№ 410
гр. Габрово , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500318 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК ...., чрез адв. С.Т. от
АК – София против определение № 431/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 158/2021 г. по описа на
Районен съд - Габрово, с което е осъдил „Мултипъл плюс” ЕООД да заплати на „Фрейм“
ООД, ЕИК ..... разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Препис от определението е връчено на длъжника и кредитора.
Габровският окръжен съд като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - заповед за изпълнение в частта за
разноските - чл. 413, ал.1 от ГПК. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството пред Районен съд - Габрово е образувано на 26.01.2021 г. по
заявление на „Мултипъл плюс” ЕООД, представлявано от К.Д.М., чрез адв. Т. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, срещу длъжника „Фрейм“
ООД, представлявано от В.Р.С. Със заявлението се претендира парично вземане в размер на
255,88 лв. и лихва в размер на 76,77 лв. за периода от датата следваща падежа 14.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението.
1
Със заповед № 90 от 28.01.2021 г., Габровският районен съд е разпоредил длъжникът
„Фрейм“ ЕООД да заплати на кредитора „Мултипъл плюс” ЕООД сумата от 255,88 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
25.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 25,00 лв. – заплатена
държавна такса-разноски по делото; сумата 300,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение – разноски по делото. Вземането е произтекло от изискуеми задължения по
договор за доставка на електрическа енергия от 10.03.2017 г., сключен между „Фючър
енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК .... и „Фрейм“ ЕООД, вземанията са възложени на
„Мултипъл плюс” ЕООД с постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г., VІ-19 с. на
СГС.
След получаване на съобщението длъжникът „Фрейм“ ЕООД е подал възражение, че
не дължи нищо поради плащане. Приложил е договор за правна защита и съдействие с
адвокат М.А. И., на когото е била заплатена сумата от 350,00 лв. в брой.
С определение № 9 от 02.03.2021 г., съдът е уведомил заявителя „Мултипъл плюс”
ЕООД за постъпилото възражение и му е указал, че може да предяви иск относно вземанията
си в едномесечен срок от съобщението и да представи доказателства за това.
Заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 90 от 28.01.2021 г. и е прекратил производството по ч.гр.д. № 158/2021 г. на
ГРС с Определение № 274 от 27.04.2021 г.
След получаване на съобщението за обезсилване на заповедта, от „Фрейм“ ЕООД е
постъпила молба за изменение в частта за разноските, като претендират да се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. Препис от молбата е била
изпратена на „Мултипъл плюс” ЕООД, който е подал становище, с което моли да не се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение или прави възражение за прекомерност.
С Определение № 431 от 21.06.2021 г., заповедният съд е допълнил на основание чл.
248 от ГПК Определени № 274 от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 158/2021 г. на ГРС като е осъдил
„Мултипъл плюс” ЕООД да заплати на „Фрейм“ ЕООД сумата от 350,00 лв. направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предмет на обжалване пред Габровски окръжен съд е именно определението за
разноски. Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение. Твърдят, че
образуваното заповедно производство не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, че възражението е подадено бланкетно и немотивирано по утвърден образец.
Размерът на адвокатско възнаграждение не е съобразен и с претендираното вземане и
неговия размер. Моли да отмени обжалваното определение и алтернативно моли да се
намали като прекомерно.
2
Настоящият състав намира, че от представените към възражението доказателства
безспорно се установява, че длъжникът е сторил разноски във връзка с организиране на
защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК. Действително възражението срещу заповедта за изпълнение
се подава по утвърден от Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава,
че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и
съдействие.
Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида,
характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на
разноските е свързано със санкционирането на едната от страна за неправомерно въвличане
на другата в съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален
представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за
присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е
представил и доказателства, че същите са платени.
Заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в
гражданския процес, който чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. Безспорно по делото е обезсилена заповедта за изпълнение и
производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното
поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е
провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна страна,
която е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските. В този
смисъл е и практиката на съдилищата, а именно обективирана в определение № 872 от
22.03.3017 г. по в. ч. т. д. № 199/2017 г. на ОС - Варна, определение № 2034 от 10.04.2017 г.
по в. ч. гр. д. № 181/2017 г. на ОС - Благоевград и др.
Настоящият състав на съда намира, че направеното от въззиваемото дружество, с
отговора на молбата по чл. 248 от ГПК в първоинстанционното производство, възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, е основателно. Действително в Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл. 414
от ГПК, но на основание на § 1 от ДР на Наредбата следва размерът да се определи по
аналогия. Подаването на възражение в заповедното производство се извършва в съответна
бланка утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за извършените от адвоката
действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.
6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 50,00 лв.
3
В конкретната хипотеза с оглед изготвеното от адвоката възражение за дължимостта
на вземането по издадената заповед за изпълнение, кредиторът дължи да репатрира
направените от длъжника разноски за възражението в размер на 100,00 лв. За действията по
подаване на молбата по чл. 248 от ГПК също по аргумент на чл. 6, ал. 1 от Наредба 1, следва
да се определи възнаграждение в размер на 50,00 лв. Предвид изложеното общото дължимо
се за процесуално представителство възнаграждение за адвокатско възнаграждение възлиза
на 150,00 лв., която сума следва да се присъди в полза на длъжника по заповедното
производство.
Предвид гореизложеното обжалваното определение, следва да бъде отменено и
молбата по чл. 248 от ГПК да бъде уважена за сумата от 150 лв., които да се присъдят на
„Фрейм“ ЕООД, а в останалата част за сумата от 150 лв. до претендираните 350,00 лв.
молбата му следва да бъде отхвърлена.
В настоящото производство не са претендирани разноски.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 431 от 21.06.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 158/2021 г. по
описа на Районен съд - Габрово, с което е осъдил „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление в гр. София, ....., представлявано от управителя К.Д.М. да
заплати на „Фрейм“ ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ......
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. "Московска" № 19 ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Х., ЕГН ......., гр. София, ж.к. ......, сумата от
150,00 лв. (сто и петдесет лева) представляваща направени разноски в заповедното
производство на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.
248 от ГПК в частта й за разликата от 150,00 лв. до 350,00 лв., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4