Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 31.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Мария Стойкова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1762 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20256366 от 19.11.2020г.,
постановено по гр.дело №24953/2020г. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, са отхвърлени
изцяло предявените от Ю.Г.С. с ЕГН:********** срещу „Т.С.”ЕАД с ЕИК:********* отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 1910,44лв.- главница за топлинна енергия за периода
м.05.2012г.-м.04.2014г. и сумата от 517,79лв.- лихва за забава за периода 30.06.2012г.-11.05.2015г.,
за които е издаден изпълнителен лист от 28.02.2019г. по гр.д.№28974/2015г. по
описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
поради погасяването им по давност, като ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лева разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Ю.Г.С.. Жалбоподателят поддържа, че доколкото заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК не
представлява съдебно решение, разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е неприложима и предвид
естеството на вземанията (периодични плащания и лихва) приложение следва да
намери кратката тригодишна давност, която е изтекла на 02.07.2018г.- преди
извършването на изпълнителни действия прекъсващи давността по образуваното през
2019г. изпълнително дело. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на
исковете изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият
състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката
дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.
416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването
на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като
се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г.
по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок
за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а
именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок
кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в
по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради
това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение
по отношение на процесните вземания и същите се погасяват с изтичане на петгодишна
давност, в случая- на 04.07.2020г., ако не са настъпили факти и обстоятелства,
довели до спиране или прекъсване на давността.
С ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително
действие, като от този момент започва да тече нова погасителна давност за
вземането. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
В случая с наложените през м.май
2019г. запори по образуваното по молба на взискателя изпълнително дело
давността е прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,
който и към настоящия момент не е изтекъл.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответникът
по жалбата има право на направените разноски във въззивното производство, но до
приключване на устните състезания такова искане не е направено и поради това
разноски не следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20256366
от 19.11.2020г., постановено по гр.дело №24953/2020г. по описа на СРС, ГО, 40
с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/