РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. В., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С.Ж. С.
В. Й. М.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500449 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Д.М.В.-К.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: област В., община В., с. А. 3776, ж.к. местност Г., ул. „*”
№ *, чрез адв. Д.П., вписана в САК, със съдебен адрес: гр. С., п.к. *, ул. „С.”
№ *, вх. * ет. * ап. * Срещу Решение № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. №
185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав, Районен съд - В. , с
което са уважени предявените искове от Н. АТ. Н., ЕГН **********, с които
се оспорва законосъобразността на уволнението му, извършено със Заповед
рег. № ЗАП - 662/08.12.2020 г., и извършеното уволнение е отменено като
незаконосъобразно, възстановен е на предишната си работа и Дружеството е
осъдено да му заплати обезщетение поради оставането му без работа за 3
месеца и 3 000 лв., както и разноски.
Посочва се, че първоинстанционният съд, не е преценил правилно
събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно
голяма част от тях , допуснал е нарушения и относно приложимата законова
разпоредба. Считат Обжалваното решение за необосновано, тъй като поради
1
неправилно тълкуване на закона съда игнорира установени по делото факти и
не ги взема предвид при решаване на спора. Неправилно и незаконосъобразно
е прието, че в Заповедта за уволнение „е описано само нарушение,
извършено на 06.11.2020 г и игнорирано съдържанието на Заповедта за
уволнение и множество неоспорени писмени, гласни и веществени
доказателства.Незаконосъобразно се игнорира, посоченото в параграф 2,
страница 2 на Заповедта за уволнение, свидетелските показания на М.Д. и
А.Б., от които се установило, че на 16.11.2020 г. след като са видели на
камерите, че Ищецът извършва нарушения, прекият му ръководител е отишъл
на ГКПП и го е уведомил устно за установените нарушения, изяснил е на
Ищеца какво са видели на видеозаписите и му е предал на ръка списъка, в
който е посочено нарушението на 16.11.2020 г., игнорира неоспорения от
Ищеца факт, че на 16.11.2020 г. прекият ръководител на Ищеца го уведомява
устно за установените нарушения, изяснява на Ищеца какво са видели на
видеозаписите и му предава на ръка списък (Приложение № 25 към отговора
на искова молба) с конкретни въпроси, дати и нарушения, във връзка с които
Ищецът да даде обяснения.
Игнорирани са и неоспорените от Ищеца негови Обяснения от 16.11.2020 г.,
входирани в Дружеството с рег. № ВХ-0168 от 21.11.2020 г. , записи от
камерите в помещението за видеонаблюдение и приложени на хартиен
носител кадри от тези записи именно от 16.11.2020 г. От тях се вижда
извършването на 16.11.2020 г. на нарушенията.
Твърди се, че е нарушен закона и съда игнорирана задължителната
практика на ВКС. Съгласно Определение № 415 от 09.05.2018 г. по гр. д. №
168 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение, за да се гарантира възможността за
ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по
начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или
служител.Според задължителното тълкуване, дадено в редица съдебни
решения, постановени в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК - решение № 395 по
гр.д. № 1629 за 2009 г. на III ГО, решение № 530 по гр.д. № 1654 за 2009 г. на
III ГО, решение № 304 по гр.д. № 723 за 2009 г. на IV ГО, при преценка
законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената
2
цифрово законова квалификация и заявените в мотивите обстоятелства,
меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези
обстоятелства. Този извод се обосновава с необходимостта
работникът/служителят да бъде уведомен за причините за налагането на
дисциплинарното наказание, за да може адекватно да организира защитата си.
Посочва се, че Заповедта за уволнение отговаря на всички законови
изисквания, а дори и да е налице разминаване, то не е основание за отмяната
на Заповедта за уволнение.
В т. 1, страница 1 от Заповедта за уволнение е посочено:„По време на
дневната му смяна като „Оператор сигурност” на ГКПП „Д.М.В.- К.” на
06.11.2020 г., служителят г-н Н. АТ. Н. допуска в стаята за видеонаблюдение
на Дружеството присъствието на 2 външни за структурата на,Д.М.В.-К.” АД
лица: неидентифициран румънски граничен полицай и още едно цивилно
неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение на
Дружеството.“ Посочва се, че горните факти са доказани в производството
чрез свидетелските показания на прекия ръководител на Ищеца - г-н М.Д. и
на офис мениджъра на Дружеството - г-ца А.Б., които са го видели на
записите на камерите за видеонаблюдение от тази дата на Дружеството, както
и на директора на клона на Дружеството в Р. - г-н Т.М.. В този смисъл има
трима свидетели, дали точни и ясни показания за извършеното от Ищеца
нарушение на 06.11.2020 г. подържа се, че с тези си деяния Ищецът е
злоупотребил с доверието на Дружеството, предоставено му по силата на
Трудовия договор и разпространил поверителна информация на Дружеството,
която е част от основния му предмет на дейност и представляват хипотезата
на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, както е посочено в Заповедта за уволнение -
злоупотреба с доверието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения в нарушение и на чл. 6.3.2, т. 16 от ПВТР на Дружеството. Ищецът
нарушава инструкциите, с които се е запознал на 10.04.2020 г., и заповедите
на Дружеството работещите на смени на ГКПП В. - К. да носят маски и
ръкавици по време на работа, да не напускат работното си място без
основателни причини и да избягват излишни контакти по време на
дежурството си, както и изрични устни инструкции на прекия си ръководител
и отговорника по ЗБУТ за предпазните мерки срещу разпространението на
Ковид-19.Описаните по-горе и обективирани в Заповедта за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина попадат в хипотезата на чл. 187, ал. 1, т.
3
3 от КТ и чл. 6.4.1, б. „в“ от ПВТР на Дружеството, както е посочено и в
самата Заповед за уволнение - неспазване на техническите и технологичните
правила.
Посоченото в Заповедта за уволнение „показва записи от камерите за
видеонаблюдение на Дружеството“ безспорно следва да се възприеме като
нарушение на разпоредба на ПВТР. Видеозаписът представлява данни на
Дружеството, включени в понятието „Поверителна информация“ съгласно
ПВТР и трудовия договор на Ищеца. От коя камера и кой видеозапис е видян,
какво е съдържал е ирелевантно за спора. ПВТР казва всякакви данни, до
които служителят има достъп.Съгласно т. 6 от § 2 от Трудовия договор с
Ищеца, Дружеството има право да го уволни дисциплинарно на основание
разпоредбите на чл. 190 от КТ като страните са се съгласили, че “тежко
нарушение на трудовата дисциплина” представлява напр. нарушение на
задълженията, уредени в членове 5.1, 5.2, 5.3, 6.2, 6.3, 6.4., 6.5 и 9.1, както и
всякакви други нарушения, които според преценката на работодателя засягат
неговите интереси или са от естество, че биха могли да ги застрашат.
Дружеството чрез служителите си, включително заемащи длъжността на
Ищеца, управлява, контролира, експлоатира и поддържа комбинирания
граничен мост над река Д. при гр. В. (Р.Б.) - гр. К. (Р.), събира таксите за
преминаване от пътните превозни средства по моста и извършва други
дейности, възложени на Дружеството по силата на Споразумението между
правителството на РБ и правителството на Р. за създаване на съвместна
търговска структура - оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен)
мост между двете страни на река Д. между градовете В. (Р.Б.) и К.(Р.),
сключено на 28 февруари 2013 г. в гр. С. и в този смисъл опазването на
поверителна за Дружеството информация е от съществено значение за
Дружеството и за Р Б. като негов собственик с 50% от капитала му. Посочва
се, че са установени в Заповедта за уволнение и доказани в процеса четири
нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било
санкционирано до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно
нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено или погасено по
давност. ПИС не е взел предвид и допълнителното утежняващо
обстоятелство, а именно влязло в сила предходно наложено със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на Ищеца с per. № ЗАП-588 от
10.03.2020 г. (Приложение № 19 към отговора на искова молба)
4
„предупреждение за уволнение, което показва постоянство в укоримо
поведение, не желае да коригира поведението си и да спазва правилата на
Дружеството в съвкупност (Трудовия договор, ПВТР, КТ, заповеди,
инструкции и устни указания).
Ищецът не отрича извършването на деянията, за които му се искат обяснения.
Поддържа се ,че е налице е произнасяне свръхпетитум, тъй като ищецът не е
предявил иск за законна лихва от предявяването му до окончателното
плащане.
С оглед на гореизложеното молят съдът да отмени Решение № 439 от
08.10.2021 г. по гр. д. № 185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав,
Районен съд - В., като незаконосъобразен, неправилен и необоснован съдебен
акт, и да отхвърли претенциите на Н. АТ. Н., ЕГН **********, срещу
Въззивника изцяло като неоснователни и недоказани включително по размер
с оглед законосъобразността на уволнението.
Ответната по жалба страна оспорва изцяло същата, посочва, че
решението е правилно и обосновано, съобразно с данните по делото и следва
да бъде потвърдено.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
данни в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
С решение № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 185/2021 г. по описа на
Гражданска колегия II състав, Районен съд - В. признава, че уволнението на
Н. АТ. Н. от гр.В., ул.”Л.К. №* с ЕГН:**********, извършено със Заповед
№ЗАП 662 / 08.12.2020г. на работодателя на основание чл.190, а.1, т.4 КТ, вр.
с чл.187, ал.1, т.1, 3 и 8 КТ е незаконно и ОТМЕНЯ същата заповед,
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. АТ. Н. от гр.В. на заеманата преди уволнението
длъжност ” оператор сигурност” и ОСЪЖДА „ДМВ-К.“ АД ЕИК *със
седалище с . А., общ.В. да заплатят на Н. АТ. Н. с ЕГН:**********
обезщетение за причинени имуществени вреди за времето 08.12.2020 до
08.03.2021г , през което е останал без работа поради незаконното уволнение в
размер 3 868.16 лева. лева, ведно със законната лихва от предявяване на
иска 01.02.2021г. до окончателното издължаване.
5
От данните по делото се установява, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
“оператор сигурност” при ответника, съгласно представен трудов договор
№00000077/11.05.2016г., изменен с допълнително споразумение от 19.09.
2016г.,с което са променени длъжността и мястото на работа на ищеца,
изменен с допълнително споразумение от 20.10.2016г., с което отново е
променена длъжността на ищеца, като същият е преместен на предишната
длъжност. С допълнително споразумение от 01.01.2020г. увеличено
трудовото възнаграждение на ищеца. Със Заповед ЗАП -662/ 08.12.2020г. на
основание чл.190, ,ал.1, т.4 във вр. с чл.187, ал.1, 3 и 8 КТ, ищецът е наказан с
дисциплинарно наказание „уволнение“, за нарушения, обосновани от
фактическа страна с обстоятелството, че на 06.11.2020г. допуснал в стаята за
видео наблюдение на дружеството присъствието на две лица:
неидентифициран румънски граничен полицай и още едно цивилно
неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение на
дружеството, с което нарушил чл.6.3.2,т.16 от Правилника за вътрешния
трудов ред /ПВТР/, постановяваща , че всички служители на дружеството са
длъжни да пазят поверителната информация на работодателя, станала им
известна по повод извършваната от тях работа. Нарушението е било
докладвано на изпълнителния директор Л.Н. от директора на клона на
дружеството в Р.- Т. М.
Посочено е още в заповедта, че освен гореописаното, от камерите за
видеонаблюдение на дружеството е видно, че ищецът допускал в стаята за
видеонаблюдение редовно да влизат външни за структурата на дружеството
лице, с които пие кафе не по време на регламентираните му почивки, с което е
нарушил правилата на чл.6.3.2 от ПВТР да уплътнява цялото си работно
време само с изпълнение на възложената работа.
В частта на т. 2 Мотиви за налагане на наказанието в заповедта е посочено
още, че освен гореописаното, всички оператори сигурност са инструктирани
за допълнителните ограничения за допускане на външни лица до
помещенията на дружеството по време на критичната епидемиологична
обстановка, причинена от Ковид -19, с което е нарушил устните инструкции
на прекия си ръководител.
6
Посочено е още в заповедта, че освен гореописаното, от камерите за
видеонаблюдение на дружеството е видно, че ищецът допускал в стаята за
видеонаблюдение редовно да влизат външни за структурата на дружеството
лице, с които пие кафе не по време на регламентираните му почивки, с което е
нарушил правилата на чл.6.3.2 от ПВТР да уплътнява цялото си работно
време само с изпълнение на възложената работа.
Видно от длъжностната характеристика, в която липсва дата и подпис за
утвърждаване от работодател, основните задължения на оператор сигурност е
да упражнява видео-контрол върху платната за обработка на преминаващите
ППС и периферията на ГПКК, както и върху работата на служителите на
касите към дружеството; да наблюдава потока от ППС и своевременно да
информира за евентуални нередности и инциденти; да заснема с помощта на
видеонаблюдението всички инциденти с МПС и хора или действия на такива,
застрашаващи сигурността на мостовото съоръжение;
С декларация за запознатост от 11.05.2016г. ищецът е декларирал, че е
запознат с длъжностната характеристика, ПВТР и задължението да го спазва,
с Правилник за безопасност на труда в предприятието и задължението да го
спазва, със Заповедта на работодателя , която посочва фактите и сведенията,
които представляват фирмена и търговска тайна на предприятието, и
задължението да не ги разпространява пред трети лица. На 25.05.2018г. /след
връщане на ищеца на длъжността оператор сигурност / на ищеца е връчена
длъжностната характеристика.
Съгласно чл.6.3.2.т.16 от ПВТР задължение на служителите и работниците в
дружеството е да пазят в тайна поверителната информация на работодателя,
станала им известна по повод извършваната от тях работа, съгласно
индивидуалния трудов договор. Посочено е в текста, че поверителна
информация означава всички технически и други данни, формули, скици,
финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска
документация, списъците на миналите, настоящите и потенциални клиенти и
делови партньори, документация на проекти, маркетингови
доклади,списъците на работниците и служителите и данни относно тях,
сключени договори, договорни отношения,типови договори, политика и
процедури, ценообразуване, информация, която е свързана с процеси,
технологии или теории, финансова информация, ноу-хау или всякаква друга
7
информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното
изпълнение на задълженията от страна на работника или служителя, или
информация, до която работникът/служителят има достъп , предоставена му е
от работодателя или такава, която му е станала известна по друг начин, във
връзка с изпълнението на трудовия му договор, или която е създадена като
резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на
работника/служителя по трудовия му договор.
В чл.6.3.2. т.3 от ПВТР е регламентирано правото на работниците и
служителите на безопасни и здравословни условия на труд.
ПВТР е одобрен с решение на №9от Протокол 1/12.06.2013г.на УС на
дружеството и е в сила от същата дата. Представен е и ПВТР , одобрен с
решение на № 3 от Протокол 145/08.10.2020г.на УС на дружеството , в сила
от 01.10.2020г., като посочените разпоредби, предмет на процесната заповед
не са променяни.
Не е спорно по делото, и че със Заповед за започване на дисциплинарно
производство и налагане на дисциплинарно наказание,рег.№ ЗАП-
588/10.03.2020г.на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
Предупреждение за уволнение. Заповедта е връчена на ищеца, не е обжалвана
и е влязла в сила.
На 09.11.2020г. ръководител отдел Експлоатация и видеоконтрол –М.Д. с
докладна записка от същата дата уведомява изпълнителния директор на
дружеството, че по време на дневната му смяна на 06.11.2020г.ищецът е
допуснал в стаята за видео наблюдение присъствието на две външни за
структурата на дружеството лица- неидинтифициран румънски полицай и
още едно неизвестно лице и им показва записи от камерите за видео
наблюдение от таза дата на дружеството, което е било лично видяно от
директора на клона в Р. М.
Със Заповед ЗАП № 335.1/16.11.2020г. е започнало дисциплинарно
производство, като е посочено посоченото нарушение , както и това ,че на
16.11.2020г. от камерите за видеонаблюдение е видно, че ищецът допуска в
стаята за видонаблюдение редовно да влизат външни за структурата лица, с
които пие кафе не по време на регламентрираните му почивки, с което
нарушил чл.6.3., т.3 от ПВТР.
Със заповед рег. № ЗАП 657/16.11.2020г. на основание заповед №РД-01-
8
124/03.03.2020г. , е забранен достъпът на външни лица в служебните
помещения на дружеството.В централния офис и Транспортен център да се
допускат само външни лица, за които е потвърдена необходимостта от
посещение от отговорно длъжностно лице. При необходимост контактите с
длъжностни лица в ГКПП се осъществяват извън помещенията ползвани от
дружеството.
Ищецът е запознат със заповедта, видно от списък и саморъчен подпис на
гърба и.
Видно от Заповед ,рег.№ ЗАП 55/09.03.2015г. на ИД на дружеството,
забранява се даването на каквато и да е информация на външни лица от
„оператори сигурност“, включително по телефона.
Видно от писмено доказателство/ стр.84 от делото/ до ищеца е направено
искане да даде обяснения защо на 16.11.2020г. допуска следните нарушения:
Защо за времето от 08:17:43ч. на 06.11.2020г. допуска румънски граничен
полицай и неизвестно лице, вероятно шофьор, да преглеждат видеозаписи без
съответно разрешение; Защо допуска външни лица да влизат без маски и без
служебна необходимост в залата за видеонаблюдение. Защо допуска
служителите на Гранична полиция –А.П. –началник смяна на 16.11.2020г. от
08:59 до 09:05 и няколко пъти след това , и Т.С.- зам.началник на ГКПП от
11:18:40 до 11:43 да влизат при него да си пият кафето и на приказки.
На същата дата ищецът е дал писмени обяснения, рег.№ вх-0168 от
21.11.2020г. В същите се посочва, че никой не е уведомил ищеца за забрана ,
не му е връчвана заповед, от началото на месеца дава дежурства на касите и
колегите не са му обяснили как да показва записи на граничните полицаи ,
ако се наложи.
На 08.12.2020г. е издадена процесната заповед за уволнение на ищеца,
връчена на 18.12.2020г.
С оглед обстоятелството, че в процесната заповед е описано само
нарушение, извършено на 06.11.2020г., правилно първоинстанционния съд
е обсъдил относимите към това нарушение свидетелски показания.
С оглед така установените факти и обстоятелства Съдът намира,
че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
доказан в основанието си.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за
9
правилно като краен резултат.
Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са
такива с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като искът по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ се явява главен иск по отношение на другите искове -
акцесорни по своя характер и от неговата основателност зависи
основателността на акцесорните искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Такава е и правната квалификация, дадена от ВдРС.
За да прецени основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният
съд следва да извърши проверка налице ли са условията на чл.190, ал.1, т.4
КТ, за да бъде дисциплинарно уволнен въззивника Н. на това основание.
Преди да извърши проверка за наличието на материалноправните
предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение, въззивния съд
следва да установи спазена ли е процедурата при извършване на същото. За да
наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна процедура, в която най-
напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на
второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази
заповед на лицето извършило нарушението.
Съгласно чл.193, ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание,
работодателя е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
В конкретния случай, въззивния съд намира, че така описаната процедура по
налагане на дисциплинарно наказание на въззивника е спазена. Налице са
доказателства по делото , че работодателят е спазил императивното
изискване на чл.193 от КТ, като преди налагане на наказанието е поискал
обясненията му по случая, като последния е дал такива. В подкрепа на този
извод на съда са както приложения, вх.№0168/21.11.2020 г. от Н..
Настоящия съд приема обаче, че процесната заповед не е мотивирана
съгласно изискванията на чл.195 от КТ. В цитираната норма е посочено,
че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В Решение
№126/26.06.2013 г. по гр.д.№1060/2012 г., III г.о.на ВКС е прието, че
10
задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на
наказания работник или служител да се защити ефективно. В Решение
№372/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV г. о., е прието, че
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна, предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание и
тъй като с касае за задължителни реквизити, липсата само на един от тях е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна.
В процесния случай в заповедта не е описано времето на извършване
на нарушенията на трудовата дисциплина, за които работника - нарушител е
санкциониран, предвид на което настоящия съд прие извод, че заповедта е
немотивирана. В Кодекса на труда са предвидени точно определени
изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Наказанието, дисциплинарно уволнение, се налага с “мотивирана писмена
заповед в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст въз основа на който се налага”.
В заповедта за дисциплинарно уволнение конкретно трябва да е
посочено какво точно е извършил или не е извършил работника или
служителя, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен
да го извърши, какъв е интереса от извършването или от неизвършването му
за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката
си. Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание и за възможността на наказания работник или служител да се
защити ефективно. По отношението на описаните в заповедта деяния, извън
тези на 06.112020г, същите не са конкретизирани по начина, по който
разпорежда чл.195, ал.1 от КТ, поради което в тази част заповедта е
незаконосъобразно само на това основание и не следва да бъдат обсъждани
11
нарушенията , изложени във втората част на т.1 от заповедта, тъй като не е
посочен задължителен реквизит на заповедта- кога е извършено нарушението.
С оглед на това , оплакването във въззивната жалба против
първоинстанционното решение в тази част е неоснователно.
Съгласно Кодекса на труда дисциплинарно уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като са посочени нарушенията, които
законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения
на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването
на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед
на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. При
определяне на дисциплинарното наказание работодателят е задължен да вземе
предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен
месец, всяко от които не по-малко от 1 час – всяко от закъсненията трябва да
е за не по-малко от един час, като може да бъде както в началото на работния
ден, така и след регламентираната почивка. Закъсненията трябва да са
станали в рамките на един календарен месец, а не от дата до дата;
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – без
значение дали последователните работни дни са и последователни
календарни дни, или работните дни са разделени от почивни дни или
официални празници. Неявяването на работа трябва да е отразено от
работодателя в книга за присъствия и отсъствия;
системни нарушения на трудовата дисциплина – характеризират с това, че
трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или
служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата
дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а
ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли
сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност.
злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на
поверителни за него сведения – Злоупотреба с доверието на работодателя е
налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато,
12
без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието.
Поверителни са сведенията, които са обявени за такива от работодателя по
съответния ред – производствена или търговска тайна, клиенти на фирмата и
други.
ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и
услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата –
ощетяването трябва да е извършено умишлено с цел пблагодетелстване –
лично за извършилия го служител или за някого другиго;
участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието
и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
други тежки нарушения на трудовата дисциплина – визира нарушение на
трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените, е достатъчно
тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е
извършено, и поведение на работника или служителя, както и последиците от
конкретното неизпълнение на трудовите задължения.
Видно от визираните в т.4 на чл.190 от КТ виновни правни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, налице са две хипотези, при
осъществяване на фактическия състав на които работодателят има право да
прекрати трудовото правоотношение със служителя, и те са злоупотреба с
доверието на работодателя или второто основание- разпространяване на
поверителни за него сведения.
В случая трудовото правоотношение е прекратено като в заповедта не е
посочено правното основание на коя от хипотезите , поради което ВРС
правилно приема, че е посочено кумулативното наличие и на двете хипотези,
които са различни по своето съдържание и следва да бъдат обосновани в
обстоятелствената част на заповедта по различен начин.
В заповедта обаче, липсва обстоятелствена част която да отговаря на
основанието злоупотреба с доверието на работодателя. По отношение на
основанието разпространяване на поверителни за него сведения , установи се
по безспорен начин и не се отрича, че на 06.11.2020г. в стаята за
13
видеонаблюдение и в смяната на ищеца са били допуснати граничен
румънски полицай и шофьор, видно от свидетелските показания на В.
В т.2 на заповедта , като мотиви за налагане на наказанието са посочени
нарушения на разпоредбите на чл.187, ал.1 ,т.1, 3 и 8, като всяка точка
съдържа поне два фактически състава, представляващи различни правни
основания за налагане на дисциплинарно наказание, описващи нарушения на
трудовата дисциплина.Същите не кореспондират с обстоятелствената част, с
изключение на чл.187, т.8, предл.последно- разпространяване на поверителни
сведения.
За да бъде изпълнен фактическия състав на това нарушение, следва да е
установено, че са разпространени сведения, и че тези сведения са
поверителни. В чл.6.3.2.т.16 от Правилника за вътрешния трудов ред е
посочено коя информация е поверителна за работодателя, като изброяването
не е изчерпателно. Посочени са примерно множество видове информация,
която е поверителна за ответника.
Не е посочено в заповедта обаче от фактическа страна , каква
информация е разпространена, видяна от граничния румънски полицай и
шофьора, за да се прецени дали същата е поверителна, и отговаря на
критериите на посочения текст. Не е посочено от коя камера, кой видеозапис
е видян , какво е съдържал, за да бъде мотивирано наложеното най –тежко
наказание за разпространение на поверителна информация.
Видно от Заповед от 16.11.2020г., с която се забранява достъпът на външни
лица в служебните помещения, същата е с дата след извършеното нарушение
на 06.11.2020г.Заповед от 09.03.2015г. относно подаване на служебна
информация към външни лица пък е издадена преди сключване на трудовия
договор с ищеца, и няма данни за уведомяването на ищеца с подпис на
същия, предвид посоченото в заповедта – да се сведе до знанието на всички
оператори сигурност. Тези заповеди за прецизност следва да се отбележи, а и
с оглед обясненията на ищеца, че не е уведомен и не е чел и подписвал
заповеди за забрана на достъпа, че се отнасят до достъпа до помещението, не
до разпространение на поверителна информация.
Следва да се отбележи още, че при искането на обяснения за извършените
нарушения, също е допуснато неясно формулиране на времето на
нарушенията , като са поискани обяснения от ищеца защо на 16.11.2020г. е
14
допуснал нарушение 1. за времето от 08:17:43 на 06.11.2020г. / не е посочено
и докога/; 2. Защо допуска външни за дружеството лица без маски/ като не е
посочено кога/; 3. Защо допуска служители на гранична полиция на
16.11.2020г. /което не е посочено като нарушение в заповедта/.
Всички тези установени пороци на заповедта, правилно са възприети от
ВРС относно неяснотата извършено ли е нарушение, и наложено ли е
съответно наказание. Правилно Заповедта е възприета като неясна ,
немотивирана , която я прави незаконосъобразна, и е постановен съдебен акт,
с който отменена.
С оглед основателността на главния иск, основателни са и исковете за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за
заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
Поради това, основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, вследствие на незаконното уволнение също се доказа в
основанието и размера си. Ищецът не е полагал труд по трудово
правоотношение за процесния период, видно от трудова книжка.
Относно размера на обезщетението, вещото лице е представило
заключение, поддържано и в съдебно заседание, че за периода от 08.12.2020
до 08.03.2021г обезщетението, изчислено на база трудовото възнаграждение
на ищеца възлиза на 3 868.16 лева, но с оглед диспозитивното начало и
липса на изменение на размера на предявения частичен иск, решението
следва да бъде отменено в частта за разликата над 3000 лв до 3 868.16 лв.
и отхвърлен за сумата 868.16 лв.
По отношение на разноските, ВРС правилно е определил на осн. чл. 81,
във вр. с чл.78, ал.6 ГПК дължимите ДТ за съединените искове в размер на
214.72 лева и разноските за възнаграждение на вещо лице в размер на 337.00
лева.
На адвокат пълномощника на ищеца правилно е присъдил
възнаграждение при условия и размери на чл.38 ЗА и чл.7, ал.1,т.1 и ал.2, т.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата 1150.76 лева.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
15
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на
съда. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане
на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото
страна по чл.78 ГПК.
В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен
адвокатски хонорар от представляваният, като предпоставка за неговото
заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС,
ОСГТК.
Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2
ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е
принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който
принцип е взет предвид от ВРС.
По отношение твърдението във въззивната жалба за произнасяне на
първоинстанционния съд по непредявен иск, присъждайки законната
16
лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 Кт, съдът приема следното :
Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ е осъдителен такъв за
парично притезание, който няма пречка да бъде предявен в отделно
производство след уважаване на иска за признаване на уволнението за
незаконно.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ давностният срок за предявяване на иска за
обезщетение при незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е тригодишен. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 КТ,
давностните срокове започват да текат за другите искове/извън посочените в
т.1/ от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е
могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред като вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който
уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало е денят на
уволнението. В този ден уволненият може да предяви иска по чл.344, ал.1, т. 3
КТ, но същият би бил неоснователен преди осъществяване на другите
елементи от фактическия състав на правото за обезщетение на подлежащата
на репариране вреда: оставане без работа през определения от закона
шестмесечен период от време.
Искането за присъждане на законна лихва върху главницата не представлява
самостоятелен иск, а е законна последица от уважаване на искова претенция
за парично притезание и се присъжда считано от датата на завеждане на
съответния иск. По делото не е предявен самостоятелен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава за конкретен период и
определен размер. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
дори и такъв да беше предявен, същият би бил основателен, в случай, че
ответникът е бил поставен в забава по отношение на процесното вземане.
Вземането за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е парично и безсрочно и за
изпадане на длъжника в забава е нужна покана на кредитора на основание
чл.84, ал.2 ЗЗД. Съдебната практика приема, че за покана може да служи
получената от ответника исковата молба, с която се претендира съответното
вземане.
В конкретният случай законната лихва е присъдена считано от
подаването на исковата молба в съда-01.02.2021г и правилно е присъдена
17
законната лихва върху обезщетението, считано от тази дата.
По изложените съображения, ВОС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. №
185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав, Районен съд - В., в
частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3 868.16 лв
за периода 08.12.2020 до 08.03.2021г , за разликата над 3000 лв до 3 868.16
лв., като отхвърля иска за сумата 868.16 лв.
ОСЪЖДА „ДМВ-К.“ АД ЕИК *със седалище с . А., общ.В. да заплати
на адв. Ц.Л.И. от ВАК сумата 850 лева на осн. Чл.38 ал.1 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението
до страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18