№ 1141
гр. Варна , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500698 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22 представлявано от управителя
Р.К.М. срещу определение № 262718/12.03.2021 год. по гр.дело № 66/2021 год. на ВРС,
с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допускане на
обезпечение на предявения срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк. „Люлин”, ул. „Търново“ срещу бл. 817 иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6250.38 лева, представляваща част от обща сума
в размер на 6300.38 лв., дължима на кредитора „ИНТЕЙК“ ЕООД и представляваща
заплатена на мним кредитор ответника „Пи Маркет“ ЕООД от длъжника „Енего Про
Продажби“ АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 19.03.2010 год.- 16.06.2010 год. за обект с абонатен № 05078087
и клиентски № **********, с титуляр на партидата на „Бъни“ ООД, ЕИК *********, за
което е издадена фактура № **********/18.06.2010 год., на основание чл.55, ал.1 предл.1
ЗЗД, която сума е цедирана в полза на „Интейк“ ЕООД на 23.10.2014 год., на основание
чл.75, ал.2 изр.2 ЗЗД чрез налагане на запор на вземанията на „Пи маркет“ ЕООД,
представляващи разноски в качеството му на взискател по посочените изпълнителни дела по
описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, район на действие ОС – Варна до
размера на вземането.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт
поради допустимост на исканата мярка и наличие на предпоставките за допустимост на
исканото обезпечение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
1
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Видно от данните по делото, производството пред ВРС е образувано по искова
молба на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Георги Живков” № 22 представлявано от управителя Р.К.М. срещу определение
262718/12.03.2021 год. по гр.дело № 66/2021 год. на ВРС, срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Люлин”, ул. „Търново“
срещу бл. 817 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6250.38 лева,
представляваща част от обща сума в размер на 6300.38 лв., дължима на кредитора
„ИНТЕЙК“ ЕООД и представляваща заплатена на мним кредитор ответника „Пи Маркет“
ЕООД от длъжника „Енего Про Продажби“ АД сума за платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода 19.03.2010 год.- 16.06.2010 год. за обект с
абонатен № 05078087 и клиентски № **********, с титуляр на партидата на „Бъни“ ООД,
ЕИК *********, за което е издадена фактура № **********/18.06.2010 год., на основание
чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД, която сума е цедирана в полза на „Интейк“ ЕООД на 23.10.2014
год., на основание чл.75, ал.2 изр.2 ЗЗД.
От изложението в обстоятелствената част става ясно, че е налице спор за
принадлежност на облигационното право на вземане, който спор е породен от наличието на
два сключени договора за цесия в хода на висящо гражданско дело за облигационно
вземане, водено от цедента спрямо длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, като правният
интерес от исковото производство произтича от предаденото на ответника изпълнително
основание за присъденото с влязлото в сила решение вземане и привеждане на
изпълнителния лист от него, респективно получаване на удоволетворение чрез плащане на
исковата сума. Твърдейки, че е носител на същото, ищецът претендира осъждане на
ответника да му заплати сумата, която е получил като мним кредитор, като депузира молба
за обезпечаване на иска му чрез налагане на запор на вземанията на „Пи маркет“ ЕООД,
представляващи разноски в качеството му на взискател по посочените изпълнителни дела.
Настоящият състав на ВОС намира обжалваното определение за правилно.
Сезиралата съда молба е допустима и надлежно предявена, при наличие на правен интерес
от разрешаването на правен спор, възникнал между двама претенденти за спорно вземане,
черпещи взаимноизключващи се права от един и същ праводател. Фактическото поведение
на праводателя и получаване на сумата от цесионера – ответник е индиция за оспорване на
правото на вземане на ищеца, което при твърдения за мним кредитор, обуславя и интереса
му за осъждане на ответника да му заплати сумата.
2
С оглед висящността на делото, нарочни изводи за неговата вероятна
неоснователност не следва да се формират. Искът е осъдителен, а обезпечителната нужда за
кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презумира. При едно бъдещо
осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно
или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако
длъжника предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с
наличните си активи.
Съдът намира обаче, че така исканата обезпечителна мярка запор на вземанията на
„Пи маркет“ ЕООД, представляващи разноски в качеството му на взискател по посочените
изпълнителни дела по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, район на
действие ОС – Варна е недопустима.
Безспорно, разпоредбата на чл.397, ал.1 т.2 ГПК предвижда като допустима обезпечителна
мярка – запор върху вземания на длъжника, но за да осъществи обезпечителната си функция
вземането на длъжника, чийто запор се иска, следва да бъде индивидуализирано по
основание и размер, а не евентуално, бъдещо и невъзникнало. Именно такова е вземането на
„Пи маркет“ ЕООД за разноски в качеството му на взискател по посочените изпълнителни
дела по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, район на действие ОС –
Варна.
Горният извод не се променя от разпоредбата на чл.79 ГПК, съгласно която всички
такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка
на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Това е
така, тъй като изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни
способа като всеки способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички
изпълнителни способи. Доколкото също така, всеки изпълнителен способ представлява
съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона
последователност, размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на
всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Независимо, че на горното
основание между длъжника и взискателя възниква материалноправно отношение за
възстановяването им, както е разяснено в мотивите по т.2 на ТР 3/2015 по т.д. № 3/2015 на
ОСГТК на ВКС, само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението
такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Посочено е,
че е необходимо те да бъдат установени, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им, което става с надлежен акт на органа по изпълнението, който определя
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер и възлага плащането им на
длъжника. В конкретния случай, подобна индивидуализация на сумите за разноски по
отделните изпълнителни дела не е налице.
Следва да се допълни също така, че конкретизиране на мярката е необходимо не само
3
с оглед извършването от съда на преценка за адекватност и за свръхобезпечаване, но и с
оглед очертаване параметрите на последващите действия по налагането й от компетентните
органи.
Налага се извод за правилност на обжалваното определение, което следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262718/12.03.2021 год. по гр.дело № 66/2021 год.
на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допускане на
обезпечение на предявения срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк. „Люлин”, ул. „Търново“ срещу бл. 817 иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6250.38 лева, представляваща част от обща сума
в размер на 6300.38 лв., дължима на кредитора „ИНТЕЙК“ ЕООД и представляваща
заплатена на мним кредитор ответника „Пи Маркет“ ЕООД от длъжника „Енего Про
Продажби“ АД сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 19.03.2010 год.- 16.06.2010 год. за обект с абонатен № 05078087
и клиентски № **********, с титуляр на партидата на „Бъни“ ООД, ЕИК *********, за
което е издадена фактура № **********/18.06.2010 год., на основание чл.55, ал.1 предл.1
ЗЗД, която сума е цедирана в полза на „Интейк“ ЕООД на 23.10.2014 год., на основание
чл.75, ал.2 изр.2 ЗЗД чрез налагане на запор на вземанията на „Пи маркет“ ЕООД,
представляващи разноски в качеството му на взискател по посочените изпълнителни дела по
описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, район на действие ОС – Варна до
размера на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5