МОТИВИ по ВНОХД № 482/2016 година по описа на Кюстендилския окръжен съд:
С присъда
№60/07.06.2016 г., постановена по НОХД 188/2014 г. по описа на Дупнишкия
районен съд подсъдимата Т.К.А., родена на *** година
в гр. Бобов дол, живееща в гр. Бобов дол, ул. „Иван Вазов” № 87, ап. 4,
българка, българска гражданка, учеща, неосъждана, с ЕГН:********** е
била призната за виновна в това, че в началото на
месец юни 2013 година в апартамент № 15, находящ се в бл. 29, на ул. „***” в
гр. Бобов дол е създала (заснела с мобилен апарат) *** (заснела е как К.И.Б., с
ЕГН:********** *** на М.И.Б., с ЕГН:********** ***), като за създаването на ***
е използвала лице ненавършило 18 години, а именно М.И.Б., с ЕГН ********** и
макар и непълнолетна е разбирала свойството и значението на деянието и е могла
да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 159, ал. 4, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът й е
наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и
„Обществено порицание”, което след влизане на присъдата в сила да бъде
изпълнено чрез залепване на присъдата в учебното заведение, в което учи, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” да срок от 3 /три/ години.
Със
същата присъда подсъдимият К.И.Б. - роден на *** година в гр. Дупница, живущ ***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, работещ във
„Въгледобив Бобов дол” ЕООД, с ЕГН:********** е бил признат за виновен в това,
че в началото на месец юни 2013 година в апартамент № 15, находящ се в бл. 29,
на ул. „***” в гр. Бобов дол е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ***, а именно М.И.Б.,
родена на *** година (***), като *** е извършено чрез употреба на сила и
заплашване) – ударил е шамар на пострадалата и я е заплашил, че няма да я пусне
да си ходи и ще каже на баща й, че тя пуши, поради което и на основание чл.
149, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК съдът му е наложил
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е
било отложено за срок от 3 /три/ години. С посочената присъда К.И.Б. е бил
признат за виновен и в това, че в началото на месец юни 2013 година в гр. Бобов
дол е разпространил (като го е показвал на преносимия си компютър и е
прехвърлил на неустановен брой мобилни телефони) *** (*** на М.И.Б. с ЕГН **********
и ***), като за създаването му е използвано лице ненавършило 18 г., поради което и на
основание чл. 159, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК съдът му
е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и глоба в
размер на 1000 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е групирал така
наложените наказания на подсъдимия К.И.Б.,
като му е наложил да изтърпи по-тежкото от наложените наказания, а именно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” от две години за срок от 3 /три/ години, като към така
определеното общо на-тежко наказание, съдът е присъединил наказанието „Глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 23, ал. 3 от НК. С присъдата си,
съдът е осъдил подсъдимия К.И.Б. да заплати на
пострадалата М.И.Б., с ЕГН:**********
чрез нейния законен представител И. А. Б. и
двамата с адрес: гр. Бобов дол, бл. 28, ет. 3, ап. 20 сума в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от извършено от него престъпление по чл.149, ал.
2 във вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието - месец юни 2013 г.
до окончателно изплащане на същата, като иска за разликата до 10000 лв. е
отхвърлил като неоснователен. С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимия К.И.Б. да заплати и сумата в размер на 200 лв. /двеста
лева/, представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска. С посочената присъда, съдът е осъдил подсъдимия К.И.Б.
и подсъдимата Т.К.А. чрез Т. В. И., с ЕГН ********** ***,
баба на подсъдимата, да заплатят
солидарно сторените по делото разноски в размер на 844,80 лв. /осемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, от които 240,00 лв. за
изготвяне на експертиза на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР гр.
Кюстендил, сумата от 200 лв. представляваща адвокатски хонорар и сумата от
404,80 лв. по сметка на ДРС за изготвяне по време на съдебното производство на
експертиза. С присъдата е постановено вещественото доказателство по делото,
след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.
Така постановената присъда е
обжалвана от защитника на подсъдимата А. като неправилна и незаконосъобразна,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Поради това са направени няколко искания – да
бъде отменена присъдата и да бъде върната за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, алтернативно, да бъде отменена постановената присъда и
на нейно място да се постанови нов, с която подсъдимата Т.А. да бъде оправдана
и, като втора алтернатива, да бъде изменена първоинстанционната присъда, като
бъде освободена подсъдимата А. от наказателна отговорност съгласно разпоредбата
на чл.78а от НК.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения от прокурора.
Във въззивната жалба не са направени искания за
събиране на нови доказателства. При въззивното разглеждане на делото
подсъдимата А. е изявила желание да даде обяснения и е дала такива пред състава
на въззивния съд.
Пред въззивната инстанция прокурор от ОП- Кюстендил е
изразил становище, че жалбата е неоснователна.
Подсъдимата Т.А. в обясненията си не се признава за
виновна по повдигнатото й обвинение.
Защитникът на подсъдимата А. пледира за оправдаването
й, алтернативно, за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Б. пледира за постановяване
на съдебен акт от въззивната инстанция в съответствие със събраните по делото
доказателства по отношение на обвинението по чл.159, ал.4, във вр. с ал.1 от НК
и моли съда да не се произнася по обвинението по чл.149, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, доколкото присъдата не е обжалвана от неговия доверител – подсъдимия К.Б..
Подсъдимият К.Б. поддържа казаното от
своя защитник.
Кюстендилският окръжен
съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт с оглед на сочените
доводи и изцяло служебно на основание чл.14 от НПК, намери, че депозираната
въззивна жалба е основателна. Това е така по следните съображения:
Видно от мотивите на постановения съдебен акт
първостепенният съд е приел следвана фактическа обстановка:
Подсъдимият К.И.Б. е роден
на *** година в гр. Дупница, живеещ в гр. Бобов дол, ул. „***”, ***, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, работещ във „***”
ЕООД, с ЕГН:**********.
Подсъдимата Т.К.А. е родена
на *** година в гр. Бобов дол, живееща в гр. Бобов дол, ул. „***, българка,
българска гражданка, учаща, неосъждана, с ЕГН:**********.
Подсъдимите К.И.Б. и Т.К.А. се познавали от няколко
години и били близки приятели. Пострадалата М.Б. /родена на *** г./ била
приятелка с подсъдимата А., а покрай това познанство се запознала и с
подсъдимия Б.. През месеците май и юни
на 2013 г.
Б. живял на квартира в гр. Бобов дол, община Бобов дол, област Кюстендил, ул. „***“,
бл.29. През месец май 2013 г.
контактите между двамата подсъдими и пострадалата зачестили, като Б. ходела в
жилището на Б. и пушели цигари. На неустановена дата в началото на месец юни 2013 г. свидетелката Б.
тръгнала на пазар и срещнала на улицата подсъдимата А., която я поканила в
апартамента на Б., за да й помогне да си направи прическа, като категорично я
уверила, че Б. не е в жилището. Отишли в гореописания апартамент, изпушили по
една цигара и след кратък престой Б. се насочила към входната врата, за да си
ходи. Там се срещнала с Б., който я избутал обратно вътре в жилището и казал,
че иска ***“ /на свидетелката Б. й станало ясно, че подсъдимият ***/.
Пострадалата категорично се противопоставила и настояла да си тръгне, но Б.
преградил пътя й и я заплашил, че ако не направи това, което той иска от нея,
ще каже на близките й, че пуши. Подсъдимият Б. усетил колебанието у
пострадалата след думите му и ***. Б. го молела да не казва на близките й, че
пуши и същевременно отказвала да стори това, което се искало от нея. За да
сломи окончателно съпротивата на пострадалата, Б. й ударил шамар, след който Б.
*** Подсъдимият Б. се обърнал към
подсъдимата А. да покаже на Б. как се прави. Подсъдимата А. ***, с което
***. След това, подсъдимият Б. ***/. Пострадалата се почувствала ***,.
Междувременно, подсъдимата А. заснела видео-клип с мобилния телефон,
собственост на Б., всички действия – ***.
След случилото се пострадалата се
прибрала в дома си и не споделила с никого случилото се в жилището на Б..
Подсъдимият Б. прикачил заснетия
видеоклип на преносимия си компютър и започнал да показва на свои близки и
приятели заснетото. Освен това прикачил видео-материала и на телефоните на свои
познати, които от своя страна го показвали на свои познати. Разпространяван по
този начин, видеоматериалът стигнал до знанието на свидетелката Л. – първа братовчедка
на Б.. *** В последствие близките на Б. уведомили органите на МВР за деянието
на подсъдимия Б..
Въззивният съд намира, че по отношение на фактите,
свързани с авторството на деянието, в което е обвинена подсъдимата Т.А. описаната
фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В мотивите
на районния съд е отразено, че е обвиненията срещу двамата подсъдими се
доказват от разпита на всички свидетели по делото – М.И.Б., В. А. Л., Д. П. Б.,
И. В. Л., М.И. В., В. Р. В., Е. П. Б., К.Г.К., В. А. С., А. С. Б., Г. С. П., М.
А. Л., Н. Б. Р., като съдът е заявил, че дава вяра на показанията на посочените
свидетели, тъй като същите са обективни, логични, безпротиворечиви и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. С. Х. и И. К. М., тъй като
показанията им са в разрез със свидетелските показания, на които съдът дава
вяра, а и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че не споделя направеното
възражение, че тъй като на телефона и на лаптопа на подсъдимия не е открит
въпросния клип, такъв не е бил заснет. Според съда, обстоятелството, че е имало
заснет такъв клип се доказва по категоричен и несъмнен начин от показанията на
разпитаните по време на съдебното следствие свидетели – И. Л., М. В.и В. В., които
са гледали клипа. Съдът е дал вяра на показанията на посочените по-горе
свидетели, по съображения, че същите са обективни, логични и безпротиворечиви.
Настоящата съдебна инстанция не възприема
изводите на първоинстанционния съд по отношение на престъплението, в което е
обвинена подсъдимата Т.А.. На първо място, от показанията на нито един от
изброените от първоинстанционния съд свидетели не се установява
обстоятелството, твърдяно в обвинителния акт, а именно, че подсъдимата Т.А. е
създала, заснемайки с мобилен апарат, ***. Никой от посочените от районния съд
свидетели, с изключение на М.Б., не е присъствал на случката. От показанията на
свидетелката Б. се установява, че по време на инцидента подсъдимата Т.А. е била
в стаята, че си е играела с телефона, но свидетелката твърди, че не е видяла Т.А.
да снима с телефона. В разпита си пред съдия на досъдебното производство
свидетелката Б. е заявила, че през цялото време е била със затворени очи, така,
че не е видяла какво е правила подсъдимата А. през това време. Т.е. в нито един
от разпитите на свидетелката Б. същата не твърди, че е възприела подсъдимата Т.А.
да е заснела клип със съответното съдържание, както се твърди в обвинението. От
показанията на останалите трима свидетели, които твърдят, че са гледали този
клип не може да се направи категоричен извод, че подсъдимата А. е автор на клипа.
И тримата правят свои предположения за това как е бил сниман клипа, като в
показанията им се съдържат съществени противоречия, поради което не би могло да
се приеме за доказано обстоятелството, че подсъдимата А. е автор на този клип. ***.
При разпита си пред първоинстанционния съд на 28.07.2014 г. свидетелката Л.
заявява, че лицето на подсъдимия К.Б. ***. Според Л. клипът бил сниман „така
отгоре“, тъй като *** не е сигурна дали това е ръката на подсъдимия К., а само
така предполага. Свидетелят М.В. в показанията си свидетелства, че в
апартамента на подсъдимия Б. видял как свидетелят В.В. разглежда телефона на
подсъдимия Б. и пуснал клипче, ***. Според свидетеля В. главата на момчето не се
виждала, а главата на момичето, което било със слънчеви очила, се виждала в
десен профил. Според В., на клипчето не са се чували говор или други звуци, а
клипчето било заснето от близко разстояние от страна на главата на момчето. Показанията
на свидетеля В. се намират в противоречие с тези на свидетеля В.В. /по прякор В./,
доколкото последният категорично отрича, че са гледали заедно клипа на телефона
на подсъдимия Б., както твърди В.. Според свидетеля В., той е гледал клипа на
лаптопа на братовчед си – подсъдимия Б., който му споделил, че клипът бил
сниман от приятелката му – подсъдимата Т.А.. Според свидетеля В. клипът е снима
от близко разстояние, като на него се е виждало само главата на пострадалата Б.
и члена на мъжа. Единствено според свидетеля В. клипът е сниман от трето лице,
тъй като лицето на М. било в профил. В. твърди, че се чували гласове от клипа
от типа на “***“. Тези показания на свидетеля В. се намират в противоречие с
показанията на свидетеля В., както и с показанията на свидетелката И.Л., дадени
на досъдебното производство по отношение на обстоятелствата имало ли е звук на
клипа, от каква позиция е сниман той, какво се е виждало на самия клип. Общото
в показанията и на тримата свидетели е, че те са гледали клипа за съвсем кратко
време. Свидетелят В. твърди, че го е видял за секунди, свидетелката Л. – за
кратко, а свидетелят В. заявява: „Не съм стигнал до края на видеото да го
гледам, защото бързах…“. Налице са противоречия и между показанията на
свидетеля В., който твърди, че целия клип е бил някъде около минута, докато
свидетелят В. твърди, че клипът бил около пет минути, но той не го изгледал
докрай и т.н. От друга страна, свидетелят М.В. твърди, че според него насилие и
принуди в клипа не е имало, докато свидетелката И.Л. твърди, че макар да не се
е виждало на клипа лицето на подсъдимия К.Б., всъщност се виждало как той
насилва пострадалата Б. да му прави насила „свирки“, като последната казва, че
не иска, и всичко е насила.
Поради изложените съображения, съдът намира за
установено по делото, че клип е съществувал, но няма доказателства, че този
клип е бил заснет от подсъдимата Т.А., поради което първоинстанционната присъда
следва да бъде отменена в частта, в която подсъдимата Т.А. е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.159, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и
вместо това да се постанови нова присъда, с който подсъдимата А. да бъде изцяло
оправдана по повдигнатото й обвинение. Т.е. при така установените факти от
въззивния съд следва да се направи правния извод, че подсъдимата Т.А. не е
осъществила от обективна и от субективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл.159, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, за което е обвинена и призната
за виновна от първоинстанционния съд, а именно че в
началото на месец юни 2013 година в апартамент ***, на ул. „***” в гр. *** е
създала (заснела с мобилен апарат) порнографски материал (заснела как К.И.Б., с
ЕГН:********** поставя в устата на М.И.Б., с ЕГН:********** *), като за
създаването на порнографския материал е използвала лице ненавършило 18 години,
а именно М.И.Б., с ЕГН:********** и макар и непълнолетна е разбирала свойството
и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си, поради което и на
основание чл. 159, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът й е наложил наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и „Обществено порицание”, което след влизане на
присъдата в сила да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата в учебното
заведение, в което учи, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” да срок от 3
/три/ години.
Съгласно разпоредбата на
чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения.
Настоящата въззивна
инстанция намери, че обвинението спрямо подсъдимата А. не е доказано по
несъмнен начин, поради което и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът, след като
призна подсъдимата Т.А. за невиновна, я оправда изцяло по повдигнатото
обвинение.
Във връзка с оправдаването
на подсъдимата А., въззивния съд отмени атакуваната присъда и в частта й, в
която подсъдимата Т.А. е осъдена да заплати чрез Т. В. И., с ЕГН ********** *** , баба на подсъдимата, солидарно с подсъдимия К.Б.
направените разноски по делото в размер на 844,80 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/, от които 240,00 лв. за изготвяне на експертиза на
досъдебното производство по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, сумата от 200
лв. представляваща адвокатски хонорар и сумата от 404,80 лв. по сметка на ДРС
за изготвяне по време на съдебното производство на експертиза.
В останалите нейни части
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което съдът
намери, че същата следва да бъде потвърдена, като не следва да се преповтарят
мотивите й и крайните изводи, които въззивният съд възприема изцяло.
Водим от изложеното и в
същия смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: