Определение по дело №445/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20202200500445
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.08.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански въззивен състав, в закрито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

         Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

         

 

като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА ч.гр. дело № 445 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

                Производството си движи по реда на чл. 122 от ГПК.

 

          От представените по селото доказателства съдът установи следното :

          На 22.06.2020г.пред РС – Варна е бил предявен иск от К.Т.Г. против „ Електроразпределение Север“ АД. Предявеният иск е бил отрицателен установителен. В исковата молба се твърди, че ищецът не е употребил ел.енергия, за която му е начислена сума в размер на 3 153.35лв. От данните по делото е видно, че ищецът е с постоянен адрес гр. София и с настоящ адрес ( след сл.справка) с. Жеравна, общ. Котел. Искът е бил предявен по съдебен адрес на ответника. С определение № 7898/24.06.2020г. ВРС прекратил производството пред себе си и го изпратил на РС – Котел с мотив, че в случая се касае за спор между потребител и енергопреносно предприятие, който спор следва да се разгледа по настоящ адрес на ищеца.

          Пред РС – Котел делото било образувано с номер 370/2020 г. С определение № 204/03.08.2018 г. КРС прекратил делото пред себе си поради местна некомпетентност и повдигнал препирня за подсъдност. В мотивите си посочил, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е установена в полза на потребителя и че същата се стабилизира с подаването на исковата молба, поради което е недопустима съдебна намеса по реда на чл. 119 ал. 3 от ГПК.

          Налице е хипотезата на чл. 122 от ГПК – повдигната е препирня за подсъдност и „по – горен съд“ се явява СлОС, който следва да реши спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ал. 1 от ГПК в редакцията от 20.12.2020г. исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Хронологично тази разпоредба е претърпяла изменение като в предходната редакция от 07.08.2018г. текстът е бил без последното изречение, а първоначално е предвиждал, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Същевременно разпоредбата на чл. 119 ал. 3 от ГПК ( в сила от 07.08.2018г.) предвижда, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2  от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност, е разширено и в него са включени и т. нар потребителски искове по  чл. 113 ГПК. Граматическото и систематическото тълкуване на правилото на чл. 119, ал. 3 от ГПК, налага извода, че за разлика от предходната правна уредба, за изброените в нормата хипотези местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на възражение, да взема отношение за наличието й. По силата на цитираната императивна правна норма отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребители.

          Следва да се отбележи, че цитираната от РС – Котел част от определение № 272/28.06.2019 г. на ВКС по ч.т.д.797/2019г. е извадено от контекста. При внимателния прочит на определението се констатира, че ВКС се е произнесъл в смисъл, че „ потребителите“ по отношения свързани с КЗ имат право да избират мястото на предявяване на иск според общите правила по 108 ал. 1 от ГПК и чл. 113 от ГПК.

          Като взе предвид изложеното, съдът намира, че местно компетентен да разгледа предявения спор е РС – Котел.

 

          С оглед гореизложеното , съдът

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

 

 

КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА предявения от К. Т.Г. против „ Електроразпределение Север“ АД иск е РС – Котел.

ИЗПРАЩА делото за продължаване на процесуалните действия по него на РС - Котел.

 

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.