсъдимите; причинна връзка между противоправното
деяние и вредата; вина на подсъдимите.
С оглед описаната
фактическа обстановка, съдът приема предявения граждански иск за основателен и
доказан в предявения размер.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане,
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това
означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на
причиняване на непозволеното увреждане.
С оглед на тези
съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане, така както е направено
искането на ощетеното юридическо лице.
Ето защо, съдът
осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец Заложна къща „Асо" ООД - гр. *****, сума в размер на 1100.00 лева,
представляваща причинени имуществени
вреди ведно със законната лихва, считано от 23.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189,
ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите се възложиха направените разноски.
Подсъдимите бяха осъдени:
- да заплатят сума
в размер на 50.00 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск;
- да заплатят по
бюджетната сметка на РС ***** сума в размер на 55.00 лева, разноски за експерти
в съдебното производство.
Причини и условия
за извършване на престъплението – стремеж за облагодетелстване по престъпен
начин.
ВОДИМ
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
заместник-председател: