№ 7054
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110140024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на
Решение № 9708 от 30.08.2022 г. постановено по гр. д. № 40024/2021 по описа
на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че в полза на ищеца не се дължат разноски, а
евентуално, че са налице предпоставки за намаляването им под определения
законоустановен минимум. Поддържа се, че в производството по чл. 248 ГПК
в полза на молителя се дължат разноски.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД е направено
в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което
се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е
неоснователно.
С Решение № 9708 от 30.08.2022 г. постановено по гр. д. № 40024/2021
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И.
А. П. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5333,75 лв.,
1
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.04.2008г. до 31.07.2014г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ № 61, вх.2, ап.24, аб. № 18996¸ сумата от 250,69 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ № 61, вх.2, ап.24, аб. № 18996, както и сумата от 145,06
лв., представляваща цена на услуга на дялово разпределение за периода от
01.04.2008г. до 30.04.2018г. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена да заплати на И. А. П. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 819,18
лв. разноски в производството, включващи 229,18 лв. държавна такса и 590
лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и уваважаването на предявения иск, в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът законосъобразно е възложил
разноски, които в случая включват държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, като е изложил своите мотиви за неоснователност на
възражението на ответната страна за приложение на чл. 78, ал.2 ГПК.
Адвокатското възнаграждение е в размер на 590 лв., като според молителя
същото следва да бъде намалено поради фактическата и правната сложност на
делото. Съгласно установената съдебна практика крайният срок, до който
може да се направи на основание чл. 78, ал.5 ГПК възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е до приключване на устните
състезания по делото в съответната инстанция /Определение №
17/17.01.2014г. по гр.д. № 5628/2013г. на ВКС, III ГО/. В настоящия случай
такова възражение не е направено своевременно от ответното дружество,
предвид което не е налице основание за намаляването на адвокатското
възнаграждение. Още повече, намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК не може да бъде под
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
който от своя страна определя, че размерът на възнаграждението не следва да
бъде под посочения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. В случая размерът на исковата претенция възлиза на 5729.50
лв. и адвокатският хонорар от 590 лв. не надвишава минималният размер,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от горепосочената наредба /В редакцията й от бр.
68 от 31.07.2020 г./.
Що се отнася до твърдението, че разноски на молителя се дължат в
2
производството по чл. 248 ГПК, съдът го намира за неоснователно.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Произнасянето на
съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което
нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е
самостоятелен като предмет на адвокатска/юрисконсултска защита, поради
което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса. Ето защо, в настоящото производство по чл. 248 ГПК разноски на
страните не се дължат /Определение № 60247 от 16.08.2021 г. по ч. гр. д. №
558/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.
гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
С оглед на гореизложеното молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за
изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 191639 от 15.09.2022 г. от
„Топлофикация София“ ЕАД за изменение на Решение № 9708 от 30.08.2022
г. постановено по гр. д. № 40024/2021 по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3