Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 3.08.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 юли 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1252 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
.
Ищецът М.А.М. твърди
в исковата си молба, че
е пострадал от престъпно деяние, извършено от ответника - Д.Д.П., който на
31.03.2016 г. в ***, общ. Стара Загора по хулигански подбуди на публично място
му причинил многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен
оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и
кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, и
които увреждания му причинили страдание без разстройство на здравето.
За
извършеното деяние срещу ответника било образувано досъдебно производство №
375/16 г. по описа на 01 РУ Полиция Стара Загора, представляващо прокурорска
преписка № 1515/16 г. По това досъдебно производство бил изготвен обвинителен
акт, по който било образувано НОХД № 839/19 г. по описа на PC-Стара Загора. П.
бил предаден на съд за извършеното от него деяние. С Решение на PC-Стара Загара
П. бил признат за виновен по обвинението, по което е предаден на съд, като на
основание нормата на чл. 78а от НПК, бил освободен от наказателна отговорност и
му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Сочи, че
решението на съда е влязло в законна сила.
Твърди,
че с деянието си, ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, възникнали от причинените му увреждания. Освен
преживените физически болки и страдания по време на престъплението и след това,
случилото се отразило и на целия му по-нататъшен живот. Съзнанието му било
трайно обременено от негативното изживяване. Сочи, че е възрастен човек, на 77
години и се страхувал да не би П. отново да му нанесе побой. Сочи, че преди да
излезе от дома си, се стреми да се убеди, че около къщата, в която живее не се
спотайвал ответникът, негови роднини или непознати лица. Избягвал да посещава
обществени събития и мероприятия, и въобще избягвал да остава сам, тъй като се
опасявал да не възникнела друга подобна ситуация, а именно някое лице било
емоционално да му въздейства, било физически да му посегнело. Въпреки, че вече
изминал не малък период от време от инцидента - почти четири години, мисълта за
случилото се и последиците от него продължавали да го смущават. Унижението,
което изпитал, страданията и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от
ответника престъпление вече били белязали необратимо живота му и едва ли щял да
може да ги преодолее. Възстановяването му било бавен и труден процес. По време
на лечението освен физическата болка, изпитвал и срам от това, че бил унизен от
ответника на публично място.
Причинените
вреди от неимуществен характер оценявал на 5 000 лв. Предвид изложеното, бил
налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за
обезвреда на причинените вреди от неимуществен характер, представляващи
претърпените болки и страдания, вследствие извършеното от ответника по делото.
Моли
съда да постанови решение, с което: Да осъди ответника Д.Д.П. с ЕГН ********** ***
да му заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, вследствие на извършеното от него спрямо личността му на
31.03.2016 г. в ***, общ. Стара Загора престъпление - причиняване на
многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причиняването на
травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото,
травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в
областта на корема, и които увреждания му причинили страдание без разстройство
на здравето, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието - 31.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски,
включително и заплатен адвокатски хонорар.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Д.П., в който заявява, че предявената
претенция в размер на 5000 лв. е изключително завишена и моли съда да не я
уважава в този размер. Сочи, че пострадалият е възрастен човек, на 77 години, а
претърпените болки и страдания били в резултат на леко телесно увреждане. Видно
от приложените експертизи, не било увредено психическото и емоционално
състояние. Сочи, че е изминал дълъг период от време - 4 години. Поради
изложените основания, оспорва размера на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е приложено НОХД № 839/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Стара Загора. Видно от материалите по наказателното
производство, същото е образувано и водено срещу Д.Д.П. за извършени от него
действия представляващи престъпления по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение първо, във връзка е чл. 130, ал. 2 от НК закона и насочени срещу
личността на М.А.М.. С Решение от 05.11.2019 г. Д.Д.П. е признат за виновен в това, че на 31.03.2016 г. в село Братя
Кунчеви, община Стара Загора, причинил на М.А.М., лека телесна повреда,
изразяваща се в травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане
на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става,
кръвонасядане в областта на корема, което е причинило страдание без
разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение първо, във връзка
с чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, което решение
е влязло в законна сила на 20.11.2019 г.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят ***- дъщеря на ищеца, сочи, че живее във Варна, а баща й живеел в Стара Загора. В село Братя
Кунчеви живеел до миналата година, но се принудили да продадат имота, защото се
страхувал да живее там. За случая през март 2016 г. сочи, че объркал целия й
живот, на семейството й, на брат й и на родителите й. Когато й казали, че „тука
биха човек, баща ти“, дошла си от Варна на следващия ден. Заварила баща си в
много тежко психично и емоционално състояние. Имал белези по лицето от удари,
не говорил и не искал да се храни. Близо за месец и половина свалил 30
килограма. Изпаднал в много тежко психично състояние. Водили го на доктор,
изписали им лекарства, които били за параноята му, за да не го пребиели. Баща й
разказал за побоя, ответникът го изкарал го от колата, ритал го в корема, баща
й паднал на земята и започнал да го рита. Сочи, че баща й предупредил Д. и баща
му да не пасат животните в земите на кооперацията. През отворения прозорец на
колата на баща й, първия удар бил в главата му с юмрук през отворения прозорец,
след това ударил втори път, отворила се вратата, баща й излязъл, ритнал го в
корема и баща й паднал и започнал да го рита в корема. Викнали полиция. Започнал
да се страхува за живота си. Започнал
сам да не излиза абсолютно никъде, включително и до кооперацията ходил с човек.
Бил в страх да не бъде убит, защото Д. пред свидетели казал „ще те убия и не ме
е страх от полицията и прокуратура”. Заявява, че дори пред полицаите го
заплашил пак. Баща й имал параноя. Водили го на психиатър и на болници,
страхувал се за живота си. Принудили се миналата година да продадат къщата и да
го преместят в Стара Загора. Баща й никога не бил боледувал и никога не го било
страх. Сега го било страх от побоя. Баща й все още се притеснявал, че ще го
убият. Продължавал да не излиза, а бил в Стара Загора. Страх го било този Д. да
не го убие и за това не излизал. За баща й се грижел човек, защото психически
той не бил добре. Не искал да говори с никой, не искал да излиза с никой,
страхувал се. Имал доказана параноя. Казвал, че някой ще звънне, някой щял да
влезе. Майка й му давала хапчетата редовно. Той без хапчета нямал да може.
Свидетелят ***, сочи, че
познава М. от 2014 г. Били колеги в кооперацията и го познава от село Братя
Кунчеви. Бил там счетоводител, а той председател до миналата година. Заявява,
че М. е спокоен човек и не е конфликтен. Д. го познавал бегло, бил от селото, сравнително
млад човек. Гледал животни: крави и
коне. На Д. прякора му бил „шилето”. Чувал, че бил избухлив. Знае, че имало
конфликт между М. и Д.. Бил далечен свидетел. Видял от далеч на това какво се
случило между тях. По спомен случката се случила пролетта на 2016 г., когато ответникът
ударил М.. Имали спречкване. Сочи, че ударил М. в областта на главата и корема.
Не чул защо го е ударил, видял посягане през стъклото на колата на М..
После видял М. след като бил набит. Бил
надут в цялата лява част на главата от удара. Работили след това заедно с М. до
ноември месец, защото постъпил в болницата 2016 г. След тази случка, през целия
период бил отслабнал. Не искал да ходи никъде без него или колегата им. Имал
служебна „Нива” и все някой трябвало да бъде с него, и не я карал сам. След
тази случка, М. продължил да работи, но ходил по доктори за отока и за други
неща, защото бил много стреснат. Като бил на работа му казвал, че не иска да
ходи сам по нивите, защото се страхувал. Искал или да е с него, или другия
колега да е с него. Разправял се с цялата фамилия на Д.. Имали предни случки.Напуснал
селото, продал си къщата и си живеел в Стара Загора.
Свидетелят *** –
баща на ответника, сочи, че с М. били комшии през една
къща, заедно остарели. Нямал никакви проблеми с М. до последния ден. През м.
март 2016 г., имало коли наредени в една посока в дясно на улицата, на която
живее. Идвал сина му отсреща с един бял пикап и внучето му било вътре, но бил
навлязъл доста навътре, наближавал към дома им. Отсам идвал М., който бил председател
на кооперацията. Сочи, че М. много обича да пие. Преди 15 дни ударил едни хора
само не ги убил, хвърлил ги в канавката. М. бил пиян и ги хвърлил. Сочи, че виждал
М., който трябвало да даде една кола назад, за да мине сина му, а той навлязъл
напред срещу него. Чул, че на висок тон се приказвало и сина му ритнал колата с
крак по гумата или по калника. Казал „ще
ми убиеш детето“ и „Бате ***, пиян си.
Ще убиеш детето, защо ги правиш тези работи“. Казал „Обадете се на полицията да
го приберат“. Сочи, че лично се обадил на полицията, за да дойдат да го
приберат. Преди да стане председател, М. бил тираджия, но му взели книжката за
алкохол. Осъдили го. Били близки приятели, комшии през една къща. Твърди, че М.
ги съди за пари, защото дъщеря му казала, „Ще ви осъдя и ще ви взема къщата“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено следното:
Видно от
приложеното н.о.х.дело № 839 по описа за 2019 година, съдът с решение №
585/5.11.2019 г./влязло в сила на 21.02.2020 г./ е признал подсъдимия Д.Д.П. – ответник по настоящото дело за виновен в това, че на 31.03.2016 година в село Братя Кунчеви,
община Стара Загора, причинил на М.А.М., лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото,
травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в
областта на корема, което е причинило страдание без разстройство на здравето,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му наложил административно
наказание – глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите ***, ***
и ***, дадени в хода на съдебното дирене
по настоящото производство и свидетелските
показания, дадени в хода на съдебното следствие по приложеното н.о.х. дело,
както и от другите събрани в наказателното производство доказателства.
Безспорно е установено по делото, че ответникът Д.П. е
извършил противоправно деяние срещу личността на ищеца, представляващо
причиняване на многостепенна лека телесна повреда съгласно закона и относно
което е налице влязла в сила присъда. Безспорно е и че на процесната дата
31.03.2016 г. ответникът П. е
предизвикал конфликтна ситуация свързана с управление на МПС и с участието на
ищеца М.. Установява се от материалите по приложеното като
доказателство НОХД 839/19г. по описа на РС Ст.Загора, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, че в един момент на конфликта ответникът се приближил до
автомобила управляван от ищеца, тъй като прозорецът от страната на шофьорската
врата е бил свален, ответникът нанесъл няколко удара с юмруци по главата на
ищеца. Ищецът излязъл от автомобила на пътното платно, но там му бил нанесен
нов удар от страна на ответника - с ритник
в областта на корема на ищеца.
При тези факти безспорно е установено по делото, че е
налице противоправно деяние, че същото е извършено от ответника спрямо
личността на ищеца и че в резултат на деяниято са настъпили вреди. Тези
обстоятелства говорят, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от състава му. Установи
се, че на 31.03.2016 г. ищецът М. е получил описаните по-горе травматични
увреждания, като начина им на получаване отговаря на начина описан във
възприетата по-горе фактическа обстановка. Следователно за съда е безспорно
установено, че именно на тази дата М. е получил установените травматични
увреждания.
В мотивите си по наказателното дело съдът е приел, че обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността, като ответникът П.
е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, и е осъзнавал общественоопасните
последици на деянието си и е целял настъпването им. Налице
са хулигански подбуди за извършване на престъплението от страна на ответника,
тъй като избраният от него начин за разрешаване на възникналия проблем -
разминаването на двата автомобила на улицата, категорично не отговаря на
общоприетите правила за нормално човешко общуване, затова с нанасянето на удари
по габаритите на колата и по тялото на пострадалия, псуването на висок глас,
твърдението, че не се страхува от нищо и че никой не може да му каже какво да
прави, е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към
установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна
причина.
При тези данни, съдът направи извод, че ищецът, който е
възрастен човек, е изпитвал психически болки и страдания повече от обичайните.
Противоправното деяние на ответника е повлияло негативно на ищеца в психически
план. Психическата промяна, настъпила в резултат на страха на ищеца от
случилото се и опасността то да се повтори, е намерила отражение, не само в
промяна на местоживеенето, но и в изразяването на категоричен отказ да не се
връща в с. Бр. Кунчеви, за да не пострада отново. Необходимостта от присъствие
на трето лице, както и че тези вреди, имащи характера на такива от неимуществен
характер, са повлияли негативно на
живота на ищеца след инцидента.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе
доказателства, че в резултат на противоправното поведение на ответника, ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови
неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания
следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23. X..
1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищеца от
нанесените увреждания на здравето, следва да се отчете обстоятелството, че
периодът на възстановяване от претърпяното от ищеца увреждане е кратък, тъй
като се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки
от данните по наказателното дело, като към настоящия момент няма данни ищецът
да се намира в период на възстановяване. От друга страна, следва да се отчете и
фактът, че претърпените болки от ищеца са били по-интензивни в началния момент
на увреждането, като в известен период след увреждането ищецът е изпитвал
неудобства и притеснения при контакти с други хора.
При определяне на размера
на дължимото обезщетение съдът намери за основателно възражението на ответника
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редуциране на размера на същото поради обстоятелството, че
претърпените болки и страдания са в
резултат на леко телесно увреждане, изминал е дълъг
период от време – 4 години и към настоящия момент липсват несъмнени и
категорични доказателства да е увредено психическото и емоционално състояние на
ищеца.
Отчитайки всички тези критерии, с
оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нанесената телесна повреда, следва да бъде определено в размер на
2000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта –
31.03.2016 г., до погасяването. За останалата част до 5000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
По така изложените
съображения съдът намира, че следва да уважи иска до размера от 2000 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 5000 лв., искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 200 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва
да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 300 лв.,
представляващи възнаграждение за едни адвокат, съобразно отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да заплати и ДТ в размер на
80 лв. на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.П., с ЕГН: **********,***/съдебен адрес: адв. С.П. ***/, да заплати на М.А.М., с ЕГН: **********,***
/съдебен адрес: адв. Станимир Ченалов от АК Стара Загора/, сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на извършеното
от него спрямо личността му на 31.03.2016 г. в ***, общ. Стара Загора
престъпление - причиняване на многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняването на травматичен оток на главата, травматичен оток и
кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена
става, кръвонасядане в областта на корема, и които увреждания му причинили
страдание без разстройство на здравето, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието - 31.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до претендираните 5000
лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Д.П.,
с ЕГН: **********,***/съдебен адрес: адв. С.П. ***/, да заплати на М.А.М., с ЕГН:
**********,*** /съдебен адрес: адв. Станимир Ченалов от АК Стара Загора/ сумата
200 лв., представляваща направените
по делото разноски в размер, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.А.М., с ЕГН: **********,*** /съдебен адрес: адв. Станимир Ченалов от АК
Стара Загора/ да заплати на Д.Д.П.,
с ЕГН: **********,***/съдебен адрес: адв. С.П. ***/, направените по делото
разноски в размер на 300 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Д.П., с ЕГН: **********,***/съдебен адрес: адв. С.П. ***/ да заплати ДТ в размер на 80 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: