Решение по дело №3742/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 558
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191720103742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 558 / 10.3.2020г.

гр. Перник, 10.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 3742 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С, срещу В.А.А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2010.85 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в ***, от които главница в размер на 1817.73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 193.12 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус М. М., с район на действие Пернишки РС и копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. А.П.. Последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като недопустими, евентуално ги оспорва по основание и размер. По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба не отговаря на минималните изисквания за съдържание по ГПК.

По отношение на основателността счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото ответникът не бил потребител на топлинна енергия – не бил нито собственик, нито ползвател на имота. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Твърди се, че липсва договор между етажната собственост и фирма за дялово разпределение. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия и счита, че същото не е изчислено правилно. Оспорва се и представеното извлечение от сметка като се твърди, че това е частен свидетелстващ документ и от него не може да се установи, дали претенциите на ищеца са правилно и законосъобразно изчислени. Твърди се, че счетоводството на ищеца не е водено правилно. Поддържа се, че не ставало ясно как са начислени сумите за главници и лихви. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството е извършена комплексна съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза.  

В съдебно заседание на 24.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

В проведеното съдебно заседание особеният представител на ответника изразява становище за цялостно, евентуално частично отхвърляне на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 740/07.02.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус М.М.се установява, че на 20.08.1998 г. недвижим имот с адрес: ***, ап. 21 е продаден от ответницата В.А.А., с ЕГН: ********** на лицето л.х.и.. От посочения нотариален акт се установява също, че продавачът В.А.А. е запазила правото на ползване върху апартамента, предмет на продажбата, до края на живота си.  

На следващо място от приложено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че апартамент № 21, находящ се в *** е деклариран като собствен на лицата Л. И. и И. И..    

По делото е изготвена и приета комплексна техническо икономическа съдебна експертиза /КТИСЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 21.12.2000 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 1817.73 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1817.73 лева - главница. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2017 г. 25.01.2019 г. е в размер на 193.12 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. 

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Действително в задача 7 /задача 1 от икономическата част/ от експертизата в икономическата й част е посочен като процесен период – 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както обръща внимание особеният представител. Посоченото разминаване обаче съдът приема за допусната от вещото лице техническа грешка, доколкото в останалата част от заключението по поставените задачи е посочен правилният процесен период – 01.05.2017 г.до 30.04.2018 г. По тези съображения и посочената грешка не може да се приеме за съществена и не може да обуслови неприемане на експертното заключение, нито да постави под съмнение неговата правилност.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 740/07.02.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус м.м./ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото през процесния период е ползвател на процесния имот.

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е ползвател на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след извършване на обективираната в приложения нотариален акт сделка.

В тази връзка следва да се отбележи, че действително по делото се установява, че през процесния период собственици на имота са други лица. При учредено ограничено вещно право на ползване обаче, собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на понятието „вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв случай облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите условия на дружеството е предвидена солидарна или разделна отговорност на собственика и ползвателя. При това положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.

По тези съображения съдът достигна до извода, че ответницата отговоря за пълния размер на начислените суми през процесния период, доколкото същата е била потребител на топлинна енергия през целия процесен период. Този извод не се променя от обстоятелството, че собственици на имота са други лица. В тази връзка и възражението на процесуалния представител на ответника, че ползвателят и собственикът следва да отговарят по равно за задълженията за топлинна енергия е неоснователно. Както се посочи и по-горе фигурата на ползвателя измества тази на собственика, поради което именно ползвателят отговаря за процесните задължения изцяло, доколкото в законодателството не се съдържа разпоредба, която да предвижда разделна отговорност.  

Неоснователни и са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е 1817,73 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на ответницата.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 193,12 лева, считано от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2019 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 90.22 лева, от които 40.22 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да й бъдат присъдени изцяло.

По разноските в производството по гр.д. № 3742/2019 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 40.22 лева държавна такса, 300 лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 10 лева – такса за съдебни удостоверения и 300 лева – възнаграждение на особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски, видно от представените по делото платежни нареждания, действително са извършени. В тази връзка предвид изхода на делото същите следва да бъдат присъдени изцяло.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 2010.85 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в ***, от които главница в размер на 1817.73 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 193.12 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС.

ОСЪЖДА В.А.А., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 90.22 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 750.22 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 857 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                       К. КОСТАДИНОВА