Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.01.2021
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.12. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 195 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Д.“ ООД – гр.Х. срещу “А.” ЕООД - гр.С.З. с цена на иска – 46 610,06 лв.
Ищецът посочва в исковата
молба, че с ответното търговско дружество са сключили устен договор за
продажба на слънчоглед. В изпълнение на договора за период от четири дни, на
седем пъти са предали на ответното дружество общо 156 760 килограма слънчоглед,
на стойност 84 650.40 лв., за което е съставена фактура №
**********/23.09.2019г. Посочва се, че същата не е с отложено плащане и е
изпратена на имейл на ответника на 23.09.2019г.
Изложено е, че на 15.10.2019г. ответното дружество с
банков превод е направило частично плащане по процесната фактура № **********/
23.09.2019г. в размер на 40 000 лева. Твърди се, че от този момент до сега,
въпреки многократните покани от страна на ищеца, ответното дружество не е
изпълнило задължението си да заплати дължимата сума за окончателно разплащане
на посочената фактура за доставка на слънчоглед, като по този начин се
поставило в положение на неизправен длъжник. Поради това, ищецът посочва, че за
него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Ищецът сочи, че за неплатената главница на
задължението по процесната фактура, ответното дружество дължи и лихва за забава
в размер на законната лихва от датата следваща падежа на същата до датата на
исковата молба – 28.02.2020г. Размерът на лихвата за забава определя, както
следва: по фактура № **********/23.09.2019г. с остатък 44 650.40 лева и падеж
24.09.2019г. - лихва за забава в размер на 1 959.66 лева за периода от
24.09.2019г. до 28.02.2020г.
Направено е искане да се осъди „А.” ЕООД гр.С.З. да
заплати на „Д.” ООД гр.Х., следните дължими суми: 44 650.40 лева,
представляваща непогасено задължение на цената по договор за продажба на
слънчоглед, остатък по фактура, и мораторна лихва в размер на 1 959.66 лева, за
периода от датата на падежа на процесната фактура до 28.02.2020 год., както
следва: по фактура № **********/23.09.2019г. с остатък 44 650.40 лева и падеж
24.09.2019г., лихва за забава в размер на 1959.66 лева за периода от
24.09.2019г. до 28.02.2020г., както и да заплати законната лихва от завеждане
на делото до окончателното изплащане на главницата, ведно с направените
деловодни разноски.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК, ищецът сочи начин на
плащане на търсената сума.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен.
Заявява, че между двете дружества е имало многократни
търговски и имуществени взаимоотношения в процеса на тяхната търговска дейност.
Посочва, че действително ищецът му е доставил
слънчоглед от 156 760 килограма през м.септември 2019г. в гр.С.З. във времето
от 4 работни дни, за което доставчика – ищец е издал фактура №
**********/23.09.2019г. за сумата 84 650,40 лв.
Твърди се, че двете страни по общо съгласие се
споразумели ответника да преведе сумата от 40 000 лв., като част от дължимата
84 650 лв., което било извършено от ответника и на 15.10.2019г. направил
плащане по банков път.
Изложено е, че поради факта, че ищцовото дружество
имало други финансови задължения към ответника, отправили нотариална покана до
ищеца с дата 20.02.2020г. да заплати дължима сума в размер на 51 247,92 лв. за
доставка и по издадени 3 бр. фактури от дата 18.04.2019г., които фактури
касаели доставени семена, торове и препарати на ищеца, които все още не били
заплатени.
Ето защо, ответникът прави възражение за прихващане на
претендираната от ищеца сума, с паричното му задължение към ответника, което е
обективирано в нотариална покана, изпратена от ответника чрез нотариус Х.К. –
гр.Х.. Наведени са твърдения, че нотариалната покана е редовно връчена. С
настоящото възражение за прихващане, ответникът счита, че предявеният иск е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен със законните последици.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът пояснява и допълва
първоначалната искова молба.
Противопоставя се на направеното от ответното
дружество възражение за прихващане. Твърди, че задължението му по издадените от
ответното дружество 3 бр. фактури от дата 18.04.2019г. на обща стойност 51
247.92 лева са заплатени още през месец август 2019г., чрез доставката на 189
807 кг. пшеница реколта 2019г. на стойност 51 247.89 лева, съгласно постигната
между страните устна договорка. Сочи се, че за доставената на ответното
дружество пшеница са издали фактура № 45 от 30.08.2019г., която е получена по
електронен път в счетоводството на ответника на 05.09.2019г. Ищецът заявява, че
до този момент не му е известно ответното дружество да е възразило срещу тази
фактура. Твърди, че ответника няма към ищцовото дружество безспорно, ликвидно и
изискуемо парично вземане, с което може да извърши прихващане със задължението
му предмет на исковата претенция.
С оглед на изложеното в отговора на исковата молба от
ответника, а именно, че действително му е бил доставен слънчоглед от ищеца,
който е останал неразплатен, ищецът счита предявените от него обективно
съединени искове за доказани и основателни и моли съда за решение, в този
смисъл.
По делото е депозиран допълнителен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Заявява, че претендираната сума е без правно основание за
плащане. Твърди, че заявената парична претенция не се дължи от ответника на
ищеца, както и че липсва и не е извършена доставка на твърдяното количество
слънчоглед. Заявява, че към исковата молба не са представени документи,
изходящи от двете страни, протоколи, кантарни бележки или други счетоводни
книжа, удостоверяващи факта на доставка и получаване от ответника на 156 760
кг. слънчоглед. Счита, че издаването на фактура № 46/23.09.2019 г. не е
основание за плащане на цялата претендираната с исковата молба сума, тъй като
представлява едно твърдение на ищеца, което не е документално обосновано.
Посочва, че документът урежда единствено данъчния режим, но не удостоверява
факта на доставка и получаване на 156 760 кг. слънчоглед, както и че е съставен
от ищеца и представлява частен документ, нямащ официална удостоверителна сила.
Твърди се, че платената от ответника сума от 40 000 лева е по правоотношение,
по което има доставка на земеделска продукция за количеството, което е изцяло
платено. За доставеното и платено количество продукция, на стойност 40 000 лева
имало двустранно подписани документи. Посочено е, че именно доставка на
продукцията обуславя факта на плащане на сумата от 40 000 лв. от ответника към
ищеца. Твърди, че издадената фактура е за количество 156760 кг., с претенция за
84 650.40 лева , но реалната доставка е за 40 000 лева. Твърди се, че надписването
на сумата е необосновано, поради което плащане на сумата от 44 650.40 лева е
недължимо. Посочва, че фактурата е неподписана и неприета от ответното
дружество именно поради факта, че записаните в нея количества не са доставени
на ответника.
Посочено е, че от обстоятелствената част на исковата
молба не става ясно:
- на коя дата, къде и на кого е било доставено
закупеното количество ориз, за което е издадена фактура;
- по какъв начин, с какви превозни средства /лични или
наети/, е била доставена стоката на ответника;
- твърдяната фактическата доставка на стоката, преди
или след издаването на процесната фактура ли е извършено ;
Счита, че по делото именно досежно доставката,
становищата на страните са противоречиви.
Моли, да се отхвърли изцяло исковата претенция, като
недоказана по основание и размер.
Претендира за разноските по настоящото производство.
Съдът като обсъди доказателствата и взе предвид
становищата на страните по спора, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ.
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника са
били налице правоотношения във връзка с договор за продажба на слънчоглед за
общо 156 760 кг., което количество ищецът е следвало да достави на
ответника, а последния да му заплати уговорената стойност в размер на
84 650,40лв. Ищецът е издал ф-ра № **********/23.09.2019г. и не е спорно,
че ответникът на 15.10.2019г. с банков превод е направил частично плащане по фактурата
в размер на 40 000лв.
Спорният предмет на делото касае обстоятелствата
доставено ли е цялото уговорено количество слънчоглед и дължим ли е остатъкът
от 44 650,40лв. и съответно лихвата за забава върху тази главница в размер
на 1959,66лв. за периода от 24.09.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба 28.02.2020г.
С първоначалният си отговор ответникът не оспорва
факта на доставката на цялото количество слънчоглед, но възразява, че между
двете дружества е имало други неуредени финансови отношения, като посочва че
ищецът му дължал сумата 51 247,92лв., за доставени семена, торове и
препарати. В тази връзка прави възражение за прехващане и моли искът да бъде
отхвърлен със законните последици.
С допълнителния отговор ответникът променя позицията
си, като възразява, че не било ясно дали е доставено уговореното количество
изцяло, поради което не дължи и заплащане на остатъкът на продажната цена.
За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е
допуснал до разпит св.Н.К., шофьор на товарният автомобил, с което е превозван
слънчогледът. Свидетелят посочва, че на няколко курса е доставил слънчогледа до
„Б.“ С.З., като посочва, че са го приемали от ответното дружество, като са
вземали проби, претеглял се е товара и се е посочвало в кой склад следва да
бъде разтоварен. Съдът предяви на свидетеля кантарните бележки, представени с
исковата молба и свидетелят потвърди, че това са същите кантарни бележки, за
това количество слънчоглед. Предявена беше и товарителницата, като свидетеля и
по отношение на нея потвърди, че е подписал същата и количеството е прието в „Б.“
С.З.. Свидетелят посочва, че при
приемане на доставеното количество слънчоглед, понякога е имало представител на
ответника, понякога не е имало техен представител.
Допуснато бе и извършване на ССЕ, която даде
заключение, че издадената фактура е отразена в дневникът за покупки при ищецът
за съответният данъчен период, като е начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит.
При тези данни съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани. Издадената във връзка с доставката фактура е редовно
осчетоводена. За едната част от доставките ответникът е извършил плащане, като
в първоначалното си становище признава, че цялото договорено количество му е
било доставено, но не е заплатил остатъка, поради това, че има насрещни
задължения към ищеца, за което прави и възражение за прихващане.
Във връзка с направеното възражение за прихващане,
ответникът не представя каквито и да е доказателства, за да може да се
установи, че действително той има насрещни вземания спрямо ищеца, произтичащи
от други обстоятелства във връзка с търговската дейност между двете дружества.
Поради тази причина и съдът не го е приел за разглеждане с доклада си по делото
и в проведените съдебни заседания ответникът не ангажира такива доказателства,
а вместо това промени позицията си, като започна да твърди, че останалото
количество слънчоглед не му е доставено.
При съвкупната преценка на представените с исковата
молба писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, както и във връзка с първоначалното
признание от страна на ответника, направено в отговора на исковата молба, съдът
намира, че исковете са основателни и следа да бъдат уважени, така както са
предявени.
На ищецът следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, общо в размер на 4114,40лв., от които 1864,40лв. държавна
такса, 2000лв. адвокатско възнаграждение и 250лв. възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК:***, гр.С.З.,
бул.*** да заплати на „Д.” ООД, ЕИК:***, гр.Х., ул.*** следните дължими суми:
44 650,40 лева (четиридесет и четири хиляди шестстотин и петдесет лева и
40 стотинки), представляваща незаплатена цена по договор за покупко-продажба на
слънчоглед, по фактура №**********/23.09.2019г., със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба 28,02.2020г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 1 959,66 лева (хиляда деветстотин петдесет и девет лева
и 66 стотинки) лихва за забава, за периода от датата от 24.09.2019г. до
28.02.2020г., както и сумата в размер на 4114,40лв. направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: