Решение по дело №1219/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1052

 

                                       Гр.Пловдив, 04.09.2019 г.

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 02.09.2019 г. в състав:

 

                                               Председател: АННА ИВАНОВА

                                                      Членове: ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                        ХРИСТО ИВАНОВ

при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1219 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.М. против решение №1363/10.04.2019 г. по гр.д.№17332/2018 г. на ПРС, 18 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск – да се признае за установено, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 поради изтекла давност следните суми: 563,35 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „***“, бл. ***, вх. А, ап. 6 за периода 01.11.2013 г. – 30.09.2014 г., сумата от 61,98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2014 г. – 11.06.2015 г. и сумата от 325 лв., представляваща деловодни разноски по ч. гр. д. № 7142/2015 г. по описа на ПдРС и е осъден  да заплати разноските на ответника по делото в размер на 120 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи. Претендира за разноски.

  Въззиваемият „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от юр.Н. счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно РС е приел, че давността не е изтекла поради това, че са извършвани изпълнителни действия, които прекъсвали давността – счита, че образуваненето на ИД не прекъсва давността съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и възлагането на изпълнението по чл.19 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ; също и възбраната от 28.12.2016 г., тъй като тя е наложена по друго ИД №341/2010 г. на ЧСИ Зорница Добринова; че с вл.с. решение по гр.д.№12719/2018 г. на ПРС, 11 гр.с. е прието за установено недължимостта вземанията по ИД №341/2010 г. на ЧСИ З.Добринова.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите за неплатена сумата от 950,33 лева включваща стойността на незаплатена ползване топлинна енергия за периода 01.11.2013 г.- 30.09.2014 г., мораторни лихви и разноски, за които е издаден ИЛ и е образувано ИД №242/2015 г. на ЧСИ Зорница Добринова. Основните съображения на ищеца – въззивник са в насока, че е налице изтекъл 3-годишен давностен срок на 27.07.2018 г., настъпил след вл.с. на заповедтта за изпълнение и издаване на ИЛ на 27.07.2015 г., поради което счита вземанията за погасени по давност.

Не се спори, че в полза на взискателя на 09.07.2015 г. е издаден изпълнителен лист срещу въззивника по ч.гр.д. №7142/2015 г. на ПРС, 22гр.с. Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 27.07.2015 г. взискателят е образувал против ищеца изпълнително дело № 242/ 2015 г. на ЧСИ З.Добринова. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

-на 27.07.2015 г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ за образуване на изпълнително производство. Поискано е събиране на процесната сума чрез пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като изрично на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено избирането на най-подходящия способ.

-На 16.08.2016г. е отправено искане от взискателя до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, като е посочен конкретен изпълнителен способ – изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица;

-На 28.12.2016 г. е наложена възбрана върху ½ ид. част в режим на СИО на недвижим имот;

-На 28,09,2017 г. и на 16,10,2018 г. е отправено искане от взискателя до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, като е посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки и сейфове на длъжника;

         Съгласно задължителните разяснения в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, изършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и изършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, изричното признание на вземането от длъжника по чл.116,б.“а“ ЗЗД. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущственото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определеня на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В този смисъл ПОС намира, че молбата на взискателя до ЧСИ за образуване на изпълнително производство от 27.07.2015 г. и молбите на взискателя от 28.09.2017 г. и от 16.10.2018 г. до ЧСИ за проучване наличието на сметки на длъжника в банки и налагане на запор върху тези вземания– л.89 и 91 от д.- не съставляват изпълнителни  действия, прекъсващи давността.

От материалите по приложеното изпълнително дело № 20158290400242 се установява извършването на следните действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС в претендирания период – 27.7.2015 г.- 27.07.2018 г.: разпореждане на ЧСИ от 13.09.2016 г. за насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 19.10.2016 г. /л.56 от д./, получена от жалбоподателя лично на 16.09.2016 г. Тъй като прекъсване на давността настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие –в случая насочването на изпълнението чрез извършването на опис на движими вещи давността е прекъсната, а от прекъсването започва да тече нова давност. Като съгл.т.11 от ТР2/26.06.2015 г.  на ВСК -изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя авансово на дължимата такса за него; и наложена възбрана на 28.12.2016 г. –  върху ½ ид. част в режим на СИО на недвижим имот, собственост на длъжника. Неоснователен е довода да въззивника, че възбраната от 28.12.2016 г. не е прекъснала давността, защото е наложена по друго ИД №341/2010 г. на ЧСИ Зорница Добринова: видно от искането на ЧСИ Добринова от 14.02.2017 г. /л.86 от д.РС/ до агенцията по вписванията за налагане на възбраната - възбраната е наложена като обезпечение на вземането на ЕВН България Топлофикация ЕАД  и по ИД №242/2015 г. на ЧСИ З.Добринова; а доводът, че с вл.с. решение по гр.д.№12719/2018 г. на ПРС, 11 гр.с. е прието за установено недължимостта вземанията по ИД №341/2010 г. на ЧСИ З.Добринова е недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства за твърдението.

Видно от гореизложеното по делото регулярно са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Не са налице и две действия, между които да е изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.           

            С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение следва да се потвърди.

             Въззиваемият претендира разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 150 лв. –юр.възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят.

С оглед изложеното, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1363/10.04.2019 г. по гр.д.№17332/2018 г. на ПРС, 18 гр.с.

ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 78, ал.3 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 150 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

   

                                                     

                            

                                                                                        

                                                                                        2.