Р
Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр.Бяла, 17.10.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Бяла, втори граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при
секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 237 по описа за 2016г., за да се произнесе,
съобрази следното:
По изложените в искова
молба съображения ищците Ц.В.Д. и Р.В.Д. молят съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника „Астера Агрохим”ООД грДве могили да им заплати сумата в размер на 144.89лв., представляваща стойността на това, с което дружеството
се е обогатило за тяхна сметка без правно основание, до размера на това, с
което е намалено имуществото им за
стопанските 2011г.-2012г., 2012г.-2013г.
и 2013г.-2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.
Сочи се, че са наследници при равни права на С.С.Д., б.ж.на
с.Широково и съсобственик на имот №002034,с площ 1.834 дка, трета категория по
силата на НА №117,том 2,дело №415/1996г.на РС Бяла. Твърдят, че за стопанските 2011г.-2012г.,2012г.-2013г.
и 2013г.-2014г. имота е бил включен в масивите, които се обработват от ответника
„Астера Агрохим” ООД и същият е ползвал имота през посочените стопански години,
без да е имал сключен договор за аренда или наем със собственика и не е
заплащал каквито и да е суми за ползването на имота. Поддържат се твърдения, че
ответника се е обогатил, за сметка на ищците със сумата в размер на 144.89лв.,
което обогатяване се изразява в неплащането на наем за ползването на имота през
посочените стопански години, както следва : за стопанската 2011г.-2012г. със
сумата 44.02лв.; за стопанската 2012г.-2013г. със сумата от 47.68лв., и със
сумата 53.19лв. за стопанската 2013г.-2014г. С писмена
молба приложена на л.9 от гр.д.№519/2016г. по описа на РРС ищците са внесли
следните уточнения в петима на ИМ,като са посочили , че претенцията им е при
условията на разделност, съобразно идеалните части всеки от ищците по ½,а
именно по 72.45 лева на всеки един от тях.
В депозирания
по реда на чл. 131 ГПК отговор, ответника по иска оспорва факта, че за
стопанската 2011г./2012г. е обработвал процесното лозе. Не оспорва, че за
стопанските 2012г.-2013г. и 2013г.-2014г. е обработвал имота на ищците. Навежда
доводи, че е извършил редица мероприятия по обработка на лозето, през
стопанската 2014г.-2015г., във връзка с които е направил разходи в размер на 146.72
лева, както и че са му били нанесени щети в размер на 86,97 лева, за това, че
през стопанската 2014г.-2015г. ищците са
влезли във владение на имота си, без да са заявили същият по реда на чл.
69 ППЗСПЗЗ, в срок до 31.07.2014г. и не е допуснал ответника да обере продукцията
си. Прави възражение за прихващане на претендираните от ищците суми – 100.87лв.., касаещи процесните
2012г.–2013г. и 2013г.-2014г., със сумата в размер на 86,97 лева,
представляваща причинени му щети от ищеца , с оглед въвеждането му в имота и
невъзможността ответника да си обере продукцията. Поддържа още, че за стопанската 2013г.-2014г. са били
установени щети от неблагоприятно климатично условие – проливен дъжд и
градушка, за нереколтирани на 100 % площи при лозя – винени”, които са били обработвани
от ответника, поради и което се твърди, че за стопанската 2013г.-2014г.
ответникът не дължи заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот.
Оспорва се и размера на претенцията, тъй като за обработваните лозя през
стопанската 2011г.–2012г., дружеството е заплащало на наемодатели наем в размер
на 15 лв/дка., през стопанската 2012г.-2013г. е заплащало наем 20 лв/дка, а
през стопанската 2013г.-2014г. не е заплащало наем, предвид градушката.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ,приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Безспорно
е от представения по делото нотариален акт №117,том
2,дело №415/1996г.на РС Бяла , че ищците и С.С.Д. са били признати за собственици на описания в ИМ
недвижим имот , а именно: Лозе с площ от
1.834 дка. в местността „Могилата”,трета категория, сътавляващ имот №002034, находящ
се в землището на с.Широково, ЕКАТТЕ 83301, община Две могили.
Безспорно е също, че С.С.Д. е починала на
01.06.2010г., като е оставила за свои законни наследници Ц.В.Д. и Р.В.Д..
Не се спори също, напротив признава се от ответното
дружество, че е ползвало имота през стопанската 2012г./2013г.; 2013г./2014г.
По делото не се представени доказателства ответника
да е заплащал рента на собственика на имота за процесните две стопански години.
Установява се от представеното удостоверение от
ДФ”Земеделие” изх.№-02-180-1100/1945 от 08.09.2016г., че ответника „Астера
Агрохим”ООД не е заявявал имот с №002034 в подадено заявление за подпомагане по
схемите и мерките по директни
плащания за кампания 2012,стопанската
2011г.-2012г.
Установява се от заключението на ВЛ ,че размера на
средната пазарна наемна цена за процесния недвижим имот за стопанската 2011г./2012г.
е бил 21лв/дка, за 2012г./2013г. е бил 34.00 лв. ,а за стопанската
2013г./2014г. е 24.09лв/дка.,или общо за трите стопански години средната цена
на рентата конкретно за процесния имот с площ от 1.834 дка е била в размер на 144.89
лв.
Така събраните по делото писмени доказателства, обуславят частична
основателност на предявеният иск, като относно стопанската 2011г.-2012г.г. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. В тежест на ищеца е да докаже, че е налице разместване в
имуществените сфери на страните, като ответникът се обогатил за сметка на
обедняването на ищеца с претендираната сума. Уважаването на предявения иск следва от доказването на следните
произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване
на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност
същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие
на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване
на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на
обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и
същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно обогатяване следва да
не е налице основание за имущественото разместване. По отношение на последната
предпоставка - липса на основание за имущественото разместване, тя подлежи на
доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед
невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на
претенцията, тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника
основания. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на
основание и дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не
съществува наведеното от ответника основание. При установяване на такова
имуществено разместване ищецът има право на по малката сума измежду размера на
обедняването му и размера на обогатяването на ответника към момента на
обедняването на ищеца. Доказателствената тежест за установяването на предпоставките
за уважаване на иска се носи от ищеца. При липса на някой от тези елементи няма
да е налице състава на неоснователното обогатяване.
Такова доказване от страна на ищците за ползването
на имота от ответника за стопанската 2011-2012г. не беше проведено. С отговора
на ИМ ответника е оспорил факта, че е ползвал имота за процесния период. В тази
връзка и с оглед разпределяне на доказателствената тежест съдът на основание
чл.146,ал.2 ГПК е указал на ищците ,че същите не ангажират доказателства във връзка с фактическите си твърдения ,че
имота е бил ползван от ответника през стопанската 2011г.-2012г. В тази връзка ищците са се снабдили със съдебно
удостоверение от ДФЗ,видно от което е ,че ответника „Астера Агрохим”ООД не е заявявал имот с
№002034 в подадено заявление за
подпомагане по схемите и мерките по
директни плащания за кампания
2012,стопанската 2011г.-2012г. Това обстоятелство и липсата на други
доказателства доказващи противното обуславя отхвърляне на иска относно
стопанската 2011г./2012г. ,за сумата в размер на 44.02лв.
С оглед частичната основателност на предявеният иск следва да бъде обсъдено
направеното от ответника възражение за прихващане.
Според правната теория и
константната съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита
на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който
той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на
вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника
към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент
от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са
свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правния интерес на
ответника обусловен от твърдяното с възражението за прихващане вземане и
компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат
на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за
прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по
прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да
бъде основателно или неоснователно. Но даже, когато е неоснователно, то е
процесуално допустимо и валидно и съдът е длъжен да го разгледа. За разлика от
изявлението на прихващане, което предпоставя ликвидност на
насрещните вземания, възражението за прихващане е допустимо и основателно
даже когато тези вземания или едно от тях е неликвидно.
Като
разпростира силата на присъдено нещо и относно възражението за
прихващане – чл. 298 ал. 4 от ГПК, законът сочи, че вземането, предявено с
възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно/
неликвидно/. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не
от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните
вземания /или едно от тях/ не са ликвидни. В тази връзка съдът е длъжен да
разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства
отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на
ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе
относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в
зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти
предявения иск.(Решение по т. д. № 895/ 2010 г. на ВКС ІІ-ро т.о. )
В
своята константна практика съдилищата приемат, че възражението за прихващане на
неликвидно/спорно/ вземане изисква доказването му по основание и размер. То
може да бъде предявено с писмения отговор, а по- късно само ако е безспорно, по
аргумент от чл. 371 от ГПК.
В
конкретния случай ответника по първоначални иск е предявил възражение за
прихващане с оглед направените от него признания /частично/ на иска на ищеца, като при това положения същия следва
да докаже претенцията си както по основание, така и по
размер.
За установяване на спорните
обстоятелства относно така направеното възражение са разпитани посочени от ответника
свидетели, от показанията на които не се установи по безспорен и несъмнен
начин, че в точно в процесното лозе са
извършени посочените в отговора на ИМ мероприятия и обработки, а не в някое
друго от лозовия масив. Не се наведоха безспорни доказателства, както и не бяха
представени разходни документи, че в
счетоводството на ответника за направени разходи и мероприятия касателно това
лозе. Напротив установи се от заключението на ВЛ, в т.2 от заключителната част
,че извършените мероприятия по данни на ответника –есенна оран, култивиране
,резитба , пръскане ,не са осчетоводени.
В този смисъл не е достатъчно заключението на съдебно техническата експертиза ,
която е изготвила обобщена справка за
стойността на разходите ,които биха били направени за обработката на имот с
площ идентична с площта на ищците.
С оглед изложеното съдът приема, че искането на
ответника за извършване на прихващане е неоснователно – претенцията не е
доказана по основание и размер.
Що
се касае до направеното от ответника възражение ,че за стопанската
2013г./2014г. не дължи обезщетение за ползване имота на ищеца, поради приложени
по делото писмени доказателства - КП №СБ-02-874/2014г. и Удостоверение изх.№ДА
01-14/2016г. на ОСЗ гр.Борово, установяващи нанесени щети от неблагоприятно
климатично условие- проливен дъжда и градушка,съдът намира също за
неоснователно. Съгласно разрешенията,
дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС, Решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и
Решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о.,
ГК се посочва, че неоснователно
обогатяване може да има в увеличаване на актива на имуществото, намаляване на
пасива или спестявяне на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да
понесе. Такъв е случаят и при ползването на чужд имот без основание. Според практиката
на ВКС: „обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал
приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е
установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му
да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за
ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател
са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би
получил за спорния период”. В мотивите се сочи още, че „фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен, и
когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка
имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването
произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и
другото”.
С оглед този изход на спора
, ищците имат право да им бъдат
присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
а от своя страна, ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
От представените вносни
бележки и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, е видно, че ищците са направили
разноски по делото в размер на 570 лв.. При съобразяване уважената част от
иска, ответникът дължи на ищеца разноски общо в размер на 396.82 лева.
От своя страна, ответникът
е направил разноски ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно
представения договор за правна защита и съдействие и внесен депозит за ВЛ ,като
при съобразяване отхвърлената част от иска, ищеца дължи на ответника разноски общо в размер на 136.71
лева.
При това положение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 260.11 лв, представляваща направени
разноски по делото, изчислени по съразмерност и след компенсация .
Водим
от горното ,съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА
“АСТЕРА АГРОХИМ” ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Две
могили ,обл.Русе , ул.”Вит”№7, представлявано от управителя С.С.Н. да заплати
на Ц.В.Д., ЕГН ********** и Р.В.Д.,ЕГН ********** сумата в общ размер на 100.87лв. , съответно по 50.43лв.(петдесет
лева и 43 стотинки) за всеки един тях, представляваща обезщетение по чл.59 ЗЗД
за ползване на собственият им имот , а
именно: Лозе с площ от 1.834 дка. в местността „Могилата”,трета категория,
сътавляващ имот №002034, находящ се в землището на с.Широково, ЕКАТТЕ 83301,
община Две могили., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015г. до
окончателното й плащане, както и сумата в размер на 260.11 лв.(двеста и шестдесет лева и 11 стотинки),
представляваща направени разноски по делото, изчислени по съразмерност и след
компенсация .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.В.Д., ЕГН **********
и Р.В.Д.,ЕГН ********** против “АСТЕРА АГРОХИМ” ООД,ЕИК ********* иск по чл.59 ЗЗД за разликата над 100.87лв до пълния претендиран размер по исковата молба от 144.89
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от “АСТЕРА АГРОХИМ” ООД, ЕИК ********* възражение
за прихващане за сумата от 86,97 лева,
представляваща причинени от ищците щети, свързани с невъзможността на ответника
да обере продукцията си от описаното
по-горе лозе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/