Определение по дело №14/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК и е образувано по постъпила жалба от И. Н. Ж. от гр. К. – длъжник по изп.д. № 241/2011г. по описа на СИС при РС-Кърджали срещу действията на ДСИ по посоченото изп. дело за насрочване на публична продан от 12.04.2012г. до 14.05.2012г. на недвижим имот, собственост на жалбодателя.

Посоченото действие на ДСИ се обжалва като незаконосъобразно по съображение, че имотът, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, е несеквестируем. Във връзка с това жалбодателят моли обявената публична продан от 12.04.2012г. до 14.05.2012г. да бъде отменена.

Взискателят „Ю. и Еф Д. Б.” , гр. С. не е подал възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, с които счита жалбата за недопустима кÓто просрочена. Алтернативно излага доводи за нейната неоснователност.

Окръжният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 142/2011 год. по описа на СИС при РС – Кърджали е образувано по молба и представен изпълнителен лист в полза на “Ю. И ЕФ Д. Б.” , гр. С. против И. Ж., с ЕГН *, от гр. К., ул. “К. № за вземане в размер на 10 754.72 лв., от които главница в размер на 9 812.31 лв., договорна лихва – 872.47 лв., наказателна лихва – 69.94 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2010 год. год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, в размер на 774 лв. С постановление от 02.03.2011г., по молба на взискателя, ДСИ е наложил възбрана върху ¼ идеална част от недвижим имот, с идентиф. № 40909.124.68, ведно с втори етаж от построената в имота сграда № 1, който съгл. схема № 712/25.02.2011 год. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентиф. № 40909.124.68.1.3.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от същия на 21.02.2011 год. В протокол от 21.03.2011год., със съгласие на взискателя, длъжникът поел задължението всеки месец до 15 число да внася сумата от 1000 лв., с първа вноска през м. април. До 17.05.2011 год. длъжникът не направил нито една вноска, поради което с разпореждане от същата дата, ДСИ насрочил опис на възбранения имот за 27.05.2011 год. от 10.30 часа. На длъжникът е изпратена ППИ за насрочения опис, която е получена от същия на 19.05.2011 год.При посещението на адреса за извършване на описа на недвижимия имот, длъжникът предложил ново споразумение на взискателя, което последният приел. Тъй като длъжникът продължил да не внася никакви суми по изп.дело, бил насрочен нов опис за 06.06.2011 год., /за който страните били уведомени с протокол от 19.05.2011 год./, който не се състоял поради влошено здравословно състояние на длъжника. Тъй като към м. юли 2011 год. суми от длъжника за погасяване на задължението му не били постъпили по сметка на СИС, било извършено ново насрочване на опис на недвижимото му имущество, първоначално за 15.09.2011 год. /Ж. получил призовката за принудително изпълнение на 02.09.2011 год./, пренасрочен по искане на взискателя за 05.10.2011 год. /длъжникът бил предупреден за изпълнителното действие от призовкаря към РС – Кърджали Пеевски, по телефона на 26.09.2011 год./. Видно от протокол на ДСИ за опис на недвижимо имущество на 05.10.2011 год., в присъствието на страните по делото, вещото лице и представители на органите на МВР, описът бил извършен, като не били направени възражения от никоя от страните по делото, нито срещу предприетото принудително изпълнително действие длъжникът подал жалба. В изпълнение на разпоредбата на чл. 487 от ГПК било изготвено обявление за проданта, която била насрочена от 14.11.2011 год. до 14.12.2011 год. С молба от 09.11.2011 год. длъжникът И. Ж. внесъл сумата от 12 000 лв., и на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК поискал спиране на изпълнението, като се задължил да изплащане на задължението да внася всеки месец по 10 на сто от дължимото. С Постановление от същата дата на ДСИ изпълнението спрямо процесния имот е спряно, като длъжникът бил предупреден, че при неплащане на някоя от вноските съдебният изпълнител по искане на взискателя ще продължи изпълнението. Поради невнасяне на дължимите месечни вноски, с молба вх. № 353/05.04.2012 год., взискателят поискал насрочване на нова публична продан на описания недвижим имот. Във връзка с разпореждане на ДСИ от 05.04.2012 год., било изготвено обявление за публична продан на процесния имот, която била насрочена от 12.04.2012 год. до 14.05.2012 год. С жалба вх. № 516/11.05.2011г. длъжникът обжалвал това действие на ДСИ.

При тези данни по делото, жалбата на длъжника в изпълнителното производство е просрочена и като такава, процесуално недопустима. Принципно, насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е обжалваемо изпълнително действие съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, но същото следва да стане в посочения в разпоредбата на чл. 436, ал.1 ГПК едноседмичен срок от извършване на действието. В случая, изпълнението върху имуществото на длъжника е предприето с връчването на призовката за принудително изпълнение на 19.05.2011г., с която е насрочен опис на недвижимия имот, предмет на изпълнението. От тази дата за длъжника е възникнало правото и започнал да тече срокът за обжалване на предприетото действие от съдебния изпълнител по принудително изпълнение, независимо, че описът не се е състоял. Жалбата срещу предприетото принудително изпълнение е подадена от длъжника на 11.05.2012г., много след изтичане на срока за обжалване – 26.05.2011г. Самото обявяване на публична продан, неизвършването й по една или друга причина и насрочването на нова публична продан, са обстоятелства, които нямат отношение към началната дата, от която започва да тече срокът за обжалване по чл. 436, ал.1 ГПК, тъй като насочването на изпълнението върху имущество става с връчване на призовката за принудително изпълнение, което в случая е много преди датата на подаване на настоящата жалба.

Ето защо жалбата, като подадена извън преклузивния срок за обжалване, посочен в чл. 436, ал.1 ГПК, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- прекратено. При това положение, съдът не дължи произнасяне на довода по съществото на жалбата за несеквестируемост на имотът, спрямо който е предприето принудителното изпълнение.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 516/11.05.2012г., подадена от И. Н. Ж., ЕГН *, от гр. К., ул. “К. № – длъжник по изп.д. № 241/2011г. по описа на СИС при РС-Кърджали срещу действията на ДСИ по посоченото изп. дело за насрочване на публична продан от 12.04.2012г. до 14.05.2012г. на недвижим имот, собственост на жалбодателя, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 201/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.