№ 205
гр. Стара Загора, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
А. Д. А.ов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501635 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.И.В. и Р. М. К.,
чрез адв.Д.П. против решение № 260679 от 23.07.2021г., постановено по
гр.дело № 4932/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
признава за установено по иска, предявен от Р.А.К., че Е.И.В. и Р. М. К. не са
собственици, на основание давностно владение и наследство на 1/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 68850.509.4500, находящ се в гр. С.З., ***,
с площ 320 кв.м., с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI, при
съседи: 68850.509.4506, 68850.522.16, 68850.509.7059, 68850.509.4501, както и
на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З., ***,
със застроена площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна
жилищна сграда - западен близнак, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.509.4500; отменя се нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885,
дело №156/2020г., на Нотариус Р.Б., с рег.№ 435 и с район на действие СтРС;
отменя се нот.акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., на Нотариус
Р.Б., с рег.№ 435 и с район на действие СтРС за размера от ¼ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 68850.509.4500, находящ се в гр. С.З., ***,
с площ 320 кв.м., с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI, при
съседи: 68850.509.4506, 68850.522.16, 68850.509.7059, 68850.509.4501, както и
за размера от 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес
гр. С.З., ***, със застроена площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна
1
масивна жилищна сграда – западен близнак, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.509.4500; присъдени са разноски.
Въззивниците, обжалват решението на първоинстанционния съд в
срока, като считат, че е недопустимо като постановено при недопустим иск,
поради липса на правен интерес. Излагат подробни съображения в тази
насока. Намират, че предявеният иск е недопустим, тъй като въззиваемата не
заявила и обосновала своя правен интерес и не установила самостоятелни
права върху предмета на делото. Оспорват правото на въззиваемата по
предявената от нея претенция за ½ ид.част от жилищна сграда и ¼ ид.част от
дворното място, за каквото право тя нямала титул за собственост, а показвала
нотариален акт за право на собственост върху реална част – реален втори
етаж от жилищна сграда – западен близнак. Твърдят, че съдът неоснователно
приел, че въззиваемата се легитимирала като собственик с нотариален акт за
дарение № 167, т.V, дело №2214/1984г. на Старозагорския нотариус на ½
ид.част от дворно място и втори етаж от жилищната сграда, пропускайки
„реално“, като не възпроизвел точно текста на нотариалния договор, в който
изрично бил посочен предмета му – право на собственост на „реално втория
етаж“ и принадлежаща ¼ ид.част от дворно място, т.е. реален обект, а
претенцията на въззиваемата била заявена за ½ ид.част от жилищна сграда.
Считат, че нотариалния акт по давностно владение на въззиваемата касаел
различно от твърдяното от нея право. Въпреки разпределената й тежест на
доказване, въззиваемата не установила свое право, тъждествено с правото,
предмет на спора. На следващо място, съдът не отчел, че въззиваемата не
оспорила изрично притежаваните от тях права, не оспорила представените по
делото техни нотариални актове и констатациите на нотариуса в тях, както и
доказателствата, съдържащи се в нотариалните дела. Въззивниците молят, ако
съдът приеме, че решението е допустимо, да приеме, че е неправилно и
незаконосъобразно. Районният съд не обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, не взел предвид
твърденията на страните, или ги пресъздал превратно, не според точния им
смисъл, както и не взел предвид направените възражения и доводи, не
приложил правилно относимите материалноправни норми. Мотивите били
вътрешнопротиворечви и непоследователни. Излагат подробни доводи в тази
насока.
Молят съдът да приеме, че искът е неоснователен и да постанови
решение, с което да отмени решението на Районен съд – Стара Загора.
Претендират присъждане на разноските от двете инстанции.
Въззиваемата страна Р.А.К., чрез адв. И.Д. от АК – Стара Загора, взема
2
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че е неоснователно
твърдението на въззивниците, че решението е недопустимо.
Първоинстанционният съд подробно и обосновано обсъдил наличието на
правен интерес от предявяване на иска. Не споделя твърдението на
жалбоподателите, че решението било неправилно и незаконосъобразно.
Излага подробни съображения.
Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Претендира присъждане на направените разноски по делото във въззивната
инстанция.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК и иск с правно осн. чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищцата Р.А.К., твърди, че била наследник по закон на А.И.В.. Неговият
брат М.И.В., починал на 04.09.2013г., бил съпруг на ответницата Е.И.В. и
баща на ответницата Р. М. К.. С нотариален акт № 11, том IV, дело
1268/1962г. на Районен съд Стара Загора, Е.И.В. и съпругът й М.И.В.
закупили от М.И.Г. 138/318 идеални части от дворно място в гр. С.З., цялото
с площ от 318 кв.м., на ул. „Под канала" №68, представляващо парцел ІІІ-6414
от кв. 323 по плана на гр. С.З.. Имотът бил придобит от М.Г. в съсобственост
с И.Н.Г., като съсобствениците си отстъпили взаимно право на строеж /
Нотариален акт №53, том III, дело 992/1961г./ При продажбата на идеална
част, тези отстъпени права на строеж били факт и по този начин
приобретателите М.И.В. и Е.И.В. придобили и правото да построят сграда в
западната част на имота. А.И.В. участвал с парични средства и труд в
закупуването на имота и в изграждането на построената в него жилищна
сграда /западен близнак/. Същият не бил посочен като страна по договор за
покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 11 том IV, дело
1268/1962г., тъй като към момента на придобиването не бил жител на гр. С.З..
След построяване на сградата, първоначално двете семейства живели в
разбирателство. А.И.В. ползвал втория етаж, а брат му — първия и всеки от
тях давал под наем по една стая в сутерена. След като бащата на ищцата
получил гражданство, първоначално М.И.В. и съпругата му Е.И.В. отлагали
оформянето на документите, а впоследствие започнали да отричат правото му
на собственост както върху придобитите идеални части от имота, така и
върху построената в него сграда /западен близнак/, представляваща
еднофамилна жилищна сграда, обитавана съвместно от двете семейства.
Отношенията между тях се влошили и съжителство било съпроводено от
3
ежедневни скандали и заплахи, включително и за физическа саморазправа, а
през 1983г. А.И.В. бил изгонен от имота. Това го е принудило да се обърне
към гражданския съд и да потърси защита на правото си на собственост.
Спорът между тях бил разрешен с Решение №120/01.03.1984г. по гр. дело
117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, с което било признато за установено
по отношение на М.И.В. и Е.И.В., че А.И.В. е собственик по давностно
владение на 1/4 идеална част от дворно място, 1/2 идеална част от жилищна
сграда — II — ри етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищна клетка, тавана и тоалетната, на
една сутеренна стоя, находящи се в гр.С.З., *** (сега ул. „***). Посочването в
съдебното решение, че 1/2 идеална част от построената жилищната сграда,
представлява II ри етаж, т.е. даването на пространствени предели на
идеалната част било относимо единствено към установения от съда начин, по
който страните по делото ползвали сградата. Това обаче не променяло факта,
че сградата била еднофамилна, неподеляема и двата етажа нямали
функционална обособеност. След приключване на делото, А.И.В. (баща на
ищцата) не се върнал да живее в имота, поради лошите отношения, които
имал с другите съсобственици. Въпреки това, афиширайки признатото му от
съда право на собственост, той заключил стаите на втория етаж и стаята в
сутерена. Въз основа на установеното от съда, А.И.В. се снабдил с
нотариален акт № 40, том V, дело 1971/1984г. на Районен съд Стара Загора. С
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 167, том V, дело
2214/1984г. на Районен съд Стара Загора, А.И.В., със съгласието на съпругата
си И.Г.В., дарил на дъщеря си Р.А.К., собствения си недвижим имот, а
именно: 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 315 кв.м.,
находящо се в гр. С.З., ***, представляващо парцел XI-6414, при граници от
двете страни улици, И.Ж. и И.П., заедно и реално с втория етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда - западен близнак, построен в описания имот,
състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 идеална част от общите части на
сградата, съгласно чл.38 от ЗС - стълбищната клетка, тавана, тоалетната в
сутеренния етаж, а също така и една стая - северозападна в сутеренния етаж,
които поземлен имот и сграда (западен близнак), съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-
1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК София, представляват
поземлен имот с идентификатор 68850.509.4500, с административен адрес: гр.
С.З., ул. „***, с площ от 320 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), номер
по предходен план (4500, парцел XI, кв.323) при съседи:68850.509.4506,
68850.522.16, 68850.509.7059, 68850.509.4501, и сграда с идентификатор
68850.509.4500.3, със застроена площ на сградата 55кв.м., с административен
адрес: гр. С.З., ***, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
4
68850.509.4500. По силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт за дарение №167, том V, дело 2214/1984г. на Районен съд Стара Загора,
ищцата твърди, че станала собственик на 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и на ½ идеална част от 68850.509.4500.3 сграда, находящи се
в гр. С.З., на ул. „***. Ответниците Е.И.В. и Р. М. К. от своя страна също били
собственици на ¼ идеална част от ПИ 68850.509.4500 и на ½ идеална част от
сграда 68850.509.4500.3 Тъй като посочените идеални части били придобити
от М.И.В. по време на брака му с ответницата Е.В., след неговата смърт,
посочените идеални части се разпределили между ответниците Е.И.В. -3/4 и
Р. М. К. -1/4 идеална част от посочените 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3. С Уведомление
от 09.09.2020г. на СГКК С.З., ищцата била уведомена, че ответниците Е.И.В.
и Р. М. К. са вписани в кадастралния регистър към кадастралната карта по
Заявление вх. № 01- 364160/14.08.2020г. на СГКК С.З., въз основа на
приложени документи за собственост, а именно: Нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията - С.З. под № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., вх.
peг. № 6247/16.07.2020г., и Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията
- С.З. под № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г., вх. Peг. №
6247/16.07.2020г. Е.И.В. била вписана като собственик на 3/4 от 1/4 идеални
части от ПИ 68850.509.4500, и на 3/4 от 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500., въз основа на Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело
3184/2020Г.; 3/4 от 1/2 идеални части от ПИ 68850.509.4500 и на 3/4 идеални
части от сграда въз основа на Нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело
3186/2020г.; Р. М. К. - 1/4 от 1/2 идеални части от ПИ 68850.509.4500 и на 1/4
от 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3, въз основа на Нотариален акт
№ 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г.; 1/4 от 1/2 идеални части от ПИ
68850.509.4500 и на 1/4 идеални части от сграда 68850.509.4500.3 въз основа
на Нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г. При запознаване
със заявлението, ищцата установила, че било направено изрично искане да
бъде заличена от кадастралния регистър като вписан собственик на идеални
части от тези поземлен имот и сграда. Хронологията на съставяне на
посочените два констативни нотариални акта, съобразена с направеното
искане ищцата К. да бъде заличена като вписан собственик в ПИ
68850.509.4500 и сграда 68850.509.4500.3 показвало, че ответниците Е.И.В. и
Р. М. К. отричали правото й на собственост върху идеалните части от същите
имоти, придобитите по силата на цитирания по - горе договор за дарение. В
нотариалното производство, по нотариално дело № 156/2020г. на Нотариус
Р.Б., приключило с издаден Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело
3184/2020г., ответниците Е.И.В. и Р. М. К. ангажирали доказателства, че
придобили по давност притежаваните от съсобственика им ищцата Р.К. 1/4
идеална част от ПИ 68850.509.4500 и ½ идеална част от сграда
5
68850.509.4500.3. С втория нотариален акт № 131, том XVIII, дело
3186/2020r., нотариусът направил констатация, че ответниците (общо) били
собственици на 1/2 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и на цялата сграда
68850.509.4500.3. По този начин към признатите придобити по давност 1/4
идеална част и 1/2 идеална част, за което съставил нотариален акт № 129, том
XVIII, нот. дело 3184/2020г., прибавил и идеалните части, които те
притежават по силата на посочените по - горе договори за покупко-продажба,
за отстъпване право на строеж, установеното от Окръжен съд Стара Загора и
наследствено правоприемство. Снабдявайки се с констативен Нотариален акт
№ 129, том XVIII, дело 3184/2020г., издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, ответниците Е.И.В. и Р. М. К., въпреки че не били собственици на
признатите им за придобити по давност и наследство 1/4 идеална част от ПИ
68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда 68850.509.4500.3., създавали
невярна представа в противното. С този нотариален акт те се легитимирали
като собственици на 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част
от сграда 68850.509.4500.3 които идеални части били собствени на ищцата
Р.К.. По този начин те създавали невярна представа за принадлежност на
вещни права пред всички, включително и пред административни органи,
напр. СГКК С.З.. Въз основа представените нотариални актове, те били
вписани в кадастралния регистър като собственици на повече от
притежаваните от тях идеални части от ПИ 68850.509.4500 и сграда
68850.509.4500.3. Ищцата Р.А.К. твърди, че е собственик и продължава да
бъде на 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и на 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3., придобити от нея въз основа на правна сделка - договор за
дарение на недвижим имот, тъй като не е губила правото на собственост
върху тях. Тези идеални части не са придобити от ответниците по давностно
владение. Обстоятелството, че тя не обитава имота, тъй като не живее в гр.
С.З., не означавало, че загубила правото на собственост върху дарените й
идеални части от него. Твърди, че ответниците не са ползвали, съответно не
са имали нито държане, нито владение върху собствените на ищцата идеални
части от процесиите имоти. Както е посочено по - горе, след постановяване
на Решение № 120/01.03.1984г. по гр. дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара
Загора, с което е разрешен спора за собственост върху имота, стаите на
втория етаж, както и тази в сутерена били заключени от бащата на ищцата.
Следователно върху тях не била упражнявана фактическа власт от страна на
ответниците. Даже и ако били упражнявали фактическа власт върху
процесния имот, който притежавали в съсобственост с ищцата, за да
придобият по давност този имот било необходимо да са отблъснали
владението й, като манифестирали ясно пред нея намерението си да владеят
имота само за себе си. Само в този случай, след изтичане на 10 години от
момента, в който отблъснали владението на ищцата Р.К. могли да придобият
6
по давност и нейната идеална част. Обстоятелството обаче, че ищцата не
живяла в дарения й имот - ¼ идеална част от ПИ 68850.509.4500 и ½ идеална
част от сграда 68850.509.4500.3, и не го ползвала, не означавало, че се била
отказала от правото си на собственост, нито пък че ответниците били
отблъснали владението й върху него. Твърди още, че от страна на
ответниците Е.И.В. и Р. М. К. не били извършени действия, с които същите да
демонстрират ясно и недвусмислено пред ищцата намерението да завладеят
нейните 1/4 идеална част от ПИ 68850.509.4500 и 1/2 идеална част от сграда
68850.509.4500.3, отблъсквайки владението й върху същите и
манифестирайки ясно и недвусмислено пред нея намерението си да ги
владеят само за себе си.
Преди около четири години, тъй като срещнала потенциален купувач,
който проявил интерес към целия имот, съсобственост на страните по делото,
а именно 1/2 идеална част от ПИ 68850.509.4500, и цялата сграда
68850.509.4500.3 ищцата провела няколко разговора с ответниците. Сумата
предложена от купувача се видяла малка на ответниците и те предложили на
ищцата Р.К. да изкупят нейната идеална част. Получили нейното съгласие,
ответниците отлагали сключването на сделката и с течение на времето
поставили допълнителни изисквания, включително да бъдат уредени
отношенията им във връзка с друг съсобствен между тях имот, находящ се в
с. Р.. До сделка не се стигнало. През лятото на 2019г. ищцата посетила имота
с потенциален купувач на нейната ид. част. При това посещение установила,
че стаите на втория етаж и стаята в приземния етаж, все още били заключени.
Установила също присъствие на майстори, които извършвали ремонт на
покрива. Направила отново опит да постигне съгласие със ответниците
относно продажба, включително и получаване на съгласие по чл. 33, ал.1 от
ЗС. Вместо конструктивен диалог, ищцата получила искане за заплащане на
огромна сума, с твърдение, че същата представлява нейната част от
средствата, похарчени за ремонт на покрива. Изложеното по - горе показвало,
че към лятото на 2019г. ищцата установила, че стаите, които баща й бил
заключил след влизане в сила на съдебното решение от 01.03.1984г. по гр.
дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, все още били заключени, т.е.
върху нейните идеални части от имота, чието разпределение било извършено
още след построяване на сградата, не била установена фактическа власт от
ответниците. Плащането на данъци от страна на ответниците представлявали
действия на обикновено управление. Извършения ремонт, доколкото не
надхвърлял нуждите на запазване и съхранение на имота също не
представлявал манифестиране на владение върху нейните идеални части.
Заявяването на претенция към нея за плащане на половината от разноските за
ремонта, за пореден пък показвало, че ответниците я считали за
съсобственик, който съобразно квотата си следва да участва в разходите за
7
поддържане и съхраняване на общата вещ. Моментът на подаване от страна
на Е.И.В. и Р. М. К. на молба - декларация от 16.07.2020г. за снабдяването им
с Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г. по обстоятелствена
проверка, е първия момент, в който ответниците са изменили намерението си
да завладеят за себе си и идеалната част от процесиите имоти, собственост на
ищцата. Следователно към датата на подаване на настоящата искова молба не
са изтекли 10 години давностно владение, изискуеми, съгласно чл. 79, ал.1 от
ЗС.
Ищцата моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на нея, че ответниците Е.И.В. и Р. М. К. не са
собственици на основание давностно владение и наследство на 1/4 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 68850.509.4500, с административен
адрес: гр. С.З., ул. „***, с площ от 320 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план (4500, парцел XI, кв. 323) при съседи:
68850.509.4506, 68850.522.16, 68850.509.7059, 68850.509.4501, както и на 1/2
идеална част от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, със застроена площ
на сградата 55 кв.м., с административен адрес: гр. С.З., ул. „***, брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4500. На основание чл.537,ал.2 от ГПК,
съдът да отмени изцяло съставения от нотариус Р.Б., констативен нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията с акт № 129, том XVIII, нот.дело 3184/
2020г., както и да отмени, съставения от Нотариус Р.Б. нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията С.З. с акт № 131, том XVIII, нот. дело №
3186/2020г., в частта му, в която ответниците са признати за собственици
над притежаваните от тях ¼ идеална част от ПИ 68850.509.4500 и ½ идеална
част от сграда 68850.509.4500.3.
Ответниците Е.И.В. и Р. М. К. оспорват предявения иск като
недопустим и неоснователен. Оспорват твърдението на ищцата, че притежава
¼ ид част от описания поземлен имот и ½ ид. част от западната жилищна
сграда, както и твърдението, че не са придобили по давност ¼ ид.част от
описания поземлен имот и ½ ид.част от западната жилищна сграда. Твърдят,
че са собственици на западната жилищна сграда и ¼ ид.част от поземления
имот, вкл. на процесиите идеални части от тях. Считат че ищцата не
установявала интереса си от предявяване на иска за посочените като вид и
обем права, не излагала факти и не представяла доказателства за установяване
на право на собственост върху твърдените идеални части от сградата.
Договорът за дарение, с който ищцата се легитимирала се явявал нищожен, не
пораждал правни последици и нямал вещно-прехвърлително действие, поради
липса на предмет, невъзможен предмет и поради липса на съгласие. Тъй като,
8
жилищната сграда била еднофамилна, вторият етаж не представлявал
самостоятелен обект на собственост и съответно не можело да се прехвърля
като реален обект. Не можело да се прехвърля реална част от еднофамилно
жилище, както и не можело да се счита, че било идеална част, нито да се
определи каква би била тази идеална част. Вторият етаж от еднофамилната
жилищна сграда и 1/2 ид.част от същата не били еквиваленти и били два
различни обекта на собственост. Оспорват твърдените от ищцата права, както
и оспорват твърдените от нея права на дарителя А.И.В.. Считат, че ищцата не
била придобила никакви права и не можела да придобие такива от нищожен
договор и от несобственик. Дарителят не притежавал идеална част от
жилищната сграда и не могъл да прехвърли такава. Той не притежавал и
реален втори етаж и не могъл да прехвърли такъв. Молят, съдът да приеме, че
ищцата не обосновавала правния си интерес от предявяване на иск за 1/2
ид.част от сградата, поради което искът бил недопустим и молят
производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че предявения иск е допустим, ответниците молят същият да
бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорват всички твърдения в исковата
молба относно каквато и да било съпричастност и участие на А.В. в
покупката на процесния имот през 1962г., вкл. твърденията, че бащата на
ищцата А.В. участвал с труд и парични средства в закупуването на имота и
изграждането на жилищната сграда/западен близнак/, за отношенията между
страните, за намеренията им. А.В. не бил имал финансови възможности да
закупи имот през 1962г. Той бил по-малкият брат, за който наследодателят на
ответниците М.И.В. винаги се бил грижел, тъй като били сираци. М.В. живеел
в гр.С.З., имал добра работа, заемал отговорна длъжност и той поканил брат
си А. да дойде в гр.С.З., осигурил му работа, и го подпомагал финансово. Не
било вярно, че А. не бил посочен като страна по договора за покупка от 1962г.
поради липса на жителство, а поради факта, че нищо не бил купил и не давал
пари. Единствено М.В. и съпругата му Е. закупили имота. След построяване
на сградата М. подпомогнал семейството на брат си, както и на сестра си,
които приютил временно да живеят в неговата къща, докато се устроят. Брат
му А. започнал да си строи апартамент в жилищно-строителна кооперация на
ул.*** в гр.С.З.. Ответниците оспорват Решение № 120/1.03.1984г. на ОС-
Стара Загора по гр.д.№ 117/1984г. и нотариален акт № 40, т.V, дело №
1971/1984г. относно признатото в тях право на собственост на А.В. на
основание давностно владение, тъй като към този момент действала забрана
за придобиване на имоти по давност в градовете, поради което тези
документи били нищожни и не били породили правни последици, а А.В. не
бил станал и не могъл да стане собственик на посоченото основание.
Оспорват и нот.акт за дарение № 167, т.V, дело № 2214/1984г., на който
ищцата се позовава, тъй като той не прехвърлил никакви права, предвид
9
факта, че дарителят не притежавал такива. Отделно от това, договорът за
дарение от 1984г. бил извършен в полза на ищцата, тъй като баща й А.В. вече
бил член-кооператор в ЖСК, а тогава не могъл да притежава два жилищни
имота. Оспорват, че А.В. бил заключил стаи в имота. Твърдят, че цялата
сграда-западен близнак и 1/2 ид. част от поземления имот били тяхна
собственост. Имотът бил ползван и владян от покупката му през 1962г., както
и от 1984г. досега от семейството на М.В. - от него и съпругата му Е., до
смъртта му през 2013г. , а след това и от втората ответница -негова дъщеря.
М.В. и съпругата му Е.В., а след смъртта на първия и дъщеря му Р.К.,
владеели като собственици целия имот от покупката през 1962г. до сега,
както процесиите 1/2 ид.част от жилищната сграда- западен близнак и 1/4
ид.част от поземления имот постоянно, явно, спокойно, несъмнено,
непрекъснато до сега. От 1984г., откогато демонстрирали, че упражняват
фактическа власт върху целия имот като свой, ответниците владеят за себе си
и своят процесиите идеални части. Само те плащали данъци за имота,
поддържали сградата, правели подобрения, ремонти, афиширали правото си
на собственост, а от 1984г. до сега ищцата не била ползвала имота, не била
имала никакви претенции за него. Така, като собственици повече от 25
години, ответниците придобили правото на собственост върху имотите по
давност и наследство и се снабдили с нотариален акт за собственост по
давностно владение и наследство- акт № 51, т.ІІ, рег.№ 3885, дело №
156/2020г. на нотариус Р.Б., с рег.№ 435 и район РС-Стара Загора.
Оспорват твърденията на ищцата за водени помежду им разговори за
продажба на имота.
Молят съдът да отхвърли предявения отрицателно установителен иск
като неоснователен.
За да постанови решение, районният съд е приел от фактическа страна
следното: С нотариален акт № 11, том IV, дело 1268/1962г., на нотариус при
Народния съд в гр. Стара Загора, ответницата Е.И. Д. и съпругът й М.И.В. са
закупили от М.И.Г. 138/318 идеални части от дворно място в гр. С.З., цялото
с площ от 318 кв.м., на ул. ***, представляващо парцел III-6414 от кв.323 по
плана на гр. С.З.. Върху имота е имало учредено право на строеж, по силата
на Нотариален акт № 53, том III, дело 992/1961г. Собствениците на дворното
място - М.Г. и И.Г., са си отстъпили взаимно един на друг правото на строеж
всеки върху своята част от съсобствения недвижим имот. В полза на М.Г. е
било отстъпено право на строеж върху западната част от имота, което по
силата на договора за покупко продажба е преминало върху купувачите Е. Д.
и М.В..
С Решение № 120 от 01.03.1984г., постановено по в.гр.д. № 117/1984г.,
по описа на Старозагорски окръжен съд, е признато за установено по
отношение на М.И.В. и Е.И.В., че А.И.В. е собственик по давностно владение
10
на 1/4 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда - II етаж, 1/2
ид.ч. от стълбищната клетка, тавана и тоалетната, на една сутеренна стая,
находящи се в гр. С.З., ***. С Резолюция от 05.06.1984г., постановена по
гр.надз. преписка № 2804/1984г., по описа на Върховният съд на РБ,
постановеното от СтОС решение е прието за законосъобразно и обосновано.
По силата на нот. Акт по обстоятелствена проверка № 40, том V, дело
№ 1971/1984г. на нотариус при СтРС, А.И.В. е признат за собственик по
давностно владение върху следните имоти: 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото
от 315 кв.м., находящо се в гр. С.З., ***, заедно с втория етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда - западен близнак, построен в гореописаното дворно
място, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата, стълбищната клетка, тавана, тоалетната, и една стая - северозападна,
в сутеренния етаж. Недвижимите имоти, предмет на посочения нот. акт по
обстоятелствена проверка са дарени от А.В., действащ със съгласието на
съпругата си И. В., на дъщеря им Р.К. - ищцата по делото, с нот. акт за
дарение № 167, том V, дело № 2214/1984г. на нотариус при СтРС.
М.И.В. е починал на 04.09.2013г., като е оставил за свои законни
наследници ответниците по делото - съпругата си Е.В. и дъщеря си Р.К.. С
нотариален акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г. на Нотариус Р.Б.,
с peг. № 435 и с район на действие СтРС, ответниците Е.В. и Р.К. са признати
за собственици по давностно владение и наследство при квоти: 3/4 ид.ч. за
Е.В., 1/4 ид.ч. за Р.К. на следните недвижими имоти: на 1/4 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 68850.509.4500, находящ се в гр. С.З., *** ***, с
площ 320 кв.м. , с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI, заедно
с всички подобрения и приращения в описаното дворно място, съгл. описание
по скица на СГКК, а съгласно описание по предходни документи: дворно
място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** /бивши ул.***,
съставляващо парцел XIII - 6414, от кв. 323 по плана на град; -1/2 ид.ч. от
сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З., ***, със застроена
площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда -
западен близнак.
Видно от нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г. на
Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС, ответниците Е.В. и
Р.К. са признати за собственици на основание покупка, давностно владение и
наследство, при квоти: 3/4 ид.ч. за Е.В., 1/4 ид.ч. за Р.К. на следните
недвижими имоти: на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
68850.509.4500 находящ се в гр. С.З., *** ***, с площ 320 кв.м., с номер по
предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI, заедно с всички подобрения и
приращения в описаното дворно място, съгл. описание по скица на СГКК, а
съгласно описание по предходни документи: дворно място, цялото с площ от
11
315 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** /бивши ул.***, съставляващо парцел
XIII - 6414, от кв. 323 по плана на града; - сграда с идентификатор
68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З., ***, със застроена площ от 55 кв.м.,
представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда - западен близнак.
При произнасянето си по допустимостта на иска, районният съд е приел,
че правото на собственост на ищцата е оспорено от ответниците, по силата на
признатото им право на собственост за същите идеални части върху същите
недвижими имоти, придобито на основание давностно владение и наследство,
за което е издаден констативен нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело №
156/2020г. на Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС, както и
нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г. на Нотариус Р.Б.,
с peг. № 435 и с район на действие СтРС. От втория нот. акт, съдът е
установил, че признатото право на ответниците се простира върху цялата
сграда, т.е. вкл. и ½ ид.ч. от сградата, предмет на иска по настоящото дело.
От представеното съдебно решение, съдът е приел, че признатото право
на собственост в полза на А.В. е за 1/ 2 ид.ч. от жилищната сграда, като е
направено пояснение, че тази ид.част се състои от втори етаж на сградата.
Нито постановеното съдебно решение, нито договорът за дарение са
нищожни, в каквато насока е оспорването на ответниците. Налице е
идентичност между принадлежащото на ищцата право и оспореното такова от
страна на ответниците. Със заявеното от ищцата самостоятелно право върху
процесиите недвижими имоти - 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68850.509.4500 и 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с
предназначение еднофамилна жилищна сграда, находящи се в гр. С.З., ***, и
при твърдения от страна на ответниците за притежавани от тях вещни права
върху същите обекти, за ищцата е налице правен интерес от предявения
отрицателно установителен иск за собственост. Правен интерес от
предявяване на установителен иск е налице, когато ответникът извърши
правни или фактически действия, чрез които оспорва претендираното от
ищеца право. В случая издадените нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело №
156/2020г., и нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., двата акта
на Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС. Тъй като
оспорването смущава нормалното упражняване на правото на собственост, то
носителят на това право има интерес от предявяване на установителен иск,
който ще разреши спора със сила на присъдено нещо.
За да уважи иска, районният съд е приел, че доводите на ответниците,
че от покупката на процесните недвижими имоти през 1962г. и от датата на
постановяване на съдебното решение през 1984г., до настоящия момент,
семейството на М.В. - наследодател на ответниците, е владяло изцяло същите
недвижими имоти, съдът е намерил за неоснователни.
От показанията на св. Г.М., съдът е установил, че през 2019г., заедно с
12
ищцата е отишла да огледат втория етаж от процесната къща, за който знае,
че е собствен на ищцата Р.К.. Установява, че в този момент на къщата се
правел ремонт, но двете стаи на втория етаж са били заключени. Ищцата е
успяла да отключи само едната стая, а на другата ключалката е била клеясала.
Посочва,че къщата е с един общ вход, като за да се стигне до втория етаж
трябва да се мине през първия, а за да се стигне до покрива, трябва да се мине
през втория етаж.
Св. Л.К. – съпруг на ищцата твърди, че през 2016г. се е появил купувач
за цялата къща, но така и не се стигнало до сделка. През 2019г. на покрива на
къщата е направен ремонт, без знанието на ищцата. Впоследствие,
ответниците са поискали от ищцата припадащата й се част от паричните
средства за ремонта. Свидетелят твърди, че още през 2016г. между страните
са се водили разговори за изкупуването на етажите, като ответницата Р.К. е
предложила на ищцата да й изкупи етажа на половин цена. До сделка не се е
стигнало.
От удостоверение от 23.04.2021г., издадено от „Електроразпределение
Юг" ЕАД, както и от писмо, адресирано от същото дружество до ищцата,
съдът е установил, че считано от 07.12.2016г. за обект, находящ се в гр. С.З.,
***, на името на ищцата Р.К. има открита партида, с клиентски номер
**********, ИТН 2060704. През периода 2005г. - 2016г. титуляр на партидата
е бил А.В.. От удостоверение изх.№ 9240827 - 1 - 2/19.04.2021г., издадено от
„ЕВН България електроснабдяване" ЕАД, съдът е приел, че за периода
01.01.2011г. до момента на издаване на удостоверението, по партидата на
ищцата няма консумирана електрическа енергия и задължения.
Според районния съд при спор за собственост, когато и двете насрещни
страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство
или с нотариални актове - констативни или такива за правна сделка, всяка
една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест / е ТР № 11/2012 г., ОСГК
на ВКС/. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че по
отношение на процесните имоти е налице влязъл в законна сила съдебен акт,
по силата на който наследодателят на ищцата е признат за собственик, по
давностно владение. Наследодателят се е снабдил с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка за процесните имоти, които
впоследствие е дарил на дъщеря си - ищцата Р.К..
Съдът е установил, че наследодателят на ищцата - А.В., е придобил по
силата на постановен съдебен акт правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от
дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда - II етаж, 1/2 ид.ч. от
стълбищната клетка, тавана и тоалетната, и на една сутеренна стая, находящи
се в гр. С.З., ***, които имоти, впоследствие е дарил на дъщеря си - ищцата.
Останалите ¼ ид.ч. от дворното място, и ½ ид.ч. от жилищната сграда и ½
13
ид.ч. от общите части, са собствени на М.В. и Е.В./ в режим на СИО/. След
смъртта на М.В., неговите законни наследници наследяват, както следва: ¾
ид.ч. за Е.В. и ¼ ид.ч. за дъщеря му Р.К.. От това следва, че след смъртта на
М.В. през 2013г., ответниците са станали собственици на основание
наследствено правоприемство на съответните идеални части.
Съдът е приле, че по делото не се установява ответниците да са
упражнявали лично или чрез другиго фактическа власт по отношение на
спорните 1/4 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда. Според
районният съд не се установява ответниците, а преди това и техния
наследодател, да са противопоставили на А.В., и впоследствие на ищцата,
намерението да владеят имота в повече от собствените им идеални части. В
тежест на ответниците е да докажат, че са завладели правата на ищцата, като
намерението им е намерило външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на собственика и съответно са ги
придобили след изтичането на десетгодишния давностен срок. От събраните
гласни доказателства съдът е приел за установено, че ответниците, както и
наследодателя им, са живели и ползвали процесиите имоти. В същата къща,
за периода 2005г. - 2016г. е имало открита отделна партида за потребление на
електрическа енергия - на името на А.В., която след смъртта му е прехвърлена
на името на ищцата Р.К.. Видно от представеното удостоверение, издадено от
„ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, за периода 01.01.2011г. - 2021г., по
същата партида няма консумирана електрическа енергия, което обстоятелство
оборва твърдението, че цялата къща е била ползвана от ответниците.
Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва състава на
придобивната давност, а е необходимо фактическата власт да се упражнява с
намерение за своене. По делото не се установява, че ответниците, респ.
техния наследодател, са отрекли правата на ищцата, респ. на наследодателя й
А.В., и това да е станало достояние на нея/него. Напротив, ищцата е била със
съзнанието, че тази ½ ид.ч. от къщата е нейна собственост, като е предприела
действия по продажбата й. Манифестирането на намерението да се свои
имота е основен елемент от придобивното основание. Липсват доказателства
за такъв манифест, от страна на ответниците. Не се доказва владение от
ответниците в предвидения от закона срок от 10 години по отношение на
идеалните части на ищцата. Преминаването през чужд имот, респ. ползването
му, не е владение. Поради това, съдът е приел предявеният отрицателно
установителен иск за основателен и го е уважил.
Съдът е счел, че с оглед на възприетото разрешение за основателност на
предявения отрицателно установителен иск за собственост, се следва
отменяването на нотариални актове - нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело
№ 156/2020г., на Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС, и
нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., на Нотариус Р.Б., с peг.
14
№ 435 и с район на действие СтРС. Вторият нот. акт следва да бъде отменен
за размера от 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68850.509.4500,
и за размера от 1/ 2 ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес
гр. С.З., ***, за които идеални части са констатирани неоснователно вещни
права за ответниците.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
Старозагорския районен съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Изцяло споделя и съображенията на районния съд относно допустимостта на
предявения отрицателен установителен иск за собственост. Безспорно е
оспорването на претендираните от ищцата права от страна на ответниците,
което обуславя наличие на правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск. Правото на собственост на ищцата е оспорено от
ответниците, които са се снабдили с констативен нотариален акт за
процесните идеални части върху същите недвижими имоти, на основание
давностно владение и наследство. Това са констативен нот.акт № 51, том II,
рег.№ 3885, дело № 156/2020г. и нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886,
дело № 157/2020г. на Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС.
Видно от втория нот. акт, признатото право на ответниците се простира върху
цялата сграда, т.е. вкл. и ½ ид.ч. от сградата и върху ¼ ид. ч. от дворното
място, предмет на иска по настоящото дело.
По силата на съдебно решение № 120 от 01.03.1984г., постановено по
в.гр.д. № 117/1984г., по описа на Старозагорски окръжен съд, е признатото
право на собственост в полза на А.В. за ½ ид.ч. от жилищната сграда, като
съдът е индивидуализирал тази ид.част като втори етаж на сградата. Налице е
идентичност между принадлежащото на ищцата право и оспореното такова от
страна на ответниците. Със заявеното от ищцата самостоятелно право върху
процесиите недвижими имоти - ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68850.509.4500 и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с
предназначение еднофамилна жилищна сграда, находящи се в гр. С.З., ***, и
при твърдения от страна на ответниците за притежавани от тях вещни права
върху същите обекти, за ищцата е налице правен интерес от предявения
отрицателно установителен иск за собственост. Правен интерес от
предявяване на установителен иск е налице, когато ответникът извърши
правни или фактически действия, чрез които оспорва претендираното от
ищеца право. В случая съставените нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело №
156/2020г. и нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г. от
Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС са точно такива
правни дейдствия, с които ответниците оспорват правата на ищцата в
собствеността и смущават нормалното упражняване на правото й на
собственост, поради което носителят на това право има интерес от
предявяване на установителен иск, който ще разреши спора със сила на
15
присъдено нещо.
Фактическата обстановка правилно е установена от
първоинстанционния съд. С нотариален акт № 11, том IV, дело 1268/1962г.,
ответницата Е.И. Д. и съпругът й М.И.В. са закупили от М.И.Г. 138/318
идеални части от дворно място в гр. С.З., цялото с площ от 318 кв.м., на ул.
***, представляващо парцел III-6414 от кв.323 по плана на гр. С.З.. Върху
имота е налице учредено право на строеж, по силата на Нотариален акт № 53,
том III, дело 992/1961г. Собствениците на дворното място - М.Г. и И.Г., са си
отстъпили взаимно един на друг правото на строеж всеки върху своята част от
съсобствения недвижим имот. В полза на М.Г. е отстъпено право на строеж
върху западната част от имота, което по силата на договора за покупко
продажба е преминало върху купувачите Е. Д. и М.В..
С Решение № 120 от 01.03.1984г., постановено по в.гр.д. № 117/1984г.,
по описа на Старозагорски окръжен съд, е признато за установено по
отношение на М. И.В. и Е.И.В., че А.И.В. е собственик по давностно
владение на 1/4 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда - II
етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищната клетка, тавана и тоалетната, на една сутеренна
стая, находящи се в гр. С.З., ***. С Резолюция от 05.06.1984г., постановена по
гр.надз. преписка № 2804/1984г., по описа на Върховният съд на РБ,
постановеното от СтОС решение е прието за законосъобразно и обосновано.
С нот. акт по обстоятелствена проверка № 40, том V, дело №
1971/1984г. на нотариус при СтРС, А.И.В. е признат за собственик по
давностно владение върху следните имоти: 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото
от 315 кв.м., находящо се в гр. С.З., ***, заедно с втория етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда - западен близнак, построен в гореописаното дворно
място, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата, стълбищната клетка, тавана, тоалетната, и една стая - северозападна,
в сутеренния етаж. Наследодателят на ищцата - А.В., действащ със съгласието
на съпругата си И. В. е дарил на дъщеря си собствения си недвижим имот,
описан по – горе. Договорът е отразен в нот. акт за дарение № 167, том V,
дело № 2214/1984г. на нотариус при СтРС.
М.И.В. е починал на 04.09.2013г., а негови законни наследници са
ответниците по делото - съпругата си Е.В. и дъщеря си Р.К..
С нотариален акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г. Нотариус
Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС, е признала ответниците Е.В. и
Р.К. за собственици по давностно владение и наследство при квоти: 3/4 ид.ч.
за Е.В., 1/4 ид.ч. за Р.К. на следните недвижими имоти: на 1/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 68850.509.4500, находящ се в гр. С.З., ***
***, с площ 320 кв.м. , с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI,
заедно с всички подобрения и приращения в описаното дворно място, съгл.
описание по скица на СГКК, а съгласно описание по предходни документи:
16
дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** /бивши
ул.***, съставляващо парцел XIII - 6414, от кв. 323 по плана на град; -1/2 ид.ч.
от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З., ***, със
застроена площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна жилищна
сграда - западен близнак.
С нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г.,
Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС е признала
ответниците Е.В. и Р.К. за собственици на основание покупка, давностно
владение и наследство, при квоти: 3/4 ид.ч. за Е.В., 1/4 ид.ч. за Р.К. на
следните недвижими имоти: на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№ 68850.509.4500 находящ се в гр. С.З., *** ***, с площ 320 кв.м., с номер по
предходен план 4500, в кв. 323, парцел XI, заедно с всички подобрения и
приращения в описаното дворно място, съгл. описание по скица на СГКК, а
съгласно описание по предходни документи: дворно място, цялото с площ от
315 кв.м., находящо се в гр. С.З., *** /бивши ул.***, съставляващо парцел
XIII - 6414, от кв. 323 по плана на града; и на сграда с идентификатор
68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З., ***, със застроена площ от 55 кв.м.,
представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда - западен близнак.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни
доказателства. Свидетелката Г.М. твърди, че през 2019г., заедно с ищцата е
посетила процесната къща, по повод продажбата и. Р. и е показала втория
етаж от процесната къща, която е нейна собственост. В този момент на
къщата се е правил ремонт на покрива. Двете стаи на втория етаж са били
заключени, а Р. е успяла да отключи само едната стая, тъй като ключалката на
другата е била клеясала. Разбрала от ищцата, че имотът има отделна партида
за ток, който е спрян и обща партида за вода. Къщата е с един общ вход, има
тоалетна и баня на приземния етаж, под стълбищната клетка, като за да се
стигне до втория етаж трябва да се мине през първия, а за да се стигне до
покрива, трябва да се мине през втория етаж. Свидетелката установява, че по
повод на продажбата е разговаряла и с Р..
Св. Л.К. – съпруг на ищцата твърди, че през 2016г. се е появил купувач
за цялата къща, но не се стигнало до сделка. Водили се разговори за ремонт
на покрива, по предложение на Р., но офертата била много скъпа. По – късно
през 2019г. на покрива на къщата е бил направен ремонт, без знанието на
ищцата. Впоследствие ответниците са поискали от ищцата припадащата й се
част от паричните средства за ремонта. Свидетелят твърди, че още през
2016г. между страните са се водили разговори за изкупуването на етажите,
като ответницата Р.К. е предложила на ищцата да й изкупи етажа на половин
цена. До сделка не се е стигнало.
Св. Г.Г. – съсед от 1961 до 1980г. установява, че през този период в
къщата са живели М. и Е.В., от които знаел, че къщата е тяхна. Последните са
17
построили сами къщата. А. е живял в апартамент на ул. Ж.Д. и не е участвал в
къщата на М.. Посочва, че къщата е на два етажа, с тераса между етажите,
като до покрива се стига по вътрешна стълба от първия етаж.
Св. М.Ж., която от 1985г. живее в съседство със семейството на Е. и
М.В.и установява, че къщата близнак, в която е живяло семейството се състои
от два етажа, като на втория етаж има тераса, на която са простирали дрехи и
са държали тикви.Тя не се е качвала на втория етаж. Санитарният възел на
къщата се намира в приземния етаж. Свидетелката е ходила много пъти на
първия етаж, за разлика от втория етаж. Твърди, че на втория етаж има две
стаи, които не са се поддържали. Твърди, че всички знаят, че тази къща е на
М. и Е.. Не знае дали в къщата е живяла Р.К., но знае, че децата й са живели
там.
Св. Е.Г. установява, че къщата, находяща се на ***, е на М. и Е.В..
Къщата е близнак, като сем. Велеви живеят в западния близнак. Твърди, че
често е посещавал къщата и не знае друг да е живял в нея, нито да има
заключени стаи.
Видно от удостоверение от 23.04.2021г., издадено от
„Електроразпределение Юг" ЕАД и от писмо, изходящо от същото дружество
до ищцата, считано от 07.12.2016г. за обект, находящ се в гр. С.З., ***, на
името на ищцата Р.К. има открита партида, с клиентски номер **********,
ИТН 2060704. През периода 2005г. - 2016г. титуляр на партидата е бил А.В..
От удостоверение изх.№ 9240827 - 1 - 2/19.04.2021г., издадено от „ЕВН
България електроснабдяване" ЕАД, се установява, че за периода 01.01.2011г.
до момента на издаване на удостоверението, по партидата на ищцата няма
консумирана електрическа енергия и задължения.
При така събраните по делото гласни и писмени доказателства, които ги
потвърждават, съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. М. и
К., досежно обстоятелството, че двете стаи на втория етаж на къщата –
близнак не са били използвани от никого и са били заключени от собственика
А.В., а ключ за тези стаи е притежавала ищцата.
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират
да са собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални
актове - констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да
докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест / е ТР № 11/2012 г., ОСГК на
ВКС/.
По отношение на процесните имоти е налице влязъл в законна сила
съдебен акт, с който наследодателят на ищцата е признат за собственик, на
основание давностно владение. Наследодателят се е снабдил с нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка за процесните имоти, а
впоследствие извършил дарение на същите имоти на дъщеря си - ищцата
18
Р.К..
Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата, като навеждат
доводи, че са придобили правото на собственост върху идеалните й части, на
основание давностно владение.
Давностното владение е оригинерно основание за придобиване право на
собственост и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта
като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1
ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването
на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.
Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на
посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване
предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху
имота представлява владение.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г.
Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост върху
чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в определения от
закона срок. При съсобственост върху имот, собственикът на определена
идеална част е владелец на тази част и държател на частите на останалите
съсобственици. Разпоредбата на чл. 69 ЗС презумира, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето
случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че
съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота,
владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия
съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
19
техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във
владение. В тези случаи презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена и
доказателствената тежест се размества.
По делото се установява, че наследодателят на ищцата - А.В. е признат
по силата на влязъл в сила съдебен акт на собственик на ¼ ид.ч. от дворното
място, ½ ид.ч. от жилищната сграда - II етаж, ½ ид.ч. от стълбищната клетка,
тавана и тоалетната, и на една сутеренна стая, находящи се в гр. С.З., ***,
които имоти, впоследствие е дарил на дъщеря си - ищцата. Останалите ¼
ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите
части, са собствени на М.В. и Е.В. /в режим на СИО/. След смъртта на М.В.,
респективно – на неговите законни наследници: ¾ ид.ч. за Е.В. и ¼ ид.ч. за
дъщеря му Р.К..
От събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира
че по делото не се установява ответниците да са упражнявали лично или чрез
другиго фактическа власт по отношение на спорните ¼ ид.ч. от дворното
място, ½ ид.ч. от жилищната сграда. Не се установява ответниците, а преди
това и техния наследодател, да са противопоставили на А.В., а впоследствие
на ищцата, намерението да владеят имота в повече от собствените им идеални
части. В тежест на ответниците е да докажат, че са завладели правата на
ищцата, като намерението им е намерило външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на собственика и съответно са ги
придобили след изтичането на десетгодишния давностен срок. От събраните
гласни доказателства се установява единствено, че ответниците, както и
наследодателя им, са живели и ползвали първия етаж на процесните имоти и
са обработвали дворното място. Безспорно се установи, че къщата, за
периода 2005г. - 2016г. е открита отделна партида за потребление на
електрическа енергия - на името на А.В., която след смъртта му е прехвърлена
на името на ищцата Р.К.. От представеното удостоверение на „ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, се установи че за периода 01.01.2011г. - 2021г., по
същата партида няма консумирана електрическа енергия, което обстоятелство
доказва твърдението на ищцата, че двете стаи на втория етаж не са били
използвани от ответниците. Упражняването на фактическа власт върху даден
имот не изчерпва състава на придобивната давност, а е необходимо
фактическата власт да се упражнява с намерение за своене. По делото не се
установява, ответниците, респ. техния наследодател, да са отрекли правата на
ищцата, респ. на наследодателя й А.В., и това да е станало достояние на
вторите. Напротив, ищцата е била със съзнанието, че тази ½ ид.ч. от
процесната къща е нейна собственост. В тази насока са предприетите от нея
действия по продажбата й. Манифестирането на намерението да се свои
имота е основен елемент от придобивното основание. Липсват доказателства
за такъв манифест, от страна на ответниците. Не се доказва владение от
20
ответниците в предвидения от закона срок от 10 години по отношение на
идеалните части на ищцата. Преминаването през чужд имот, респ. ползването
му, не е владение. Поради това, предявеният отрицателно установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Възраженията на въззивниците, че въззиваемата нямала титул за
собственост на процесните имоти, а представяла нотариален акт за право на
собственост върху реална част – реален втори етаж от жилищна сграда –
западен близнак, както и че съдът неоснователно приел, че въззиваемата се
легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение № 167, т.V, дело
№2214/1984г. на Старозагорския нотариус на ½ ид.част от дворно място и
втори етаж от жилищната сграда, пропускайки „реално“, като не възпроизвел
точно текста на нотариалния договор, в който изрично бил посочен предмета
му – право на собственост на „реално втория етаж“ и принадлежаща ¼
ид.част от дворно място, т.е. реален обект, а претенцията на въззиваемата
била заявена за ½ ид.част от жилищна сграда съдът намира за неоснователни.
Това е така, защото правата на ищцата произтичат от правата на нейния
наследодател А.В., който по силата на съдебно решение на Старозагорския
окръжен съд е признат по отношение на М.В. и Е.В. за собственик по
давностно владение на ¼ ид.ч. от дворното място, ½ ид. ч. от жилищната
сграда – ІІ етаж, ½ ид.ч. от стълбищна клетка, тавана и тоалетната и на една
стая в сутерена, находящи се в гр.С.З., ***. Посоченият от съда втори етаж,
не означава реална собственост на втория етаж, доколкото върху сградата не
е извършена делба между страните. Без значение е обстоятелството, как точно
е описан процесния недвижим имот в съставения от нотариуса в полза на
А.В. констативен нотариален акт и в договора за дарение на имота на ищцата.
Възражението на въззивниците, че съдът не отчел, че въззиваемата не
оспорила изрично притежаваните от тях права, не оспорила представените по
делото техни нотариални актове и констатациите на нотариуса в тях, както и
доказателствата, съдържащи се в нотариалните дела също е неоснователно.
Констативните нотариални актове, с които се признава правото на
собственост върху даден имот не се ползват с материална доказателствената
сила на "официален документ" по смисъла на чл. 179. ал. 1 от ГПК. При
оспорването им пред съда не се открива производство по чл. 193 ГПК. Когато
и двете страни в правния спор пред съда легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В този
смисъл доколкото и двете насрещни страни в настоящото производство по
21
иск за собственост се легитимират с нотариални актове, всяка страна на общо
основание следва да установи правото си на собственост и не е необходимо да
оспорва нотариалния акт на другата страна, нито се открива производство по
оспорването му.
Възражението на въззивниците, че районният съд не обсъдил всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, не взел предвид твърденията на страните, или ги пресъздал
превратно, не според точния им смисъл, както и не взел предвид направените
възражения и доводи, не приложил правилно относимите материалноправни
норми съдът намира също за неоснователно. Не е налице
вътрешнопротиворечивост и непоследователност в мотивите на съда,
постановил решението в първата инстанция. Напротив, съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приложил е правилно относимите материалноправни норми и е направил
логически издържани и обосновани изводи.
Съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариалният акт може да бъде отменен
или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на
трети лица. Предвид изводът за основателност на предявения отрицателен
установителен иск за собственост, следва да се отменят нотариални актове -
нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г., на Нотариус Р.Б., с peг.
№ 435 и с район на действие СтРС изцяло и нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886,
дело № 157/2020г., на Нотариус Р.Б., с peг. № 435 и с район на действие СтРС
до размера ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68850.509.4500 и до
размера ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 68850.509.4500.3, с адрес гр. С.З.,
***, в които идеални части, нотариусът е констатирал неоснователно вещни
права за ответниците.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС – Стара Загора е правилно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се
уважава.
С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира,
че направените от въззиваемата разноски за един адвокат в размер на 1150 лв.
следва да се заплатят от въззивниците.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260679 от 23.07.2021г., постановено по
22
гр.дело № 4932/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Е.И.В., ЕГН **********, от гр.С., *** и Р. М. К., ЕГН
**********, от гр.С., *** да заплатят на Р.А.К., ЕГН **********, от гр. К.,
*** сумата от 1150 лв., /хиляда сто и петдесет/, представляващи направените
по делото разноски за адвокатска защита във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23