№ 433
гр. Русе , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200696 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от молдовския гражданин К. ЮР. против наказателно
постановление № 21-1085-000625/29.03.2021г. на Началника сектор “Пътна полиция” при
ОД на МВР – Русе с което са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
ЛПУМПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.3.
Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и необосновано.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Вместо него де явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по жалбата,редовно призован изпраща представител, който взема
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС със свидетелство за упралвение на
МПС,издадено в Молдова, категория „DE“. На 28.03.2021г., около 11 ч. служители на ТОЛ -
1
системата на възприели на бензиностанция по бул.“България“, че водачът на
т.а.“Мерцедес“ с рег . № КТТ099 с молдовска регистрация е във видимо нетрезво състояние,
но въпреки това се качил в камиона и потеглил в посока гр.Бяла. Те го последвали, като
видели, че той криволичи по пътя и в тази връзка сигнализирали в ОД на МВР - Русе. Този
камион спрял на паркинг след хижа „Приста“, където бил изпратен св.М.И. , служител на
сектор „Пътна полиция“ – Русе за вземане на отношение по случая. При пристигането си
св.И. му поискал документите за проверка на водача, а също и да го изпробва за употреба на
алкохол. Жалбоподателят категорично отказал да слезе от камиона, заключил вратите и
дръпнал пердетата в кабината. Отказал всякакво съдействие за извършване на проверка, като
само през смъкнато стъкло питал пристигналите полицейски служители кои са те. На
следващия ден жалбоподателят излязъл от кабината след което бил отведен в сектор „Пътна
полиция“ – Русе където му бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление с което за за извършеното нарушения му наложил
горепосочените кумулативни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства .
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
От показанията на св.И., очевидец на нарушението се установява, че той в качеството
си на полицейски служител е поискал да провери документите на жалбоподателя – за
самоличност, СУМПС, а също и документите на камиона - въз основа на правомощието си
по чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП, което последният категорично е отказал да стори, вкл.
демонстративно заключвайки се в кабината на камиона. Това се потвърждава и от друг
очевидец на нарушението – св.Р.М., който също е възприел напълно идентично поведение у
жалбоподателя : „ Той видимо беше в нетрезво състояние – отваряше си прозореца и по
жестовете и мимиките, които правeше се виждаше, че отказва всякакво съдействие на
колегите. Многократно се опитвахме да му вземем документите“, показанията му на
л.55,гърба от пр. за с.з. от 05.08.2021г.
В рамките на правомощията, които св.И. притежава по силата на чл.165 ал.2 т.1 от
ЗДвП отношенията между него и жалбоподателя са такива на субординация, т.е. за
последния е налице нормативно задължение да се подчини на разпореждането да представи
посочените документи за проверка, още повече, че същото се издава от униформен полицай.
Издадената заповед/разпореждане от св.И. е израз на правно регламентирана дейност, като
същата е правомерна, издадена е по установения ред и форма и за жалбоподателя е
възникнало нормативното задължение да я изпълни, като представи документите си за
2
проверка.
Две са основните възражения на защитата – че административнонаказателното
производство е протекло за жалбоподателя без преводач от една страна, а от друга, че е
нарушено правото му защита, като в наказателното постановление е посочено, че той е
наказан едновременно за непредставяне на документите си проверка и за осуетяване на
извършването на проверка от органите за контрол, което е довело да нарушаване на правото
му на защита с оглед възможността да разбере за какво точно е наказан. И двете възражения
са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните
съображения :
В разрез с възраженията на защитата за нарушено право на устен и /или писмен
превод по отношение на жалбоподателя са изричните норми /съображения/ в Директива
2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/ 13
на ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Изрично в
съображение 16 на преамбюла на Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в
случаите при които орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения: "Такъв е случаят
например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да
бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения
от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. "Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3
със същото съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването за правото
на информираност в писмен вид на подходящ език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т.
2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова
глава 30а в НПК и съответно намират своето пряко приложение. Отделно от това от
показанията на св.И. се установява, че един от служителите на ТОЛ-системата – Н.В. – е
владеел на много високо ниво румънски език, който е напълно разбираме за жалбоподателя
и това според съда дава допълнителна гаранция, че последният много добре е разбирал
извършваните процесуални действия.
Обстоятелството ,че в АУАН и наказателното постановление е възпроизведена
цялата диспозиция на нормата на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП по никакъв начин не нарушава
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото първото предложение –
непредставяне на документите за проверка е частна хипотеза (и най-често срещаната) на
второто – осуетяване извършването на проверка.
3
В случая няма допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като
нарушенията са описани ясно и с всичките им признаци от обективна и субективна страна и
то по начин, който дава пълна възможност на нарушителя да разбере в какво точно е
обвинен, съответно за какви конкретни нарушения му се налагат административни
наказания. При използваният подход става напълно ясно за нарушителя с оглед
възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил,
доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на всяко от
нарушенията за които е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не
само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е
осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на
санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат
установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на
жалбоподателя. Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от
АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв
начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да
разбере в какво е обвинен и съответно наказан.
При такъв изход на делото и предвид изричното направеното искане на процесуалния
представител на АНО жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО сумата от
80 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000625/29.03.2021г., издадено от
Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе с което на К. ЮР., роден на
16.12.1962г. в Молдова са му наложени административни наказания ЛПУМПС за срок от 6
месец и „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Осъжда К. ЮР. да заплати на АНО сумата от 80 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Русенския Адмнистративен съд.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5