№ 260011 / 27.4.2021 г.

П Р И С Ъ Д А

Гр. МОНТАНА, 27.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана, наказателна колегия, четвърти наказателен състав в публично заседание на дванадесет и седми април…. през две хиляди двадесет и първа година........................……...........................в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.Г.

                                                                            Г.Н.

 

при секретаря  Николинка Александрова…………………..и в присъствието на прокурора Р. П. …........….като разгледа докладваното от съдията Николова……………………….....................НОХД № 1958 по описа за 2019г. ………...........………………..…..и след тайно съвещание съдът

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия П.Р.Ц. – роден на xxx xxx, обл.Монтана, ул.”Училищна” № 1, българин, български гражданин, с висше образование, здравен медиатор към Община Монтана, женен, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.07.2016 година около 15.00 часа в град Бойчиновци, кв. „Огоста” да е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на П.П.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. Враца - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в закрита черепно - мозъчна травма с контузия на главата, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т. 12, пр. 1 във връзка с чл.129 ал. 2 във връзка с ал.1 от  НК.

          ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от П.П.С. xxx, с ЕГНxxxxxxxxxx  против подсъдимия  П.Р.Ц. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за сумите от 10 000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и 1 000.00 лева за имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОТНЕМА в полза на Държавата веществени доказателства - 1 брой дървена бухалка и 1 брой дървен кол, които след влизане в законна сила на присъдата следва да се унищожат.

         ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

 

 

                                                      2.

 

                                              

                                              

 

        

 

 

 

 

МОТИВИ към присъда № 260011/27.04.2021г. по НОХД №1958 по описа на Районен съд - гр.Монтана за 2019 година.

 

Районна прокуратура - гр. Монтана е внесла обвинителен акт против П.Р.Ц..

В производство по чл.248а от НПК в съдебната фаза  е отстранена очевидна фактическа грешка.

С внесения от РП-Монтана нов обвинителен акт подсъдимия П.Р.Ц. е обвинен в това, че на 04.07.2016 година около 15.00 часа в град Бойчиновци, кв. „Огоста” е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на П.П.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в закрита черепно - мозъчна травма с контузия на главата - престъпление по чл.131 ал.1 т. 12, пр. 1 във връзка с чл.129 ал. 2 във връзка с ал.1 от  НК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като намира същото за доказано. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от събраните в съдебната фаза такива по категоричен начин се доказва, че именно подсъдимият е автор на извършеното престъпление. В заключение пледира да бъде постановена осъдителна присъда, с която съдът да го признае за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода в предвидения от закона минимален размер, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като е с чисто съдебно минало.

Гражданският ищец и частен обвинител П.П.С. чрез упълномощеният му повереник адвокат Б.Р. xxx, се присъединява към становището на държавния обвинител относно доказаността на обвинението и вината на дееца, но излага по-различна трактовка за случилото се. Също намира, че съдът следва да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление. Моли  да бъде уважен гражданския иск в предявения размер.

 В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимият П.Р.Ц. се представлява от упълномощен защитник – адвокат И.С. xxx. В пледоарията си пред съда защитникът му изразява становище, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин и моли съдът да постанови оправдателна присъда, като излага подробни доводи в тази насока.

Подсъдимият П.Р.Ц. в хода на съдебното следствие дава подборни обяснения. В своята лична защита и последна дума моли съда да бъде оправдан, като нарича обвинението „грозно и тежко“ за него.

Съдът след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият П.Р.Ц. е роден на xxxгxxx, обл.Монтана и ежедневно пътува, тъй като от 2012г. е здравен медиатор към Община Монтана. С висше образование. Не е осъждан.

         Гражданският ищец и частен обвинител П.П.С. на инкриминираната дата пътувал с влака от град Враца до град Бойчиновци. Там го чакала с неговия личен автомобил приятелката му – свидетелката Л.Т., за да отидат в наследствената й къща в същия град. Водач на автомобила бил свидетелят С..

         Подсъдимият Ц. и гражданският ищец и частен обвинител С. не се познавали.

         На 04.07.2016г. подсъдимият П.Р.Ц. пътувал с личния си автомобил „Мерцедес“, с ДК №  XXXX  от град Монтана за село Септемврийци, обл. Монтана, където живее. Около 15.00 часа се намирал в района на град Бойчиновци, обл. Монтана, на Т-образно кръстовище след бензиностанция „Петрол“ и след десен завой по посока към село Мърчево. Пред него пътувал гр.ищец и частен обвинител П.П.С. с лекия си автомобил „Рено Сценик“, с ДК №  XXXX  , сив (сребрист) на цвят, комби. С него пътувала свидетелката Л.Б.Т.. Подсъдимият П.Р.Ц. предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него автомобил. След започване на маневрата свидетелят С. започнал да подава звукови сигнали с клаксона на автомобила си. Подсъдимият П.Ц. ясно ги възприел, като счел, че е разпознат от другия водач на МПС и същият искал нещо да му каже. Подсъдимият Ц. като публична личност /дългогодишен здравен медиатор/ често му се случвало да бъде разпознаван и спиран на улицата от лица, които той не познава или слабо познава. Приел, че и конкретният случай е същият. След като подсъдимият Ц. завършил маневрата „изпреварване“ спрял в дясното пътно платно на определеното за това място. В същото време свидетелят С. направил ляв завой, като навлязъл по улицата. Подсъдимият П.Ц. забелязал, че водачът на другия автомобил /пострадалия/ също е спрял автомобила си, слязъл е от него и започнал да ръкомаха и  говори нещо, което той не чувал. Подсъдимият Ц. приел тези действия от страна на свидетеля С. като желание на последния да попита или каже нещо. Това му се сторило напълно логично, тъй като забелязал, че в автомобила има и втори човек – свидетелката Л.Т..  Подсъдимият се приближил на известна дистанция към свидетеля С. и едва тогава разбрал, че последния имал претенции за това, че е изпреварен неправилно. Подсъдимият Ц. се е опитал да го убеди, че всъщност маневрата му е правилна, но свидетеля С. обидил последния с думите – „Ти ли ще ме учиш мен бе, циганин?!”, като последния побягнал до колата си, извадил бухалка от багажника, върнал се към подсъдимия и замахнал към главата му. Подсъдимият Ц. не очаквал това, но реагирал бързо, като успял да направи крачка назад и да избегне този удар. Свидетелят С. замахнал отново. При втория му опит ударът бил насочен към главата на подсъдимия. Последният отбил удара с лявата ръка, като хванал бухалката под лявата си мишница и я изтръгнал от ръцете на свидетеля С.. Свидетелят С. отново отишъл до автомобила си, като извадил друго дърво и отново замахнал към подсъдимия. Последният с цел избягване на удара подложил бухалката, която вече бил отнел от свидетеля С.. В този момент подсъдимият П.Ц. нанесъл удар на свидетеля П.С. в тялото, за да спре нападението срещу себе си. От удара и неочакваната защита, гражданския ищец С. изпуснал второто дърво.           

          Подсъдимият Ц. взел бухалката и дървения кол, с които бил нападнат. Отишъл в автомобила си и потеглил към дома си. Докато пътувал почувствал силна болка в лявата ръка. Предположил, че е счупена и решил да посети болницата в гр.Лом. Успял да се свърже със съпругата си –свидетелката Г.Ц., като  я помолил да позвъни на неговите колежки и здравни медиатори - свидетелките Т.К. и А.М., за да го насочат. Прибрал се до вкъщи, за да вземе съпругата си и заедно отишли в болницата в град Лом, като там го чакали свидетелките К. и М..

         След прегледа на подсъдимия в Спешния център в болницата в град Лом било установено фрактура на лавата му ръка. Била насрочена операция за следващия ден, тъй като в момента нямало лекарски екип. След оформяне на медицинската документация подсъдимият, заедно със свидетелките Ц., К. и М. отишли в Полицейското управление в гр.Лом. Разказал за случая на полицай, като последният видял бухалката и дървения кол на задната седалка на автомобила. Служителят на полицейското управление казал на подсъдимия, че деянието не е извършено в техния район и не е компетентен, но го посъветвал да съхранява бухалката и дървения кол и като излезе от болницата да напише оплакването си и да сигнализира съответното управление.

