Р Е Ш Е Н И Е № 1349
гр. Пловдив, 06.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр. д. №2696 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Н. К. М., ЕГН **********– длъжник по изп. д. №20177570400102
по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №757,
район на действие- ОС - Пловдив, против действията на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество- ½
ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.531.84.7.4, с площ от
46,51 кв.м., представляваща част от несеквестируемото жилище
на длъжника- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.84.7.4, с площ от
89,66 кв.м. В жалбата са изложени твърдения,
че посоченият имот е единствено
жилище на жалбоподателя, поради
което същото е
несеквестируемо на основание
чл.444, т.7 от ГПК. Във
връзка с несеквестируемостта на имота се иска спиране на
насрочената публична продан.
Ответната страна
по жалбата- „Йони ойл“
ЕООД, ЕИК 20165832,
/взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение
чрез пълномощника си
адв. В. К. излага съображения за
нейната неоснователност.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице /длъжник в изпълнителното производство/ срещу насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС
на обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. Насочването
на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът
е длъжен да се произнесе, секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да
са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия –
запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.
Съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост,
съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това. Доколкото в
случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на имот, върху
който е насочено
принудително изпълнение, тя е
допустима, като евентуалната отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта
действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вещта и не
е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и
какво е неговото естество.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
в рамките на предвидения
в разпоредбата на
чл.436, ал.1 от ГПК
едноседмичен срок за
обжалване, който съгласно
задължителните указания, дадени
в т.1 от
Тълкувателно решение № 2/2013г.
на ОСГТК на
ВКС започва да тече от получаване на съобщението
за насрочване на
проданта.
В жалбата и
допълнението към нея са направени
доказателствените искания за
издаване на съдебни удостоверения, изискване
на преписка от
Община Пловдив, Район
„Южен“ и назначаване
на съдебно- техническа
експертиза. Според настоящия състав
на съда тези доказателствени искания
не следва да се уважават, тъй
като относимите към
спора факти се
установяват от приложените към
жалбата и по изпълнителното дело
писмени доказателства.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението
не може да
бъде насочено върху
жилището на длъжника,
ако той и
никой от членовете
на семейството му, с
които живее заедно,
нямат друго жилище,
независимо дали длъжникът
живее в него;
ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му,
определени с наредба
на Министерския съвет,
надвишаващата част от
него се продава,
ако са налице
условията по чл.39, ал.2
от Закона за собствеността.
От фактическа страна от приложеното
копие на изпълнителното дело
се установява, че
съдебният изпълнител е описал,
оценил и изнесъл
на публична продан принадлежащата на
длъжника Н. К. М. ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.4 с площ
от 46,51 кв.м. В
настоящия случай спорът
по делото се
изразява в това
дали жалбоподателят притежава един
или два жилищни
имота, респ. дали ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.4,
върху която е
било насочено принудителното изпълнение
е секвестируемо имущество.
От приложените към
жалбата писмени доказателства безспорно се установява, че
с нотариален акт за
покупко- продажба на права на строеж върху недвижими имоти
от 05.06.2014г. длъжникът
Н. К. М. и
съпругата му П. Г. М. са
придобили права на строеж върху
апартамент №4, със застроена
площ от 46,51
кв.м., и апартамент
№5, със застроена площ
от 43,15 кв.м.,
разположени в обема на
предвидената за построяване в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.84
жилищна сграда. След закупуване
на имотите по искане на
купувачите е бил
изготвен и на
17.04.2015г. одобрен от
Община Пловдив, Район
„Южен“, проект за преустройство
по време на строителство,
съгласно който двата апартамента
се обединяват в
един апартамент №4,
като в резултат на
така извършената промяна
със заповед от
20.04.2015г. на главния архитект
на Район „Южен“
е било допълнено
и издаденото разрешение
за строеж. Обстоятелството, че
двата апартамента са обединени
в един общ
апартамент №4 е
отразено и в
издаденото на 25.08.2015г.
удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата.
След образуване на
изпълнителното дело и
насочването на изпълнението
върху притежаваната от
длъжника Н. М. ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.4
е била издадена
и заповед от
16.10.2017г.на Началника на СГКК-
Пловдив за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри
на гр. Пловдив, съгласно която се променят
границите и площта
на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.4
от 46,51 кв.м.
на 89,66 кв.м. и
се заличава самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.5.
Фактът, че двата
апартамента №4 и №5 фактически
са обединени в
един общ апартамент
се установява и
от протокола за
опис от 27.09.2017г.,
където това обстоятелство е изрично
отразено, както и
от приложеното по изпълнителното дело
удостоверение за данъчната им оценка,
където е посочена
такава за един
апартамент с площ от
89,66 кв.м. При така
установените фактически обстоятелства, по които
няма спор между страните,
следва да се
приеме, че по силата на
одобрения и изпълнен
проект за преустройство по
време на строителството вече
не съществуват като
самостоятелни обекти на
правото на собственост
два отделни апартамента
№4 и №5 с
площи съответно от
46,51 кв.м. и 43,15
кв.м., а един
апартамент №4 с площ от
89,66 кв.м., като
без значение за този
извод е обстоятелството, че
към момента на
образуване на изпълнителното дело в
кадастралната карта са
били нанесени като отделни
обекти апартамент №4
и апартамент №5,
тъй като кадастралното
заснемане не може да
доведе нито до
създаване, нито до промяна на
вещните права. Доколкото
по делото не се твърди и
липсват доказателства
длъжникът Н. К. М. или
някои от членовете
на семейството му,
с които живее заедно,
да притежават друго жилище, то
апартамент №4 с
площ от 89,66
кв.м., който съгласно
КК и КР
на гр. Пловдив представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.84.7.4, съставлява
единственото жилище на
длъжника, което е
несеквестируемо съгласно разпоредбата
на чл.444, т.7 от ГПК.
Без значение
в случая
при преценката за
наличието на „друго
жилище“ е обстоятелството, че
изпълнението е насочено върху ½ ид.ч. от имота, като след евентуалната
му продажба съпругът– недлъжник ще притежава останалата ½ ид.ч. от
него. Под понятието “друго жилище” по смисъла на чл.
444 т. 7 ГПК законодателят е имал предвид жилище, което да задоволява жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Следователно,
въпреки че законът не предвижда като изискване това друго жилище да е изцяло собственост на
длъжника или на членовете
на неговото семейство, когато се касае за притежаване на идеални части от
него, следва да се твърди и установява обективна възможност за ползването му за
задоволяване на жилищните нужди на длъжника и семейството му. Сама по себе си
законовата възможност на чл. 31 от ЗС за
това, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, не означава
безусловна възможност за ползването й за задоволяване на жилищните нужди на
съсобственика и членовете на семейството му. Първо, това ползване трябва да е
такова, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според
правата им и второ, какво е конкретното фактическо състояние на съсобствената
вещ и фактическите отношения между отделните съсобственици, е въпрос, който
следва да бъде разглеждан във всеки отделен случай и от който зависи дали
действително съществува обективна възможност за задоволяване жилищните нужди на
длъжника и семейството му и дали това може стане веднага и без особени
затруднения. Доколкото всички тези обстоятелства в случая не са изследвани, а
те са в доказателствена тежест на страната, която твърди положителни факти и се
позовава на секвестируемостта, то следва да се приеме, че длъжникът няма друго
жилище по смисъла на закона и процесното е несеквестируемо.
Не може да се
направи друг извод и от обстоятелството, че квадратурата на жилищния имот
надхвърля размера на минимално необходимата за тричленното семейство на длъжника жилищна площ от 55 кв.м. /чл. 2, ал. 2, т. 3 от НЖНДЧНС/, тъй като разликата до реалната
площ, за да се приеме за секвестируема, трябва да може да се обособи като
самостоятелен обект, който да може да се използва без значителни преустройства
съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от
ЗС и Наредба № 7 от 22.12.2013г. за правилата и нормативи за отделните
видове територии и устройствени зони на МРРБ, каквито обстоятелства в случая за
надвишаващата квадратура нито се твърдят, нито се установяват.
Предвид горното
се налага изводът,
че ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.84.7.4 с площ от
46,51 кв.м., върху
която е било
насочено изпълнението по изпълнителното дело, не
е самостоятелен обект на право на собственост,
а част от несеквестируемото жилище
на длъжника с
площ от 89,66
кв.м. Ето защо, жалбата е основателна
и ще се уважи, като се отмени насочването на изпълнението върху
несеквестируемия имот и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни
действия: насрочване на публична продан, обективирано в разпореждане от 27.09.2017г.
Доколкото съдът
се произнася по
съществото на жалбата,
то не следва
да се постановява
спиране на изпълнението
по изпълнителното дело.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на
жалбоподателя за издаване
на съдебни удостоверения, изискване
на преписка от
Община Пловдив, Район
„Южен“ и назначаване
на съдебно- техническа
експертиза.
ОТМЕНЯ насочването на изпълнението по изп. д. №20177570400102 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №757, район на действие- ОС - Пловдив,
върху следния несеквестируем
имот: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.531.84.7.4,
с площ от 46,51 кв.м.,
представляваща част от
несеквестируемото жилище на длъжника-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.84.7.4, с площ от
89,66 кв.м., и несъвместимите с
несеквестируемостта изпълнителни действия: насрочване на публична продан,
обективирано в разпореждане на съдебния
изпълнител от 27.09.2017г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: