№ 151
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420200260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано
по въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.„Кукуш”№1, представлявано заедно от
********** против наказателно постановление (НП) №К-000015 от
28.02.2022 г., издадено от директора на РД за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.68и, т.4 вр. чл.68з, пр.2 /принуда/ от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а ЗЗП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 000.00 (две хиляди) лева.
Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, моли
съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, противоречия с материалния закон, необоснованост.
Алтернативно моли за приложението на чл.28 ЗАНН. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В представеното писмено становище, ответната КЗП, ГД КП, РД за
областите Видин, Монтана и Враца, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева.
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения по
1
чл.59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение №000015
от 11.01.2022 г. за това, че на 19.03.2021 г. търговецът „А1 България” ЕАД в
стопанисван от него търговски обект - магазин А1 Враца в гр.Враца,
бул.„Никола Войводов" №10, не е отразил в ситемата си заявление, подадено
от наследника на починал титуляр за прекратяване на договор №
*********/22.05.2019 г., поради което не е прекратил договора, като след тази
дата неправомерно са му начислени месечни такси. Същият е предоставил и
писмено доказателство за това, че е уведомил оператора за допуснатата
неточност, но той е разгледал жалбата му само формално, без да е предприел
действия за сторниране на неправомерно начислените суми. Едва след
извършената на 12.10.2021 г. проверка от КЗП са издадени от търговеца
кредитни известия, коригиращи фактурите с начислени месечни такси за
периода 19.03.2021 г. - 02.09.2021 г., в който договорът е следвало вече да
бъде прекратен, като по този начин търговецът е използвал нелоялна
агресивна търговска практика и е увредил икономическите интереси на
потребителя.
Актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл.68в вр.
чл.68г, ал.1 вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68и, т.4 вр. чл.68з, предложение 2
/принуда/ от ЗЗП и подробно изложил обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, а именно:
В РД Монтана при КЗП е постъпила жалба вх. № М-03-284/13.09.2021 г.
от наследник на починал потребител, относно подадено от него заявление до
„А1 България" ЕАД за прекратяване на сключен договор с починалия
титуляр, което не е удовлетворено от оператора. Наследникът е посочил в
жалбата, че на 19.03.2021 г. е подал заявление за прекратяване на договора в
офис на „А1", находящ се в гр. Враца, бул. „Никола Войводов", към което е
предоставил Удостоверение за наследници и е заплатил дължимата сума, като
оттогава до момента на подаване на жалбата получавал ежемесечно сметки за
номерата към договора. Твърди, че ежемесечно, след всяка сметка е
посещавал горепосочения офис, където различни служители са правили
копие на заявлението за прекратяване на договора и са му обяснявали, че
договорът ще бъде прекратен, и че следва да заплати дължимите суми,
начислени след датата на подаване на заявлението. След като получил
писмено уведомление за просрочени задължения, подал жалба до оператора,
която не била уважена. Било му обяснено, че в заявлението, което тяхната
2
служителка изготвила, липсвали реквизити. Указано му било, че трябва
отново да плати просрочените задължения и отново да предостави
Удостоверение за наследници. Като доказателства към своите твърдения
жалбоподателят е приложил: заявление за прекратяване на договор от
19.03.2021 г.; писмо от „А1 България" ЕАД за задължения към 03.08.2021 и
писмена жалба, подадена на електронната поща на „А1 България" ЕАД и
отговорът на оператора от 01.09.2021 г.
Във връзка с постъпилата жалба, служители на РД Монтана извършили
проверка в търговски обект на „А1 България" ЕАД, находящ се в гр. Враца,
бул. „Никола Войводов" №10, резултатите от която отразили в Констативен
протокол №К-2727724/12.10.2021 г. Изискали от търговеца извадка от
системата, от която да е видно, кога е входирано приложеното към жалбата
заявление от 19.03.2021 г. за прекратяване на договора, но такава не била
предоставена. Регионалният мениджър, който присъствал на проверката
посочил, че в системата са налични три номера на името на починалия
титуляр, като услугите са прекратени на 02.09.2021 г., както и че в системата
няма заявка за прекратяване на договора. На търговеца е указано да представи
на 20.10.2021 г.: становище по случая, съдържащо отговор относно причините
за несвоевременното прекратяване на договора, съгласно отправеното искане
от наследника на починалия титуляр и копие от договорите, сключени от
починалия титуляр и документите, подадени от наследника на 19.03.2021 г.
На 28.10.2021 г. на електронната поща на РД Монтана било получено
становище на търговеца, към което били приложени Договор № ********* от
22.05.2019 г. на името на починалия титуляр и подписани към него
приложения за мобилни услуги, предоставяни чрез номерата **********,
********** и **********. В своето становище търговецът посочил, че
поради грешка на обслужващия търговски консултант в проверения търговски
обект на жалбоподателя е предоставено приложеното към жалбата заявление
и не била пусната заявка за прекратяване на услугите към трите номера на
починалия титуляр. Посочено е също, че всички фактури, издадени след
19.03.2021 г. са кредитирани и няма дължими суми по договора за услугите на
починалия титуляр. Обяснено е, че в случая не се изисква подаването на 30-
дневно предизвестие за прекратяване на договора, както и не се изисква
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване.
В АУАН е записано, че от събраните по преписката документи е
установено, че на 19.03.2021 е подадено заявление за прекратяване на
горепосочения договор от наследника на починалия титуляр, като след тази
дата не е следвало да бъдат начислявани месечни такси. Наследникът на
титуляра е предоставил и писмено доказателство за това, че е уведомил
оператора за допуснатата неточност, но той е разгледал жалбата само
формално, без да е предприел действия за сторниране на неправомерно
3
начислените суми.
Към акта са приложени следните документи: Констативен протокол № К-
2727724/12.10.2021 г. и документи с вх. №М-03-284 от 28.10.2021 г.
На дружеството-жалбоподател е изпратена покана за датата на
съставяне на акта с изх.№М-03-284/04.01.2022 г. АУАН 000015 е съставен на
11.01.2022 г. в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 ЗАНН
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение, при идентично с АУАН словесно описание на фактическата
обстановка на нарушението, наказващият орган на 28.02.2022 г е издал
атакуваното НП № К-000015, с което на „А1 България” ЕАД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани
гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят С.А.,
свидетелят Г.С., присъствала при установяване на нарушението и св.Д.,
присъствала при съставянето на акта. Показанията на тримата свидетели,
съдът намира за достоверни, припокриващи се с изложеното в АУАН и в
съответните писмените доказателства по делото, поради което им дава вяра и
ги кредитира.
Материалната компетентност на контролния и на наказващия орган е
доказана с приетите и приложени по делото съответно заповед
№342ЛС/22.04.2015 г. и заповед №678/23.12.2021г., като и двете заповеди са
издадени от Председателя на КЗП.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни
писмени доказателства: НП №К-000015/28.02.2022г.; АУАН
№000015/11.01.2022г.; пълномощни на процесуалните представители на
страните; Извлечение от интернет страница на А1; Писмо изх.№М-03-
284/04.01.2022 г.; КП К-2728425/12.01.2022 г.; Становище с вх.М-03-
284/28.10.2021 г. с приложение; Писмо с изх.М-03-284/27.10.2021 г.; Писмо с
вх.М-03-284/22.11.2021 г.; КП К-2727724/12.10.2021 г. и жалба с вх. М-03-
294/13.09.2021 г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
4
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяване на
административно нарушение, издаване на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент на чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за
това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към
процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени,
съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на
административно нарушение и НП съдържат всички необходими реквизити
съобразно изискванията на ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
опорочаване на санкционната процедура. Нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в
акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че
правото на защита на дружеството-жалбоподател не е било накърнено.
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за проявена нелоялна
агресивна търговска практика
Основният фактически състав на нелоялната търговска практика
изисква кумулативното наличие на три елемента: да е налице търговска
практика; тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и
компетентност и да променя или да е в състояние да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител.
По смисъла на §13, т.1 и т.2 на ЗЗП отношенията между дружеството-
жалбоподател и абоната, подал оплакване в КЗП, следва да се считат за
такива, като между търговец и потребител. А осъществените от страна на
дружеството действия, поведение, търговска инициатива към потребителя,
които са пряко свързани, както в случая, с продажбата и предоставянето на
услуга на потребителя чрез сключените между тях договори, следва да се
приемат за търговска практика (на дружеството) по смисъла на §13, т.23 на
ЗЗП.
В този смисъл, след като не е отразил в системата си заявление,
подадено от наследник на починал титуляр за прекратяване на сключен
5
договор, поради което не е прекратил договора и след тази дата неправомерно
е начислил месечни такси, търговецът е осъществил нелоялна търговска
практика.
Съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.1от ЗЗП търговска практика, от
страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. По смисъла на §13, т.25 на ЗЗП
„съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е
използването на търговска практика, която намалява значително способността
на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на
търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази
търговска практика. В настоящия случай, върху потребителя е упражнена
нелоялна търговска практика, като от дружеството не са прекратили договора
с починал потребител, въпреки подаденото заявление от наследника му и са
продължили неправомерно да начисляват месечни такси.
Тези действия на дружеството са в разрез със заложената идея в закона
търговците да притежават и проявяват добросъвестност, професионална
компетентност и почтени пазарни практики в отношенията си с
потребителите. С тези си действия жалбоподателят е целял да накара
потребителя да промени икономическото си поведение и да плаща
задължения по договори, за чието изпълнение е имал несъгласие с
дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.68з от ЗЗП търговската практика на
жалбоподателя се явява и агресивна, понеже от целия й фактически контекст
и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства
следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на
избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или
услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение,
което средният потребител не би взел без използването на тази търговска
практика. В чл.68и, т.4 от ЗЗП е регламентирано, че при извършването на
преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага
6
тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се
взема предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на
целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата
си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере
друга стока или услуга или друг търговец.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено,
че на 19.03.2021 е в офис на дружеството е било подадено заявление за
прекратяване на договор от наследник на починал титуляр, като след тази
дата не е следвало да бъдат начислявани месечни такси. Предоставено е и
писмено доказателство за това, че е уведомен оператора за допуснатата
неточност, но той е разгледал жалбата формално, без да е предприел действия
за сторниране на неправомерно начислените суми. В становището на
търговеца е призната допуснатата грешка, но едва след намесата на
контролните органи са издадени кредитни известия, коригиращи фактурите с
начислени месечни такси за периода, в който договорът е следвало да бъде
прекратен.
Жалбоподателят е използвал принуда, като е задължил потребителя да
заплаща задължения по договор, който е следвало да бъде прекратен. Горното
следва да се тълкува и като неспазване от страна на търговеца на принципа за
равнопоставеност между страните в договорни отношения.
Съдът намира, че в случая е налице нелоялна агресивна търговска
практика съгласно чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. Ал.1 от ЗЗП, по смисъла на
разпоредбата на чл.68з вр. чл.68и, т.4 от ЗЗП в поведението на търговеца към
конкретния потребител. В настоящия казус поведението на дружеството
принуждава потребителя да променя или е възможно той да промени
съществено свободата си на избор или поведението си като
среден потребител по отношение на стоката или услугата, което води или
може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Предвид гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят в качеството си на търговец, действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр.ал.2 ЗЗП по смисъла на
разпоредбата на чл.68з вр. чл.68и, т.4 от ЗЗП, а именно използва търговска
практика, при която се налагат всякакъв вид прекомерни и несъответстващи
на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни
правата си по договора. Анализът на тези доказателства сочи, че търговецът е
препятствал възможността на потребителя да ползва правата си по сключени
7
договори, по които е бил изряден, което съставлява нелоялна агресивна
търговска практика.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощен орган,
в кръга на неговата материална и териториална компетентност и съдържат
всички законово определени реквизити и отговаря на изискванията за форма.
В тях е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителят, съдържа се и конкретно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна. Посочени са точно конкретните законови разпоредби,
които са нарушени с деянието и съответната норма, въз основа на която
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са посочени
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, поради което
по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от
формална страна. Описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка се установява от констатациите, съдържащи се в съставените
констативни протоколи, съответства на посочената такава в акта за
установяване на административно нарушение и се доказва от приобщения
към делото доказателствен материал.
Относно размера на наложеното наказание, Врачанският районен съд
счита, че същият е правилно определен, за което са изложени в тази посока
подкрепящи аргументи от страна на АНО. Според административно-
наказващия орган не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето
защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на търговеца е определен размер
на наложеното наказание към минималния, предвиден от законодателя в
нормата на чл.210а от ЗЗП, а именно две хиляди лева, който размер съдът
приема за подходящ да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед изложеното, съдебният състав намира въззивната жалба за
неоснователна, поради което следва на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН да
потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от
страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател
да бъде осъдено да заплати на АНО разноски по делото в размер на 100.00
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-000015/28.02.2022
8
г., издадено от директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД
КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68г, ал.1
вр. чл.68и, т.4 вр. чл.68з, пр.2 от ЗЗП, на основание чл.210а от ЗЗП, на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „А1 България“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП
при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9