           Подсъдимият така и сторил, подавайки жалба до Окръжна прокуратурата-Монтана и Директора на ОД на МВР-Монтана /арг.л.4 от ДП/.

         Случилото се развило на метри от дома на свидетелката Т., където отивали заедно със свидетеля С.. Последният се прибрал, не се почувствал добре и свидетелката Л.Т. повикала личния му лекар, а в последствие и Спешна помощ. Свидетелят С. останал в болницата в град Монтана в хирургично отделение за около 5 дни. Свидетелката Т. при разговор с главния лекар в отделението получила уверение, че няма да има неблагоприятни последици за здравето на С. /арг.л.88 от делото/.  

         Досъдебното производство било образувано с Постановление на РП-Монтана от 21.07.2016г. във връзка с подадената жалба от П.Р.Ц., в която  изложил доводи, че е пострадал на 04.07.2016г. в района на град Бойчиновци. Досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.129 ал.1 от НК.

         В хода на досъдебното производство е назначена съдебно медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Т.Б.Ш., съдебен лекар при УМБАЛСМ „Пирогов“-София и допълнителна такава ( л.148 – 150, л.156-157 от ДП), от заключението на които е видно, че въз основа на всички представени медицински документи, касаещи причинените наранявания и приложеното лечение на подсъдимия П.Р.Ц. е причинена следната телесна повреда: счупване на петата предкиткова кост на лявата ръка. Вещото лице приело, че това счупване е известно като „боксьорско счупване“, тъй като се получава при нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук. Вещото лице приело още, че счупването се получава на ръката на нанасящия удара, т.е. в случая се касае за самопричиняване на телесна повреда, получена от подсъдимия П.Р.Ц. докато е удрял пострадалия П.С..

         Това експертно заключение е оспорено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза.

На досъдебното производство от същото вещо лице д-р Т.Б.Ш. е изготвена и друга съдебно – медицинска експертиза и допълнителна такава (л.160 – 168, л.172 - 176 от ДП), от заключението на които се установява, че на свидетеля П.С. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма с контузия на главата и лицето, кръвонасядане на клепачите на лявото око; многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост с подлещажа мозъчна контузия, която е от характер да причини РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Мекотъканните травми – контузии и кръвонасядания са от характера да причинят болка и страдание.

Така установената черепно - мозъчна травма е получена от действието на твърди тъпи предмети и може да се получи по начин, отразен в материалите по делото.

Досъдебното производство отпочнато по повод жалбата на П.Р. впоследствие било прекратено, въз основа на изготвената съдебно - медицинска експертиза на д-р Ш., че получените от него наранявания са от самопричиняване.

         В хода на съдебното производство е назначена повторна съдебно- медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице И.И., доктор „ортопед-травматолог“ /л.160-161 от делото/, от заключението на която се установява, че П.Р.Ц. на 04.07.2016г. е постъпил на лечение в ООТ към МБАЛ-Лом по спешност с оплаквания от болка в лявата ръка. След направена ро.гр. е установена субкапитална фрактура на главата на пета метакарпална кост в ляво. Директна травма по или с твърд предмет. Оздравителния период е около 45 дни. В съдебно заседание вещото лице доразвива доводите си, а именно получената травма от подсъдимия П.Р.Ц. е възможно да е получена от удар с твърд предмет по ръката или директен удар с ръката по твърд предмет -арг.л.166 от делото. Вещото лице е категорично в становището си, че причинената травма на подсъдимия П.Ц. може да бъде от удар по твърд предмет – врата, чело, стена и т.н, но е възможно да е получена и чрез директен удар, като реши да се запази от нападение /да се заварди/-арг.л.166 гръб.

         В хода на досъдебното производство е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Р.Р.С. - лекар в отделение „Неврология“ от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. От заключението на вещото лице е видно, че свидетелят П.П.С. съобщава за еднократно настъпил епилиптичен припадък на 01.10.2016г. От тогава последният е на лечение. Свидетелят С. е с диагноза, след ЧМТ доказана с неколкокретно провеждана КАТ и вероятно симптоматична епилепсия. Епилепсията е заболяване, което е инвалидизиращо, нарушаващо качеството на живот. За да не получава пристъпи трябва да приема терапия. В съдебно заседание при въпрос на пълномощника на гражданския ищец вещото лице заявява, че не може да каже със сигурност има ли пряка причинна връзка на това заболяване и инцидента на 04.07.2016г.-арг.л.220 от делото.

         Съдът изцяло възприема експертизите като компетентно дадени, а и  не са оспорени в хода на производството от страните.

           Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

         В хода на съдебното производство подсъдимият П.Р.Ц. депозира обяснения пред съда, в които не се признава за виновен по обвинението. Същият не оспорва факта, че на датата на обвинението е бил на мястото. Дава и логичен отговор защо е спрял и тръгнал към автомобила на свидетеля С.. Твърди, че не той е удрял свидетеля С., а последният го е нападнал с бухалка и дървен кол. Признава факта, че за да преустанови нападението към него е ударил гражданският ищец в задната част на тялото /гърба/. Веднага след това нападението срещу него е преустановено, взема бухалката и дървения кол за доказателство и си тръгва.

         В хода на съдебното следствие бе извършена очна ставка между подсъдимия Ц. и свидетеля С., предвид възникналите противоречия. Противоречията не бяха отстранени.

         Съдът възприема обясненията на подсъдимия като правдиви и логични. Подсъдимият Ц. е публична личност предвид дейността която изпълнява – здравен медиатор от 2012г. По делото са приложени три броя характеристики и едни брой препоръка – арг.л.212-216. От съдържанието на същите е видно, че подсъдимият е известен в обществото, предвид работата си, често е попадал в конфликтни ситуации, с такт и търпение ги е преодолявал. Работи със силно изолирани общности, където има конфликти, неразбиране и трудна комуникация и именно неговите личностни и социални умения са му помагали да предотвратява конфликти.

         Събраните в хода на производството доказателства представят подсъдимия като човек, който решава проблеми и конфликтни ситуации, а не като човек, който създава такива. Напълно логично се явява поведението на подсъдимия след като е възприел звуковия сигнал от автомобила на свидетеля С. да спре, да слезе от автомобила и да тръгне към човек, който си мисли, че го познава. Факта, че свидетеля С. е бил придружен от жена – свидетелката Лидия Т. е още едно доказателство, възприето от подсъдимия, че в ситуацията няма нищо смущаващо. Няма никаква логична причина да носи  дървени бухалка и кол със себе си и да напада когото и да било. Действието се развива в близост до автомобила на свидетеля С., което означава, че подсъдимият не се е върнал до автомобила си, за да взима дървени бухалка и кол. Единственият изводът, който може да се направи, е че те не са негови, а на свидетеля С.. Следва да се обърне особено внимание на обясненията на подсъдимия. Той отрича да е нападал свидетеля С.,  но не отрича факта, че го е ударил в задната част на тялото /гърба/, за да преустанови нападението върху себе си. На мястото на инцидента се е намирал той, свидетеля С. и свидетелката Т.. Други лица не е имало. Ако се възприеме, че отричането на извършеното е негова защитна линия защо признава, че е нанесъл удар по гърба на свидетеля С.. Би могъл да отрече и този факт. Най-логично би било изобщо да отрича извършване на престъпление. Това негово поведение съдът отдава на неговата социална и лична отговорност.

          В хода на производството бяха направени сравнения /възражения/ кой от двамата – подсъдимия Ц. и свидетеля С. е по-добър водач на МПС. В случай това е ирелевантно обстоятелство. Дори най-добрият водач на МПС в  определена ситуация би могъл да допусне нарушение на правилата за движение по пътищата, но съответно да не бъде наказан за това, ако не бъде установен от контролиращи органи.

         Свидетелят С. при разпита си в хода на производството дава показания в смисъл, че спрял автомобилът си, за да провери мигачите, предвид неправилната маневра на подсъдимия. Съдът намира тези показания за недостоверни. По несъмнен начин се доказа в процеса, че имота на свидетелката Л.Т., за където са пътували, се е намирал на около 50 метра от мястото, където гражданският ищец е спрял автомобила. Напълно нелогично е да бъде спрян автомобила за проверка на мигачите, ако след 50 метра следва да паркира. От тук по-скоро би могъл да се направи извод за емоционалното състояние на гражданския ищец, което го е мотивирало незабавно да спре автомобила и потърси обяснение от подсъдимия. Това обяснение е прераснало и в инцидент.

         Безспорно се установи в хода на делото, че както подсъдимия, така и гражданският ищец са потърсили медицинска помощ след инцидента. Безспорно е установено по делото, че на 14.07.2016г. подсъдимият П.Р.Ц. xxx и Директора на ОД  на МВР-Монтана-арг.л.4 от делото. В тази жалба и до края на съдебното дирене подсъдимия Ц. развива една и съща теза и дава едни и същи сведения. Именно в следствие на тази жалба е отпочнато и досъдебното производство с постановление на РП-Монтана. Гражданският ищец и частен обвинител П.С. не е подавал жалба и не е сигнализирал за случая пред никого. Едва след извършените процесуални действия във връзка с подадената жалба от Ц. е установен и на 09.08.2016г. дава собственоръчно написани сведения-л.52 от ДП. Видно от приложената по делото епикриза  /л.53 от ДП/ свидетелят П.С. е изписан от МБАЛ-Монтана на 08.07.2016г. Повече от един месец /преди да бъде установен от полицията/ свидетелят С. е имал възможност да сигнализира компетентните органи, че е бил обект на престъпно посегателство. Нещо повече, ако подсъдимият Ц. не бе сигнализирал компетентните органи, въз основа на това не би се установил и свидетеля С., като не би се развило и настоящето производство. Нещо повече, свидетелят С. е бил близък със свидетелката Л.Б.Т., като същата е могла да мотивира или подпомогне гражданския ищец в подаване на сигнал до компетентните органи за случилото се. Това обаче не е сторено. Едва след като е установен от полицията, като евентуален извършител за инцидента, свидетелят С. дава сведения в смисъл, че е жертва на престъпление.

         На мястото на инцидента са били три лица – подсъдимият П.Ц., гр.ищец П.С. и неговата приятелка-свидетелката Л.Т.. Напълно логично е да се сформират две групи обяснения и показания - тези на подсъдимия и тези на свидетелите С. и Т.. Съдът изцяло възприема обясненията на подсъдимия като логични, последователни, убедителни и подкрепени с писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Т. в частта, с която поясняват своите действия преди и след инцидента. Съдът не кредитира показанията им в останалата им част, относно как се е стигнало до инцидента и последващите действия. Свидетелят С. чрез показанията си вероятно цели са се спаси от наказателна отговорност, а свидетелката Т. към този момент е била близка с него и е налице индиция за заинтересованост. Следва да се отбележи и факта, че при разпита на свидетелката Л.Т. в хода на съдебното следствие същата е дала показания в смисъл, че подсъдимият е нанесъл удари както с бухалката /дървото/, така и с ръце. На ДП показания в този смисъл няма. Именно предвид на това са прочетени и показанията й на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.1 от НПК. Няма логика след приблизително четири години да си променя показанията, ако това не е в услуга на обвинителната теза на частния обвинител и граждански ищец С..

           Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В.Д., К.К., Г.Ц., Т.К. и А.М.. Всеки от тези свидетели дава показания по факти, които са му станали лично известни, но същите не са преки очевидци на случая. Първите двама са лекари и дават показания относно здравословното състояние на подсъдимия и гражданския ищец, а останалите трима са съпругата и две колежки на подсъдимия, които дават показания относно първите му действия до получаване на доболнична помощ в град Лом, както и посещението на РУ „Полиция“ в града. Изложеното налага извода, че тези свидетелски показания, депозирани в хода на производство допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно събитията, следващи извършване на деянието. Показанията на свидетелите в са логични, последователни и непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства.      

По отношение на писмените доказателства, относими към здравословното състояние на подсъдимия и пострадалото лице съдът намира, че доколкото същите са били предмет на анализ от страна на вещите лица, следва да бъдат ценени като достоверни и подкрепящи се от гласните такива. Приобщените справки за съдимост и характеристики следва да бъдат ценени на плоскостта на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на дееца.

На досъдебното производство е изпълнена съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава от вещо лице Т.Б.Ш. относно увредите на гражданския ищец и частен обвинител П.С.. В първата експертиза /арг.л.161-165 от ДП/, която е изготвена изцяло по медицинска документация-заверено копие на лист за преглед на пациент, допълнителен лист под същия амб.№ на МБАЛ-Монтана, консултация с ОКБ, заверено копие от ИЗ от ХО при МБАЛ-Монтана, ро-графия на череп, епикриза, ЕКГ, консултации с невролог вещото лице се позовава на налично искане за ренгенологично изследване от 04.07.2016г, с разчитане от същата дата и е посочено „Ренггенография данни за полифрагментна, импресионна фрактура на париеталната и темпоралната кости в дясно, с вероятно засягане на базата на черепа.” В това си заключение вещото лице заявява, че при тези данни от ДП не може да даде заключение относно разстройство на здравето. Едва при представяне на документите на вещото лице е изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза-л.172-176 от ДП. Вещо лице Т. Б.Ш. в допълнителната експертиза се позовава на представени документи, изхождащи след 01.10.2016г. и вече констатира следното: „…въз основа на КТ на главен мозък нативно изследване, КТ данни за полифрагментна компресионна фрактура на темпоралната кост в ляво с навлизане на костни фрагменти на около 4 мм.” /л.173 от ДП/.

Въз основа на това, заключението по допълнителната експертиза на това вещо лице е, че С. има закрита черепно-мозъчна травма с контузия на главата и лицето, кръвонасядане на клепачите на лявото око, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост с подлежаща мозъчна контузия. Тази установена черепно мозъчна травма причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От така изготвените експертизи от вещо лице Ш. може да се направи извод, че видно от медицинската документация послужила за първата експертиза и издадена непосредствено след инцидента на 04.07.2016г. свидетелят С. е получил увреда „…импресионна фрактура на париеталната и темпоралната кости в дясно, с вероятно засягане на базата на черепа…“, без вещото лице да даде заключение относно разстройството на здравето. От втората експертиза е видно, че свидетелят С. след проведено изследване на 01.10.2016г. има закрита черепно-мозъчна травма с контузия на главата, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост с подлежаща мозъчна контузия При това изследване обаче не е установено нараняване в дясно. Налице е период от три месеца – от 04.07. до 01.10.2016г, където съгласно медицинската документация нараняването на главата на гражданския ищец веднъж е от дясно, веднъж е от ляво.

Държавното обвинение е предало подсъдимия Ц. на съд, за това, че на 04.07.2016г. е причинил на свидетеля П.С. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма с полифрагментно счупване в ляво, а според медицинската документация изготвена непосредствено след инцидента контузията е в дясно. Едва при прегледа на 01.10.2016г. е установено счупване в ляво, но не е установено счупване в дясно. Наведени бяха доводи от обвинението, че неточността дали е в ляво или в дясно травмата е техническа грешка на вещото лице. Това обаче не може да бъде възприето като грешка на вещото лице, тъй като то е изготвило първата експертиза по писмени доказателства, издадени от различни лекари при МБАЛ-Монтана - епикризата е издадена от хирургично отделение, а ренгеновото изследване е разчетено от двама други лекари от отделението „Образна диагностика“ при МБАЛ-Монтана и е установена травма в дясно. Свидетелят С. е изписан с подобрение от отделението. За травма в ляво за първи път се споменава след КТ на главен мозък извършено на 01.10.2016г. Какво се е случило в периода от тези три месеца, доказателства по делото няма. Няма и доказателства, че свидетелят С. не е претърпял друг инцидент.

В конкретният случай не може да се направи и връзката между събитията, които са възникнали на 04.07.2016г. с констатациите на вещото лице по допълнителното заключение, защото може да е имало друг инцидент, а при тази медицинска документация не може да се направят такива изводи. 

От така събраните доказателства по делото, съдът намира, че държавното обвинение не доказа в процеса по никакъв начин наличието на средна телесна повреда на свидетеля С. към инкриминираната дата – 04.07.2016г. По първата съдебно-медицинска експертиза вещото лице е било в невъзможност да определи вида на разстройството на здравето, а по втората се позовава на изследвания направени три месеца след инкриминираната дата.

В допълнение и за прецизност следва отново да се отбележи, че съгласно съдебно - медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Р.Р.С. не може да се каже със сигурност има ли пряка причинна връзка на заболяването на свидетеля С. и инцидента на 04.07.2016г.-арг.л.220 от делото.

         По несъмнен начин в процеса от изготвената повторна съдебно - медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице И.И. се установява, че причинената травма на подсъдимия П.Ц. може да бъде от удар по твърд предмет – врата, чело, стена и т.н, но е възможно да е получена и чрез директен удар, като реши да се запази от нападение /да се заварди/ - арг.л.166 гръб.

         Предвид на това нито Държавното обвинение, нито частният обвинител можаха да докажат в процеса по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е нападнал и причинил увреда на гражданския ищец.

         По делото не бе доказано по несъмнен начин от Държавното обвинение и частния обвинител, че подсъдимият е увредил гражданския ищец, нито каква травма е получена.

         Видно е от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, че свидетелят С. е имал мекотъканни травми-контузии и кръвонасядания, които са от характера да причинят болки и страдания – арг.л.165 от делото. Обвинение обаче за такова нараняване няма. Такъв вид нараняване не е описано в диспозитива на обвинителния акт, нито в постановлението за привличане на обвиняем в хода на ДП-арг.л.173 от делото. Съвсем декларативно са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и то само при изложението за изготвената експертиза арг. лист 4 от делото. Постоянна е практиката на ВКС и ВС, че при наличие на средна и лека телесна повреда деянието се квалифицира по по-тежкия състав, тъй като е налице поглъщане на по-лекия, но следва достатъчно добре да бъде индивидуализирани и двата вида телесна увреда. В конкретния случай това липсва. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Нещо повече, нито една от страните по делото – държавното обвинение или частния обвинител не взе становище в хода на съдебната прения, че ако все пак съдът приеме, че няма причинена средна телесна повреда, то да се произнесе за причинена лека такава. По делото няма нито тъжба, нито жалба във връзка с инцидента от свидетеля С..

         Повдигнатото обвинение на подсъдимия е за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 във връзка с чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Не се доказа в производството подсъдимият да е причинил средна телесна повреда на гражданския ищец и частен обвинител. След като не е извършено престъплението по основания състав – чл.129 от НК, а и липсва обвинение за лека телесна повреда, то е безпредметно анализирането на квалифициращия белег – причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди – чл.131 ал.1 т.12 пр.1 от НК.

         Съдът обаче намира, че за прецизност следва да изложи доводи за това.

         Направените възражения от защитата на подсъдимия за цялостното отсъствие на хулигански мотив съдът намира за неоснователни по следните мотиви:

         Престъплението е извършено по хулигански подбуди. Безспорно между подсъдимия и пострадалия не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индицират възможен „личен мотив” за нанасяне на удара. Те не се познават. Дори и да се възприеме противното, извършване на действия при наличие на лични подбуди, след разменените реплики между двамата кой е по-добър водач на МПС, репликата отправена към подсъдимия „Ти ли ще ме учиш мен, бе циганин?!“ не обуславя отпадането на хулиганския мотив, тъй като престъплението може да бъде извършено и при евентуален умисъл. Според ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д.4/74г. нанасянето на обида, причиняването на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред  и изразяват явно неуважение към обществото. Същото разбиране е застъпено и в Решение № 65/08.03.2010г. по н.д. № 178/09г. на 1-во н.о., където е упоменато, че хулиганските мотиви често са съвместими с чисто личните, че тяхното съчетание е психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл. В този смисъл е и Решение № 47/22.04.2012г. по н.д.2349/2012г. на ВКС, 1-во н.о.

          На следващо място – признакът „хулигански подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което по правило изключва наличието на личен мотив. В конкретния случай, подсъдимият Ц. е действал с ясното съзнание, че нанасянето на удар по тялото на пострадалия на улицата в оживено време /около 15 часа/, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т.е. – на установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Факта, че на улицата в този момент не е имало никакви хора не променя факта, че мястото е публично.

         Поради всичко, посочено по-горе, съдът счита, че в случая, манифестираното поведение от подсъдимия Ц., правилно е било квалифицирано от Районна прокуратура – гр. Монтана, като извършено по хулиганските подбуди.

         Направените възражения от защитата на подсъдимия за действия на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана съдът намира за неоснователни по следните мотиви:

         Неизбежната отбрана предполага  нападение, което не е позволено от закона. Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува.

         От възприетата и описана по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, че след първоначалното нападение от страна на свидетеля С., при което той е изпуснал дървената бухалка, подсъдимият е имал възможността да напусне мястото докато гражданският ищец изважда от автомобила си дървения кол. Нападението е било преустановено и подсъдимият е могъл да напусне мястото, още повече, че последният признава, че при първоначалното нападение е започнал да отстъпва назад към своя автомобил.

         В случая отсъстват доказателства за приложение и разпоредбата на чл.12 ал.4 от НК-за извършване на деянието при превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение, водещо до ненаказуемост на деянието му, предвид установената фактическа обстановка.

         От установената по делото фактическа обстановка подсъдимият Ц. не е действал и в състояние на силно раздразнение, каквото е изискването на чл.132 ал.1 т.2 от НК. Макар и подсъдимият да е бил в „конфликтна“ среда, то по делото липсват доказателства да е бил в такова психическо състояние обуславящо силното раздразнение.

         Предвид това съдът призна подсъдимият П.Р.Ц. за НЕВИНОВЕН, за това на 04.07.2016 година около 15.00 часа в град Бойчиновци, кв. „Огоста” да е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на П.П.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. Враца - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в закрита черепно - мозъчна травма с контузия на главата, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т. 12, пр. 1 във връзка с чл.129 ал. 2 във връзка с ал.1 от  НК.

 

          По гражданската отговорност:

 

         В хода на съдебното производство е предявен граждански иск от П.П.С. xxx, с ЕГНxxxxxxxxxx  против подсъдимия  П.Р.Ц. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за сумите от 10 000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и 1 000.00 лева за имуществени вреди.

         С оглед постановената оправдателна присъда и изводът на съда, че твърдяното престъпление не е реализирано нито от обективна, нито от субективна страна от подсъдимия, то съдът намери и че предявеният граждански иск с деликтно правно основание по смисъла на чл. 45 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като не е доказан нито един елемент от правопораждащия го фактически състав - деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият не е осъществил деликт, следователно няма как да произтекат вреди за гражданския ищец, поради което и искът му следва да бъде отхвърлен.

           Съдът отне в полза на Държавата веществени доказателства - 1 брой дървена бухалка и 1 брой дървен кол, които след влизане в законна сила на присъдата следва да се унищожат.

         С оглед на постановената оправдателна присъда разноските по делото следва да останат за сметка на държавата на основание чл.190 ал.1 от НПК.

 

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: