НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 02.12.2019                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На четвърти ноември                                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1229  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.

Съдът е сезиран с искова молба от И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.С. против С.Ю.М., ЕГН: **********, адрес ***.

Ищецът твърди, че с ответницата били във фактическо съжителство в периода от м. март 2009 г. до м. април 2016 година, през което време имали родени две деца – Н.И. И., родена на *** година в гр. С. и С. И.И., роден на *** година в гр. С.. От раждането им децата живели с родителите си в гр. С., Ст. Г., в наето жилищно помещение.

През м. ноември 2015 година по общо решение ищецът заминал за В., а ответницата с децата се преместила при майка си на посочения в исковата молба адрес в гр. С.. След около половин година С.М. пристигнала при ищеца в А., а децата останали при нейната майка В. М. ***. Тя осъществявала непосредствените грижи за децата, а родителите осигурявали издръжката им, като имали планове не след дълго децата да се установяват при тях.

През пролетта на 2016 година между ищеца и ответницата настъпила фактическа раздяла, която била окончателна. До този момент децата не се установили при тях. През м. август 2017 година заедно дошли в България, след което се завърнали в Англия, заедно с децата, като след пристигането им там, те се установили да живеят при майката, а бащата осъществявал постоянни контакти с тях.

През пролетта на 2018 година по общо решение на двамата родители ищецът се завърнал в България заедно с децата. При завръщането им ответницата изразила желание, след като се устрои с по-добри жилищни условия, да вземе децата при себе си, но тъй като ищецът вече бил взел решение да остане постоянно в България, съгласие по този въпрос не успели да постигнат.

В началото на учебната година децата били записани в учебни заведения, както следва: Н. била записана в п. клас в ОУ „Н. П.“ в гр. С., а С. в детска градина в гр. С.. Децата заживели с баща си на посочения адрес, който бил и техния настоящ адрес, ведно от представените с исковата молба два броя удостоверения за настоящ адрес,***. Майката осъществявала контакти с децата, чрез телефонна връзка и чрез социални мрежи и приложения за комуникация.

През м. юни 2018 година с ответницата постигнали съгласие децата да отидат през лятната ваканция при нея в Англия, гр. Б., където тя пребивавала, като тя дошла в България, за да пътува с тях, а ищецът предоставил писмено съгласие за това. Имали уговорка децата да се върнат в България при баща си на 13.08.2019 година.

В края на м. юли ответницата изпратила на ищеца смс, със съдържание, че децата искат да останат при нея в Англия. След това чрез телефонни разговори и съобщения двамата обсъждали продължително този въпрос, включително и ползите от това да живея в България или в Англия, като ищецът бил категоричен, че децата следва да живея в България и той като техен родител, който също живее в България, да се грижи за тях, а майката да има широки възможности да осъществява контакти с децата по всички възможни начини, както и същите да я посещават по време, когато не са заети с учебни занятия.

На 13.08.2019 година, съгласно предварителната им уговорка, детето Н. И.се завърнала в България, придружена от К. М. – сестра на ответницата. Детето С. И. останал при майката в Англия, гр. Б. и същата недвусмислено демонстрирала, че това установено от нея еднолично фактическо положение ще продължи. След 13 август ищецът твърди, че осъществявал контакти със сина си С. по телефона, но не го ангажирал с тази тема, свързана с решението на майката.

С.М. към днешна дата била във фактическо съжителство с мъж, гражданин на Румъния. Имала родено едно дете от него, на 3-4 месеца. В момента не работела, тъй като се грижела за новороденото ѝ дете. Лицето, с което живеела, работело целодневно. Обитавали жилище под наем в гр. Б..

Към настоящият момент ищецът живеел с децата в с. А., във втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда. В същият имот, но в други пощения (пристройки) живеели неговата майка и баба. Този имот бил собственост на баба му. Притежавали в гр. С. двустаен апартамент, собственост на майка му, който бил напълно ремонтиран и обзаведен за обитаване. По образование ищецът бил педагог и понастоящем кандидатствал за заемане на длъжност. Имал сестра, която живеела в П. и ги посещавала редовно. Същата имала едно дете, на възрастта на Н. и имала близки взаимоотношения с нея.

Децата имали всички условия за живеене, обучение, възпитание и отдих. Било им осигурено лично пространство. Връзката между децата била изключително силна. Същите не били разделяни помежду им от раждането на по-малкото до 13.08.2019 г. Определено липсвали едно на друго. В България имали кръг от роднини, които редовно посещавали, в това число и възходящи по майчина линия (баба и прабаба), които посещавали доста често по различни поводи – лични и тържествени. Познавали ги и имали изключително близки отношения с тях. Поддържали и добри отношения със сестрата на майка му, тяхна леля, която живеела в С. и която също посещавали. Имали други близки роднини (1-ва братовчедка) с две деца в гр. С., които също били част от роднинския кръг на децата. И двете деца имали изградени отношения с приятели от учебните заведения и от социалната среда, която обитават.

Ищецът счита, че не е в интерес на децата да бъдат разделяни едно от друго, още повече, че за това така установено фактическо положение не било налице съгласие между родителите. Това пораждало правния интерес от водене на настоящото производство

Моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на И.С.И. упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство с ответницата малолетни деца  Н. И. И., ЕГН: ********** и С. И. И., ЕГН: **********.

- да определи местоживеенето на децата да бъде при бащата на двата обитавани от него адреса: с. А., общ. С., ул. *** № ** и гр. С.т, ул. „Т. м.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***;

- да определи подходящ режим на лични отношения на майката с децата;

- да осъди майката да заплаща на децата месечна издръжка в размер на законовия минимум, до навършване на пълнолетие.

Претендира разноски.

Ответницата С.Ю.М. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Редовно призована за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. На същата са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подала отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането ѝ в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. С. е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана, редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и чл.81 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски в производството по делото за заплатената държавна такса, а именно – сумата от 30.00 лева. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на общо 403.20 лв.

Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца  Н. И. И., ЕГН: ********** и С. И. И., ЕГН: ********** на бащата И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и определя местоживеенето им на двата обитавани от него адреса: с. А., общ. С., ул. ***** № ***** и гр. С., ул. „Т. м.“ № *** вх. ***, ет. ***, ап. ****;

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.Ю.М., ЕГН: **********, адрес ***, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.

ОСЪЖДА С.Ю.М., ЕГН: **********, да заплаща на децата Н. И. И., ЕГН: ********** и С. И. И., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител И.С.И., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева) за всяко дете, считано от датата на влизане на решението в сила и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА С.Ю.М., ЕГН: ********** да заплати на И.С.И., ЕГН: ********** сумата от 30.00 лв. (тридесет лева) – разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА С.Ю.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 403.20 лв. (четиристотин и три лева и двадесет стотинки) – държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

                                                                      

Ц.Ч.                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: