№ 618
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202460 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М., ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 11-01-717/28.04.2021 г., издадено от заместник-директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 537.71 лв., на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/, за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 от
ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Милев от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юк. Карастанчев, който
оспорва жалбата.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 17.11.2020 г., на жалбоподателката М.М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 10.10.2018 г. (датата на плащане по фактура №
**********/30.09.2018 г., с което бил надвишен минималният стойностен праг по чл. 20, ал.
3, т. 2 от ЗОП), в качеството й на ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас
и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, не е
1
приложила предвидения в закона ред за възлагане на обществените поръчки за доставка на
електрическа енергия за обектите, извън обхвата на Договор № 602/29.08.2017 г., чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица при условията и по реда на
Глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки че били налице всички законови основания за това.
Свидетелката К.М. приела, че през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за доставка на
електрическа енергия за обектите извън обхвата на Договор № 602/29.08.2017 г. за нуждите
на университета са извършени разходи в общ размер на 44 808.99 лв. без ДДС /53 770.77 лв.
с ДДС/, отчетени въз основа на 36 броя фактури, издадени от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в резултат на което поръчката за доставка на електрическа
енергия за обектите – „СОС Пералня“, „Медицински институт – Ст. Стамболов 71“,
„Педагогически факултет - Кафе“, „НХК – кв. Лазур 2“, „ПНИЛ-секция 1“, „ПНИЛ-секция
2“ и „Почивна база - Котел“, е възложена при по-облекчен ред от предвидения в закона ред.
Актосъставителят приел, че е налице нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 20, ал.
3, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателката, която вписала, че ще
представи възражения.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и на
28.04.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 17, ал. 1 от
ЗОП, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, наложил на жалбоподателката
административно наказание „Глоба” в размер на 537.71 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
изхождат от съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност по смисъла на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Въпреки това,
съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, доколкото
по делото не се доказа по безспорен начин да е извършено административното нарушение.
Това е така по следните причини:
По делото няма спор, че Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, както и че жалбоподателката е ректор на
учебното заведение и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от
ЗОП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, обекти на обществени поръчки са
доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със
или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по
употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и
съоръжения и други.
В настоящия случай съдът намира, че жалбоподателката не е извършила нарушение
на ЗОП, защото по отношение на процесните седем обекти - „СОС Пералня“, „Медицински
2
институт – Ст. Стамболов 71“, „Педагогически факултет - Кафе“, „НХК – кв. Лазур 2“,
„ПНИЛ-секция 1“, „ПНИЛ-секция 2“ и „Почивна база - Котел“, не е налице предоставяне на
електрическа енергия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. За доставката на
електрическата енергия за посочените седем обекти е нямало сключен договор за възлагане
на обществена поръчка, както е било по отношение на другите десет обекти, посочени в
АУАН, НП и обясненията на л. 125-гръб от делото. Но следва да се отбележи
обстоятелството, че и университетът е нямал подобно задължение. Съгласно действащата
към 10.10.2018 г. нормативна уредба университетът, имащ качеството на небитов клиент, е
нямал задължение да избира доставчик на свободния пазар на електрическа енергия, тъй
като това е било предоставено на неговата преценка, като видно и от справката за издадени
фактури, същият е бил обслужван от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за 2018 г.
Такава възможност е предоставена с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 , т. 9 от ЗЕ (действаща към
10.10.2018 г.), съгласно която на регулиране от комисията подлежат цените по които
крайните снабдители продават електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти
за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ (действаща към 10.10.2018 г.), по регулирани от комисията
цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Следователно,
както посочва и жалбоподателката в жалбата си, по отношение на процесните седем обекти,
доколкото по преценка на възложителя не са били с дистанционна форма на отчитане, не са
били включени на свободния пазар за търговия с електрическа енергия. А след като за тях не
е било договорено на свободния пазар, остават правилата за ценовото регулиране, което
изключва приложението на ЗОП, съгласно възприетите цели, принципи и приложно поле на
закона (чл. 1, 2 и 3 от ЗОП).
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателката е 550 лв. С оглед на което следва в
полза на жалбоподателката да се присъдят разноски в претендирания размер от 550 лева,
който не се явява прекомерен с оглед на фактическата и правно сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-717/28.04.2021 г., издадено от
заместник-директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на
жалбоподателката М. С. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
537.71 лева, на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, вр. чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
3
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София да
заплати в полза на М. С. М., ЕГН: **********, разноските по делото в размер на 550 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4